Решение по адм. дело №473/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на В. И. К., [ЕГН], чрез адв. Ст.П.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) № 25-0438-000030 от 28.02.2025г., издадена от началник на РУ 03 към ОД на МВР [област], с която на основание чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, защото противоречи на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът – началник РУ 03 към ОДМВР-[област] с писмена молба-становище намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за правилна и законосъобразна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 28.02.2025г., поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 27.02.2025г., около 20:00ч. на бул. “Цар Борис III Обединител“ до №42 Керимидчиев управлява, с посока на движение от север към юг, пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “ПОРШЕ ПАНАМЕРА 4 С“, с рег.№ [рег. номер], лична собственост, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Лицето е било изпробвано в сградата на сектор „Пътна полиция“, [област] с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабр. № [Наименование], който в 20:19ч. отчел положителен резултат за употреба на Бензодиазепини. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 0148443. Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1297868 от 27.02.2025г.

Въз основа на така установеното административно нарушение ответникът е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство. Представени са следните писмени доказателства: оправомощителна заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОД на МВР-[област] и Заповед № 8121К-13519/01.11.2023г. на министъра на вътрешните работи, свързани с доказване компетентността на издателя на обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 0148443, АУАН серия GA, № 1297868 от 27.02.2025г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 002371/27.02.2025г., справка за нарушител/водач, резултат от Тест № 389/27.02.2025г., 20:19:56ч., извършен с техническо средство Д. Д. Т. 5000, фабр. № [Наименование], Протокол № *********-10000/14.10.2024г. за сервизна проверка на Д. Д. Т. 5000, фабр. № [Наименование]Прието е по делото и заверено копие от Мотивирана резолюция № 25-0438-[рег. номер] от 28.02.2025г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН, серия GA, № 1297868 от 27.02.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваният административен акт е издаден от надлежно оправомощен орган за това, видно от представената по делото заповед на директора на ОДМВР-[област].

Обжалваният акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителна административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП(в относимата редакция), съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Принудителната административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на свободно предвижване. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една такава принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП(в относимата времева редакция), принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача), както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2 и др.

В случаите по чл. 171, т. 2а, буква "б" свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в относимата редакция/.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.)/Наредбата/, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.

По правилото на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

В случая между страните се формира спор по установената от административния орган фактическа обстановка и наличието на правното основание за налагане на административната принуда.

Оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП(в относимата редакция), посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, принудителна административна мярка се налага на водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

По делото не е спорно, че на 27.02.2025г., около 20:00ч. на бул. “Цар Борис III Обединител“ до №42 жалбоподателят е управлявал с посока на движение от север към юг ППС, лек автомобил “ПОРШЕ ПАНАМЕРА 4 С“, с рег.№ [рег. номер], лична собственост, и след изпробване в сградата на сектор „Пътна полиция“, [област] с техническо средство Дрегер Дрък Тест 5000 с фабр. № [Наименование], калибриран до месец октомври 2025г., с касета за техническото средство c LOT: ARТК-0361, валидна до 01/2026г. тестът е отчетен с положителен резултат за употреба на Бензодиазепини.

По делото също така се установява, че жалбоподателят не е приел показанията на техническото средство/теста, дал е кръв и урина въз основа на издадения му талон за медицинско изследване № 0148443. Не е спорно и това, че е издаден Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 002371/27.02.2025г. от УМБАЛ“[област]“ АД, подписан от медицински специалист и удостоверяващ вземането на кръв и урина от Керимидчиев за медицинско изследване за наличие на наркотични вещества.

За да е материално законосъобразна заповедта е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице някоя от четирите хипотези - 1) управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техническо средство или медицинско изследване; 2) управление под въздействието на наркотични вещества, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; 3) отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ да даде кръв за медицинско изследване. От своя страна разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регламентира начина на установяване на употреба на наркотични вещества, а именно с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на предпоставките за всяка от трите хипотези.

Изрично в чл. 6, ал. 9 от Наредбата е разписано, че органът може да използва показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая не е налице отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване от страна на жалбоподателя, налице е талон за изследване № 0148443 и длъжностното лице от УМБАЛ “[област]“ АД в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 002371/27.02.2025г. е удостоверило, че е взета от Вл.Керимидчиев проби от кръв и урина за изследване, поради което използването на резултата от теста е без основание.

Каза се, че от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е изпълнил нареденото медицинско изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв и урина), в посоченото в талона място и се е подложил на изследване. Поради това, оспорената заповед е издадена от ответника в противоречие с изискванията на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. При това положение, за да е материално законосъобразен административният акт е необходимо да се издава при наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

За пълнота на решението следва да се обърне внимание и на още един специфичен момент в настоящия казус. Талон за изследване № 0148443 от 27.02.2025г. съдържа следния текст : „Протоколът за медицинско изследване и протоколът за химическо изследване да се изпратят на 03 РУ ОДМВР-[област]”. Протоколът удостоверява желанието на лицето да бъде изследвано с медицинско и химическо изследване. При ясно изразена позиция на провереното лице, оправдано е очакване за извършване на медицинско изследване по реда и при условията на цитираната наредба, в която е посочен и срок за изпращане на взети проби до съответна лаборатория /до 5 дни след вземането на проба/. Действително, възможна е и хипотеза на неявяване в съответното медицинско заведение за вземане на проба, независимо от изразена позиция – неприемане резултат от техническо средство. В настоящия случай лицето се е явило в УМБАЛ“[област]“ за проба и да се подложи на изследване. Извън тези възможности – логичното поведение на водач на МПС, изразил неприемане резултат от дрегера, е явяване за вземане на проба и изчакване резултата от изследване на пробата. Поради факта, че лицето се е подложило на медицинско изследване е налице редовно изследване и респ. задължение за изпращане на съответната структура на МВР на протокол за медицинско изследване, така и протокол за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /арг. по чл.27 от Наредба № 1/2017г./ и към датата на издаване на оспорената заповед не е било известно на административния орган.

Следователно в случая не се доказва по безспорен начин да са установени фактическите предпоставки за издаването на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е управлявал ППС след употребата на наркотични вещества. Поради това административният орган е приложил неправилно материалния закон.

Безспорно целта на закона, прогласена в чл. 171 от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата, особено предвид значителната опасност, която създава управлението на МПС от водачи, употребили наркотични вещества, и преустановяване на административните нарушения по същия закон, но принудителната административна мярка следва да бъде наложена законосъобразно.

Не на последно място е за отбелязване, че като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-7674 от 06.08.2025г., изготвена от експерти във Военномедицинска академия за нуждите по ДП №143 по описа на в III-то РУ в ОД на МВР – [област] за 2025г., отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от В. И. К., [ЕГН], проби на 27.02.2025г. Според част III. “Резултати от извършеното химическо изследване“ на посочената експертиза, резултатът от анализа на кръвната проба, взета от жалбоподателя Керимидчиев, е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, метадон, барбитурати, бензодиазепини. Резултат: Алпразолам, бромазепам, клоназепам, лоразепам, мидазолам, нордазепам, диазепам – не се откриват. Резултатът от анализа на пробата от урина, взета от жалбоподателя Керимидчиев, е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, метадон, барбитурати, трициклични антидепресанти, бензодиазепини. Пак според експертизата, част ІV “Заключение“, от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето В. И. К., [ЕГН], не се установи наличие на наркотични/упойващи вещества.

Съответно, фактическото основание, послужило за издаването на оспорената по делото заповед се явява оборено, поради което издаването на акта е сторено в нарушение на материалния закон.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена, а заповедта отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 10 лева, представляващи заплатена държавна такса за водене на делото.

Видно от приложеното адвокатско пълномощно адв. С. П. е оказал безплатна адвокатска помощ на Вл.К. на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В тези случаи и предвид изхода на делото съдът следва да осъди ответната страна да заплати на адв. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, който за конкретния случай е 1000 лева. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия и разрешенията, направени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съд (СЕС), настоящият състав на съда намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. не е прекомерно, същото е в размера, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ето защо Съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. К., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“Б“ от Закона за движението по пътищата № 25-0438-000030 от 28.02.2025г., издадена от началник на РУ 03 към ОД на МВР [област].

ОСЪЖДА ОД на МВР – [област] да заплати на В. И. К., [ЕГН], сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените разноски в производството.

ОСЪЖДА ОД на МВР – [област] да заплати 1000 /хиляда/ лева адвокатско възнаграждение на адвокат С. Ж. П. от адвокатска колегия – [област].

Решението не подлежи на обжалване.