№ 167
гр. Търговище, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД
гр.Търговище, представлявано от Х. Х. и М. М., в качеството на прокуристи,
чрез пълномощник адвокат М.И. от АК – София срещу Наказателно
постановление № 18/12.04.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ –
гр.Шумен. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае
същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощника-
лично и чрез писмени бележки. Претендират се разноски.
Ответната страна, посредством процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представя и писмено становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 15.10.2021 г. от органи на РИОСВ гр.Шумен / Упълномощени със
Заповед № 296/20.08.2021 г. на Директор РИОСВ - Шумен / била извършена
1
проверка на място на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, във връзка с
постъпило в РИОСВ-Шумен писмо от РИОСВ-Русе относно износ на отпадък
с код 07 02 13 - отпадъци от пластмаси. От извършената проверка на място е
установено, че дружеството „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, не
притежава утвърден от РИОСВ - Шумен работен лист за класификация на
отпадък с код 07 02 13, както и че от дейността на дружеството не се образува
такъв отпадък. Притежава работен лист за класификация на отпадък с код 07
02 99, представляващ изрезки от поливинил бутирал. Същият се образувал
при производството на автомобилно стъкло за ламинирането му (слепване на
два пласта стъкло), като краищата на поливинил бутирала се изрязват по
формата на стъклото. В производството се използват два вида поливинил
бутирал-нормален и акустичен (със шумоизолиращи характеристики).
Употребата на отделните видове е в зависимост от заявените поръчки.
От извършеният оглед на място било установено, че на площадката за
съхранение на отпадък с код 07 02 99 са налични 2 бр. контейнери с обем 1 м3
запълнени с изрезки от поливинил бутирал от така нареченият акустичен вид.
От нормалния поливинил бутирал не е установено наличие на площадката за
съхранение на отпадъци. Физически (на външен вид) двата вида от материала
се различават по своята грапавост. Документи на български език, които да
удостоверяват разликите в материала при проверката не са представени. За
отпадъка представляващ изрезки от поливинил бутирал, дружеството
притежавало 1 бр. работен лист за класификацията му, в който същите не са
разделени по вид (нормален-акустичен). По информация от присъствалите
при проверката представители на дружеството изрезките от акустичен
поливинил бутирал се третирали като отпадък, а изрезките от нормален
поливинил бутирал се третирали като материал. За предадените като
отпадъци изрезки поливинил бутирал се водела отчетност по чл. 44 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ в Национална информационна система за
отпадъци /НИСО/. Съгласно записите през 2021г. са образувани 168,43 т.,
като цялото количество е предадено на „Екоинвест“ ЕООД, ЕИК 11584420. За
извършеният износ на нормален поливинил бутирал (отпадък с код 07 02 99)
при проверката са представени единствено международна товарителница
(СМР) за износ на PVB Twimmings-40 boxes с експедитор „Шишеджам
Аутомотив България“ ЕАД, и получател Socaplast ВVBA Белгия и кантарна
бележка за транспортираното количество- 12,46 т. По информация от
2
представителите на дружеството връщането на изрезките поливинил бутирал
е на база обратно връщане на остатъка на доставчика, договор за което, в
превод на български не бил представен. За товара при проверката не е
представен анекс 7, както и представителят на дружеството твърди, че не е
изготвян такъв. Установено е, че технологично изрезките от двата вида
поливинил бутирал се образуват при един и същ производствен процес.
Според проверяващите независимо от типа използван при производството, и
двата вида изрезки от поливинил бутирал следва да бъдат третирани като
отпадък. За проверката бил съставен констативен протокол № ПП-
42/15.10.2021 г. в присъствието на еколога на дружеството – Х. М.. Копие от
протокола бил предоставен на управителите на дружеството.
При проверката е дадено следното предписание: „Да се представи в
РИОСВ-Шумен информация относно връщането на изрезките от поливинил-
бутирал на доставчика (договори, фактури и други налични документи) в
официален превод на български език, както и информация, защо същите не се
отчитат като отпадък. Всички представени копия на документи да бъдат
заверени „вярно с оригинала“, подпис и печат, със срок на изпълнение до
22.10.2021 г и отговорник прокурист на „Шишеджам Аутомотив България“
ЕАД. По молба на дружеството срокът за изпълнение на предписанието е
удължен до 01.11.2021 г. С писмо вх. № ОА-3292 от 01.11.2021 г.
дружеството представило в РИОСВ - Шумен възражения по съставения
Констативен протокол № ПП- 42/15.10.2021г. в едно с документи, които не
давали яснота защо визираните изрезки от поливинил бутирал не се третират
като отпадък и за тях не се води отчетност по реда на чл. 44, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците.
Въз основа на установеното на „Шишеджам Аутомотив България“
ЕАД е съставен акт за установяване на административно нарушение №ПП-
07/13.12.2021г. АУАН е предявен за запознаване и връчен на упълномощени
лица с вписване, че ще бъдат депозирани възражения. В законоустановения
срок е депозирано писмено възражение по съставения АУАН. Разгледано по
същество същото било преценено като неоснователно.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено оспореното
наказателно постановление с което за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците и на основание чл.135, ал.1, т.1 от Закона за
3
управление на отпадъците на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция в размер на 2000лева.
Наказващият орган приел, че не са налице основания за прилагане на
чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания. Случаят не се
отличавал с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Според
наказващият орган е налице проявено незаконосъобразно деяние,
противоречащо на волята на законодателя, поради което следва да бъде
ангажирана предвидената за това деяние административнонаказателна
отговорност.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по
делото многобройни писмени доказателства и от показанията на свидетелите.
Съгласно легалната дефиниция, посочена в §1, т.17 от ДР на ЗУО,
отпадък е : всяко вещество или предмет, от който притежателят се
освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Разликата между „отпадък“ и „продукт“ с състои в това, че отпадъкът не е
годен да се използва директно като материал в състоянието, в което е,
необходимо е последващото му третиране, за да бъде превърнат в готов годен
материал за последваща употреба. От представените по делото писмени
доказателства и гласни доказателства се установи, че в дейността на
жалбоподателя ПВБ се използва за слепване на два пластта автомобилно
стъкло, като краищата на ПВБ се изрязват под формата на стъклото. В
производството се работи с два вида материал ПВБ – нормален и акустичен,
като отпадъчно ПВБ се образува основно от акустичния вид. Нормалният
чист ПВБ, който не е имал досег с неконтролираният производствен процес,
се продавал на дружеството производител на ПВБ – „Ийстъм Кемикъл“
съгласно трайни търговски отношения и сключено споразумение за връщане
на стока /Trim/ за 2021 г. Съгласно това споразумение / стр.19 от делото / -
със срок на действие 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., жалбоподателя се съгласява
да продаде на „Ийстъм Кемикал“, а последният се задължава да закупи от
жалбоподателя : първокачествен, сух, чист и прозрачен излишен материал от
поливинилбутирал, изрязан от продуктите Saflex, преди това продаден от
„Ийсмън Кемикъл“ Б.В на „Шишеджам Аутомотив България“ЕАД за
повторно използване от Ийсмън Кемикал Б.В. в производствения процес на
Saflex в съотвествие с условията посочени в процедурата за връщане на
4
Ийсмън Кемикъл. В този смисъл процесният чист ПВБ представлява продукт,
който се препродавал съгласно сключеното споразумение. В подкрепа на този
извод са и множеството представени писмени доказателства – фактури,
стокови разписки, опаковъчни листи, отчетна книга. От показанията на св.М.
се установи, че чистият ПВБ се обработвал в изключително стерилна среда и
няма досег с околната среда и директна човешка намеса. Материалът се
доставял в специализиран хладилен транспорт, поставял се в стерилизирана
стая, с няколко етапна филтрация на въздуха, обслужвал се от специален
персонал, облечен в стерилно облекло. Машина робот го изрязвала и
слепвала. Остатъчният материал се поставя в специални торби, предоставени
от „Ийсмън Кемикъл“ и негов представител вземал материала директно от
предприятието Шишеджам. В Наказателното постановление липсват мотиви
защо според наказващият орган процесният чист ПВБ следва да се третира
като „отпадък“, а не като „материал“. В същото време в оспореното НП е
налице констатация, че дружеството не генерира отпадък с код 07 02 13. При
това положение самият наказващ орган изпада във вътрешна колизия. От една
страна твърди, че в дружеството не се образува отпадък с код 07 02 13, а в
същото време се твърди, че нарушението е именно липсата на работен лист за
класификация на отпадък с код 07 02 13. Същото потвърдиха в показанията
си и представителите на РИОСВ Шумен. Тези свидетели също не можаха да
аргументират защо чистият ПВБ следва да се класифицира като „отпадък“, а
не като „материал“. Както в АУАН, така и в НП липсват мотиви на какво
основание процесният чист ПВБ следва да се третира като „отпадък“, а не
като „материал“. Не са посочени и доказателствата, върху които
проверяващите са изградили своя извод, така както изисква разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е несъответствие в описанието на
нарушението дадено в оспореното наказателно постановление. В първият
абзац като нарушение е записано, че дружеството не е водило отчетност за
образуваните от дейността му производствени отпадъци, в отчетна книга,
която да е заверена от директора на РИОСВ гр.Шумен. Във вторият абзац на
наказателното постановление като нарушение е изписано обстоятелството, че
дружеството не притежава утвърден от РИОСВ – Шумен работен лист за
класификацията на отпадък с код 07 02 13. Като заключение в НП е записано,
че е нарушен чл.47, ал.1 от ЗУО. Този текст от закона обаче борави с термина
„отчетни книги“, а не с термина “работни листи“. При това положение за
5
наказаното лице остава неясно какво точно нарушение е извършило, а оттам и
не може да се защити адекватно. Съдът също не може да провери волята на
наказващият орган за съответствието й със закона.
Предвид горното се налага извода, че не е доказано категорично, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Няма категорични
доказателства, че жалбоподателят е генерирал отпадък с код 07 02 13 –
отпадъци от пластмаси, поради което да е бил длъжен да притежава такъв
утвърден работен лист респ. отчетна книга. Видно от писмото от РИОСВ Русе
представените към товара документи - - ЧМР и Annex VII са били
некоректно попълнени и с липсващи данни. Това по себе си не е от естество
да докаже вмененото на жалбоподателя нарушение и навежда на мисълта за
допуснати по-скоро на технически пропуски при попълване на съответната
документация съпровождаща товара.
Останалите възражения на жалбоподателя са неоснователни. Както
АУАН, така и НП са издадени в предвидените за това процесуални срокове.
Наказващият орган не се е произнесъл в едномесечен срок тъй-като с писмо
от 22.10.2021г. изх.№ 5091 жалбоподателят е поискал срока на предписанието
да бъде удължен до 01.11.2021 г.
С оглед извода на съда, за недоказаност на твърдението, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, е безпредметно
обсъждането на въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид горното се налага извода, че процесното наказателно
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и при нарушение на материалният закон, поради което се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
От жалбоподателя е направени искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.
63д, ал.1 от ЗАНН искането е основателно. От представените пълномощно,
списък на разноските и фактура е видно, че направените разноски на
жалбоподателя възлизат на 720 лева - за адвокатско възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.04 г за минимални
размери на адвокатските възнаграждения, то не е налице прекомерност на
разноските. При така изложеното, съдът намира, че ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски
6
по делото в посочения размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18/12.04.2022 г. издадено от
Директора на РИОСВ – гр.Шумен, с което на „Шишеджам Аутомотив
България“ ЕАД Булстат ********* гр.Търговище, кв.“Въбел“, индустриална
зона представлявано от А. К. и Г. Г. на основание чл.135, ал.1, т.1 от Закона за
управление на отпадъците е наложена имуществена санкция общо в размер на
2000лв, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РИОСВ гр.Шумен ДА ЗАПЛАТИ на „Шишеджам
Аутомотив България“ ЕАД Булстат ********* гр.Търговище, кв.“Въбел“,
индустриална зона представлявано от А. К. и Г. Г., сумата от 720лв. разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7