Решение по дело №4985/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5012
Дата: 3 октомври 2023 г. (в сила от 3 октомври 2023 г.)
Съдия: Теменужка Симеонова
Дело: 20231100504985
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5012
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка С.
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Георги Кацаров
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка С. Въззивно гражданско дело №
20231100504985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.10.2022 г. по гр.д. № 1896/22 г., СРС, II ГО, 60 с-в е
признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к.
„*******, извършено със Заповед № 444/15.11.2021 г. на управителя на „У.Г.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. *******“ (буква „з“), вх. ******* с която на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване на обема на работата е прекратено
трудовото правоотношение между страните, считано от 15.11.2021 г. Осъдил
е „У.Г.“ ООД , ЕИК *******, представлявано от управителя И.Р.И.-Т., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул.
„*******“ № 85 „3“ (буква „з“), вх. ******* да заплати на А. Д. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „*******, по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ сумата 10740,84 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
15.11.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на
1
дължимата сума, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от
10740,84 лева до пълния предявен размер от 11505,78 лева. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „У.Г.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от
управителя И.Р.И.-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. *******“ (буква „з“), вх. ******* да заплати на А. Д. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „*******, сумата 1128,03 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „У.Г.“ ООД , ЕИК *******,
представлявано от управителя И.Р.И.-Т., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Студентски“, бул. *******“ (буква „з“), вх. ******* да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 759,69 лева, представляваща
дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство и
разноските за възнаграждение на вещото лице съразмерно с уважената от
исковете. Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225 КТ.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответното дружество „У.Г.“
ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя И.Р.И.-Т., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. *******“, вх.
******* чрез пълномощника по делото адвокат М. С. с мотиви, изложени в
нея. Твърди се, че са необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че
в конкретния случай „У.Г. ЕООД, в качеството си на работодател, не е
доказало съществуването на обективна връзка между намаляването обема на
работа в дружеството и изпълняваната от ищеца длъжност. От събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства се установи по безспорен
начин, че обема на работа действително е бил намалял, като дори е имало
периоди на абсолютно затваряне на притежаваните от дружеството игрални
зали, като това се отразило и на работата на видео отдела. Съдът е посочил,
че намаляване обема на работа е безвиновно основание за едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение; че се касае за обективен факт,
фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не е
необходимо да се установява с изрично приет нарочен акт от компетентен
орган. При намален обем на работа работодателят е този, който преценява
дали да намали персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена и
2
да изготви по-малък щат, който да съответства на намаления обем на работа.
При всички положения без правно значение обстоятелството дали е доказана
констатацията на управляващия орган за намаления обем на работата, тъй
като тази констатация не е правопроизводящ факт. Правно ирелевантно е и
дали управляващият орган е съставил нарочен документ,определящ кои
длъжности да бъдат съкратени. Същевременно, съдът е посочил, че
намаляването обема на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, е
обективен факт, който не се отнася общо към дейността на предприятието-
работодател, а към конкретна дейност, осъществяване чрез определени
трудови функции. Счита, че тук е налице противоречие в мотивите на съда,
защото дружеството/работодател е доказал по безспорен начин факта на
намаляване обема на работа, както и пряката, причинно-следствена връзка
между него и извършения подбор, в резултат на който е било прекратено
трудовото правоотношение на ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемият/ищец А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, ж. к. „*******, чрез пълномощника си по делото адвокат Р. Н. от
САК, с адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски във вид на адвокатско възнаграждение. евентуално
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
3
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 11 505,78 лева/ /след допуснато от
съда изменение на размера на иска/, представляваща обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението за периода от 15.11.2021 г. до
15.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът А. Д. М. твърди, че между страните бил сключен безсрочен
трудов договор № 537/01.07.2020 г., по силата на който ищецът приел да
изпълнява длъжността „техник електронна техника“ в ответното дружество.
