Решение по дело №1427/2018 на Софийски градски съд

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

  гр. София, 26.09.2024 г.

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ -18 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септмеври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА     

като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1427 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба от 09.04.2024 г. на адв.О.Д. – упълномощен от М.П.Д. -  наследница по закон на кредитора ищец по делото П.Г.Д. /негова дъщеря съгласно представено удостоверение за наследници изх. № УН 7566/10.05.2021 г., изд. от СО, район Младост /.

В молбата се поддържа, че е допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение. Сочи се, че с решението били уважени предявени от ищеца отменителни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, а предявения от ищеца иск с правно основание чл.108 ЗС бил отхвърлен поради единствения мотив, че имотите не са във владение на ответниците по делото „Б.и.“ ЕООД и „С.“ ЕООД. Молителката се позовава на разрешението, дадено в т.2А от ТР №4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежени на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. В случая в съдебното решение била допусната очевидна фактическа грешка, тъй като въпреки, че съдът в мотивите на решението е приел, че  „Б.“ АД - в несъстоятелност, е собственик на имотите, с решението е постановен само диспозитив за отхвърляне на искането за предаване владението. По тези съображения молителката иска да бъде допусната поправка в диспозитива на съдебния акт, като бъде отразен установителен диспозитив между страните по делото за приемане за установено, че „Б.“ АД - в нъсъстоятелност е собственик спрямо ответниците по делото на имотите, които са предмет на обявените с решението за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността договори за замЯ. от 07.08.2015 г. и от 11.08.2015 г. 

         В законоустановения срок е постъпило становище от ответника „Б.И.“ ЕООД, с което се оспорва молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.  Сочи се, че молителката не е легитимирана да предявява чужди права, в частност тези на „Б.“ АД /н/, а и няма правен интерес от исканата поправка, тъй като процесните имоти са били върнати в масата на несъстоятелността и молителката може да удовлетвори своето вземане след осребряване на тази маса. Възразява, че не е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, поради което молбата по чл. 247 ГПК се явява неоснователна.

         В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответника „С.“ ЕООД.

         Синдикът на „Б.“ АД - П.Д.К., конституирана като съищец на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ не взема становище по молбата.

         На 27.05.2024 г. по делото е постъпило становище от молителката М.П.Д. чрез адв. Д. /надлежно упълномощен/, с което са оспорени изложените от ответника „Б.И.“ ЕООД възражения за неоснователност на молбата по чл. 247 ГПК.

         Съдът, след като прие, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание /каквато възможност предвижда чл.247, ал.3 ГПК/ и след като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

         Молбата по чл. 247 ГПК е допустима.

         Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда в мотивите към решението и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, както и при случаите на очевидна техническа грешка. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав. По реда на поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението (Решение № 55/06.07.2009 г., по т.д. № 541/2009 г., на  ВКС, I т.о.).

В конкретния случай не е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, тъй като диспозитивът на решението, постановено по настоящото търговско дело, е в съответствие с мотивите към съдебния акт.

С решение № 579 от 28.03.2019 г. по т. д. № 1427/2018 год. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав по искове с правно основание чл. 647, ал.1 т. 3 ТЗ, предявени от кредитора П.Г.Д. и при участието като съищец на синдика на „Б.“ АД /н/ са обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/ две сделки: договор от 07.08.2015 г. за замЯ. на недвижим имот с движими вещи, обективиран в нот. акт № 28, т. III, рег. № 4683, дело № 342/2015 г., с който длъжникът е прехвърлил на ответниците „Б.и.“ ЕООД и „С. – 1878“ ЕООД притежавани от него 1/8 идеални части от реална част от поземлен имот с ид. 68134.1943.2778 с адрес гр.София, р-н Витоша, кв. БоЯ., с площ 264 кв.м. и договор за замЯ. на недвижим имот с движими вещи от 11.08.2015 г., обективиран в нот. акт № 35, т.III, рег. № 4742, дело № 349/2015 г., с който длъжникът е прехвърлил на ответниците „Б.и.“ ЕООД и „С. – 1878“ ЕООД притежаваните от него 15/1312 идеални части, равняващи се на 1,13% от поземлен имот с ид. 68134.1932.2203 с адрес на имота гр. София, р-н Витоша, ул. „Ралевица“ с площ по кадастрална скица 1323 кв.м.

Видно от мотивите на съдебното решение съдът е разгледал обусловени от отменителните искове по чл. 647, ал.1 т. 3 ТЗ осъдителни претенции за осъждане на приобретателите на двата имота „да предадат владението им, т. е. да върнат полученото по сделките, което означава имотите да се върнат в масата на несъстоятелност“. Приел е, че по правни последици исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ се приравняват на последиците при уважен иск по чл. 26 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД, поради което страната по нищожна или унищожаема сделка, която е получила нещо по нея, има задължението да го върне. Посочил е, че последицата от уважаване на иска е възстановяване на даденото по недействителната сделка в масата на несъстоятелността и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масатата на несъстоятелността или признаване на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност съгласно чл. 648 ТЗ, което предпоставя процесуалната възможност за предявяването на осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, като напр. иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, иск по чл. 108 ЗС, съединени с главен конститутивен отменителен иск.  По тези съображения съдът е приел, че осъдителните искове са допустими и подлежат на разглеждане. По тяхната основателност съдът е формирал извод, че уважаването на тези претенции предпоставя връщане на имотите в масата на несъстоятелността, за да може да се пристъпи към осребряването им, но предвид липсата на каквито и да е доказателства, че владението върху тях се упражнява от ответниците – приобретатели по договора за замЯ., то исковете са счетени за неоснователни и отхвърлени.  Решението в тази част не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

В случая волята на съда е намерила израз в диспозитива на решението, поради което между мотиви и диспозитив е налице съответствие и не е налице твърдЯ.та очевидна фактическа грешка. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е формирал воля, че „Б.“ АД - в несъстоятелност е собственик на процесните имоти, която воля да е пропуснал да отрази в диспозитива на съдебното решение, в който смисъл е разрешението, дадено в  т. 2А от ТР№4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС. По същество искането на молителката касае формиране на нова - различна от изразената и обективирана в решението на съда воля, поради което не е налице очевидна фактическа грешка.

Когато ищецът основава искането си за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, постановяването на установителен диспозитив на решението не е необходимо, тъй като в тези случаи връщането на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на основание чл. 108 ЗС, а на основание чл. 34 ЗЗД или чл. 55 ЗЗД като последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора /в този смисъл мотивите на същата т.2 А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.

Гореизложените съображения налагат извод за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

         Предвид изложените съображения, съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И    :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №268529 от 09.04.2024 г., на М.П.Д., ЕГН ********** -  наследница по закон на кредитора ищец П.Г.Д., за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 579 от 28.03.2019 год. по т. д. № 1427/2018 год. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав.

         На основание чл. 247, ал. 4 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

СЪДИЯ: