РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330111597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, ЕИК *********, против И. Н. Д., ЕГН **********, от
****************************, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86
от Закона за задълженията и договорите и чл. 149 от Закона за енергетиката.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия
на крайни битови потребители на територията на П. По силата на договор при общи
условия между него и ответника, доставил на последната, до жилище в гр.
******************************, топлоенергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г.
на стойност от 395.71 лв., която останала незаплатена в сроковете, договорени между
страните. Енергията била доставена чрез отделяне от сградната инсталация и разпределена
в пълно съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007 година. Предвид
липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, в която освен главницата се заповядало за плащане и обезщетение за
забава в размер на 53.22 лв. за периода от 04.12.2018г. – 27.01.2021г. и законната лихва от
датата на подаване на заявлението / 28.01.2021Г. / до окончателното изплащане на
вземането. Заповедта била връчена на длъжникапо реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, затова се
иска от съда да постанови решение , с което да се установи посоченото вземане със сила на
1
пресъдено нещо по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, отрича да има договор между
страните, тъй като било недоказано да е собственик на топлоснабдения имот. Нямало
доставена до имота топлинна енергия, алтернативно- отчетеното количество на доставената
не съответствало на реалното такова, доколкото не било ясно как е извършено отчитането
на доставеното до имота количество топлинна енергия. Искът бил и недоказан, тъй като се
базирал единствено на изходящи от самия ищец частни документи. Ответникът релевира и
възражение за изтекла в негова полза кратка погасителна давност и моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че топлоенергията
е доставена до имота на ответника (отдадена от сградната инсталация), и правилно
изчислена като количество при спазването на изискванията на специалната методика към чл.
61 ал. от Наредба № 16-334.
Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че доставените количества ТЕ
са правилно остойностени и за тях са издадени съответните фактури.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
На л. 67 от делото е представено копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните
данъци и такси , с която ответникът е декларирал пред органа по приходите на община
Пловдив процесният имот - като негова собственост . На л. 69 от делото е представеноо и
копие от нотариалния акт, който легитимира Д. като собственик на 3/4 идеални части от
апратамента. Тъй като партидата за имота е разкрита само на името на ответника, то Д. е
страна – потребител на доставяна по договор при общи условия топлоенергия, след като
имота е топлоснабден от действаща абонатна станция ( вж. заключението по СТЕ). Тоест, по
отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното в пълен
размер, тъй като има договор по смисъла на чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката.
При положение, че според вещите лица доставеното количество ТЕ е правилно
разпределено, при спазване на методиката - приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № №
16-334 за топлоснабдяването, и съответно- правилно остойностено при редовно водено от
ищеца счетоводство, искът се явява и доказан по размера си. За изчислението на стойността
на отделената от сградната инсталация количество топлинна енергия е без значение дали в
имота има както монтирани отоплителни тела, така и монтиран водомер за топла вода;
стойността на отделената от сградната инсталация енергия се изчислява чрез независими от
тези два факта обективни величини. След като вещото по техническата експретиза е на
мнение , че установената нормативно методика за дялово разпределение е спазена, и
данните по техническата експертиза съвпадат с изчисленията на счетоводната експертиза ,
исковете са доказани и по размера си. Вярно е също така, че съставените от ищеца
документи са частни такива, след като ищцовото дружество е частноправен субект, но
въпреки това съдът ги кредитира, тъй като закрепените в тях факти се потвърждават от
заключенията на вещите лица.
2
Съдът не споделя и направеното възражение за изтекла погасителна давност, макар да
приема , че ответника може да позове на кратката такава , след като вземането на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД е за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в„ от
ЗЗД и тълкувателно решение № 3/2011 г на ОСГКТК на ВКС . Това е така, тъй като
съобразно общите условия между страните, 34 ал.1, купавачите заплащат стойността на
топлинната енергия в тридесетдневен срок след изтичането на периода , за който се отнасят,
а продавача е длъжен незабавно да издаде фактура. За всяка от фактурите има уговорен в
полза на потребителя тридесетдневен срок за плащане, до изтичането на който, вземането
не е изискуемо, Д. не е в забава и давност не е започнала да тече. Същевременно,
заявлението за издаване на заповед за плащане, което прекъсва на основание чл. 116 буква
„в“ от ЗЗД изтичането на давностен срок, е подадено в съда на дата 28.01.2021г., тоест, биха
били погасени по давност всички вземания на топлоснабдителното дружество с настъпил
преди 28.01.2018г падеж. Такива обаче няма, първата във времеви план фактура ( № ТФ
*********, за доставената за период от 01.10.2018г до 31.10.2018г енергия) е с падеж на
дата 03.12.2018г.
Разноските се възлагат в тежест на ответника в пълен размер, предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на И. Н. Д., ЕГН **********, от П., че в
отношенията между страните, дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1097
по ч. гр. дело № 1532/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.с.: 395.71 лева -
главница , доставена за периода от 01.10.2018г до 30.04.2020г. по договор топлоенергия,
законната лихва върху главницата от дата 28.01.2021г до окончателното изплащане на
вземането, и 53.22 лева – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 27.01.2021г.
Осъжда И. Н. Д., ЕГН **********, от П.*********************** да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 887 лева разноски по делото, включително
заповедното производство под № 1097/2021 год. по описа на РС Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3