На 16.11.2021 г. на М. била връчена заповед № 444/15.11.2021 г. за
прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
поради намаляване на обема на работа, считано от 15.11.2021 г. Оспорва
извършеното уволнение като незаконосъобразно, тъй като не било налице
реално намаляване на обема на работа и по-конкретно на работата по
видеонаблюдение и контрол на достъпа, които дейности били част от
трудовата функция на ищеца. Твърди, че не били затваряни обекти и
помещения на игралните зали на работодателя, не бил намаляван броят на
устройствата за наблюдение. Освен това на мястото на уволнените четирима
служители, заемащи процесната длъжност, били назначени нови петима,
изпълняващи същата трудова функция. Работодателят не бил извършил
подбор, който в случая бил задължителен, тъй като на длъжността „техник
електронна техника“ работели петима служители. Моли съда да постанови
решение, е което да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът „У.Г.“ ООД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в
който е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди се,
че преди уволнението на ищеца бил извършен подбор от назначена за целта
комисия, по предварително зададени от работодателя подробни критерии и
начин на оценяване. От общо петима служители, заемащи длъжността
„техник електронна техника“, били уволнени тримата, получили най-нисък
резултат при подбора. Твърди се още, че намаляването на обема на работа,
засягащо заеманата от ищеца длъжност, било наложено от
4
епидемиологичната обстановка в страната и издадените в тази връзка
заповеди от министъра на здравеопазването, засягащи пряко дейността на
ответното дружество. Така за определени периоди от време игралните зали на
работодателя били напълно затворени, а в останалите периоди работели с
намален наполовина капацитет. Това довело от своя страна до намаляване
обема на работата и на ищеца, който при затворени зали не е имало какво да
наблюдава. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като твърди, че
новоназначените петима служители изпълнявали съвсем различни трудови
функции от тези на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че през процесния период страните били
обвързани от валидно сключен безсрочен трудов договор № 537/01.07.2020 г.,
по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „техник
електронна техника“ в ответното дружество, при сумирано отчитане на
работното време с 12-часова продължителност на работната смяна съгласно
установен график. Работните смени били, както следва: първа от 08,00 ч. до
20,00 ч. и втора от 20,00 ч. до 08,00 ч. Срокът на предизвестието бил уговорен
на 30 дни и бил еднакъв за двете страни. Работодателят дължал на ищеца
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1608 лева и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година. Видно от отбелязване
в трудовия договор, ищецът постъпил на работа на 01.07.2020 г. С
допълнително споразумение № 94 от 01.06.2021 г. към трудовия договор
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било увеличено на
1738 лева, а допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит било определено на 3 /о или 52,14 лева, считано
от 01.06.2021 г. Видно от представена по делото длъжностна
характеристика за длъжността „техник електронна техника“, основните
трудови задължения на ищеца били следните: не допуска и своевременно
предотвратява нарушения на охранявания обект; осъществява пропускателния
режим, контролира влизането и излизането на служители, външни лица и
МПС; не допуска изнасяне на вещи, материали и ценности от обекта; следи за
поддържане в изправност и правилната употреба на техническите устройства,
5
монтирани за охраната на обекта, и при повреда уведомява прекия си
ръководител; използва предоставените технически средства като спазва
инструкцията за употреба на същите; изпълнява специфичните си задължения
в съответствие с плана за охрана, указанията на прекия си ръководител и тези
на възложителя. Ищецът е получил екземпляр от нея на 01.07.2020г. От
представена по делото Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на
здравеопазването, се установява, че за периода от 23,30 ч. на 27.11.2020г. до
31.01.2021 г. били въведени временни противоепидемични мерки на
територията на Република България, сред които било и преустановяване на
посещенията в игралните зали и казина. В тази връзка с две заповеди на
управителя на ответното дружество от 25.11.2020 г. и от 18.12.2020 г. било
наредено преустановяване на посещенията и работата в игралните зали на
работодателя за периода от 23,30 ч. на 27.11.2020 г. до 31.01.2021г. С
последващи заповеди на министъра на здравеопазването
противоепидемичните мерки били облекчени, като било разрешено
посещението на игралните зали, но при намален капацитет и ограничено
работно време. В тази връзка били издадени следните заповеди на управителя
на ответното дружество: заповед от 26.02.2021 г. за работа на игралните зали
в периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. с работно време от 06,00 ч. до 23,00
ч., и заповед от 02.09.2021 г. за работа на игралните зали в периода от
07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. с работно време от 07,00 ч. до 23,00 ч. Със
заповед от 02.09.2021 г. на работодателя било разпоредено в периода от
04.11.2021 г. до 30.11.2021 г. игралните зали да работят с неограничено
работно време при спазване на противоепидемичните мерки. Видно от
Заповед № 104 А-О/01.10.2021г. на управителя на ответното дружество,
поради намаляване обема на работа, причинено от въведените в страната
противоепидемични мерки, било наредено на основание чл. 329, ал. 1 КТ да
се извърши подбор между служителите, заемащи длъжността „техник
електронна техника“, от комисия в състав: Г. С. - технически сътрудник, К.С.
