№ 40594
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110118633 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 153, ал.1 вр. вр. 144 АПК вр. чл. 218
ГПК
Производството е образувано по молба с вх. № 242337/25.07.2024 г. от
И. Б.. Същият иска да бъде конституиран като заинтересована страна.
В молбата излага твърдения, че същият е получил имот, собственост на
С К. За имота на С К се твърди, че е имот придобит чрез заменка от
наследодателя на ищците, което е пречка за реституция. Счита, че само чрез
конституирането му може да направи възражения за индивидуализацията на
реституирания имот дали е идентичен с подлежащ на такъв, както и че
реституцията ще накърни негови права (л.136 от делото). В о.с.з. чрез адв. Б.
излага доводи, че между жалбоподателите и него е налице висящо дело по
описа на САС (отрицателен уст. иск, че жалбоподателите не са собственици –
в. гр. д. № 1938/2022 г.) и счита, че е налице правен интерес от встъпване в
делото като заинтересована страна, за да оспори предпоставките на
реституцията и индивидуализацията на имота и правата на жалбоподателите
(л.166-171 от делото).
По делото е постъпила друга молба с вх. № 175538/29.05.2024 г. от Д. С.
(който също е ищец по отр. уст. Иск), с която моли да бъде конституиран като
заинтересовата страна (л.109-110 от делото). С определение №
22867/03.06.2024 г. настоящият съдебен състав е конституирал Д. С. (л.57 от
делото).
В о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателите се
противопоставят на искането за конституиране на И. Б.. Моли съда да отмени
определението, с което е конституирал Д. С.. Позовава се на съдебна
практика, според която е недопустимо да се конституират лица, извън тези по
административното производство (л.166-171 от делото).
1
Административният орган – ОСЗ – Западна в о.с.з. се присъединява към
становището на жалбоподателите (л.166-171 от делото).
С допълнителна молба с вх. № 264243/16.08.2024 г. И. Б. подава молба за
конституиране. Уточнява, че правен интерес да встъпи в делото е налице, тъй
като при уважена жалба по чл.13, ал.3 ЗСПЗЗ, няма да може да оспорва
местоположението на притежавания от Карамфила Стоева имот. Твърди, че
при наличието на висящ спор между страните (ОУИ пред САС) за същия имот
или част от него е достатъчен правен интерес да участват в това дело.
Позовава се на Решение № 56 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 2444/2020 г. на
ВКС (л.291-298 от делото).
С молба с вх. № 265262/19.08.2024 г. жалбоподателите представят
препис от исковата молба по гр.д. № 4596/2018 по описа на СГС и в. гр. д. №–
1938/2022 г. по описа на САС. Твърдят, че И. Б. има друг ред за защита, поради
което считат, че не е необходимо да бъде конституиран по делото.
В указания срок, административния орган е подал отговор. Изразява
становище за същността на спора, като счита, че не следва да се конституира
И. Б., тъй като производството е административно. Цитира съдебна практикта.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема следното от фактическа и правна страна:
ЗСПЗЗ е специален закон спрямо действащия АПК. Административното
правоотношение, което започва по молба на собственика на земеделската земя
или на някой от наследниците му, търпи отклонение от типичното развитие на
правоотношенията, визирани в АПК. Страни по административното
правоотношение по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ, са заявителят за
възстановяване правото на собственост върху земеделската земя и ОСЗГ.
Заинтересовани лица в това правоотношения няма. Подаденото заявление от
един наследник ползва всички останали наследници, по арг. чл. 14, ал.1, т.1
ЗСПЗЗ. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху
земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за
неговите наследници. Правоотношенията между наследниците се уреждат
според нормите на ЗН. Останалите наследници, които не са заявители по
образуваната преписка за реституция, не са заинтересовани страни, както пред
административния орган в административното правоотношение, а така също и
пред съда. В този смисъл е Определение № 715 от 10.12.2007 г. на АдмС -
Пазарджик по ч. адм. д. № 678/2007 г.
Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е административно, но
компетентен да го разгледа е РС (чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ). По него РС действа като
въззив с правомощията на контролно – отменителна инстанция. В неговите
правомощия е да обезсили акта, ако е недопустим, нищожен, а по същество –
да потвърди, ако е законосъобразен или отмени и върне да ново произнасяне
на административния орган, като е незаконосъобразен (чл.172, ал.2 АПК).
Съгласно приетото в Решение № 11748 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 16547/2013 г., IV о., в съдебното производство по обжалване на
2
решенията на общинските служби по земеделие и гори (бившите поземлени
комисии) участват само тези, които са били участници в административното
производство, тоест подалите заявления за признаване правото на собственост
върху земеделските земи и компетентният да се произнесе по искането им
колективен орган по поземлената собственост, независимо как е бил
наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по
земеделие и гори, понастоящем общинска служба по земеделие. Трети на така
създалото се между административния орган и правоимащите
административно правоотношение лица, които не са били участници в
административното производство, което се е развило пред административния
орган, не могат да участвуват като страни и в съдебното производство.
Третите лица нямат право на жалба, поради което не се явяват в
процесуалното качество на жалбоподатели, недопустимо е и да се
конституират като заинтересовани страни. В този смисъл е Определение №
12029 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2012 г.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, при спор за собственост лицата не са
обвързани от постановен административен акт за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.
17, ал. 2 ГПК. Само и единствено държавата е обвързана от обвързана от
съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тъй като същата е
участвала чрез орган на държавно управление в това производство. Затова е
недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на
административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по
предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е
упражнен пряк съдебен контрол. При това положение третите лица, които
претендират собственост върху реституирания имот могат да се бранят с
възражение по чл.17, ал.1 ГПК в друг процес.
Съгласно чл.177 АПК решението на административния съд има
действие спрямо страните по делото, но ако бъде отменен или изменен,
решението има действие по отношение на всички. Действието erga omnes
следва да се прилага стеснително, доколкото с цитираното Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК
установява, че е допустим косвен съдебен контрол върху административния
акт от страна, която не е участвала в съдебното производството по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ. Това нямаше и да е по друг начин, тъй като действието спрямо всички
на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ ще застраши техни права и ще направи
последващ процес за собственост недопустимо, което е нарушение на чл. 6
ЕКПЧ. Еманацията на защитата на правото на собственост не може да се
осъществи с липсата на последващи процесуални инструменти за защитата му.
Налага да се приеме, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ има действие спрямо
страните по делото и наследници на общия наследодател, но не и спрямо
3
трети лица, по повод на което е постановено. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК.
Както в производството по чл.14, ал.4, така и в това по ал.3 на същия
член на ЗСПЗЗ, няма необходими задължителни другари. При това положение
не е необходимо да се конституират всички наследници на общия
наследодател, тъй като съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ подаденото заявление и
решение ползва всички наследници, поради наличие на общ юридически факт.
Неучастието им в процеса води до невъзможност да подаване на въззивна
жалба по отношение на общия за наследници юридически факт –
собствеността на наследодателя, но не и по отношение на фактите в техните
вътрешни отношения. В този смисъл са Определение № 168 от 12.03.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 790/2003 г. ГК, Определение № 701 от 16.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 670/2009 г., I г. о., ГК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 по
гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК. "предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, както и на общия иск за собственост от един от наследниците е акт на
обикновено управление за защита на общи права. Те произтичат от факта на
притежание на земеделската земя от наследодателя към момента на
включването й в селскостопанските организации. С решението на съда по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ този факт се установява еднакво и ползува всички
наследници, дори и да не са участвували в производството. Извън общите
факти наследниците могат да имат различно материално правно положение,
което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. В производството по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ наследниците са обикновени другари и участието на всички
не е задължително". Щом не е налице необходимо, а обикновено другарство и
същевременно наличие на общи факти, чието установяване следва да стане
общо и еднакво спрямо всички другари, субективно съединените искове
следва да се разгледат в едно производство. При това положение съдът изцяло
приема, че написаното в цитираното ТР е относимо и за производството по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, по своето естество решенията
представляват индивидуални административни актове, постановени в
едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в
което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В
това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се
разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото
на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и
претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си
в спорното исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето
лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от
позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността
на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение. Тази възможност е утвърдена в
4
практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952 г. (отм.)., а сега произтича
пряко от чл. 17, ал. 2 ГПК., но само във връзка със своите противопоставими
права – права настъпили след колективизацията. Третите лица не разполагат
с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-
специално - че реститутът или неговият наследодател не са били собственици
на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между
притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения
косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това
ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите
на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон. Това е така,
тъй като третите лица не черпят права от колективизацията, а на друго
основание – давност, продажба или друг способ, настъпил след 1945 г.
Затова след като са не са необходими другари, то е недопустимо и не е
необходимо в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ да се конституират трети
лица. На заинтересованите страни е предоставен друг ред за защита на
техните права:
1. ако трети лица, твърдят че със страните имат общ наследодател (и
двете насрещни страни притежават позитивни решение, респ. и двете са
подали заявление за възстановяване правото на собственост или иск по чл. 11,
ал. 2 ЗСПЗЗ) и 2) когато имотите на насрещните страни са били съседни и се
цели установяване на точните граници (точното местоположение на имотите),
т.е. когато двете страни спорят за собствеността на имота преди
колективизацията, защитата е чрез иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
2. Ако трети лица твърдят собственост на основание, факти и
обстоятелства, които стоят извън колективизацията (обобществяването)
(извън момента дали наследодателят е собственик към онзи момент, например
на основание давност, делба, покупка, приватизация), то защитата се
осъществява чрез положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а в
зависимост от търсенето на владението и иск по чл.108 ЗС.
3. Ако твърдят, че реституираният имот неправилно засяга техния имот,
който е различен от реституцията, то е налице защита чрез иск по чл.54
ЗКИР – в хипотезите на положителен и отрицателен, за съответната грешка –
неправилно нанасяне на реституционния имот или липса на нанасяне на имота
на заинтересованите страни.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ако заинтересованата страна, в друг
процес, не направи възражение по чл.17 ГПК и не се повдигне спор по чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ, то тя няма основание да изиска повторно доказване правото на
собственост към момента на образуване на ТКЗС (колективизацията като
цяло).
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ако третата страна не повдигне спор по чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ, той не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ с възражение,
5
че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на
ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията. Проблемът за индивидуализацията на реституирания имот
може да се разгледа само в производството по чл.14, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ и е
недопустимо трета страна да оспорва индивидуализацията, ако не е предявила
иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като нейните реституционни
претенция се разглеждат в цитираното производство, което има за предмет
право на собственост към отминал момент преди 1945-1950 година.
Индивидуализацията на реституцията не може да се оспори в производството
по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС, чл.54 ЗКИР, които имат за
предмет имот след 1945 г. За нея могат да спорят само лица, които твърдят, че
техният наследодател има права към минал момент върху имота, предмет на
реституцията, но не и на лица, които са придобили собственост след
колективизацията. Техните права са защитени по административен ред - чл.
14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ .
В допълнение на изложението за АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ,
съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС,
ОСГК, производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е преюдициално по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ, като последното следва да бъде спряно. Ето защо делото пред САС би
могло да бъде спряно, доколкото по предявен отрицателен установителен иск,
ответниците (жалбоподателите в това производство) следва да изчерпат
всички основания за правото си на собственост. Ако ответниците в срока по
чл.131 ГПК са се позовали на решение по чл.14 ЗСПЗЗ (независимо коя от
двете хипотези - чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), то
гражданският съд би могъл спре производството, доколкото ответникът ще се
ползва от това решение. Въпреки че, въззивникът по въззивното дело, ако не е
направил възражение по чл.17, ал.1 ГПК (диспозитивно начало) за решението
по чл.14 ЗСПЗЗ, то гражданският съд не може да упражни косвен съдебен
контрол и да преразгледа решението на поземлена комисия и страните ще
бъдат обвързани. В тази хипотеза произнасянето по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ ще
ползва гражданският съд за основателността на иска, доколко ответниците
доказват правото си на собственост за отхвърляне на отрицателния
установителния иск.
По аргумент от противното, ако ищецът е направил възражение по чл.17
ГПК, то гражданският съд не е обвързан от решението по чл.14, ал.3 ГПК, тъй
като на общо основание следва да прецени в мотивите дали са налице
предпоставките за възстановяване на имота в стари (съществуващи или
възстановими) или нови граници (с плана за земеразделяне).
Всички тези други възможни процесуални средства за защита на трети
лица, които претендират права върху имот, обект на реституция, налагат
извод, че трети лица имат достатъчно процесуални средства за защита на
своите права и интереси, което не налага тяхното участие в производството по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Както настоящият съдебен състав прие по-горе, страните
6
не са необходими другари, за да има решението еднаквост за всички страни
или лица.
С оглед изложеното възраженията на И. Б. и Д. С., че не могат да си
защитят правата по друг ред са неоснователни. Същият може да предяви иска
по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако неговият имот е част от реституцията, петитерни
искове (чл.124 ГПК, чл.108 ЗС), ако е на факт, извън реституцията и иска по
чл.54 ЗКИР за грешка в КК, ако имотът не му нанесен (изцяло или частично) и
засега реституирания имот или ако реституирания имот погрешно е нанесен
като част неговия.
Въпреки това, ако жалбоподателите изразиха съгласие за конституиране
на тези лица в това производството, то за тях възниква правен интерес, тъй
като при уважаване на жалбата ще ползват решението спрямо третите лица,
поради което последващи искове от И. Б. и Д. С. срещу реститутите ще бъдат
противопоставими, тъй като жалбоподателите ще се ползват от решението.
Такова съгласие не е изразено.
Ето защо искането на И. Б. следва да бъде оставено без уважение. При
това положение съдът констатира, че поради техническа грешка, на основание
чл.144 АПК вр. чл.253 ГПК следва да бъде отменено определение
22867/03.06.2024 г. в частта, с която е констутиран Д. С. като заинтересова
страна и вместо него да се остави без уважението му за конституиране.
Доколкото в глава XX ГПК не е написано дали определение по чл. 153
АПК за отказ за конституиране на заинтересовани страни подлежи на
обжалване или не, то на основание чл.144 АПК следва да се приложи чл. 220
ГПК – за допускане на трето лице – помагач.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Б. Б. за конституиране като
заинтересова страна.
ОТМЕНЯ определение 22867/03.06.2024 г. в частта, с която е
констутиран Д. С. като заинтересова страна, на основание чл.144 АПК вр.
чл.253 ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Л. С. за конституиране като
заинтересова страна
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - ГРАД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в 7-дневен срок от съобщаването му, по реда на Глава XIII АПК, на
основание чл.144 АПК вр. чл.220 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на:
жалбоподателите чрез техния общ процесуален представител
заинтересованите страни чрез техния съдебен адресат и особен
7
представител.
административният орган чрез неговия процесуален представител
Д. Л. С. чрез неговия процесуален представител
И. Б. Б. чрез неговия процесуален представител
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8