Протокол по дело №2200/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 450
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20212330102200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 450
гр. Ямбол, 18.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20212330102200 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищцата се явява лично и с адв. Г., редовно упълномощена.
Ответникът не се явява.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Г. – Поддържам ИМ. Заявявам, че бащата беше взел детето само за
няколко дни, докато майката беше в Г., оставил го е на баща си, и след като
ищцата се е върнала от Г., отново й го е предал. В този период е бил направен
социалният доклад и е констатирано отглеждане на детето от бащата.
Оспорваме социалния доклад. Ние желаем местоживеенето на детето да бъде
в чужбина и с него да бъдат съобразени личните контакти на бащата с детето.
1
В тази връзка желаем разрешението за пътуване на детето в чужбина да бъде
във връзка с определяне местоживеенето му при майката си на адрес село Е.,
до гр. П., в област К.. Представям молба за изменение на иска. Уточнявам
имено на втория свидетел- Д.С.Д.. Объркали сме го в исковата молба.

Съдът счита, че следва да бъде прието направеното изменение на иска за
разрешаване на пътуване на детето в чужбина, като същото да пътува до Г., за
да пребивава заедно с майка си на адрес село Е., до гр. П., в област К., както и
да бъде издаден задграничен паспорт за пътуване на детето в чужбина, поради
което на осн. чл. 214 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА направеното изменение на иска, който да се счита предявен за
посоченото по-горе местоживеене на детето, както и за издаване на
задграничен паспорт за пътуване на детето в чужбина.
Препис от молбата за изменение на иска да се връчи на ответника.

На осн. чл. 146 ал.1 от ГПК съдът докладва следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127
ал.2 вр. чл. 143 ал.1 от СК и чл. 127а ал.2, вр. ал.1 от СК - за упражняване на
родителските права и определяне на местоживеене на детето при майката, за
присъждане на издръжка от бащата в размер на 200 лв. месечно и за
заместващо съгласието на ответника разрешение за пътуване на детето извън
границите на Р. България в пределите на ЕС, в Г., заедно с майката, до
навършване на 18 г. възраст, и за издаване на съответните документи за
пътуване на детето в чужбина. Исковете се основават на фактите, че
родителите на малолетното дете не живеят заедно от края на 2019 г., като то
се отглежда от майката, и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, както и за пътуване на детето в чужбина.
Майката е работила сезонно в Г., през който период за детето се е грижила
нейната майка. Ищцата е изпращала средства за издръжката му. Бащата
2
отглежда по-голямото му братче, а непълнолетната му сестра се е омъжила и
живее в друго населено място.
В срока за отговор не е подаден такъв от ответника.
В тежест на ищцата е да докаже, че страните са родители на детето, че не
живеят заедно, че майката го отглежда; нуждите на детето от издръжка в
искания размер, възможностите на родителите за даване на издръжка –
доходи, имотно състояние, квалификация, липсата на съгласие на родителите
за пътуване на детето в чужбина и нуждата от него за конкретен период от
време и за конкретни дестинации, както и цели на пътуването.

Адв. Г. – Нямам възражения по доклада. Да се разпитат свидетелите.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:
М. С. Т. – 48 г., бълг. гражд., неосъждана, майка на ищцата.
Д.С.Д. – 41 г., бълг. гражд., неосъждан, живее на семейни начала с
ищцата.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата
остана само първият от тях.
Свид. М. Т. – Желая да свидетелствам. Р. и А. близо от две години са
разделени. Имат три деца. Двете деца живеят при дядото, а малкият- при нас.
А. живее в Я., ул.***. Дядото живее на един и същи адрес с А.. Досега дядото
се е грижил за децата. Ние нямаме връзка с А.. А. не работи. Той излиза
далеч, връща се, и пак отива. Работил е в други градове на частно. Голямото
момче е 16- годишно. Учи. Момичето е на 13 и тя учи. Женена е, ама учи- в с.
В.. Малкият майка му го остави при мене, тя отиде в Г., баща му като се
връща, го взима- оставя го на дядо му. Цял ден е по улиците. Р. беше в
болница с малкия с жълтеница преди два месеца. Сега е добре. Като се върна
от Г., тя го взема. Той беше при дядо си. Баща му го взе, донесе го във В. на
3
дъщеря си и ние го взехме от там, Р. го взе. Р. живее с Д. от около две години.
Д. иска детето. В Г. живеят на квартира.
Свид. Д. Д. – На 14 февруари миналата година се оженихме с Р.. Година
и нещо сме заедно. Като се събрахме, малкият беше при нас. След като се
оженихме, реших да напусна работа и да заминем за Г.. Там работим
постоянно. И двамата работим постоянно. Там няма адрес- няма улица. Само
пощенския код на селото – с. Е., до гр. П., в област К.. Тя иска да взима детето
при нас постоянно. Тя ще си стои вкъщи и няма да работи. Но да е прибрано
лапето при нас. Тук е постоянно по улиците, мръсно. Бащата го взима от
майка й, като се напие, докарва го тука в Я., напива се и оставя лапето по
улиците. Когато беше бабата жива, долу-горе го гледаше, а сега, когато е
починала, няма кой да го гледа. Дядото не го гледа, той е на работа човекът.
Дъщеря им е женена във В., тя е на 13 години. Големият син е при дядо си, но
той не може да гледа лапето. Когато научаваме, че го взимат, ние
автоматично напускаме работа и се прибираме, за да можем да го вземем и да
го оставим при майката на Р.. Бащата е алкохолик. Спи по улиците, когато е
пиян. Когато няма пари, отива продава чисто нова камина, за 70 лв. я продаде.
Дори сега го няма и не знаем къде е. Ние бяхме в Г., той взема лапето, закара
го при сестра му и замина. И ние като научаваме, звъня на шефа, че има
проблем в България, и веднага се върнахме. Лапето беше мръсно. Нямам
думи. Разболя се със жълтеница, върнахме се. В С.З. го приеха. Може би 20
дена беше Р. с детето в болницата. От там, прибрахме се, взимат го,
разболяват го и звънят: „елате го приберете“. Ние сме на надник, без договор-
35 евро взима на ден тя, а аз взимам 50 евро. Помагам й за отглеждането на
детето. Затова искам да му купя и къща във В.. Аз имам големи къщи в Х.,
двуетажни, но това лапе нали трябва да се осигури за бъдеще.
Майката по реда на чл.59, ал.6 от СК – Искам родителските права над Т.,
защото баща му не го гледа, както трябва. Оставя го по улиците, в чужди
хора. И той цял ден по улиците мръсен, гол, бос, като се връщам да го взема -
мръсен, с въшки. Не му дава добри условия баща му. А. не работи и много
пие. Алкохолик, дори и баща му не го иска, изгони го от къщи, защото е
пияница. Моята дъщеря избяга, тя се ожени. Аз бях против сватбата. Той
беше там, аз не бях на сватбата. Наскоро съм се вдигнала в Г., накарах брат
ми да я извика, и свекърва й ми каза, че тя няма майка, не й дават контакт с
4
мене. Като се върна в България, ми дава детето и после като тръгна, пак го
взима. Детето беше във В. при сестра му, от улиците го взехме. В Г. живеем в
село Е., до гр. П., област К.. Временно ще бъдем там, сезонно, от декември до
март. После от май, юни, юли сме там, и август се прибираме, и стоим си тука
няколко дена и пак се връщаме. Стоим си до края на август и пак се връщаме.
Аз няма да стоя винаги в Г., искам адреса на детето да е на адреса ми, където
живея в с.Х., ул. „***. Майка ми е във В.. Като отивам в Г., аз искам да
взимам детето с мен. В Г. няма улица и номер на адреса ми, защото са на село.
Уточнявам- там искам да бъде адреса на местоживеенето на детето – в Г..
Адв. Г. – Да се приключи съдебното дирене. Нямам други искания.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Г. – Уважаема госпожо Председател, моля да постановите решение,
по така предявените искове по чл.127 от СК и по чл.127а от СК, като
постановите решение, с което да предоставите упражняването на
родителските права върху детето Т. А. С., род. на 08.09.2006 г., на майката Р.
Т. Т., като за бащата определите режим на лични контакти, съобразно
практиката на съда, като съобразите и факта, освен режима, който ние сме
посочили, следва да добавите, че когато детето е в чужбина, те имат право да
го взимат, съобразно съдебната практика. Местоживеенето на детето да бъде
така, както сме посочили в днешното с.з. Моля да осъдите ответника да
заплаща месечна издръжка, като определите минимален за страната размер на
месечната издръжка, тъй като не успяхме да докажем доходи на ответника.
Моля да постановите решение по чл.127а от СК, с което да разрешите на
майката Р. Т. Т. да излиза извън пределите на Р България в границите на ЕС с
детето без съгласието на бащата до навършване на 16 или 18-годишна
възраст, по преценка на съда, както и да му бъде издаден международен
5
паспорт за тази цел. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
От разпита на свидетеля в днешното с.з. се установи, че от раздялата на
ищцата и ответника след продължително фактическо съжителство, малкото
дете, което е предмет на разглеждане в настоящото производство, е при
майката, тя полага грижи за него. Детето е създало и емоционална връзка с
мъжа, с който майката съжителства и работи предимно в Г.. Тя пътува с него
и иска да има възможност да си взима детето с тях. Освен, че желае да полага
преки грижи за детето, както досега така и в бъдеще, те желаят да се грижат
за детето и когато тръгнат за работа в Г.. Когато ответникът се напие и взима
детето от майката, той го оставя на улиците и не полага никакви грижи за
него. Детето често боледува. Когато се върне, майката го намира мръсно,
последният път дори болно от жълтеница и е била в болница с него. И когато
замине, ответникът отново отива и го взима и го оставя по улиците, а когато
разбере, че майката се връща, го води не при нея, а при дъщеря им, която е на
13 години, живее с мъж, и детето остава с непознати хора, които нямат
никакъв ангажимент към отглеждането на това дете, откъдето го е прибрала
майката при последното си завръщане. Към днешния момент детето е при нея
и тя полага преки грижи по отглеждането, като от разпита на свидетеля Д. Д.-
мъжът, с който тя живее, той желае детето да бъде при майката и да полага
преки грижи за него, и както той твърди бащата не полага никакви грижи за
детето, то ходи по улиците голо и босо, а той може да осигури, както на
майката, така и на детето спокоен живот и те да бъдат защитени. Моля да
уважите и останалите искове така, както сме ги посочили в ИМ, като ни
присъдите направените разноски. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.

Съдът ще обяви решението си до 18.11.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.05
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
6