Р Е
Ш Е Н
И Е № 333
31.07.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на
прокурора Десислава Първанова
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №306
по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК.
Образувано е по повод протест на прокурор
в РП Стара Загора за обявяване нищожността на СУМПС №********* по заявление вх.
рег. № 17573 от 26.09.2017г. на Г.А.Л.. С допълнителен протест предметът на протеста е
определен като искане за обявяване нищожността на волеизявлението на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора за издаване на СУМПС №*********
на Г.А.Л..
В допълнителния протест се сочи, че Л.
приложил към заявлението си за издаване на СУМПС от категория „В“ и
свидетелство за завършеното основно образование, издадено от ОУ „ Св.св. Кирил
и Методий“, с . Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора след завършен седми
клас, вкл. и всички други изискуеми се документи, съгласно чл.13 от Наредба № I-157/2002г. Това
производство, инициирано по заявлението от 26.09.2017г. завършило с волеизявление
на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора за издаване на СУМПС
№*********.
Протестиращата страна сочи, че СУМПС бил
издаден от компетентния орган и в предписаната одобрена форма по образец, но
били нарушени съществени законови изисквания относно минимално изискуемото се
образование, което следвало да притежава заявителят. Съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП СУМПС се издавало на лице, завършило десети клас и тази норма била
действаща към датата на заявлението. В §16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП се
предвиждало, че лицата, завършили основно образование или 10 –ти клас по реда
на отм. Закон за народната просвета / отм. с ДВ, бр.73/2015г., считано от
01.08.2016г. до влизане в сила на този закон, получавали СУМПС по стария ред.
Според чл.23, ал.4 от отм. ЗНП, свидетелство за завършено основно образование
се издавало след осми клас, а съгласно чл.130, ал.1 от ЗПУО учениците,
завършили 7 клас придобивали основно образование, удостоверявано със
свидетелство.
Г.А. бил завършил седми клас вече по реда
на новия ЗПУО през учебната 2016/2017 година, а не по реда на отм. ЗНП, т.е. следвало
към заявлението си за издаване на СУМПС да приложи като доказателство и копие
на удостоверението за завършен 10 –ти клас. Заявителят не притежавал този
образователен ценз за издаване на СУМПС от съотв. категория и поради това
същото било издадено при съществено противоречие със законовите изисквания. Към
момента на подаване на заявлението от Л. не била налице предпоставката –
образователен ценз, този порок предшестващ издаването на акт бил съществен и
съставлявал основание за провъзгласяване на неговата нищожност.
Цитира се член 19 от Наредба № I-157, като се сочи, че
към настоящия момент срокът за възобновяване бил изтекъл, които възпрепятствало
отмяната на СУМПС като издаден при липса на законово изискване.
Протестиращата страна, редовно призована
се представлява от прокурор Първанова, която поддържа протеста по изложени
съображения в хода по същество.
Ответната страна, редовно призована, не
взема становище и не се представлява.
Заинтересованата страна, редовно
призована, се явява лично и с пълномощник, който оспорва протеста и моли съда
да го остави без уважение.
Съдът, като съобрази доказателствения
материал по делото, обсъден в неговата взаимна връзка, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно разписка /л.12/ от дата 25.09.2017г.
Г.Л. получил отпечатано заявление, съдържащо автоматично попълнени от НБД
„Население“ чрез НАИФ „НРБЛД“ актуални данни по гражданското му състояние,
снимка и подпис от последния издаден български личен документ. Върху същата се
обективира саморъчно изписан от Л. текст със следното съдържание : „уведомен
сам че ще бъде извършен проверка на дипломата ми която ще получа слет проключен
..“ и дата 26.09.2017г. На същия документ най-долу се обективира и друг запис
от Л. със следното съдържание : „Днес 19.12.2017г. получих дипломата си за
основно образование, 19.12.2017г.“. На 26.09.2017г. Г.Л. подал заявление /по
утвърден образец/ за издаване на документ за самоличност на български граждани,
регистрирано под вх. № 17573, като поисканият документ съгласно отбелязването
бил СУМПС. Същото било попълнено и прието от служител К. Г..
