Р Е Ш Е Н
И Е
№ II - 119 28.07.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При участие на секретаря Стойка Вълкова…………………………….
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 207 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Н.И.И. ,чрез
адв.Ивелина Христова,съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.Хан Крум № 31,партер, против решение № 61/22.11.2019г по
гр.д.№27/2019г на районен съд –Малко Търново ,с което е отхвърлен предявения от
въззивника иск против Община Малко Търново за заплащане на сумата 6270лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди ,вследствие неизпълнение на задължение по
чл.140,ал.4 от Закона за водите –непочистване на речното корито /дере
,неизграждане на съоръжения и непочистване на речните легла от наноси и отложения за осигуряване на нормалната им
проводимост. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на атакуваното
решение.Оспорена е възприетата от съда правна квалификация на исковата
претенция ,а именно чл.4 от ЗОДОВ, във вр.с
чл.1,ал.1 ЗОДОВ.Счита,че дадената от ищеца правна квалификация не
обвързва съда и той дължи определянето й на база изложените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения ,които формират основанието на претенция и
заявеното в петитума искане за защита.Неправилната правна квалификация е
основание за отмяна на първоинстанционното решение поради неправилно приложение
на материалния закон и разрешаване на
спора по същество от въззивната инстанция .Счита,че ако правната квалификация е правилно определена
от РС ,то делото е следвало да се изпрати за разглеждане от Административен
съд-Бургас.Поддържането и почистването на речни корита ,дерета и други не е
административна дейност на Общината и неизпълнението на тези задължения не е
свързано с осъществяване на властнически функции и поради това вярната правна
квалификация е чл.49,вр.чл.45 ЗЗД или чл.50 ЗЗД .Твърди се,че Общината не е
изпълнила задълженията си по закон за почистване и поддържане на водопропусквателната
способност на процесното дере и вредите
са произлезли от това противоправно бездействие на нейни служители.Позовава се
на ТР №1/2013г на ОСГТК относно задължението на въззивния съд при неправилна
правна квалификация да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест ,като укаже на страните необходимостта
да ангажират доказателства.Оспорен е
изводът на съда ,че Община Малко Търново няма надлежна пасивна материалноправна
легитимация,тъй като няма задължение да почиства процесното дере.Дерето се
намира на територията на ответната Община и е собственост на същата на
осн.пар.7,т.7 от ПЗР на ЗМСМА.Въззивникът се позовава на чл.139 от ЗВодите ,
съобразно който собственикът има задължение за поддръжка и ремонтно-възстановителни
дейности ,а Община Малко Търново не е положила дължимата грижа на добър
стопанин и вмененото й задължение за осъществяване на защита от вредното
въздействие на водите.Тези противоправни действия са в пряка причинно -следствена връзка с регулярните наводнения в
имота на въззивника и причинените имуществени вреди.Счита ,че от заключението
на вещото лице по назначената експертиза се установява размерът на вредите ,както
и причините за вредите и механизмът на възникването им.
Оспорен е и изводът на съда,че жилищната сграда не е
била въведена в експлоатация и не е узаконена- по делото са налице
доказателства ,че сградата е узаконена с Акт за узаконяване на главния архитект
на Община Малко Търново,но и липсата на акт за въвеждане в експлоатация не е
пречка да се претендират вреди от бездействието
на ответника ,като собственик на дерето.Оспорени са твърденията на
Общината ,че жилищната сграда е построена в нарушение на уличната регулация.По
отношение на второстепенната постройка ,в жалбата се сочи ,че тя е съществувала към момента на
започване на процедура по узаконяване и е налице пропуск на Общината да я
включи в акта за узаконяване.Но дори и да е незаконна, това не е пречка да се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от виновното бездействие
на служители на Община Малко Търново.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго ,с което предявеният иск
с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД ,при условията на евентуалност чл.50 ЗЗД, за сумата от 6270лв да бъде уважен
изцяло и да се присъдят на ищеца направените
в двете инстанции разноски.Същото искане е отправено и при условие ,че
съдът приеме,че квалификацията ,дадена от районния съд е
вярна.Алтернативно/вероятно се има предвид евентуално/, ако съдът счете,че решението
е нищожно или невалидно, да приложи разпоредбата на чл.270 ГПК.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Община Малко Търново,чрез
процесуален представител -адв.Евелина
Тончева.Жалбата е оспорена като неоснователна.Моли ,ако съдът прецени,че
правното основание е чл.4 ЗОДОВ ,да прекрати делото,а ако прецени ,че правното
основание е друго и актът на съда е валиден и допустим,моли
спорът да се разгледа по същество.В отговора се сочи ,че ищецът претендира с исковата молба вреди върху една жилищна сграда и едва от заключението на
вещото лице се установява,че двора има две сгради – жилищна и лятна
кухня.Счита,че ищецът претендира вреди върху сграда, различна от построените и
намиращи се в имота понастоящем две сгради,а именно сградата ,описана в
нотариалния акт за закупуване на имота от 1985година.Излагат се твърдения, че
сградата е изпълнена в отклонение на строителните правила и норми и дори да е
узаконена ,има наложена забрана за ползването й
и според въззиваемата страна в голяма степен вредите може да се дължат
на съпричиняване от страна на ищеца,изразяващо се в нарушаването на
строителните правила и норми.В тази връзка се
твърди,че двуетажната сграда е построена не на определено за това
строителство петно,а част от сградата е
на самата улица,като по този начин се е приближил до дерето и до голяма степен
е отговорен за вредите, които са нанесени върху имота.Освен това сградата и
след узаконяването не е въведена в експлоатация. И двете сгради не са нанесени
в кадастралния план на с.Младежко и ищецът не ги е декларирал и не е плащал
данъци за тях.Сградата от допълващото застрояване не е узаконена и не е
въведена в експлоатация.Счита,че ищецът може да търси обезщетение по специален
закон –Закона за защита при бедствия и
след като не е реализирал правата си по този ред ,няма право да търси обезщетение
нито по ЗОДОВ ,нито по ЗЗД.Моли да бъде прекратено производството по иска,ако
се приеме ,че решението е валидно и
допустимо ,да бъде потвърдено като правилно,моли за разноските по делото.
С разпореждане от 29 януари 2020г
производството по исковата молба е оставена без движение за уточнение на
обстоятелствената част и петитума на иска.В отговор на това е постъпило
пояснение ,в което се посочва ,че в имота има изградени две сгради –двуетажна
жилищна сграда и лятна кухня-склад.Вследствие непочистване на дерето и натрупване на свлачищни материали и
саморасла растителност ,водите не могат да преминават по естествения си път ,а
се оттичат в двора и подовете на двете
сгради се наводняват и се покриват с наноси.Посочени и конкретизирани са щетите
по жилищната сграда-пропадане и слягане на основите, напукани зидове,
вследствие на слягането на основите, включително на втория етаж на сградата, дюшемето
на първия етаж и гредоредът са напълно изгнили, подът е покрит с наноси;част от
външната и вътрешната мазилка са
паднали; за лятната кухня се твърдят следните щети – изпаднала вътрешна и
външна мазилка, подът е покрит с наноси,основите са подкопани.Западната ограда
е разрушена и дворът е покрит с тиня.Посочен е отделно размерът на щетите по
всяка от сградите.
Искът е с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.с чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди в
исковата си молба ,че е собственик на
УПИ V, им.пл.№11 в кв.6 по плана на с.Младежко и
построените сгради в него.Собствеността е придобита чрез покупко-продажба,като
се представя нот.акт № 25, т.II,
н.д.№69/1989година,материализиращ сделката.Твърди, че имотът му граничи от
запад с дере,което не е почиствано от наноси и в момента е наравно с горния ръб
на съществуваща ограда и на нивото на първия етаж на жилищната сграда.В
резултат на това при дъждове,водата се отклонява и унищожава сградата и тя става негодна за обитаване.Посочено е
,че в имота има две сгради,като едната е жилищна,а другата е посочена като
склад.Твърди се,че ответната Община не е изпълнила задължението си да почисти
дерето,като вследствие на наводненията е
унищожено имущество в две сгради
: жилищна и склад на стойност 6270лв.Пред въззивната инстанция е направен отказ
от претенцията от 500лв за унищожени мебели.Петутимът е да осъждане на Общината
да заплати исковата сума,представляваща обезщетение за вреди,конкретизирани в
обстоятелствената част на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответната Община не е
оспорила правото на собственост на ищеца на описания в исковата молба недвижим
имот.Оспорва се описаното състояние на имота,задължението на Общината да
почиства дерето и причинените вреди,както и причинно-следствената връзка между
бездействието на Общината и претърпените вреди.Излагат се твърдения ,че
Общината не е пасивно легитимирана по иска,тъй като има задължение да почиства
речните корита ,но не и деретата.
Настоящият състав счита,че правното основание на
предявената претенция не е чл.4 от ЗОДОВ/ посочено в исковата молба/ ,както е приел районният съд, а чл.49 ЗЗД,вр.чл.45 ЗЗД,с оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и
поясненията към нея и петитума на исковата молба. Дадената от ищеца правна
квалификация не обвързва съда,защото негово е задължението да я определи, на
база на фактическите твърдения и петитума на иска.Съдът споделя изложеното във въззивната жалба ,че
не е налице хипотезата на чл.1 ЗОДОВ, тъй като се касае за гражданскоправни
отношения ,а не на такива на власт и подчинение и почистването на дерета от
наноси не е административна дейност на Общината. Общината отговаря по реда на
чл.1,ал.1 ЗОДОВ за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.По делото се претендира присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие виновно противоправно бездействие на служители на
Община Малко Търново,на които е възложено да почистят намиращото се на границата на имота на
ищеца от запад дере от наноси и растителност. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни, противоправни действия. За непозволеното
увреждане, причинено от изпълнителя, се ангажира отговорност на възложителя,
която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа. Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това последици по чл. 270, ал. 3,
изр. последно ГПК за
обезсилване на постановено по непредявен иск решение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, е налице само когато съдът се е
произнесъл извън определения от страните предмет на делото. Когато обаче съдът
се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното
право, то допуснатото нарушение е на материалния закон и не е основание за
обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. Въззивният съд
като съд по съществото на спора следва да определи правната квалификация на
иска. /така в Решение № 431 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 455/2011 г., III г. о и др./ Дадената неправилна правна квалификация на иска в
случая води до неправилност на атакуваното решение, а не до неговата
недопустимост, тъй като съдът в мотивите си е разгледал правнорелевантните
факти, като е преценил ,че Общината няма надлежна пасивна легитимация, тъй като
няма задължение да почиства дерета ,а само речни легла/чл.140,ал.4 ЗВодите/, а
освен това едната сграда, намираща се в имота на ищеца е узаконена ,но не е
въведена в експлоатация, а другата е незаконна,поради което ищецът не може да
черпи права от един имот, който не е узаконен и въведен в експлоатация.
Релевантните факти по спора са : виновно
противоправно бездействие на служители на общината,на които е възложено да
почистват въпросното дере,собствено на Общината, причинно –следствена връзка
между бездействието на ответника и настъпилите вреди, както и техния размер,
който факти следва да се установят от ищеца. Причинната
връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да
се явява негово случайно следствие.
Във въззивната жалба е оспорен изводът на
съда,че Общината няма задължение да почиства дерето, граничещо с имота на
ищеца,а има задължение да почиства само речни корита.Няма спор по делото ,че от запад имотът на ищеца
граничи с въпросното дере/овраг.В
нотариалния акт, с който ищецът се легитимира като собственик на
недвижимия имот са посочени граници на същия,както следва : улица, общинско
място,парцел Х-12 и парцел VII-9.От
приложената по делото скица-извадка от регулационния план на с.Младежко/л.79 от
първоинстанционното дело/ е видно ,че от север имотът граничи с улица, от изток
и юг – с посочените по-горе парцели,а от запад е въпросното дере/означено на
скицата с условен знак за овраг/дере с ширина над 3м/.Това означава,че от границата
от запад е общинско място –дере.Нотариалният акт не е оспорен от ответната
Община,вкл.относно посочените граници на имота. Няма спор,че въпросното дере се
намира в рамките на населеното място –с.Младежко
и задължение на ответната Общината е да се
грижи за имота с грижата на добър стопанин –чл.11,ал.1 ЗОС. Съобразно
Закона за водите защитата от вредоносното въздействие на водите е оперативна и
постоянна и включва защита от наводнения – чл. 137, ал. 1, т. 1 и чл. 138, ал. 1 ЗВ. Постоянната защита включва изграждане и поддържане на диги, корекции
на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за
предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения,
провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения-чл.138,ал.4,т.1
ЗВ. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по
чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен
ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.
От това следва, че отговорността за защита от наводнения се носи, на първо
място, от собственика на съоръженията.Няма данни по делото за процесното дере да има съставен акт за публична общинска
собственост,но такъв по принцип не се съставя, с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ППЗОС – не се актуват временните постройки, улиците, коритата на реки и
дерета и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго. От факта, че дерето не било включено
в капитала на търговско дружество и се намирало изцяло на територията на
ответната община , съгласно нормите на § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, следва, че то се явява нейна собственост. Тъй като не е спорно, че фактически дерето служи за
естествено отвеждане на дъждовните води , то задължение на собственика е да се
грижи за неговата проводимост,съобразно цитираните по-горе норми от Закона за
водите. Собственикът на всяка вещ е длъжен,съобразно общата и принципна забрана
да не се вреди другиму ,да предприеме необходимото според естеството на вещта
,за избягване на увреждането ,което е могла да причини ,отчитайки при това
нивото на потенциална опасност от увреждане.
От ангажираните по делото доказателства – заключение
на вещото лице по назначената експертиза, се установява ,че в дерето са се натрупали свлачищни материали
и саморасла растителност, вследствие на което повърхностните дъждовни води не
могат да преминат по естествения си път през дерето ,а се отклоняват на изток и
се оттичат през имота на ищеца,като запълват двора му с наноси и достигат над
нивото на първия етаж на двете сгради –двуетажна жилищна сграда и лятна
кухня-склад.Първите етажи вследствие на това са наводнени и подовете са покрити
с наноси.Основите са компрометирани –има
пукнатини по стените ,включително и на втория етаж на жилищната сграда, което е
показателно за пропадане на основите.На първия етаж дюшемето е изгнило,външната
мазилка е паднала ,а стените под нея обрушени. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответната
страна и кореспондира с установеното от назначената от кмета на Общината
комисия/л.52 от настоящото дело/,а именно,че непочистеното дере е станало
причина при обилни валежи, изтичащата през него вода да навлезе в граничещите
имоти.Това води до извод ,че поради
неизпълнение на законовото задължение на
ответната Община да почиства от наноси и свлачищни материали дерето, на имота
на ищеца-сгради и терен, са причинени вреди, които следва да бъдат обезщетени
от нея. Следователно,
наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
противоправното бездействие на лицата, на които е възложено почистването на
дерето от наноси е установено.
Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
От заключението вещото лице по назначената експертиза
се установява ,че стойността на причинените вреди на жилищната сграда и лятна кухня
–склад възлиза на общо на 10 760лв.В стойностната сметка,приложена към
заключението, не е включено и остойностено поправяне на западна ограда.Такива
вреди не са претендирани и в исковата молба. В първоначалната искова молба се
претендират следните вреди по вид и размери: за унищоженото дюшеме и гредоред
-3480лв, за повредени стени в жилищната сграда -400лв,за повредени външни
мазилки по стените на склада и увредена тухлена зидария-550лв, почистване на
имота от наноси – 1340лв.След отказа от претенцията за повредени мебели в размер
на 500лв, остава претенция общо за сумата 5770лв – за почистване на имота от насипани земни маси;
унищожено дюшеме и гредоред в жилищната сграда; повредени стени на жилищната
сграда; външни мазилки по стени на сграда-лятна кухня и увредена тухлена зидария.
В уточнението на исковата молба пред въззивната инстанция ищецът е посочил
причинените вреди върху сградите: жилищна сграда – пропадане и слягане на
основите, напукани зидове, вкл. и на втория етаж; на първия етаж дюшемето и
гредоредът са напълно изгнили, подът е покрит с наноси,вътрешната и външната
мазилка са паднали;за лятната кухня-склад –изпадна вътрешна и външна мазилка, подкопани
основи и покрит с наноси под,разрушена западна ограда и покрит с наноси двор.
Тъй като в исковата молба не се твърдят нанесени вреди на основите на сградите
/ това впрочем личи и от приложената към исковата молба количествено-стойностна
сметка на видовете работи,включени в иска срещу община Малко Търново,където
също не е посочено увреждане на основите на сградите/, не би могло при
условията на уточняване на претенцията във втора инстанция да се излагат фактически твърдения за нови вреди –пропадане
и слягане на основите, независимо ,че такива вреди са констатирани от вещото
лице.По перото: унищожено дюшеме и гредоред – вещото лице остойностява вредите
на 3292,61лв; по отношение на стените на жилищната сграда и лятна кухня склад –
вещото лице е дало заключение по стойностна сметка, раздел III – 1449,38лв, като
изрично е заявило в съдебно заседание ,че раздел III от стойностната сметка касае само лятната кухня склад,а раздели I и II –жилищната
сграда.По отношение на лятната кухня /склад/ претенцията е за 550лв ,като са
посочени вреди –увредена тухлена зидария и външни мазилки-стойността на тези
две увреждания според вещото лице е 778,12лв, поради което претенцията в тази
част следва да се уважи изцяло.По отношение на стените на жилищната сграда вещото лице не е дало заключение в раздел I на стойностната
сметка,където е дадена стойност на СМР за основи и бетон в стени.Тъй
като е безспорно ,че увреждане на
стените има-изпаднала вътрешна и външна мазилка и повредени стени- напукани от
слягането на основите ,което може да се квалифицира като „повредени стени в
жилищна сграда”, претенцията следва да бъде уважена в пълен размер от 400лв, тъй
като посоченото в раздел III- гипсова
шпакловка на стени 13 кв.м. и боядисване
на стени с латекс 70 кв.м. е на обща стойност 448,57лв и посоченото като площ от вещото лице, съвпада с
посоченото като площ на жилищната сграда в КСС ,дадена от ищеца като приложение
към исковата молба. Обобщено,следва да се уважи претенцията за сумата 3292,61лв
– стойността на вредите върху дюшемето и
гредореда, за сумата 400лв за повредени стени на жилищната сграда и 550лв –за
външна мазилка по стени и повредена тухлена зидария на лятна кухня
склад и сумата 1228,60лв –за почистване на имота от наноси /съобразно
заключението на вещото лице- раздел I,т.1,2 и
3 /.Общо размерът на дължимото обезщетение е 6291,89лв/ вкл.30% за ремонтна
дейност върху труд и тази сума включва материали и труд/, поради което искът следва да се уважи изцяло в
претендирания размер от 5770лв.
По възраженията на Община Малко Търново съдът
намира следното: в отговора на въззивната жалба Общината твърди,че ищецът
претендира вреди за жилищна сграда ,която не съществува, тъй като посочената в
нотариалния акт сграда и била разрушена и на нейно място са построени други две
сгради.Възражението е неоснователно-никъде в исковата молба ищецът не претендира обезщетение за нанесени
вреди върху несъществуваща жилищна сграда, посочена в нот.акт № 25/89г, а
изрично е посочил, че се касае за две сгради – жилищна и склад/посочен от
вещото лице като лятна кухня/.Освен това, такова възражение не е направено и в
отговора на исковата молба. Другото възражение е ,че построените сгради в имота са незаконни –
жилищната сграда няма разрешение за ползване, а складът е незаконна
постройка.Твърди се ,че пренебрегвайки
строителни правила и норми, ищецът
е допринесъл за причинените щети
върху сградите.На първо място,в отговора на исковата молба липсват твърдения,че
сградите са незаконни или нямат разрешение за ползване и не е направено
възражение за съпричиняване, поради което
съдът намира тези възражения за преклудирани. С решение № 92/24.07.2013г
по т.д.№540/2012г на първо т.о. на ВКС е прието ,че приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд.Отделно, приносът трябва да е конкретен и
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл.51,ал.2 ЗЗД трябва да се конкретни.Такива конкретни възражения липсват
изобщо в отговора на исковата молба ,едва в последното съдебно заседание пред
първата инстанция ответната Община е въвела твърдение,че складовото помещение е
незаконна постройка, а жилищната сграда е узаконена,но е построена в нарушение
на уличната регулация и едва в писменото становище, представено в последното
съдебно заседание е посочено,че поради горното ищецът е отговорен в голяма
степен за вредите,които настъпват към момента в имота му. Съгласно
чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да
посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават,
а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК
той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по
чл. 131, ал. 1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се
преклудират, в т. ч. възражението за съпричиняване от страна на пострадалия от
деликт - т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС/така в
Решение № 17 от
6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о./
Поради несвоевременно въвеждане на всички тези възражения ,те са преклудирани и
не следва да се разглеждат и от въззивната инстанция. Що се отнася до това ,че
ответникът можел да търси помощ и
съдействие по реда на Закона за защита при бедствия, то също е ирелевантно, тъй
като дори да е имал такава възможност, това не го лишава от възможност да предяви
иск по реда на чл.49 от ЗЗД, нито прави този иск недопустим.
Разноски:
С оглед изхода
от спора на въззивник-ищец следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от въззивната жалба и исковата молба.От процесуалния представител на
Община Малко Търново е направено възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност
на адв.възнаграждение на адв.Х. ,процесуален представител на ищеца.Видно от
приложените доказателства, уговореното и заплатено възнаграждение е в размер на
650лв., което е в рамките на минимума по НМРАВ –чл.7,ал.2,т.3,в редакцията,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.На
въззивника ищец следва да се присъдят разноски в размер на 1308,79лв, съобразно
уважената част от претенцията в размер на 5770лв.
С оглед на горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 61/22.11.2019г по гр.д.№27/2019г на
РС-Малко Търново, с което е отхвърлен иска на Н.И. *** Търново за сумата от
5770лв ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и в частта
за разноските и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр.Малко Търново, ул.”Малкотърновска
комуна” №3 да заплати на Н.И. *** , ЕГН **********
, сумата 5770лв / пет хиляди седемстотин и седемдесет лв/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие неизпълнение на
задължение на Община Малко Търново да почисти намиращото се от запад на имота
на Н.И.- УПИ V,им.пл.№11 в кв.6 по плана на с.Младежко, дере.
Осъжда Община
Малко Търново да заплати на Н.И. *** , ЕГН ********** сумата 1308,79 лв
разноски пред двете инстанции.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: