№ 1899
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110204720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М. Д. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К №
3833562 от 30.07.2020 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че нарушението може да бъде заснето само със
стационарно техническо средство, че не е налице обозначение на техническото средство с
пътен знак Е 24, че липсва протокол за използване на техническото средство, а нарушението
не е описано достатъчно ясно. Намира, че ЕФ не отговаря на законовите изисквания и не
съдържа всички реквизити на чл.57 от ЗАНН и в частност на неговия издател, както и
подпис на лицето, което го е издало, неговата длъжност и датата на издаване. Счита, че не са
спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, изпраща писмени бележки, моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружително
писмо, с което изпраща преписката на съда, застъпва становище за неоснователност на
жалбата по подробни аргументи.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На дата 28.07.2020 г. в 11:55, в гр. София, по бул.Рожен, при надлез Надежда с посока
1
на движение ул.ген.Никола Жеков към ул.Скопие жалбоподателят Д. управлявал
собственото си МПС – лек автомобил ВОЛВО В 50 с държавен контролен номер СВ****КМ
със скорост на движение от 71 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, което
представлявало превишение от 21 км/ч.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол,
приложен по делото. Не се подкрепят възраженията в тази насока от жалбоподателя,
доколкото към административнонаказателната преписка е приложен протокол от проверка,
видно от който системата отговаря на изискванията и същият е с дата 30.09.2019г.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е
извършено нарушението, къде точно на булеварда е установено нарушението, посоката на
движение, датата и часът на нарушението. Нарушението е описано словесно достатъчно
ясно, за да разбере санкционираното лице какво нарушение му е вменено в отговорност,
поради което това възражение съдът намира за неоснователно.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 74 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно
приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в
полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч
съобразно посоченото в протокола за проверка. Обжалваният електронен фиш е издаден по
отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на
нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП
СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по
административната преписка е съставен на 30.07.2020г. и е връчен на 11.03.2022г.
Съобразно тези данни фишът е издаден 2 дни след извършване на нарушението. Спазени са
всички срокове за неговото съставяне. Съответно неоснователни се явяват аргументите,
посочени в жалбата, че не са спазени сроковете за издаване на ЕФ. Датата на връчване е
различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са
спазени от жалбоподателя.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбоподателя,че не може
нарушението да се установява със система за заснемане, която е мобилна.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от
получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че
собственикът не е управлявал МПС.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Не се изисква посочване на
издател на ЕФ, неговата длъжност и подпис, доколкото ЕФ не притежава издател, поради
което възраженията в тази насока са несъстоятелни.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона
(чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на
населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача,
3
обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в населено място
общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго. Не се
спори и се установява от данните по делото, че няма пътен знак, указващ движение със
скорост, различна от общата за населено място. Съответно е следвало жалбоподателят да
спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било
поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място без наличие на
пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Съответно е следвало да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
да избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето на 28.07.2020г. и към тази дата посоченото в жалбата задължение на
контролните органи не е било предвидено, противно на посоченото в жалбата.
Неоснователно е възражението, че не е бил изготвен протокол за използване на
техническото средство. Такъв е наличен по делото и е надлежно попълнен.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH
CAM S1 №11743F0, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
4
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна
нарушението, е налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към
материалите, изпратени от административнонаказващия орган. Вярно е, че на снимката от
клипа е заснето и друго МПС, освен това, управлявано от жалбоподателя, но техническо
средство ATCC ARH CAM S1 № 11743F0 работи на основата на лазерен модул, който
възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото ПС.
Системата за контрол на скоростта е с вградено разпознаване на номера на ППС и за всяко
регистрирано нарушение устройството ARH CAM S1 прави 5 снимки, които дават
възможност да се проследи траекторията на съответното МПС. Само на снимката, направена
по време на самото измерване на скорост и приложена по делото, има данни за измерена
скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да бъде използвана за
еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС. В ъглите на всяка снимка са налични маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите са указани със стрелки
на приложената основна снимка. Съединяване на линиите на маркерите указват със точност
местоположението на лазерния лъч върху конкретното МПС. В случая на снимката на клипа
са налични посочените маркери, съединяването на противоположните безспорно установява,
че камерата е заснела, а устройството е точело именно скоростта на автомобила, управляван
от жалбоподателя, а не на МПС, което се е движело вдясно от него. Нарушението в този
смисъл е категорично и несъмнено установено.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за съответния вид превозно
средство за населено място. Движейки се със 71 км/ч, водачът е нарушил това правило за
поведение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. По отношение на
определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от
административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен размер съдът не би могъл
да я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива и съответно
съдът не следва да ѝ присъжда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3833562 от 30.07.2020 г., издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на М. М. Д. ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6