- отговорно лице по защита на данните, и В.И. - технически сътрудник.
Комисията следвало да извърши подбора въз основа на документите,
намиращи се в личните трудови досиета на петимата служители, и личните
оценки, дадени за всеки служител от прекия им ръководител, при използване
на формулираните в заповедта критерии и подкритерии. Ог представения по
6
делото протокол от 07.10.2021 г. се установява, че назначената комисия
извършила подбора и оценила всеки от петимата служители по точкова
система, като ги класирала по следния начин: 1. Л. А.Л.-58 т., С.В.К. - 42 т.,
Д.С.В. - 34 т., А. Д. М. - 20 т., и Л.Ж. Д. - 16 т. В резултат на извършената
преценка комисията предложила на работодателя да бъдат прекратени
трудовите договори на тримата служители, получи ли най-нисък резултат,
сред които бил и ищецът.
На 15.10.2021 г. на А. М. било връчено предизвестие № 108/15.10.2021
г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
- поради намаляване на обема на работа, с изтичане на законовия срок от 30
дни. Отправеното предизвестие било спазено и на 16.11.2021 г. на ищеца била
връчена процесната заповед № 444/15.11.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от 15.11.2021 г., поради намаляване
обема на работа. От представени по делото Заповед № 112 А-О/29.12.2021 г.
на управителя на ответното дружество, щатно разписание към 25.02.2022 г.,
справка на щатните бройки за длъжността „техник електронна техника“ за
периода 01.11.2021 г.-25.02.2022 г. и 5 броя отчетни форми за длъжността
„техник електронна техника“ за м. октомври 2021 г., м. ноември 2021 г., м.
декември 2021 г., м. януари 2022 г. и м. февруари 2022 г., се установява, че от
петима служители, заемащи длъжността „техник електронна техника“, един
от които бил ищецът, след 17.10.2021г. останал на работа само един,
свидетелят Л.Л.. По делото е установено, че след прекратяване на ТПО
между страните, ищецът А. М. не е постъпвал на работа при друг
работодател.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпитване на
исканите от ответника свидетели В.Р.И., Л. А.Л., К.Е.С. и Б.Х.Б.. От
показанията на свидетелите В.И. и К.С. се установява, че подборът бил
извършен по две групи параметри, едните били свързани с трудовия стаж и
квалификацията на служителите, информацията за които комисията взела от
трудовите им досиета. Другата група критерии била свързана с ефективността
при изпълнение на възложените трудови функции. Тъй като членовете на
комисията нямали преки наблюдения върху работата на включените в
подбора служители, при оценяването им по тези критерии те си послужили с
предоставени им от работодателя бележки и записки. Двамата свидетели са
7
категорични, че в резултат на пандемията и въведените противоепидемични
мерки работата в игралните зали намаляла и оборотите на
дружеството/работодател значително се свили. Дори след разрешаване на
посещенията на игрални зали, работата не се била възстановила веднага, тъй
като това бил труден и бавен процес. Свидетелката В.И. обяснява, че като
нямало клиенти в залата, крупиетата не били толкова ангажирани и видео
отделът нямало какво да наблюдава. По нейно мнение на дружеството не бил
нужен цял отдел за видеонаблюдение, а работата можело да се вьрши и от
един човек, който да гледа само конкретни неща. Това обстоятелство се
потвърждава от свидетеля Л.Л., който единствен към момента заемал
длъжността „техник електронна техника“ или „видеонаблюдение“, каквато
изпълнявал и ищецът преди да бъде прекратен трудовият му договор. От
думите на Л. се установява, че по време на локдауна работата на видео отдела
намаляла изключително много, защото залите били затворени. През този
период пак се извършвало видеонаблюдение, но само от време на време и то
за да се наглежда техниката в залите. Към настоящия момент нормалният
ритъм на работа бил възстановен, но свидетелят се справял сам, тъй като
работният процес и цялостната организация на видеонаблюдението в
ответното дружество били преструктурирани. Камерите осъществявали
записи, като имало възможност същите да бъдат върнати назад и свидетелят
да ги прегледа, без да е необходимо да има 24-часово видеонаблюдение на
живо, както било преди. От показанията на свидетелите В.И., К.С. и Б.Б. се
установява, че след извършения подбор и уволнението на трима от петимата
служители, заемали длъжността „техник ел. техника“, не били назначавани
други хора на тази длъжност. Имало назначени петима служители, но на
съвсем различна позиция - „технически сътрудник“, като техните задължения
били свързани с доставяне до всяка една от залите на ответното дружество на
поща, хигиенни материали, рекламни материали и други. Настоящата
инстанция също кредитра показанията на свидетелите, отчитайки и
обстоятелството, че като служители на ответното дружество към датата на
прекратяване на ТПО между страните, им е дало възможност да придобият
преки впечатления както от цялостната дейност и организация на работа в
дружеството, така и от конкретните трудови задължения на длъжността
„техник електронна техника“ , както и обстоятелствата около прекратяването
на трудовия договор на ищеца. По делото е била допусната и приета ССЕ, но
8
съдът правилно не я е кредитирал, като сам е извършил необходимото
изчисление, тъй като при опредвяле на БТВ на ищеца, вещото лице е
включило и сумата от 127,49 лв., изплатена на служителя за положен
извънреден труд, но в разпоредбата на чл.17 НСОРЗ е посочено кои
възнаграждения се включват в БТВ за опредвеляне обезщетенията по чл.228
КТ, сред които е и това по чл.225 КТ, като възнаграждението за положен
извънреден труд не се включва в БТВ. Така съдът е изчислил БТВ в размер на
1790,14 лв., който съответства на договореното между страните в
допълнително споразумение № 94 от 01.06.2021 г. към трудовия договор.
Това е фактическата обстановка, подробно описана от районния съд, която
настоящата инстанция възпроизвежда.
От правна страна:
Законосъобразността на уволнението, извършено на посоченото
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ предполага наличието на следните
предпоставки: 1/ да е налице обективно и реално намаляване на обема на
работа; 2/ извършеното уволнение да е обусловено от настъпилото намаление
на обема на работата и 3/ да е извършил подбор или подборът да не е бил
задължителен тъй като се съкращава единствената длъжност.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ означава реално намаляване на
количеството на произвежданата продукция, спаднал обем на стокооборота,
на вършените услуги и изобщо на обема на работата. Когато е налице
намаляване обема на работата като обективно фактическо състояние
работодателят преценява с каква част-в цялото предприятие или само в
отделни негови звена и кои от тях да намали персонала, дали това намаляване
е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, респ.
премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления
обем на работата на предприятието. Решението за това трябва да бъде прието
от компетентния орган. При изготвянето на този нов щат, съответстващ на по-
малкия обем на работата, работодателят може да извърши сливане,
изменение, трансформиране и др.промени в някои длъжности. Това са
въпроси на негова преценка с оглед по-рационална и по-целесъобразна
организация на труда и производството, наложена от настъпилия спад в обема
на производствената дейност на предприятието. Тази преценка е въпрос на
целесъобразност и поради това не подлежи на съдебен контрол. Въпрос на
9
законност и на съдебен контрол е доколко е налице намаляване обема на
работата, дали е взето решение по надлежния ред от компетентен орган и дали
извършените уволнения са обусловени от настъпилото намаление в обема на
работа.
Както е посочено в решение № 251 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 6970/14 г.,
ГК, ІV ГО на ВКС, в производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ относно
законността на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, при
въведен от работника довод, че основанието за уволнение не е възникнало,
предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на
работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя
трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност
обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието. Когато
тези факти са установени, трудовият договор със служителя е прекратен при
наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ. В този смисъл са решение №
29 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 792/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 703 от
17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 125 от 18.04.2013
г. по гр.д. № 832/2012 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Констатацията на управляващия орган за намаления обем на работата не
доказва факта на намаляването, тъй като не е правопроизводящ факт. Дали
управляващият орган е съставил нарочен документ относно намаления обем
на работата и кои длъжности засяга намаляването е без правно значение, тъй
като това изходящо от страната и ползващо я изявление само по себе си не
доказва обективния факт на намаляването - факт, който следва да бъде
установен в хода на процеса, за което са допустими всички доказателствени
средства. Законосъобразността на уволнението при намаляване на обема по
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква да е намаляла работата, с чието изпълнение
пряко е свързана трудовата функция на уволнения работник/служител.
В конкретния казус, от събраните по делото писмени и гласни
доазателства се установява, че през периода на съществуване на ТПО между
страните и с оглед въведените противоепидемични мерки дейността на
ответника била затруднена. За определен период - от 23,30ч. на 27.11.2020 г.
до 31.01.2021 г. игралните зали били затворени изцяло и това е довело до
намаляване на оборота и приходите на ответното дружество в сравнение с
времето отпреди пандемията. От друга страна, при това уволнително
10
основание, трябва да бъде изследван въпросът как се съотнася намаляването
обема на работата към конкретната дейност, осъществявана чрез определени
трудови функции. От показанията на свидетеля Л.Л. се установява, че реално
намаляване работата на видео отдела, в които е работел и ищецът, е имало
само през времето на локдауна, когато игралните зали били изцяло затворени.
Тогава пак се налагало да се гледат видеозаписите, но не е било нужно да се
осъществява 24-часово видеонаблюдение. През останалото време залите били
отворени, макар и с ограничено работно време и видеонаблюдение се
извършвало постоянно. Това обстоятелство се потвърждава от приложената
към отговора на исковата молба отчетна форма за месец октомври 2021 г.
Следователно, въведените противоепидемични мерки може да са оказали
влияние върху работата на пряко заетите с игралните зали служители, като
крупиета, салонни управители, контрольори казино (каквито длъжности
съществуват в ответното дружество, видно от представеното щатно
разписание към 25.02.2022 г.), но работата на видео отдела не е била пряко
свързана с това дали е имало или не и колко са били клиентите в игралните
зали. След като последните са отворени, се е извършвало 24-часово
видеонаблюдение на живо, защото такава е била организацията на работа в
ответното дружество през този период. Инциция за липсата на пряка връзка
между намаляването на обема на работа, причинено от въведените
противоепидемични мерки, и изпълняваните от ищеца трудови функтции е
обстоятелството, че същият е бил назначен на работа в ответното дружество
на 01.07.2020 г., т.е. след въвеждането на първите и най-ограничителни
противоепидемични мерки. Една от тези мерки е затварянето на игралните
зали за периода от 29.03.2020 г. до 14.06.2020 г. Въпреки пълното
преустановяване на посещенията на игралните зали през този значителен
период, работодателят е счел за необходимо да назначи нов служител на
длъжността „техник електронна техника“. Освен това, няколко месеца преди
уволнението трудовото възнаграждение на ищеца е било увеличено, което не
може да бъде свързано с твърденията за намален обем на работата му. От
свидетелските показания може да се направи извод, че причината за
извършения подбор и уволнението на трима служители, заемащи длъжността
„техник електронна техника, се корени не в намаления обем на работа в
ответното дружество, а в желанието на работодателя да оптимизира
дейността на видео отдела. Както сам заявява свидетелят Л.Л., тъй се справял
11
сам, тъй като работният процес и цялостната организация на
видеонаблюдението в ответното дружество били преструктурирани, но
това преструктуриране не се дължи на намаления обем на работа в ответното
дружество. След преструктуриране на работния процес се оказало, че
контролът върху дейността на игралните зали може да бъде осъществяван
само от един човек, без да е необходимо 24-часово видеонаблюдение на живо.
В този случай относимото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните би било съкращаване на щата, като
намаляването на обема на работа, макар и съвместимо и много често свързано
със съкращаването на щата, е самостоятелно основание за уволнение.
Изводът е, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните не е установено намаляване на обема на
работата, с чието изпълнение да е била свързана трудовата функция на ищеца.
След като работодателят не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че е налице намаляване на обема на работа, свързано с
изпълняваните от ищеца трудови функции, то следва да бъде прието, че за
него не е съществувало основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ за прекратяване
на трудовия му договор. Това обуславя незаконност на уволнението, поради
което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т.1 се явява основателен.
Относно задължението на работодателя за извършване на подбор по
реда на чл.329 от КТ, настоящата инстанция приема следното:
Нормата на чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) сочи, че при
закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или
намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може
в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре.
С ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011г. Общото
събрание на гражданска колегия на ВКС на РБ прие, че преценката на
работодателя, кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-
добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпроса за
законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно
законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на
12
чл.329, ал.1 КТ. Съгласно установената практика на Върховния касационен
съд, при преценка за законност на извършения от работодателят подбор по
чл.329, ал.1 ГПК, съдът следва да цени всички представени по делото
доказателства, в т.ч. писмени доказателства относно трудовите умения и
квалификация на включените в подбора работници, доказателствата от
проведени тестове или други вътрешни проверки за познания в областта на
изпълняваната работа и разбиране на спецификите на съответните трудови
функции. Съдът следва да съобрази и свидетелските показания относно
начина на справяне с работата на съпоставяните при подбора работници и да
изгради преценката си дали подбора е бил обективен-доколко предпочетените
да останат на работа са били с по-добри трудови умения от уволнения
работник, след съвкупна преценка на всички доказателства по делото.
В конкретния казус работодателят е изпълнил задължението си за
извършване на подбор, резултатите от който се сочат с цитирания по-горе
Протокол на Комисията от 07.10.2021 г., съгласно който ищецът А. М. е
получил общо 20 точки, заедно с Л.Ж. Д., получил общо 16 точки спрямо
останалите Л.Л.-58 т., С.К. 42 т., Д.В.-34 т. От друга страна, по делото
липсват свидетелски показания относно начина на справяне с работата на
съпоставяните при подбора работници, за да може съдът да изгради
преценката си дали подборът е бил обективен доколко предпочетените да
останат на работа са били с по-добри трудови умения от уволнения работник,
след съвкупна преценка на всички доказателства по делото.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че работодателят е издал
една незаконосъобразна заповед, която следва да бъде отменена, т.е. искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен.
Основателен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ,
като претендираното от ищцата обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1
КТ, дължимо от работодателя, правилно е било установено като размер от
районния съд.
С оглед изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.10.2022 г. по гр.дело № 1896/22г. на
СРС, II ГО, 60 състав.
ОСЪЖДА „У.Г.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя
И.Р.И.-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. *******“, вх. ******* чрез пълномощника по делото
адвокат М. С. да заплати на А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, ж. к. „*******, чрез пълномощника си по делото адвокат Р. Н. от
САК, с адрес: гр.София, ул.“******* направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14