Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 11.04.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10697 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК, предявен от Г.Й.Г. ЕГН **********, с адрес: ***,
против Р.П.Д. ЕГН **********,***, с който се иска от съда да признае
за установено, съществуването на вземането му в размер на 25 000,00 лева. Претендира разноски по настоящото производство и изпълнителното
дело образувано пред .............
Твърди, че предоставил на ответника Р.П.Д., ЕГН ********** на
01.03.2016 год. в гр.С.. заем от сума в размер на 25 000 лв.(двадесет и пет
хиляди лева). Ответникът се задължил да му върне сумата и подписал Запис на
заповед за нея.
Твърди, че
така подписаният Запис на заповед бил издаден на ... в гр. С.., с падеж на
задължението ... и място на плащане - гр.С.., бул. Ш... п... № ..., съдържащ
клауза "безусловно" и „без протест". Твърди, че Записът на
заповед бил редовен и удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Многократно водил устна и писмена кореспонденция с длъжника за
връщане на дадената му заемна сума, видно и от заверения препис на писмо което
прилага към искова молба. Но резултат до настоящия момент нямало. Изпратил му
дори и Нотариална покана ..., издадена от Е... Е.. - ......... и презаверена в
последствие с .............., заверен препис на която прилага към настоящият си
иск. В последствие с Констативен протокол за констатирано обстоятелство Акт...,
том...., Per № 1.......... констатирал, че в ... часа в кантората му се явил
ищеца и представил Нотариална покана отправена до Р.П.Д., ЕГН ********** и
заявил, че поканата била връчена от ...................., видно от завереният
препис на Констативният протокол, който прилага към настоящият иск.
Твърди, че
със Заповед № ............, в проведено на ........ закрито разпоредително
заседание по частно гражданско дело № .............., издават Заповед №..... за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както
и Изпълнителен лист за сумата в размер на 25 000 лв. срещу Р.П.Д. от дата: ..........
Твърди, че въз основа на издадената
заповед и изпълнителен лист е завел
изпълнително дело пред .............. и е образувано Изп. дело №..............
ОТВЕТНИКЪТ Р.П.Д., чрез пълномощника му .. С.С.,
с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е неоснователен по
следните прпичини:
Ищецът твърдял, че между него и ответника
било налице облигационно правоотношение - договор за паричен заем в размер на
25 000 лева, който той (ищецът) е предоставил на ответника. А последният се е
задължил да му върне и като обезпечение за това задължение му е издал запис на
заповед.
Ответникът твърди, че за това
твърдяно правоотношение, обаче не били налице никакви доказателства:
Твърди, че
към исковата молба на ищеца нямало приложен договор за заем, какъвто се твърди,
да е сключен между страните по делото; Нямало разписка (по смисъла на чл.
77, ал. 1 ЗЗД), която да удостоверява предаването на сумата; Не било налице
и платежно нареждане, което да доказва разместване на блага (трансфер на
парична сума от ищеца към ответника);
Твърди, че във връзка с горното,
следвало да се има предвид, че разпоредбите на Закона за ограничаване на
разплащанията в брой задължавали лицата да извършат плащания със суми над 10
000 лева само по банков път.
Следователно
по делото не било налице нито едно доказателство, което да дава и „мъглява"
индикация, че ищецът е предоставил каквито и да било парични средства на ответника,
или че между двамата има сключен договор за паричен заем, или че има
предоставени пари.
Единственото
нещо, на което ищецът основавал своята претенция бил запис на заповед и
съпътстващите го деривативни документи - писма, покани, искания и претенции.
Твърди, че
Записът на заповед, макар и валидна по българското право абстрактна сделка
сам по себе си не представлявал доказателство за сключен договор, а още
по-малко за предоставяне на пари. Такива биха могли да бъдат цитираните по-горе
разписка и/или платежно нареждане за плащане по банков път.
Твърди, че
по отношение на записа на заповед, приложен към исковата молба, следвало да се
има предвид, обаче, че в българското право не съществуватли абсолютно
абстрактни сделки. Т.е не било възможно в правния мир да има сделка, без
каквото и да е основание, било то и косвено. Такова „косвено" основание
могло да бъде една каузална сделка. Същата имала своето основание, пораждащо
задължение за длъжника. И именно тази каузална сделка била основанието не само
за съществуването, но и за действителността на другата, абстрактна сделка -
записът на заповед.
Т.е.
записът на заповед се явявал обезпечение на едно съществуващо каузално
правоотношение. Т.е. налице е сключена каузална сделка, която предшества и
предпоставя абстрактната - записа на заповед. Абстрактната сделка следователно
не би могла да съществува в правния мир самостоятелно и отделно от каузалната,
за чието обезпечение тя служи. Липсата на такава каузална сделка следователно
би било липса на основание, което само по себе си водело до нищожност на
договорите - чл. 26 (2). ЗЗД.
Твърди, че
въпреки че записът на заповед е едностранна сделка, чл. 44, ЗЗД изрично
предвиждал че към едностранните сделки приложение намирали и разпоредбите за
договорите, т.е чл. 26 (2), ЗЗД следвало да се приложи и към записа на заповед.
От
гореизложеното се виждало, че: Нямало сключен договор за заем, от който да
произтичат, каквито и да било права за ищеца;
На ищеца
не била предоставена твърдяната сума, посочена в записа на заповед; Самият
запис на заповед, сам по себе си и без каузална сделка, която да стои
„зад" него, не могъл да породи задължение.
Твърди, че причината за съществуването
на този запис на заповед била различна. Ищецът по делото възнамерявал да
участва в обществена поръчка, но поради неизвестна за ответника причина искал
това негово участие да остане „скрито". Поради това той убедил ответника
да регистрира на свое име търговско дружество наименовано.... което след
регистрацията си има ЕИК..... Твърди, че в хода на подготовката на регистрацията,
на ответника били предоставени за подпис множество документи от всякакъв
характер. Очевидно един от тези документи бил процесният запис на заповед.
Ответникът, предвид липсата си на задълбочена правна култура, не е разбрал
значението на много от тези документи. А заради изградените си приятелски
отношения с ищеца му се е доверил, тъй като последният освен всичко останало е
дипломиран юрист. В хода на подготовката на тази обществена поръчка, обаче,
ответникът се е усъмнил и е заявил на ищеца, че не желае да има участие, тъй
като изпитва притеснения. Това от една страна е довело до прехвърляне на
дружествените дялове от ответника - на трето лице, доверено на ищеца - .....................
ЕГН **********. От друга страна, е коствало сериозен разрив в личните отношения
между страните по делото. Очевидно е, че претенцията на ищеца, на практика
представлява последица от посочения разрив в отношенията между страните, като
по този начин се цели да се „накаже" ответника, като, използвайки неговата
доверчивост в миналото, да бъде принуден да заплати сума пари, която никога не
е получавал.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК, с който да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума по вземане,
произтичащо от главницата по записа на заповед в размер на 25 000,00 лева.
Предявеният иск е
допустим по отношение на претендираната главница, тъй като е заведен в едномесечния
срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя Г.Й.Г., че е
постъпило възражение от длъжника Р.П.Д..
Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК, при
предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на
който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на
записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията
на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С
оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът
- кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато
ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без
да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът -
кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед
задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните
твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към
погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за
доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на
заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл.422 ал.1 ГПК менителнично
вземане./Решение №17/16.02.2015 по дело №116/2014 на ВКС, ТК, II т.о./
От представения по
делото запис на заповед се установява, че същият е редовен от външна страна и
обективира, съобразно закона, действителна абстрактна сделка. Същият съдържа
изискуемите реквизити по чл. 525 от ТЗ, а именно: наименование запис на
заповед; безусловното обещание Р.П. Д... да заплати на Г.Й.Г., сумата от 25 000,00 лв., падеж на определен ден, дата и
място на издаване, подпис на издателя.
В предвид на това, за
ищеца е възникнало правото да събере вземането си на основание на ценната
книга.
Под формата на възражение от страна на ответника - длъжник
е въведено каузално основание за издаването на записа на заповед от 01.03.2016 г.
При тази хипотеза всяка от страните трябва да докаже твърдените от нея факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Ищцовата страна в първо
по делото открито съдебно заседание е заявила изрично, че не поддържа заявеното
твърдение за наличие на каузално отношение между страните.
Ответника твърди
наличието на каузални отношения – желание на ищеца да участва в обществена поръчка
„скрито". Съответно регистрация на името на ответника на търговско
дружество наименовано ....... ЕИК .......... Твърди, се подпис на процесния
запис на заповед измежду останали документи и неразбиране на същността им.
Възражението направено от ответника, за въвеждане в заблуждение при подписването на записа на заповед не е подкрепено с доказателства и в съответствие с правилото на чл.154 ал.1 ГПК , съдът не следва да вземе предвид същото.
Ответникът не доказа да
е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което
следва извод, че вземането по записа на заповед в размер на 25 000,00 лв.
съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед -....., че същото е
изискуемо и подлежи на изпълнение.
Ето
защо, настоящата инстанция намира, че следва да уважи исковата претенция на
ищеца и да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 25 000,00
лв., представляваща неплатена главница по Запис на заповед от .... с падеж ...
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 200,00 лева разноски по настоящото производство, от които 1000,00 лева за държавна такса и 1 200,00 лева за
адвокатски хонорар на един адвокат.
Съдът
намира, че следва да остави без уважение искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски направени в изпълнителното производство, тъй като за
събиране на същите е налице друг процесуален ред.
С оглед на горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Р.П.Д. ЕГН **********,***, чрез ...С.С., съдебен адрес:***»Ц..
Б... О...» ..., л.. с... ет.., ап... че Г.Й.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ... В..Д.., съдебен адрес:***,
има вземане спрямо него в размер на 25 000,00(двадесет и пет хиляди)лева, представляващо неплатена главница по Запис на заповед от....
с падеж .....
ОСЪЖДА Р.П.Д. ЕГН **********,***, чрез .. С.С., съдебен адрес: ***,
бел.»Ц.. Б... О..» .., л.. с..., ет..., ап..., да заплати на Г.Й.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез .... В..Д.., съдебен
адрес:*** 200,00(две хиляди и двеста)лева разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.