Р Е Ш Е Н И Е
№
110
гр.
Велико Търново, 14.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на шести април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 100/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13 от
Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление.
Образувано е по
жалба на М.И.Н. *** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ВТ/3831/15.11.2021 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Велико Търново, потвърдена
с Решение № 04-РД06-0008/19.01.2022 г. на директора на РДСП – Велико Търново, с
която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление за отоплителен
сезон 2021/2022 г., поради липса на регистрация в дирекцията „Бюро по труда“
най-малко 6 месец преди подаване на заявлението – декларация за подпомагане.
Жалбоподателят не
оспорва липсата на регистрация в дирекцията „Бюро по труда“, но оспорва отказа
за подпомагане с твърдението, че липсата на регистрацията му в дирекцията „Бюро
по труда“ се дължи на мащабна престъпна дейност на служители в бюрото, за която
е сезирал както областния управител, така и правоохранителните органи в
страната, но „в България липсва действаща и некорумпирана прокуратура“. С тези
твърдения, които могат да се сведат до възражения за нарушения на материалния
закон и несъответствието на акта с целта на закона се иска отмяна на
оспорваната заповед.
Ответникът по
жалбата – директорът на ДСП – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за законосъобразност на оспорваната заповед по
мотивите, изложени в нея и потвърдителното решение на РДСП и моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред
административния орган е започнало по заявление – декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/3831/25.10.2021
г. на М.И.Н. ***, с която е поискано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво. В заявлението г-н Н. е посочил, че е безработен (л. 28 от делото).
Със социален доклад (л.
30 от делото), извършен след социална анкета по повод подаденото от
жалбоподателя заявление – декларация, е установено, че лицето отговоря на
декларираното в заявлението семейно и материално положение, както и
здравословно състояние. Установено е, че същото като безработно лице е
поддържало регистрация в ТД „Бюро по труда“ за периода от 03.10.2011 г. до
14.06.2021 г., когато регистрацията му е прекратена, поради неявяване и подпис.
Посочено е, че към датата на изготвяне на социалния доклад – 25.10.2021 г., г-
н Н. няма никаква регистрация в ДБТ.
Въз основа на тези
констатации, директорът на ДСП – Велико Търново е обобщил, че М.И.Н. *** не
отговаря на условията на чл. 10, ал.
1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
(ППЗСП), тъй като няма 6 месечна регистрация в дирекция „Бюро по труда“ и е
отказал предоставянето на търсената целева помощ за отопление с процесната
Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ВТ/3831/15.11.2021 г.
Същата е оспорена от
М.И.Н. *** по административен ред и потвърдена с Решение №
04-РД06-0008/19.01.2022 г. на директора на РДСП – Велико Търново. Липсват данни
кога и как е съобщено това решение на Н., но недоволен от него същият го е
оспорил пред настоящия съд, като въз основана тази жалба е образувано
настоящето дело.
В хода на същото
като доказателства са приети преписката и писмо от Дирекция „Бюро по труда“ (л.
61 от делото), удостоверяващо датата и причина за прекратяване на регистрация
на лицето като безработно в бюрото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона
форма, при спазване на материалния и процесуалния закон.
Заповедта е издадена
от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията,
предоставени му с чл. 13, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗСП,
не се констатират и съществени нарушения на административно производствените
правила.
Съгласно чл. 12, ал. 2
от ЗСП социалните помощи, сред които и целевите се отпускат след
преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние;
3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната
заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.
Съгласно чл. 13 от ЗСП
социални помощи се отпускат въз основа на заявление – декларация,
подадено от нуждаещите се или от упълномощено от него лице. Помощите по ал. 1
се отпускат със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социалната анкета, като право на социално подпомагане имат лица и семейства,
които отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане
на закона и Наредба № РД -07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление. Отказът за отпускане на социални помощи
задължително се мотивира (чл. 13 от ЗСП).
Кръгът на лицата,
които имат право да получават целеви социални помощи е определен в чл. 2, ал. 1
от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. Съгласно цитираната разпоредба право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата – декларация да е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и лицето да отговаря на условията на чл. 10
и 11 от ППЗСП
(бел. моя).
Едно от тези допълни
условия е посоченото в чл. 10, ал. 1, т.
7 от ППЗСП, съгласно която норма, помощта се отпуска, ако лицата отговарят
и на следните допълнителни условия: безработните лица да са регистрирани в
дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца преди подаване на
заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им
работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална
квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ), както и по програми и проекти,
финансирани със средства от европейски и други международни фондове.
В конкретния случай,
видно от съдържанието на процесната заповед, целевата помощ за отопление на г-н
Н. е отказана именно с оглед на това, че същият не отговаря на условията посочи
в чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, доколкото не е спорно, а се признава и в
съдебно заседание от жалбоподателя (л. 64 от делото), както и се доказва от
представеното по делото Писмо рег. № 0401-24-00-0780#1/21.03.2022
г. на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, че същият няма активна
регистрация като безработен и последната му такава е прекратена, считано от
14.06.2021 г. на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ – поради неизпълнение на
плана и препоръките за явяване на трудовия посредник и няма как да изпълнява условието
за налична регистрация 6 месеца преди 25.10.2021 г., когато е подал заявлението
– декларация за подпомагане.
Т.е. по делото нито
е спорно, а е и категорично доказано, че г-н Н. не изпълнява условието за
безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда"
най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и
следователно не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП и чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. за подпомагане. Нито се твърди
нито се доказва М.Н. да попада в кръга на която и да е от категориите лица по
чл. 10, ал. 3-9 от ППЗСП, за които по изключение това условие не се прилага и
след като това е така, правилно е отказано търсеното подпомагане на жалбоподателят
с оспорваната в настоящето производство заповед. В случая, след като е налице
отрицателна предпоставка по чл. 10, ал.
1, т. 7 за лицето не е възникнало правото на целева помощ за
отопление по чл. 2, ал. 1
от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която
компетентният административен орган е отказал на М.И.Н. отпускане на целева
помощ за отопление за отоплителния сезон 2021/2022 г. е и материално
законосъобразна.
По изложените
съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава тя следва
да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 13, ал.
6, in fine от ЗСП настоящото решение е окончателно.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Н. *** против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-ВТ/3831/15.11.2021 г. на директора на ДСП – Велико Търново, потвърдена
с Решение № 04-РД06-0008/19.01.2022 г. на директора на РДСП – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: