РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 95
гр. Пловдив, 18 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2849 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е във връзка
с Решение № 1863/15.10.2021 г. постановено по касационно адм. дело № 1660/2021
г. по описа на Пловдивския административен съд (ПАС), с което е обезсилено Решение № 644/31.03.2021 г. по адм. дело №
1011/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на В.Д.Г.
сумата от 3 320 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за периодите от 01.11.2016 г. до
03.05.2017 г. и от 22.06.2018 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, и в частта относно разноските,
присъдени по отношение на В.Д.Г. и адвокат Г.М., като делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда в посочената част.
При новото
разглеждане на делото, съобразно указанията на касационния състав, изложени в
отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производството са предявените от В.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, искове срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, с които ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 3320 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане, от които 800 лв.
за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 01.11.2016 г.
до 03.05.2017 г. и 2520 лв. за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 22.06.2018 г. до 13.05.2020 г. - датата на
предявяване на исковата молба, при втория му престой в Затвора гр. Пловдив,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация, което му е
причинявало задух и кашлица; санитарните възли били в изключително лошо
състояние (неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми); храната била с лошо качество и не съдържала достатъчно
калории; лоши условия в баните и липса на достатъчно душове, от които течала
или ледено студена вода, или гореща; водата била с лошо качество и не ставала за
пиене; баните не се дезинфекцират след къпане на затворниците; през месеците
юни и юли 2019 г. в Затвора - Пловдив не е имало вода; килиите били без
достатъчен достъп на естествена светлина и чист въздух; канализационните тръби,
преминаващи през неговата килия прокапвали, мокрели и замърсявали помещението,
което е довело до образуването на мухъл; зимата било много студено (вследствие на което ищецът развил простудни заболявания), а лятото много горещо; спалното бельо се сменяло рядко; в килиите имало
дървеници, хлебарки и гризачи; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна
работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е
довело до поведенческа и личностна криза.
Ищецът твърди, че
с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител
адв. Г.М., съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и 10 лева държавна
такса.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер, като поддържа
изложеното в депозирания по делото писмен отговор.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. По делото е постъпило становище от 07.06.2020 г. от ИСДВР К.И.
при Затвора - Пловдив (л. 20 – 22), според което В.Д.Г. ***,
но налична информация в кои спални
помещения е бил настанен има само за периода от 01.01.2017 г. до момента на
депозиране на исковата молба. За периода до 01.01.2017 г. информация в тази
насока не се съхранява.
6. По данни от цитираното становище,
за периода от 01.01.2017 г. до момента на депозиране на исковата молба, В.Г. е
пребивавал последователно в следните спални помещения:
- в периода 01.01.2017 г. – 03.05.2017 г. е настанен на пост 3 в помещение
№ 27 с квадратура без санитарния възел 39,04 кв.м.,
предназначено за 9 лишени от свобода (л.св.). Квадратурата на санитарния възел е
4,36 кв.м. Броят на прозорците в спалното помещение са 2, с размери 1,20 х 1,20
кв.м. и 1,20 х 1,20 кв.м. През този период във въпросното помещение са били
настанени между 10 и 15 човека, с изключение на периодите от 06.01.2017 г. до 09.01.2017
г., от 02.02.2017 г. до 07.02.2017 г., от 22.03.2017 г. до
11.0.2017 г. и от 27.04.2017 г. до 03.05.2017 г., когато
са били настанени между 8 и 9 л.св.
- На 03.05.2017 г.
Г. е освободен условно предсрочно;
- Отново е постъпил в Затвора - Пловдив на 12.04.2018 г., когато е
настанен в приемно отделение „РЦ“ до 17.04.2018 г., с квадратура без
санитарния възел 27,04 кв.м., предназначено за 6 л.св. Квадратурата на
санитарния възел е 2,66 кв.м. В това помещение през посочения период са били
настанени 4 л.св.;
- в периода 17.04.2018 г. – 29.10.2018 г. е настанен отново на пост 3
в помещение № 27. През този период във въпросното помещение, което каза се е с
капацитет за 9 л.св., са били настанени между 10 и 12 човека;
- в периода 30.10.2018
г. – 12.05.2019 г., Г. е настанен на пост 3 в помещение № 21 с квадратура
без санитарния възел 27,10 кв.м., предназначено за 6 лишени от свобода. Квадратурата
на санитарния възел е 4,50 кв.м., а размерите на прозорците в спалното
помещение са 1,19 х 1,19 кв.м. и 0,58 х 1,19 кв.м. В това помещение през
посочения период са били настанени между 7 и 10 л.св.
7. Отново в становището от 07.06.2020 г. е посочено, че в периода на
изтърпяване на наказанието по последната присъда, на Г. е предлагано да бъде
включен в групова работа и клубна дейност с обучителна насоченост „България - вчера,
днес и утре“, което той е отказал. Предлагано му е и да участва в курс по
английски език, воден в 3-та група „Аз уча английски език“, което Г. отново е
отказал с мотив, че иска да изучава руски език.
Посочено е още, че
във всички спални помещения, през периодите на пребиваване в Затвора гр.
Пловдив, Г. е имал постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода.
Къпането на лишените от свобода се извършвало по предварително утвърден график,
а като работещ Г. е имал достъп до баня всеки ден след приключване на работния
процес.
Отоплението се
извършвало посредством централно-локално парно отопление. Проветряването на
стаята било по желание, чрез отваряне на прозорците.
Хигиената в
спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, като за това им се осигурявали
перилни, миещи и хигиенни материали.
8. По делото е постъпила докладна записка /към/ рег. № 4399/03.06.2020 г. от
Затвора-Пловдив /л. 24/, в която се посочва, че всяка тоалетна има врата,
водата във всички тоалетни тече постоянно. Банята в Затвора - Пловдив е обща.
Същата не е била затваряна през месеците юни и юли 2019 г., освен веднъж за два
часа за подмяна на главния водомер поради изтичане на 5-годишния
експлоатационен период. Водата, течаща в Затвора - Пловдив е от градския
водопровод на гр. Пловдив и е годна за пиене. Всички тръби на канализацията
минават през тоалетните, а не през спалните помещения, поради което не е
възможно да ги замърсяват. През зимните месеци в стаите се поддържат
температури, отговарящи на утвърдените нормативи, като е възможно в определени
дни през летните месеци температурите да са били по-високи. Възможно е да има
наличие на мухъл в спалните помещения, тъй като лишените от свобода сушат
дрехите си вътре, при което се появява конденз.
9. Относно наличието на
инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършена услуги
по дезинсекция и дератизация, както следва: 2 бр. за м. ноември 2017 г., 2 бр. –
по един за м. септември и м. октомври 2018 г. и 4 бр. – по един за м. март, м.
април, м. май и м. юли 2019 г. (л. 64 – 67) и два договора за ДДД обработки, съответно от 20.01.2014 г. и от
13.11.2018 г. (л. 76 – 84).
10. В постъпило становище от 03.06.2020 г. (л. 25 – 54) се сочи, че менюто за хранене на лишените от свобода се изготвя въз основа
на Указания от ГД „ИН“ и Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагащите се
продукти на един възрастен лишен от свобода и рецептурник за ЗОХ. Към
становището е приложена подробна справка относно полагащите се за влагане в
готвени ястия продукти, съобразени с рецептурник за ЗОХ.
11. Като свидетел по
делото е разпитан Д.И.Г., който заявява, че познава ищеца от една година, откогато
били заедно в 21-ва стая в Затвора -
Пловдив, където условията не били добри. В тази стая били между 10 и 12 лишени
от свобода. Имало е случаи, в които са били и по 7-8 човека. В стаята имало секция, шкаф, две маси, четири стола. Нямало
вентилация, но имало два прозореца, които заедно с вратата използвали за проветряване.
В стаята нямало достатъчно светлина. Твърди, че през зимата в килията, ако се
завият с одеяла било топло, иначе било студено, а през лятото с вентилатор било
добре. Стаята според свидетеля е не повече от 20-25 кв.м. Заявява, че има хлебарки
и дървеници. Тоалетната не била добре, имало преграда. Препарати за почистване
раздавали всеки месец. Свидетелят няма спомен В.Г. да се е включвал в културна
и учебна дейност или да е отказвал участие в курс. Заявява, че не знае Г. да е имал
здравословни проблеми.
ІІІ. За правото:
12.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
13. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по своето естество.
14. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира
се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително,
фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото (справка от ИСДВР И.при Затвора Пловдив от 07.06.2020 г. – лист 20 и сл.) се установява,
че В.Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив през
процесните периоди.
15. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
16. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налагат извод за неоснователност на следните
твърдения на ищеца:
16.1.
Помещенията, които е обитавал Г. при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора
гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са
обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци,
а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив.
Като работещ, Г. е имал достъп до баня всеки ден, което е
съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
16.2. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
16.3. За малка част от
първия исков период 01.01.2017 г. – 03.05.2017 г., а именно от 06.01.2017 г. до
09.01.2017 г., от 02.02.2017 г. до 07.02.2017 г., от 22.03.2017 г. до 11.04.2017
г. и от 27.04.2017 г. до 03.05.2017 г., не се установява и нарушение на чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС, а именно Г. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е
по-малка от 4 кв. м. През сочените периоди, както вече бе казано, ищецът е бил
настанен на пост 3 в помещение № 27 с квадратура без санитарния възел 39,04
кв.м., предназначено за 9 лишени от свобода, а в самото помещение са били
настанени между 8 и 9 л.св.
16.4. Неоснователни са и
твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните възли на
обитаваните от Г. помещения, за липса на прегради и липса на работещи чешми и
умивалници. Видно от приложената по делото докладна записка, всяка тоалетна в
Затвора - Пловдив има врата и постоянно течаща вода. Неосигуряването на
шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително
отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови
условия.
16.5. Досежно оплакването за
качеството и състава на предоставяната храна, установява се от приложените
менюта, както и от справката относно полагащите се за влагане в готовите ястия
продукти, че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив е била
съответна на утвърдените за това таблици относно нейното количество и калориен
състав. Напълно недоказано е твърдението за непредоставяне на яйца, млечни
продукти и плодове в дневното меню и това, че се наблягало на нискокалорични
храни. Напротив, установява се от представените седмични менюта, както и от цитираната
справка, че през по-голямата част от случаите дневният обем на калории в
предоставената храна е надхвърлял броя калории в състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден
с Таблица № 1 и заменителна таблица на Министър на правосъдието от 2622 калории
дневно. Изготвените менюта са били съответни на изискванията относно калорийния
състав на дневното меню, в които калориите, каза се, са били дори над 2622, а в
някои от случаите калориите за деня са надхвърляли и 3000. Видно е, че като цяло храната е била
съответна като химически и калориен състав на утвърдените таблици.
Впрочем в тази
насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
16.6. Относно твърденията за
лошо качество на питейната вода в затвора, което макар, че остана недоказано,
за пълнота е необходимо да се посочи, че доколкото качеството на питейната вода
следва да бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - „Водоснабдяване е
канализация“ ЕООД гр. Пловдив (на интернет страницата на
дружеството-доставчик – на адрес Качество на водата
(vik.bg), изрично е посочено, че „Към “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД Пловдив е изграден Лабораторен
Изпитвателен Комплекс състоящ се от две направления направление “Питейни води” и
направление “Отпадъчни води”, като „Лабораторен
Изпитвателен Комплекс е акредитиран от ИА “БСА” съгласно БДС EN ISO/IEC
17025:2018: - да извършва изпитване на: Питейни води. Подземни води. Повърхностни
води. Отпадъчни води. Утайки; - да извършва вземане на проби/извадки/ от:
Питейни води. Отпадъчни води.“), т.е. не зависи от
действия или бездействия на затворническата администрация, то няма как да бъде
ангажирана отговорността на ответника в тази насока.
16.7. Недоказани останаха и
твърденията, че канализационната мрежа минава през килията, в която пребивава
ищецът, в т.ч. и че от нея (от канализационната мрежа) капе вода и се образува мухъл, доколкото от една страна не се уточнява за
коя точно килия става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било
доказателства в тази връзка. За наличие на тръби, преминаващи през килията на
ищеца не говори и разпитания по делото свидетел, нито пък, че от капещата от
тях вода се е образувал мухъл. Нещо повече, от постъпилата по делото докладна
записка от 03.06.2020 г. става ясно, че тръби през спалните помещения не
преминават, същите преминават единствено през санитарните помещения.
16.8. Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна
работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл. 152, ал. 1 ЗИНЗС, социалната
дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на
лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. А съгласно ал. 2 социалната дейност и възпитателната работа
в местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и квалификация на лишените
от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа.
Според ал. 3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова
и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от становището на
листи 20-22 по делото, на ищеца е предлагано да бъде включен в групова работа и
клубна дейност с обучителна насоченост „България - вчера, днес и утре“, което
той е отказал. Предлагано му е и да участва в курс по английски език, воден в
3-та група „Аз уча английски език“, което той отново е отказал с мотива, че
иска да изучава руски език. Поради посоченото не може да се приеме, че ищецът е
бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация
и личностна промяна.
16.9. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища и докладна записка (описани
в т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които Г. е изтърпявало наказанието лишаване от свобода в Затвора -
Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал.
2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
17. Установява се
обаче, че в по-голямата част от прецените периоди (извън посочените в т. 16.3
от настоящото решение) ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в спални
помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м. В
следващото изложение ще бъда конкретизирани съображенията за този извод.
Относно
периода от 01.11.2016 г. до 03.05.2017 г. (с изключение на дните от 06.01.2017 г. до 09.01.2017 г., от 02.02.2017 г.
до 07.02.2017 г., от 22.03.2017 г. до 11.04.2017 г. и от 27.04.2017 г. до
03.05.2017 г.) – общо 149 дни, се
установява, че ищецът е настанен на пост 3 в помещение № 27 с квадратура без
санитарния възел 39,04 кв.м., предназначено за 9 лишени от свобода (л.св.),
като в същото време през този период във въпросното помещение са били настанени
между 10 и 15 човека.
Относно периода от 22.06.2018 г. до 13.05.2020 г. – общо 691
дни.
На първо място следва да се посочи, че според чл. 284,
ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция предполага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани
по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението
или липсата на определен факт с правно значение.
В случая, Началникът на Затвора Пловдив е бил задължен да
представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни.
Това свое задължение, административният орган е изпълнил частично, като е представил
справка, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на Гроздев, в
мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода от
22.06.2018 г. до 12.05.2019 г., като за периода от 13.05.2019 г. до 13.05.2020
г. информация не е предоставена, без в тази връзка да се сочат конкретни
причини.
Изложеното до тук, според настоящия съдебен състав е
основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира
като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Това
обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите събрани по делото
доказателства, в частност ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства
(показанията на свидетеля Димитър Генадиев), е основание да
се приема, че в периода от 13.05.2019 г. до 13.05.2020 г. Г. е бил настанен в
стая № 21, където е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В периода от 22.06.2018 г. до 12.05.2019 г., ищецът е
настанен до 29.10.2018 г. отново на пост 3 в помещение № 27 с капацитет за 9
л.св., в което през този период, както вече бе казано, са били настанени между
10 и 12 човека, а от 30.10.2018 г. до 12.05.2019 г., Г. е настанен в помещение
№ 21 на същия пост, което е с квадратура без санитарния възел 27,10 кв.м.,
предназначено за 6 лишени от свобода като в това помещение през посочения
период са били настанени между 7 и 10 л.св.
Следователно и през периода от 22.06.2018 г. до
12.05.2019 г., Г. е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Тези факти /на обитаване на
пренаселени килии/ са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе
периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Г. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
18. Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в Затвора гр. Пловдив през исковите периоди. За първия исков период от 01.11.2016 г. до 03.05.2017 г. следва да се констатира, че не са
ангажирани никакви доказателства за извършване на дейности по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация (ДДД). В тази връзка по делото са представени
единствено два протокола за извършването на такива дейности, които обаче са от м.
ноември 2017 г., който е извън исковия период, а представеният договор за ДДД
обработки от 20.01.2014 г. сам по себе си не доказва фактическото му
изпълнение.
За втория исков
период от 22.06.2018 г. до 13.05.2020 г. са представени два протокола за 2018 г. за извършени ДДД през м. септември
и м. октомври, и четири протокола за 2019 г. за извършени ДДД през м. март, м.
април, м. май и м. юли 2019 г. (л. 64 – 67), като за 2020 г. отново не са представени никакви доказателства в тази
насока. Според настоящия съдебен състав, представянето само на шест протокола
за извършени услуги за период от близо 36 месеца, не могат да обосноват извод,
че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите
действия по дезинсекция и дератизация, което от своя страна следва да се
квалифицира като нарушение, поставящо ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Само за пълнота
следва да се добави, че и вторият представен договор за ДДД обработки от 13.11.2018
г. не води до извод в противната насока, доколкото, както вече бе казано,
сключването на такъв договор не може да послужи като доказателство за
фактическото му изпълнение.
19. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в процесните периоди, следва да бъде определен
при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по
справедливост, така както е претендирано, а именно:
- За периода от 01.11.2016 г. до 03.05.2017 г. вкл. в размер
на 800 лв.;
- За периода от 22.06.2018 г. до
13.05.2020 г. вкл. в размер на 2520 лв.
Съответно, спрямо тези размери на главните искове (800 лв. и 2520 лева), ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците,
считано от 13.05.2020 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното
им изплащане.
ІV. За разноските:
20. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената от него държавна такса в
размер на 10 лева.
21. С оглед изхода на спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК и чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 462,40 лв.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, обезщетение в размер на 800 лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 01.11.2016 г. до
03.05.2017 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати
на В.Д.Г., ЕГН **********, обезщетение в размер на 2520 лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 22.06.2018
г. до 13.05.2020 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на В.Д.Г., ЕГН **********,
сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на Г.Г.М., адвокат
при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес ***, сумата от 462,40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: