РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „Г” въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 13284 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. ГПК и чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по частни жалби от
09.07.2019 г. и 13.08.2019 г. на Л.М.С. срещу следните актове: 1/ разпореждане от 25.06.2019 г.,
постановено по изп.д. № 20189210401598 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в
регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на
размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар и е върната, на
основание чл. 436, ал. 4, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, подадената от
жалбоподателя жалба с вх. № 00420/08.01.2019 г. срещу определения размер на таксите,
дължими на ЧСИ и 2/ постановление от
31.07.2019 г. по горецитираното изпълнително дело, с което е наложена глоба на
жалбоподателя в размер на 400 лв.
В жалбата срещу разпореждането от
25.06.2019 г. се поддържа, че съдебният изпълнител не е изложил никакви мотиви
както относно отказа за намаляване на адвокатския хонорар, така и относно
връщането на жалбата. По отношение на адвокатския хонорар било посочено
единствено липса на прекомерност, а относно връщането на жалбата не ставало
ясно какви са били нередовностите, били ли са изпълнени указанията в срок или
не. Нямало произнасяне и по твърденията на жалбоподателя, че не е била причина
за образуване на изпълнителното дело. С тези доводи се иска от съда да отмени
обжалваното разпореждане 25.06.2019 г., като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата срещу постановлението от 31.07.2019 г. се поддържа, че същото е неправилно поради
допуснати съществени процесуални нарушения, като са изложени подробни
съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени обжалваното постановление,
алтернативно – да намали размера на наложената глоба.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
постъпило възражение по жалбите от страна на взискателя В.Л.П., в което са
развити съображения за неоснователност на същите.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата срещу разпореждането от
25.06.2019 г. е допустима, но неоснователна, тъй като в предоставения на Л.С.
срок същата не е изпълнила дадените й указания за отстраняване на
констатираните нередовности на депозираната на 08.01.2019 г. жалба. Моли съда да остави жалбата без уважение. По отношение на жалбата срещу
постановлението от 31.07.2019 г. за налагане на глоба, частният съдебен
изпълнител поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена извън едноседмичния
срок за обжалване, поради което моли съда да остави тази жалба без разглеждане,
евентуално – без уважение.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на
взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото,
съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Въз
основа на молба от 12.11.2018 г., подадена от В.Л.П., чрез адв. К.Д., било
образувано изпълнително дело № 20189210401598 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921
в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС. С посочената молба взискателят
поискал от частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело срещу
длъжника-жалбоподател за предаване на детето А.В.П.във връзка с изпълнение на
упражняването на родителските права, постановено с Решение № 206270 от
01.09.2017 г. по гр.д. № 2606/2015 г. по описа на СРС, III ГО,
89 състав и Решение № 6627 пт 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 15932/2017 г. по описа
на СГС, ГО, първи въззивен брачен състав. Към молбата бил приложен изпълнителен
лист, издаден на 01.11.2018 г. от Софийски градски съд на основание горецитираните
решения, с които е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето А.В.П.на бащата В.Л.П., при когото е определено и
местоживеенето на детето.
На
08.01.2019 г. длъжникът Л.М.С. подала жалба с вх. № 420/08.01.2019 г. по описа
на ЧСИ С.П., в която изразила несъгласие с определения размер на разноските,
посочени във връчена й на 28.12.2018 г. покана за доброволно изпълнение.
С
разпореждане от 09.01.2019 г. ЧСИ С.П. отказал да намали размера на приетите и
направени от взискателя по делото разноски в частта за адвокатския хонорар, а в
частта относно таксите дължими на ЧСИ в размер на 96.00 лв. оставил жалбата без
движение на основание чл. 261, т. 4 ГПК. В разпореждането било посочено още, че
подлежи на обжалване чрез ЧСИ по реда на ГПК.
На
10.01.2019 г. длъжникът Л.М.С. получила съобщение за нередовна жалба, в което
било посочено, че с разпореждане от 09.01.2019 г. подадената на 08.01.2019 г.
жалба е била оставена без движение в частта, касаеща таксите, дължими към ЧСИ и
е бил разпореден отказ в частта на жалбата относно приетите разноски за
адвокатски хонорар. В цитираното съобщение било посочено, че в седемдневен срок
от получаването му длъжникът следвало да заплати и предостави документ за
платена такса в размер на 25 лв. – държавна такса за жалба по сметка на СГС,
такса в размер на 24 лв. – за връчване на преписи от жалбата на страните по т.
5 от ТТР към ЗЧСИ, такса в размер на 24 лв. за изготвяне на препис от
изпълнителното дело и предоставянето му до компетентния съд по т. 8 от ТТР към
ЗЧСИ, както и да предостави 1 брой препис от жалбата за връчване на страните. В
съобщението изрично били посочени последиците при неизпълнение на дадените
указания – връщане на жалбата.
С
разпореждане от 25.06.2019 г. ЧСИ С.П. върнал, на основание чл. 262, ал. 2, т.
2 ГПК, подадената от длъжника жалба с вх. № 420 от 08.01.2019 г., поради
неотстраняване на допуснатите нередовности в срок. Със същото разпореждане
частният съдебен изпълнител отново отказал да намали размера на приетите и
направени от взискателя по делото разноски за адвокатски хонорар, поради липса
на прекомерност.
На
29.06.2019 г. на длъжника били връчени съобщение, ведно с препис от
разпореждането от 25.06.2019 г. В съобщението било указано на длъжника Л.С., че
разпореждането може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението
чрез ЧСИ до СГС с частна жалба.
С
постановление от 31.07.2019 г. ЧСИ С.П. наложил
глоба в размер на 400 лв. на длъжника Л.С., доколкото било установено
неизпълнение от същата на задължението й да предаде детето А.В.П.на бащата В.Л.П.,
насрочено за 31.07.2019 г. от 12:00 часа. На същата дата – 31.07.2019 г., било
изпратено съобщение изх. № 19343 до длъжника Л.С., към което било приложено
постановлението от 31.07.2019 г. и било посочено, че последното подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК
вр. чл. 435, ал. 2 ГПК чрез ЧСИ С.П. пред СГС. Съобщението, ведно с препис от
цитираното постановление били надлежно връчени на длъжника Л.С. на 05.08.2019
г.
Със
заявление от 08.08.2019 г. /л.184 от изп. дело/, подадено от адв. П.Б.,
пълномощник на взискателя, до ЧСИ С.П. е било поискано изп.д. № 20189210401598 да
бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ М.П.с рег.
№ 851 в
регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС. С писмо от 09.08.2019 г. горецитираното
изпълнително дело било изпратено на ЧСИ М.П., като е било образувано изп. д. №
20198510401650 по описа на ЧСИ М.П..
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По
отношение на жалбата срещу разпореждането от 25.06.2019 г.:
Съдът
е сезиран с частна жалба срещу преграждащо разпореждане на ЧСИ по аргумент от
чл. 436, ал. 4, вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК, което разпореждане подлежи на
обжалване по реда на чл. 274 и сл. ГПК и в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, както и срещу обективиран в цитираното разпореждане отказ на ЧСИ да намали
размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар. Жалбата е подадена в
законоустановения срок /по пощата на 12.08.2019 г./, от легитимирано за това
лице, срещу обжалваем с частна жалба акт на съдебния изпълнител, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. В разглеждания случай молбата за
образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез
адвокат К.Д., за чиято представителна власт са ангажирани надлежни
доказателства. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен
между взискателя и адв. Д.. В договора е отбелязано, че уговореното
възнаграждение е в размер на 400 лв., платено в брой, за образуване и водене на
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 10, т. 4 от Наредбата, се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, като от адв. Д. единствено е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело, с която са били възложени всички права по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Всички последващи молби от 11.12.2018 г. /л.49/, 20.06.2019 г. /л.111/, 03.07.2019 г. /л.144/, 01.10.2019 г. /л.239/ са били подавани лично от взискателя В.П.или от упълномощения впоследствие друг адвокат – адв. П.Б., за който е представен договор за правна защита и съдействие от 08.07.2019 г., в който не е уговорено адвокатско възнаграждение. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е осъществена същинската роля на адвоката за процесуално представителство и извършването на действия извън посочените в т. 2 и 3 на чл. 10 от Наредбата. При това положение настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата – за образуване на изпълнително дело, доколкото всички последващи изпълнителни действия следва да бъдат предприети от съдебния изпълнител, без да е необходимо осъществяването на процесуално представителство по делото от страна на упълномощения от взискателя адв. Д.. Поради тази причина, дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 200 лева.
Ето защо обжалваното разпореждане от 25.06.2019 г. следва да бъде отменено в частта му, в която е отказно намаляването на размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар за горницата над 200 лв. до размера от 400 лв.
В
останалата част частната жалба срещу разпореждането от 25.06.2019 г. е неоснователна.
Съгласно
чл. 436, ал. 1, вр. с ал. 4 ГПК, жалбите срещу действията на частния съдебен
изпълнител се подават чрез съответния частен съдебен изпълнител, на когото
законът възлага администрирането на жалбата, връчването на преписи от нея и
извършването на проверка за редовност, включително с правомощията да върне
подадената жалба при условията на чл. 262, ал. 2 ГПК. Според разпоредбата на
чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, частният съдебен изпълнител връща жалбата, когато
констатираните от него нередовности не са отстранени в срок. Законовите
изисквания за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл. 262, ал. 1 ГПК, а съгласно чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК такова изискване е прилагането на
преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в
делото като насрещна страна и представянето на доказателство за внесена такса.
В
конкретния случай подадената от Л.М.С. жалба вх. № 00420/08.01.2019 г. срещу определения
размер на разноските, посочени във връчена й на 28.12.2018 г. покана за
доброволно изпълнение е била нередовна поради липса на приложен препис от
жалбата за насрещната страна и представено доказателство за внесена държавна
такса. С оглед на това правилно частният съдебен изпълнител е дал на
жалбоподателя указания за отстраняване на нередовностите, които жалбоподателят
е получил лично на 10.01.2019 г. В рамките на предоставения едноседмичен, който
е изтекъл на 17.01.2019 г., жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовности. При
това положение правилно частният съдебен изпълнител е върнал подадената жалба в
частта, касаеща таксите, дължими на ЧСИ.
Ето
защо жалбата срещу разпореждането от 25.06.2019 г. следва да бъде оставена без
уважение в тази част.
По
отношение на жалбата срещу постановлението от 31.07.2019 г.:
Частната
жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън предвидения в чл.
436, ал. 1 ГПК едноседмичен срок за обжалване.
В
разглеждания случай, както вече бе посочено, постановлението на частния съдебен
изпълнител от 31.07.2019 г. е било надлежно връчено на Л.М.С. на 05.08.2019 г.,
откогато е започнал да тече и законоустановения едноседмичен срок за обжалване.
С оглед правилото, установено в нормата на чл. 60, ал. 4 ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че срокът за обжалване е изтекъл на 12.08.2019 г. –
присъствен ден.
Доколкото
нито се твърди, нито се установява от данните по делото, че жалбата е била
изпратена по пощата, то същата, като подадена на 13.08.2019 г., се явява
просрочена.
Ето
защо, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 25.06.2019
г. по изп. д. № 20189210401598 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в регистъра на
КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано искането на
жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение
по посоченото изпълнително дело до размера от 200 лева и вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК размера на разноските на взискателя по изп. д. № 20189210401598 по
описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в регистъра на КЧСИ, прехвърлено по изп. д. № №
20198510401650 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в регистъра на КЧСИ, за
адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 09.07.2019
г., подадена от Л.М.С., срещу разпореждането от 25.06.2019 г. в частта, с която
е върната подадената от жалбоподателя жалба с вх. № 00420/08.01.2019 г. срещу
определения размер на таксите, дължими на частния съдебен изпълнител.
В
тази част решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата с вх. № 16651/13.08.2019 г. на Л.М.С. срещу постановлението от
31.07.2019 г. по
изп.д. № 20189210401598 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в регистъра на КЧСИ, с
район на действие СГС.
В тази част съдебният акт има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.