№ 1
гр. Гълъбово, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря ПЛАМЕНА ПЛ. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200128 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000148 от 13.07.2020г. на С.П.Б
–Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на СТ. ИВ. Г. с ЕГН
**********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по чл.150а от ЗДвП.
В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. В с.з. не се явява.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, чрез
пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски. В с.з. не се явява.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства - копия на административно –
наказателната преписка на РУ Гълъбово към ОДМВР Стара Загора, а именно: Наказателно
постановление № 21 – 0447 – 000148 от 13.07.2021г. в оригинал; Писмо от СТ. ИВ. Г. до РУ
– МВР Гълъбово; АУАН № 635402 от 09.04.2021г.; Справка за нарушител/ водач; Заповед
1
рег. № 81213 – 515/14.05.2018г. относно определяне на длъжностни лица да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен
анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, от
Министерството на вътрешните работи; Писмено становище от гл. юриск. М.А.,
процесуален представител на Началник РУ – Гълъбово, с адрес: гр. Гълъбово, ул. „Георги
Бенковски” № 13.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Б. Т. К. – съставил АУАН и Д. ИВ. Д. –
свидетел по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА с бл.№
635402 от 09.04.2021г. по описа на РУ-гр.Гълъбово, е констатирано, че СТ. ИВ. Г. с ЕГН
**********, на 09.04.2021г., в около 10.40 часа, в гр.Гълъбово, бул.”Република”, до № 47, в
посока запад изток управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ********, собственост на
Н.Д., като: водача не притежава СУМПС, валидно за категорията на управляваното от него
МПС. От извършена справка е установено, че СУМПС на водача е със статут „временно
отнет” по чл.171, т.1 от ЗДвП и същия има издадена ЗППАМ № 21-3389-
000032/29.03.2021г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.150а от ЗДвП.
Жалбоподателят С.Г. подписал предявения му Акт за установяване на
административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същия отразил в
АУАН, че няма възражения. Такива не били направени и в законоустановения срок.
Въз основа на акта е издадено и Наказателно постановление № 21-0447-000148 от
13.07.2020г. на С.П.Б –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в
обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган напълно е възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е квалифицирал нарушението, като такова
по чл.150а от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е определил и наложил
административно наказание "глоба" в размер 100 /сто/ лева.
По доказателствата
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява основно от
показанията на актосъставителя Б.К., св.Д.Д. и писмените доказателства.
Съдът намира показанията на свидетелите за логични, непротиворечиви и обективни,
поради което им дава вяра.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка.
2
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в
установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в
законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно
постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН.
Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административно наказващия орган и тази на
актосъставителя следва от представената заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на МВР.
В императивната норма на чл.42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания
за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на
защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно
производство са необходими за законосъобразното му протичане. Съдът намира, че са
спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, като правилно и изчерпателно е
посочено мястото и времето на извършване на нарушението, посочени са неговите
индивидуализиращи белези и същото е достатъчно описано, за да посрещне законовите
изисквания на чл.42 от ЗАНН.
Правилно са подведени описаните в АУАН и НП факти под нормата за поведение на
ЗДвП, а именно, чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Правилно е определена от административно наказаващия орган и санкционната
норма - чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда наказание от 100 до 300 лв. за водач,
който управлява МПС, въпреки че е временно лишен от това право по реда на чл.177, т.1 от
ЗДвП, а именно, както се твърди със ЗППАМ. Съдът намира, че правилно е определен и
размерът на наказанието, доколкото същият е на минимума и нито са въведени, нито се
установяват отегчаващи отговорността обстоятелства.
3
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява
авторството на деянието, но не се установява на първо място неговия субективен елемент.
1.Видно от справката за нарушител водач, /л.9/, СУМПС на водача С.Г. е отнето на
29.03.2021г. с Акт № АА939193.
2. Видно от справката за нарушител водач, /л.23/, ЗППАМ с № 21-3389-
000032/29.03.2021г. е връчена на 28.07.2021г. - няколко месеца след установяване на
нарушението.
Липсата на знание у нарушителя за наложената му ЗППАМ – отнемане на СУМПС и
контролен талон изключва умисъла за извършване на твърдяното нарушение, а именно,
управление на МПС след отнемането му по административен ред с налагане на
принудителна административна мярка. Липсата на знание за съставомерен признак на
нарушението у нарушителя изключва административно наказателната отговорност,
доколкото изключва виновното поведение на лицето, а наказуемо може да бъде само онова
деяние, което е извършено виновно като това е задължителен елемент на
административнонаказателната отговорност съгласно чл.6 от ЗАНН.
На следващо място, следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че водачът не е
носил в себе си СУМПС, тъй като същото му е било отнето с АУАН №
АА939193/29.03.2021г., то съдът не приравнява отнемането на СУМПС със съставения
АУАН с такова отнето по административен ред с издаването на ЗППАМ, тъй като, както
стана ясно от доказателствата ЗППАМ не е била редовно връчена на лицето, поради което
производството по налагане на тази адмнистративна мярка не е било завършено към
момента на установяване на процесното нарушение. Още повече, че видно от отразеното в
Справката за нарушител/водач /л.9/, АУАН № АА939193 от 29.03.2021г. установяващ
нарушението, е бил анулиран, а с Постановление № 3649 от 06.07.2021г. на Районна
Прокуратура – Пловдив от 06.07.2021г., наказателното производство е било прекратено.
Според настоящия състав на съда, отнемането на СУМПС със съставяне на АУАН е
фактическо изземване на СУМПС, което не е еднозначно с предвидения в закона реда за
отнемането му - чрез издаване и връчване на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, т.1, б.”б” от ЗДвП, каквато се явява ЗППАМ ЗППАМ
с № 21-3389-000032/29.03.2021г., връчена повече от 3 месеца след установяване на
нарушението. Поради това следва да се посочи, че съдът не счита деянието и за осъществено
от обективна страна, доколкото приема, че фактическият състав на наказването по
административен ред не е завършен, поради което такова наказване не се случило.
В тази връзка неправилно административно наказващият орган е приел, че на
09.04.2021г. жалбоподателят е бил вече лишен от правоспособност, защото свидетелството
му е отнето. По силата на чл.172, ал.3 от ЗДвП в случаите по чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП,
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение и в случая
4
свидетелството може да е иззето на 29.03.2021 г. със съставения АУАН серия АА № 939193
от същата дата. Това фактическо изземване на СУМПС, както съдът отбеляза не е
еднозначно с предвидения в закона реда за отнемането му - чрез издаване и връчване на
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца”.
Поради тези две самостоятелни основания съдът намира, че издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0447-000148 от 13.07.2020г. на С.П.Б –
Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на СТ. ИВ. Г. с ЕГН
**********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по чл.150а от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването
му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5