Като част от преписката се представя и
удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС /л.15/, съдържащо и карта за оценка на
физическа годност от дата 18.04.2017г., вносна бележка за платени такси и
удостоверение, сер. А №0887938 за завършен курс по първа долекарска помощ при
ПТП от 29.08.2017г. /л.16/, декларация по образец /л.17/, данни за издаване на
СУМПС от 26.09.2017г. /л.18/. На л. 14 се прилага и свидетелство за основно
образование, сер. О-17, №012438, рег. № 1861-27/23.06.2017г. на Г.А.Л. за
придобита форма на образование – основна през учебната 2016/2017г., като се
удостоверява и чрез поставен печат, че е издадено от ОУ „Св.св. Кирил и
Методий“, с. Сърнево. На л. 13 от делото се прилага и копие на СУМПС №*********
с валидност до 27.09.2027г. за категории АМ, В1 и В, което било получено на
02.10.2017г. от Г.Л., удостоверено от него с подпис.
Протестът е подаден на 20.05.2020г.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта: с допълнителния протест
прокурорът при РП Стара Загора уточнява, че същият е насочен против
волеизявление на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР за издаване на СУМПС по
заявление, подадено от заинтересованата страна Г.Л..
На първо място, Съдът приема извод, че
при така определения предмет на протеста, същият следва да се приема за насочен
против годен за съдебен контрол индивидуален административен акт. Това се
следва по арг. на чл.21, ал.3 от АПК, където се установява, че „индивидуален
административен акт е и волеизявлението
за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права и задължения, както….“. Т.е. не е налице основанието по
чл.159, т.1 от АПК.
Протестът изхожда от субект, който изрично
има признато право да оспорва конкретен административен акт, съгласно чл.147,
ал.2 от АПК, вр. с чл.16 от АПК. Макар изрично в чл.16, ал.1 от АПК да не се
установява в полза на прокурора и правото да иска прогласяване нищожност на
един индивидуален административен акт /ИАА/, то това се следва по арг. на чл.
128, ал.1, т.1, вр. с чл.16, ал.2 от АПК и не е налице основанието по чл.159,
т.4 от АПК. Не е налице и основанието по т.5 от чл.159, доколкото и съгласно
чл.149, ал.5 от АПК искането за обявяване нищожността на един АА не се
ограничава във времето. Липсват данни за наличие на другите основания по чл.159
от АПК, а протестът е подаден пред местно компетентния административен съд.
При извод за допустимост на протеста,
Съдът дължи и произнасяне по същество на същия, като тук той е ограничен в
своята проверка единствено и само относно претендираната нищожност на
властническото волеизявление на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора за
издаване на СУМПС на Г.Л. по подадено от него заявление на 26.09.2017г., като
Съдът не държи преценка и относно законосъобразността на същото, тъй като това
не е заявено от подателя на протеста.
Самата протестиращата страна обосновава искането
си за нищожност на акта на ответника с доводите, че към датата на
постановяването му, заявителят на искането за издаване на СУМПС Г.Л., не
притежавал минималната образователна степен, която се изисква от подзаконов
акт, приет по приложение на ЗБЛД, в частност се сочи Наредба № I-157 от 01.10.2002г.
Нищожността е най-тежкият порок, от който
може да бъде засегнат един административен акт и поради това в правната теория
и практика този порок се въздига за основание за прогласяване невалидността на
един административен акт, който е засегнат от такъв недостатък и който пречи властническото
волеизявление да поражда валидно свързаното от закона негово действие и тъй
като този порочен акт не поражда валидно свързаните с него правни последици,
същият следва да бъде обявен за нищожен. Порокът обаче следва да е толкова
тежък и значим по своя интензитет, за да оправдае извода, че страдащият от него
административен акт е напълно неспособен да поражда валидно свързаните с него
правни последици.
Най-често за такъв порок в практиката и
теорията се приема липсата на компетентност не издалия административния акт
орган, било поради изначална липса на материално-правна компетентност, било
поради липса на право на делегиране на такава от материално компетентния орган
в полза на друг орган и пр. Друг такъв тежък порок се явява липсата на законово
предвидено основание за издаване /постановяване/ на конкретно властническо
волеизявление, т.е. не е налице в законодателството правно основание за това,
или то вече е отпаднало към момента на постановяване на акт и пр. Друг порок би
бил и пълната липса на изискуема се форма.
Според този съдебен състав, соченият в
протеста довод, чрез който се обосновава искането за нищожност на
волеизявлението на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора да се издаде на Г.Л.
СУМПС по подаденото за това заявление по образец, а именно, че Л. не притежава
минималната образователна степен, за да придобие правото да управлява МПС от
съотв. категория, което се удостоверява чрез СУМПС, не попада сред пороците,
които оправдават нищожност на волеизявлението за издаване на този
удостоверителен документ.
Изискването за притежаване на минимална
образователна степен у лицето, се въздига от законодателя като
материално-правна предпоставка, при наличието на която органът има правото да
издаде СУМПС, ведно с други установени предпоставки, вж. чл.13, ал.1, т.7 от
Наредба № I-157/2002г. в ред. й от ДВ р.52/2017г. То обаче не влияе на валидността на
самото изявление за издаване на удостоверителния документ. Самият документ се
издава след извършена преценка за наличието на установените предпоставки и
неговият факт сочи наличието на такива, а ако органът установи липсата на някоя
от предпоставките за издаване на СУМПС, постановява отказ да издаде искания
документ, който отказ подлежи на съдебен контрол.
Същественото обаче е, че евентуалната липса
на материално-правна предпоставка за удовлетворяване на искането за издаване на
български личен документ, в частност СУМПС, е въпрос по законосъобразността на
властническото волеизявление, но не и въпрос засягащ валидността/нищожност на
ИАА по см. на чл.21, ал.3 от АПК. Няма спор, че тук изявлението е издадено от
компетентния орган, инкорпорирано е в издаденото СУМПС по образец и няма други основания,
за да се прогласява неговата нищожност.
Няма данни по делото за неистинност/неавтентичност
на издаденото от ОУ “Св. св. Кирил и Методий“, с. Сърнево, общ. Раднево свидетелство
за завършен седми клас през учебната 2016-2017г. на Г.А.Л., което обстоятелство
би обосновало на първо място възможност за органа да процедура по реда на чл.99
от АПК, като възобнови административното производство и постанови отказ да се
издаде СУМПС на осн. чл.104 от АПК, който отказ вече ще подлежи също на съдебен
контрол относно валидността и законосъобразността му, а на второ място би било
и основание за образуване на наказателно производство за извършено престъпление
по НК, които отново би съставлявало основание за процедиране по чл.99 от АПК.
За пълнота обаче, Съдът намира за
необходимо да посочи и следното: не е спорно, че приложеното по делото свидетелство
за завършен през учебната 2016-2017г. от Л. седми клас удостоверява, че същият има
завършено основно образование по реда на отм. Закон за народната просвета и
съотв. попада в изключението на § 16 ПЗРЗИДЗДвП /ДВ, бр.77/2017г./. На основание §
24, ал. 1-3
от ПЗР на Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ учениците,
които през учебната 2016 - 2017 г. постъпват в І и в V клас, учениците, които
през учебната 2017 - 2018 г., учебната 2018 - 2019 г. и учебната 2019 - 2020 г.
постъпват в І, в V и в VІІІ клас, както и учениците, които през учебната 2020 -
2021 г. постъпват в VІІІ клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни
програми, утвърдени при условията и по реда на този закон, т.е. ЗПУО. Според ал. 2, през учебните години по ал. 1 учениците, извън посочените в ал. 1 (в която
категория попада и заинтересованата
страна), се обучават и завършват обучението по училищни
учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на
отменените Закон за
народната просвета и Закон
за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план /ЗСООМУП/.
Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на
професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети
от професионална подготовка в ХІ и ХІІ клас се разпределя само в годишен брой
часове. Според ал. 3 на § 24 учениците
по ал. 2 придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас.
Съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези
ученици, се определя в държавния образователен стандарт за информацията и
документите.
Независимо от факта, че процесното
заявление за издаване на БЛД /СУМПС/ е подадено от Л. точно на 26.09.2017.,
когато вече е в сила новата редакция на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /ДВ.,
бр.77/2017г., в сила от 26.09.2017г./, то с оглед установеното в §16 от ПЗР на ЗИД
ЗДВП от ДВ, бр.77/2017г., се следва, че Л. притежава към този момент изискуемата
се образователна степен по досегашния закон, а именно има завършено основно образование и това е удостоверено от представеното и пред ОДМВР Стара Загора свидетелство за завършено основно образование през учебната 2016/2017г. по реда на отменения ЗНП, каквато е редакцията на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП до
изменението й с ДВ бр.77/2017г.
Така изложените правни доводи обосновават у Съда извод за неоснователност
на подадения протест с искане
за обявяване нищожността на волеизявлението на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР
да издаде СУМПС по заявление на Г.А.Л. с вх. № 17513 от 26.09.2017г. и поради
това същият следва да се отхвърли.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
протеста на прокурор при РП Стара Загора за обявяване нищожността на
волеизявлението на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР да издаде СУМПС по заявление
на Г.А.Л. с вх. № 17513 от 26.09.2017г.
Настоящото подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: