№ 126
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600171 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдената за престъпление от общ характер
П. АТ. ИВ. за възобновяване на наказателно дело, с което на основание чл.
422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателното производство по
ВНОХД № 1196/2021г. на ОС-Варна, с което е била потвърдена изцяло
присъда № 260002, постановена на 21.04.2021г по НОХД № 71/20г. от РС-
Девня, с която е била призната за виновна и осъдена по възведеното й
обвинение. От искането могат да се синтезират възражения в две основни
насоки: Първото е свързано с нарушение на материалния закон при
постановяване на първоинстанционния и въззивен съдебен акт, тъй като
съдилищата неправилно са установили фактическата обстановка, неправилно
са приели и че е налице обективна съставомерност на извършеното от
подсъдимото лице, квалифицирано като престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл.
26 ал. 1 НК в нарушение на материалния закон, а също и по отношение на
наложеното наказание; Във второто възражение се навеждат доводи за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от двете
редовни съдебни инстанции, изразяващо се в непредоставяне на последна
1
дума, както и прекъсване и ограничаване на времето за нея. Поради тези
съображения се иска от настоящата инстанция, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 422, ал.1 т 5 от НПК, да възобнови наказателното
производство.
В съдебно заседание пред състава на АпС-Варна, осъденото лице се
явява лично и се представлява от служебен защитник, назначен по негово
искане от настоящата инстанция. Искането се поддържа от осъденото лице и
служебния защитник.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за
неоснователно, като счита, че не са налице посочените в него нарушения.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията
си, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в изискуемия
от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила
на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното
решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и
има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на
визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК -
решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимата, в чийто
интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество искането се явява основателно, макар и на
различно от посоченото в него основание за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от двете редовни съдебни инстанции –
РС-Девня и Окръжен съд-Варна. Съображенията за това са следните:
Последното съдебно заседание преди приключване на делото със
съдебен акт - присъда е било проведено от първоинст. съд - ДРС на
21.04.2021г. По делото е наличен протокол /л.411-416 от НОХД №71/21г/, в
който е отбелязано след последната дума на подсъдимото лице, че
„Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.20ч“.
Липсва изрично отбелязване дали съдът се е произнесъл с присъда, въпреки
наличието на такава, приложена на л.417 по делото.
Разпоредбата на чл.131 от НПК определя съдебния протокол като
доказателствено средство за извършените действия в съдебно заседание,
както и за условията и реда на тяхното извършване. Всички предвидени в
закона изисквания, на които трябва да отговаря съдебният протокол,
гарантират от една страна спазване на процесуалните права на страните по
делото, а от друга възможността за втората инстанция да провери
правилността на съдебния акт. Съгласно процесуалните правила, съдебните
действия, свързани с постановяването на присъдата, са изслушване на
съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно
2
съвещание и публично обявяване на диспозитива на присъдата
незабавно след подписването й от всички членове на състава.
По проверяваното дело е налице нарушение на разпоредбата на чл.311,
ал.1, т.7 от НПК, според която, в съдържанието на съдебния протокол следва
да се отбелязва изрично обявяването на присъдата по съответния ред и
разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
Оттеглянето на съда за тайно съвещание за постановяване на окончателен
съдебен акт и неговото обявяване в съдебната зала са самостоятелни отделни
задължителни етапи на стадия на съдебното заседание и съответно дължими
от съдебния състав процесуални действия, поради което следва задължително
да се вписват в съдебния протокол, както и самото разясняване от страна на
председателя относно реда и срока за обжалване на присъдата. Доколкото
протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от закона
доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни
действия и реда, по който те са извършени, настоящата инстанция намира, че
в случая е налице съществена непълнота относно възможността за
установяване на обстоятелствата проведено ли е тайно съвещание, обявена ли
е била публично присъдата и дадени ли са разяснения за реда и срока на
обжалването й.
Решението в този смисъл се основава на последователна и
безпротиворечива съдебна практика – Р 384/91 и Р 126/92, ВС на РБ, I н.о.,
както и Р 198/04 и Р 158/12, ВКС, III н.о.
Постъпването на въззивната жалба в предвидения от законодателя 15
дневен срок от датата, посочена в присъдата, не е в състояние да докаже
публичното обявяване на акта от председателя незабавно след подписването
й, присъствието на задължителните страни в с.з., както и излагането на
изискуемите от закона разяснения. Единствен процесуален източник затова е
съдебният протокол – който в тази част напълно отсъства.
Това съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията
на посочените в чл.348, ал.3 от НПК и изискващо отмяна на постановения
съдебен акт и повторно разглеждане на делото в първата инстанция, е
следвало да бъде констатирано по реда на служебната проверка по чл.314,
ал.1 от НПК от въззивната инстанция – ОС-Варна. Като не е сторила това,
въззивната инстанция от своя страна е постановила незаконосъобразен
съдебен акт. Този изключително съществен процесуален порок не позволява
на АпС-Варна, действащ в случая като касационната инстанция, да упражни
правомощията си по чл. 354 от НПК, което налага възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 1196/21г по описа на ВОС, отмяна
на постановеното по него решение № 9/21.01.2022, а също и отмяна на
присъда № 260002/21.04.21г на първостепенния съд – ДРС, постановена по
НОХД № 71/21г и връщане на делото за ново разглеждане от първата
инстанция от фазата на разпоредително заседание.
При новото му разглеждане ДРС следва да постанови акт, в който да
3
даде отговор на всички отправени в искането пред настоящата инстанция
възражения.
Доколкото в искането са наведени доводи за допуснато и друго
съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото от двете
редовни инстанции, изразяващо се в непредоставяне на последна дума на
подсъдимата, както и прекъсване и ограничаване на времето за нея, съставът
на АпС-Варна счита, че следва да се произнесе и по него.
Тези твърдения на искателя не намират опора в материалите по делото:
както пред първата инстанция /видно от протокола на л.414 на гърба и л.415
от НОХД/, така и пред въззивния съд /видно от протокола на л.27 на гърба от
ВНОХД/, на подсъдимата И. е било предоставена предвидената в чл.297 от
НПК възможност на последна дума, тя се е възползвала от нея, отправяйки
конкретни искания към съотв. съд. Пред първоинст. съд – ДРС подсъдимата
много подробно е изразила отношението си към воденото срещу нея
наказателно производство и събраните по делото доказателства, като в
изложението си се е отклонила по въпроси, които не се отнасят до делото и в
степен, наложила съда да я прекъсне. Този действия на съда обаче не са в
нарушение на нормата на чл.298 ал.1 на НПК- да не бъде ограничавано
времето за последна дума, напротив – в ал.2 на цитираната разпоредба,
законодателят е предвидил подобна възможност.
С оглед констатираното и коментирано в първата част на решението
процесуално основание за възобновяване на наказателното производство по
чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, аргументите на искателя
досежно приложението на материалния закон не могат да бъдат обсъждани.
Поради всичко изложено и предвид допуснато процесуално нарушение
от категорията на особено съществените и от двете редовни съдебни
инстанции, искането за възобновяване на наказателното дело като
основателно и в полза на осъденото лице следва да бъде уважено, поради
което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Варненският апелативен съд в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд – Варна.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 9 от 21.01.2022г, постановено по
ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд – Варна и присъда № 260002 на РС -
Девня, постановена на 21.04.21г по НОХД № 71/21г по описа на РС - Девня.
4
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд - РС-
Девня от фазата на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5