РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500389 по описа за 2021 година
С решение № 260080 от 17.11.2020г., постановено по гражданско дело №
1252/2019г. по описа на Районен съд Несебър е отхвърлен искът на М. БЛ. М.,
ЕГН **********, против Т. Г. ЯН., ЕГН **********, за приемане за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на придобития
по време на брака между страните, поради липса на съвместен принос, имот,
съставляващ ателие № 4, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 53045.501.380.1.29 по КККР на гр. Обзор, находящ се в гр. О., ул.
„Р.“ №*, ет.* , на площ от 43,25 кв.м, ведно с прилежащи части, равняващи се на
2,72% или 6,23 кв.м.като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 53045.501.380.Ищецът е осъден
да заплати на ответницата разноски в размер на 1350лв.Против решението е
постъпила въззивна жалба от адв.Даниела Петрова,процесуален представител на
ищеца М.М.. В жалбата е оспорено атакуваното решение като неправилно-
необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.В
исковата молба е изрично посочено,че имотът е изключителна собственост на
ищеца и не представлява СИО,тъй като е придобит изцяло с лично имущество на
1
М.М.,поради което е налице трансформация на лични средства. Във въззивната
жалба се твърди ,че от една страна имотът е придобит с изцяло лично имущество ,
а от друга страна в исковата молба било посочено и че е налице и липса на принос
от страна на ответницата при придобиване на имота.От ангажираните
доказателства е безспорно установено ,че процесният апартамент е закупен със
средства, дарени от майката на ищеца и средства, внесени от нея по неговата
банкова сметка отпреди брака, като това е продължило и след сключване на брака
с ответницата.Твърди се ,че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът
в доклада по делото е квалифицирал претенцията като такава по чл.21,ал.4 СК, а
същевременно е указал на ищеца, да докаже ,че заплатените за закупуване на
процесния апартамент средства са лични – спестени от него и дарени от майка
му.Това произнасяне на съда противоречи на изложеното в мотивите на
оспореното решение, че едва в писмената защита се въвеждат твърдения за пълна
трансформация –иск с правно основание чл.23,ал.1 СК, което съдът е преценил
като недопустимо и не обсъжда твърденията в този смисъл в исковата
молба.Твърди,че изготвеният доклад е непълен и неточен и това е нарушение на
съдопроизводствените правила.Счита, че от събраните доказателства, вкл.
показанията на майката на ответницата безспорно е установено по делото, че
имотът е придобит изцяло с лични средства на ищеца и е налице пълна
трансформация.Средствата за това са дарени от майката на ищеца на него, а не на
семейството.Съдът е кредитирал показанията на свидетелката Я., без да
съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК и нейната евентуална
заинтересованост.Друго процесуално нарушение, според въззивника е,че съдът е
разпитал свидетеля на ответницата в заседанието, следващо заседанието ,в което
е разпитана майката на ищеца, дошла от Ш. само, за да присъства на това
заседание.Твърди се и нарушаване на правото на защита ,тъй като съдът не е
допуснал втори свидетел на ищеца.Не са преценени правилно и представените
писмени доказателства, от които се установява кога и в какъв размер са
превеждани суми от майката на ищеца и плащането на продавача на имота.От
друга страна, не е доказано твърдението на ответницата,че нейните родители са
дали 5000 евро за закупуване на имота. Във връзка с това на кого са дарени
сумите от майката- на ищеца или на двамата съпрузи ,въззивникът се позовава на
практика на ВКС по този въпрос и счита ,че е безспорно установено ,че парите са
дарени лично на ищеца.Счита,че в хипотезата на иск по чл.23,ал.1 СК не следва
да се изследват обстоятелства за наличие на принос на другия съпруг ,чрез работа
в домакинството и грижи за децата.Критерият за преобразуване на имущество е
2
обективен –изследва се само характера на вложените средства.Въззивникът
счита,че приносът чрез участие в домакинството има значение за друг иск –този
по чл.29,ал.3 СК за по-голям дял от общото имущество.Сочи се,че съобразно
разпоредбите на СК от 2009г паричните влогове и по заварени бракове са лична
собственост на съпруга,на чието име са открити.Цитира се практика на
касационната инстанция.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго ,с което
на осн.чл.23,ал.1 СК да се признае за установено по отношение на ответницата, че
ищецът е изключителен собственик на придобития по време на брака недвижим
имот,описан в исковата молба, поради пълна трансформация на лично имущество
или алтернативно / вероятно се има предвид евентуално/ на осн.чл.21,ал.4 СК да
бъде признато по отношение на ответницата ,че ищецът е изключителен
собственик на процесния имот поради липса на съвместен принос от страна на
ответницата и да се присъдят разноски по делото.
В срока по закон не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата
Т. Г. ЯН..В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата, по
повод уточнителната молба на ищеца, заявява,че пред въззивната инстанция се
предявява нов иск за първи път, което е недопустимо.Моли решението да бъде
потвърдено.
С разпореждане от 11.03.2012г съдът е оставил без движение исковата
молба с дадени указания за отстраняване на нередовности в обстоятелствената й
част.Постъпила е молба от ищеца ,в която се уточняват твърденията
относно:покупната цена на процесния имот,начина на плащане на цената на
продавача;сумите, дарени от майката на ищеца;сумите ,налични по влога на
ищеца от преди брака и частта тях, която е използвана за закупуване на
апартамента.
Предявен е иск с правно основание чл.23,ал.1 от СК,съединен при
условията на евентуалност с иск по чл.21,ал.4 СК.
В исковата молба се твърди,че бракът между страните е сключен на
26.02.2011г и прекратен с решение № 2648/25.06.2019г по гр.д.№6201/2019г на РС
–Пловдив, влязло в сила от датата на постановяването му.Имуществените
отношения между страните се уреждат от СК от 2009г и не става дума за заверен
брак ,както е приел районния съд.Твърди се ,че по време на брака е придобит
3
недвижим имот: ателие №4, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 53045.501.380.1.29, находящ се в гр.О., ул.“Р.“ №*.В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди ,че паричните средства за
закупуването на имота са изцяло спестени от ищеца и дарени от майка му .Твърди
се ,че за периода от март 2015 г до юли 2016г майка му е превела суми в размер
на 13140 евро,като за закупуване на процесния имот е продала наследствен имот в
гр.Х. и му е дала парите, за да плати апартамента в О.Твърди също,че
ответницата не е участвала в спестяването на парите и изплащането на
апартамента ,тъй като по това време не е работила ,както и поради
обстоятелството ,че цялата договорена цена е заплатена от спестени лично от
ответника средства ,в т.ч. и преди брака и дарени от неговата майка.В този
смисъл твърди,че апартаментът е изключителна негова собственост ,а не
представлява СИО ,придобит е изцяло с неговото лично имущество и е налице
пълна трансформация на лични средства. Петитумът на исковата молба е да се
приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен
собственик на процесния имот, придобит по време на брака, тъй като ответницата
няма съвместен принос.След оставяне без движение на исковата молба от
въззивната инстанция, ищецът е уточнил твърденията си относно: покупната
цена на процесния имот,начина на плащане на цената на продавача;сумите,
дарени от майката на ищеца;сумите ,налични по влога на ищеца от преди брака и
частта тях, която е използвана за закупуване на апартамента.
В отговора ответницата е посочила, че има неяснота в твърденията в
исковата молба относно това дали е налице претенция за признаване на пълна
трансформация на лично имущество или става дума на предявен иск по чл.21,ал.4
СК за липса на съвместен принос.Твърди се също,че имотът е придобит със
съвместен принос ,който се изразява по отношение на ответницата във влагане на
труд, грижи за детето и семейството, подсигуряване на финанси ,предоставени от
родителите й и в предоставени от тях парични средства за закупуване на
имота.Оспорено е твърдението на ищеца,че цената на жилището е заплатена с
негови лични средства, спестени от него и дарени от майка му и това е така ,дори
част от сумата да е дарена от майка му, но тя не е достатъчна ,за да бъде платена
цената на жилището.Оспорено е отношението на извършените преводи на суми от
майката на ответника към плащането на цената на ателието ,както и твърдението
,че паричните постъпления от продажбата на имота в гр.Х. са послужили за
покупката на апартамента в О.Твърди се също,че родителите на ответницата са
дали парична помощ за покупката на жилището –платена в брой част от цената,
4
представляваща капаро по сключения предварителен договор.
С атакуваното решение районният съд е отхвърлил предявеният
положителен установителен иск,като е изложил мотиви,че претенцията е по
чл.21,ал.4 СК за липса на съвместен принос ,а не иск за пълна трансформация на
лични средства ,с мотива ,че правната квалификация, посочена в исковата молба
не обвързва съда ,още повече, че в исковата молба се излагат твърдения за липса
на принос на ответницата при придобиване на процесния имот.В писмената
защита ищецът е въвел твърдения за пълна трансформация, което съдът е счел за
недопустимо и не е предмет на разглеждане. Изложил е мотиви, че е установено
по делото, че ответницата има принос ,изразяващ се в грижи за детето ,за съпруга
и домакинството и това също съставлява съвместен принос по аргумент на
чл.21,ал.2 СК.Обсъдени са гласните и писмени доказателства, събрани по делото
относно това кой от двамата съпрузи е работил по време на брака,какви са
доходите на съпрузите , кой е плащал консумативните разноски ,квартирата на
семейството, кой се е грижил за детето и домакинството.
При служебната проверка на атакуваното решение съдът констатира, че
същото е валидно ,но недопустимо по следните съображения:
Както правилно е отбелязано в мотивите на решението, правната
квалификация, посочена от ищеца, не обвързва съда.Трайна и непротиворечива е
практиката на ВКС, че правната квалификация на иска е дейност на съда, при
която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но не и
от дадената от ищеца квалификация на спорното право (решение №
132/21.03.2011 г. по гр. д. № 1725/2009 г. на І г. о. на ВКС). Предметът на спора се
определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от
отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение
на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията
се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича
възникването на правото (определение № 783/08.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5808/2015 г. на IV г. о. на ВКС и цитираните в него решение по гр. д. № 167/ 2012
г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 4124/ 2014 г. на ІV г. о. на ВКС). За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи
от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в
5
гражданския процес, съдът трябва да разреши правния спор съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон. Юридическата формулировка,
която включва цифрова и словесна част, извлечена от нормата на закона, е
задължение на съда, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна
квалификация, а следва сам да я определи, въз основа на обстоятелствата,
релевирани в исковата молба (решение № 199/23.10.2015 г. по гр. д. № 369/2015 г.
на III г. о. на ВКС).
В исковата молба се твърди ,че имотът е придобит по време на брака
между страните, но средствата са изцяло дарени от майката на ищеца и спестени
от него,вкл. и от преди брака.Твърди се освен това ,че майката на ищеца е
продала свой имот в гр.Х. и му е дала парите от продажбата за закупуване на
имота. Твърди се също ,че ответницата по време на закупуването на ателието, а и
преди това, не е работила и не е получавала доходи, и не е участвала в
спестяването на парите и изплащането на описания имот.Твърди се , че имотът не
е СИО,а е изцяло лична собственост на ищеца,тъй като е придобит с изцяло лично
имущество лични средства ,поради което е налице хипотезата на чл.23,ал.1 СК.
Петитумът на исковата молба е да се приеме за установено на осн.чл.21,ал.4 СК
,че ищецът е изключителен собственик на имота, тъй като ответницата няма
съвместен принос. Така въведените фактически твърдения сочат на иск по
чл.23,ал.1 СК и чл.21,ал.4 СК, а петитумът сочи на иск по чл.21,ал.4 СК ,с оглед
на цитираната по-долу в мотивите на настоящото решение съдебна практика. В
отговора на исковата молба ответникът е възразил за нередовност на исковата
молба ,тъй като има неяснота дали е предявен иск за пълна трансформация на
лично имущество или иск за липса на съвместен принос.Счита ,че се касае за
различни искове и следва да се уточни от ищеца дали е предявен иск за пълна
трансформация или иск за установен значително по-голям принос. В доклада по
делото е прието,че исковата молба е ясна и не се нуждае от уточнение ,като
съдът квалифицира претенцията като такава по чл.21,ал.4 СК –за изключителна
собственост върху имот поради липса на съвместен принос от страна на
съпругата при придобиването му.В доклада са дадени следните указания по
доказателствената тежест : ищецът следва да установи ,че заплатените за
закупуването на имота средства са лични – спестени и дарени от майка му/което
следва да се установи от ищеца именно по иск за трансформация на лично
имущество/, а ответницата да докаже ,че е допринесла за придобиването на имота
6
чрез влагане на труд ,грижи за детето и семейството ,подсигуряване на семеен
дом ,подсигуряване на финанси, произхождащи от родителите й и в предоставени
парични средства за закупуване на същия.Тъй като в чл.21,ал.3 СК е въведена
оборима презумпция за съвместния принос при придобиване на имущество по
време на брака ,то страната, която твърди липса на принос и се стреми да обори
презумпцията, следва да проведе пълно обратно доказване.По иска с правно
основание чл.23,ал.1 СК са дадени адекватни указания с оглед установяване на
правнорелевантните факти по спора, макар съдът да е приел,че не е предявен
такъв иск.В първото по делото заседание не са направени възражения по доклада
на съда.В пледоарията на процесуалния представител на ищеца пред първата
инстанция е заявено ,че искът е за пълна трансформация на лични средства ,като
алтернативно / вероятно се има предвид евентуално / да се приеме ,че липсва
съвместен принос на ответницата при придобиването на апартамента.В
представените пред районния съд писмени бележки и в петитума на въззивната
жалба също се поддържа ,че са предявени два иска при условия на евентуалност :
иск да бъде прието за установено ,че ищецът е изключителен собственик на
процесния имот поради пълна трансформация на лични средства и евентуално
иск да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
изключителен собственик поради липса на съвместен принос. В самата въззивна
жалба се твърди ,че от една страна имотът е придобит с изцяло лично имущество ,
а от друга страна в исковата молба било посочено и че е налице и липса на принос
от страна на ответницата при придобиване на имота,т.е отново се твърди ,че са
изложени фактически твърдения и петитум, сочещи на предявени два иска.
Настоящият състав приема,че исковата молба е следвало да бъде уточнена,
тъй като има неяснота относно предявения иск,с оглед наведените фактически
твърдения в обстоятелствената част на молбата – дали се касае за иск за пълна
трансформация или отрицателен установителен иск за индивидуална собственост
поради липса на принос,или са касае за обективно съединяване на двата иска при
условия на евентуалност.Твърденията в обстоятелствената част обосновават
претенцията за пълна трансформация на лични средства и за липса на принос, а
петитумът е за установителен иск за собственост поради липса на принос. По
отношение на петитума на иска по чл.21,ал.4 СК в практиката на ВКС се приема
,че той може да бъде предявен като положителен установителен иск ,че ищецът е
собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в
придобиването му и чрез предявяване на отрицателен установителен иск ,че
ответникът не е собственик ,поради липса на принос/ решение № 384/18.01.2016г
7
по гр.д.№6443/2014г, решение № 13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015
г на ВКС / .Тази неяснота е отстранена в хода на производството пред районния
съд и са конкретизирани предявените при условие на евентуалност два иска – за
пълна трансформация на лични средства и иск за изключителна собственост
поради липса на съвместен принос.Искът с правно основание чл.21,ал.4 СК е
предявен при условия на евентуалност и съдът дължи произнасяне по него, при
сбъдване на процесуалното условие за това – отхвърляне на главния иск за пълна
трансформация на лични средства.Районният съд е разгледал само евентуално
предявения иск за липса на съвместен принос. В мотивите на решението изрично
съдът е приел ,че не е предявен иск с правно основание чл.23,ал.1 СК. В мотивите
си съдът е разгледал въпросът за наличието или липсата на принос на
ответницата , изразяващ се в грижи за детето и съпруга й ,работа в домакинството
и др.Постоянна е практиката на ВКС ,че в иск по чл.23,ал.1 СК е от значение да се
установи извънбрачният произход на средствата ,с които е придобит имота по
време на брака.По този спор приносът е ирелевантен ,тъй като трансформацията
се основава на влагане на лични средства ,т.е. такива ,които са преди брака, или
получени по дарение ,или наследство ,респективно от продажба на имущество
,което е било лично на това основание.Трансформацията изключва приноса по
определение.За разлика от иска за установяване на пълна трансформация, по иска
за установяване липса на съвместен принос по чл.21,ал.4 СК следва да се обори
презумпцията на съвместен принос от ищеца по този иск./ решение №
20/26.02.2021г по гр.д.№1409/2020г на ВКС / .В конкретния случай районният
съд не е обсъдил в мотивите си правнорелевантните факти от значение за иска по
чл.23,ал.1 СК,предявен като главен ,като се е произнесъл по твърдения за наличие
или липса на принос на ответницата, изразяващ се в полагане на грижи за детето,
съпруга и домакинството.Диспозитивът на решението съответства на търсена
защита по иск по чл.21,ал.4 СК. При това положение решението следва да бъде
обезсилено и делото върнато на районният съд за произнасяне по главния иск за
пълна трансформация на лично имущество.При сбъдване на процесуалното
условие следва да бъде разгледан и евентуално предявения иск за липса на
принос при придобиване на имота от страна на ответницата.
Мотивиран от горното и на осн.чл.270,ал.3,изр.3 ГПК съдът
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260080 от 17.11.2020г., постановено по
гражданско дело № 1252/2019г. по описа на Районен съд Несебър.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9