№ 162
гр. Стара Загора, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Нели П. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20245530203180 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на Д. И. С. ЕГН ********** чрез адвокат А. Г. М. от АК
Стара Загора, срещу Заповед за задържане на лице № 1959зз-453 от
17.10.2024г., издадена от К. Х. Л., на длъжност старши полицай в „Патрулно
постова дейност“ в Сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ Стара
Загора, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Д. И. С. за
срок до 24 часа.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, за
него не се явява процесуален представител - адв. А. М. от АК Стара Загора. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски.
Ответникът – редовно призован, не се явява, изпраща процесуален
представител- гл.юрк. М. А., който пледира за потвърждаване на обжалваната
Заповед за задържане на лице с № 1959зз-453 от 17.10.2024г. като
законосъобразна. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Делото е подсъдно на РС град Стара Загора тъй като седалището на
1
полицейският орган издал атакуваната заповед е Първо РУ на МВР Стара
Загора.
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба –
задържаното лице – и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от
ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал.2 от
ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от
ЗМВР.
Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни
основания за издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било
задържано на основание чл.72, ал.1, т.1 Закона за МВР. Съгласно сочената
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление, а това е установеното от полицейския орган
подозрение, че жалбоподателя Д. И. С. е съпричастен към извършено
престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК. На първо място в заповедта е посочено в
извършването на какво престъпление е заподозряното лице (чл.354а, ал. 3от
НК), като са изложени и фактически положения, а именно, че жалбоподателят
без надлежно разрешително държи наркотично вещество. В този смисъл,
може да се направи категоричен извод, че в заповедта се съдържат мотиви,
според които задържаното лице може да разбере причината на задържане,
както и да организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на
жалбоподателя, като същият я е подписал. Следователно след като заповедта е
била предявена на жалбоподателя, съвсем логично е да се изведе, че същият се
2
е запознал със съдържанието й.
Съгласно нормата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Предпоставка за прилагането на задържането като принудителна
административна мярка, е наличието на достатъчно данни, от които може да
се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило
противоправно Д.ие. Целта на закона е задържането като превантивна мярка
да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да
не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган
да наложи мярката да е безспорно и окончателно установено извършено от
лицето престъпление. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно Д.ие и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението
на защитника в жалбата, че материалният закон е неправилно приложен, тъй
като към издаването на заповедта административният орган не е разполагал с
достатъчно данни, че е извършено престъпление. От разпита на свидетеля Г.
К. - полицейски служител в Първо РУ на МВР Стара Загора се установява, че
на 17.10.2024г. вечерта, при изпълнение на служебните си задължения, заедно
с колегата си К. Л. са забелязали съмнително лице, което след като забелязало
служителите започнало да се държи агресивно. Съставен му бил АУАН за
неизпълнение на полицейско разпореждане. В последствие след като
жалбоподателят бил задържан, докато се намирал в полицейският автомобил,
3
заявил на полицаите „ да изхвърлят през прозореца наркотика“. Малко след
това с протокол за доброволно предаване Д. С. предал „ суха зелена тревиста
маса“, която носил в себе си.
Обстоятелството дали жалбоподателят е бил привлечен впоследствие в
качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността на съда при
извършване на преценка за законосъобразност на задържането. Достатъчно е
към момента на задържането да са били налични данни, които да навеждат
към обосновано предположение, че даденото лице има възможност да е
участник в инкриминирано Д.ие, точно каквито данни са били налични преди
задържането му. Представено по делото е БП №1959зм-678/2024г. по описа на
Първо РУ на МВР – Стара Загора. Същото съдържа и изготвените по случая
докладни записки, в които е описан случая, а също така е посочено с какви
данни е разполагал полицейският орган за да задържи лицето.
Съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 – П. и ПР. срещу България, "за да е налице обосновано подозрение,
следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен
наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението", като
"подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление". В случая
такива факти и информация се съдържат в съставените докладна записка рег.
№ 18766/18.10.2024г., докладна записка УРИ №1959зм-678/17.10.2024г.
приложени по образуваното БП №1959зм-678/2024г. по описа на Първо РУ
Стара Загора за престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК. В тях са налични данни,
които обективно сочат, че към момента на задържането на 17.10.2024г са били
установени фактически обстоятелства, че лицето Д. С. има вероятност да е
извършител на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК.
За прилагането на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо
да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин
вината на лицето, извършило престъпление. Достатъчно е наличието на данни
обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление. /Виж Решение № 2262 от 10.07.2024г. на Адм.Съд – Стара
Загора по КАНД №480/2024г.; Решение № 1163/26.03.2025г. постановено по
КАНД № 90/2025г. по описа на Административен съд - Стара Загора/
В случая упражненото от полицейския орган правомощие за прилагане
на ПАМ - задържане за срок до 24ч., е в съответствие с нормативно
4
регламентираните изисквания и при наличие на материалноправното
основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
На следващо място съдът намира, че не е бил превишен предвиденият в
чл.72 ЗМВР срок за задържане до 24 часа. Видно от заповедта в нея е
отбелязано, че жалбоподателят е бил задържан на 17.10.2024г. в 22.10 часа, а е
бил освободен на 18.0.2024г. в 17: 10 часа. От така посоченото се установява,
че срокът на задържане е бил спазен. Също така заповедта е била връчена на
жалбоподателя, като видно от разписката, жалбоподателят се е подписал и е
получил копие на заповедта. Жалбоподателят не е вписал възражение, че е
бил освободен от задържането в час, различен от посочения в заповедта. При
така установеното по делото според съда не е било допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да
ограничава правото на защита на задържаното лице и да препятства
възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е изискването за
излагане на фактическите и правни основания на заповедта за задържане при
нейното съставяне, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание
на всички факти. В заповедта са били изложени както правното основание за
задържане на лицето, така и фактическата обосновка за задържането-
установеното от полицейските служители и предполагаемото престъпление,
за което лицето е било задържано.
В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при
упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от
АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
оправдано, тъй като в случая са били налице конкретни данни, че
жалбоподателят е извършил престъпление. В случая е надделял общественият
интерес - гарантиране на нормалното протичане на обществените отношения
от органите, над правилото за зачитане на личната свобода.
Контролът на съда се свежда до критериите очертани в чл.146 от АПК -
5
дали административният акт е издаден от компетентен орган и в установената
форма, дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила или противоречия с
материалноправни разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона.
В настоящия случай, процесният административен акт е законосъобразен,
тъй като е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за това,
както и при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По изложените съображения оспорвания акт следва да бъде потвърден, а
жалбата против него съответно отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
По отношение на това, че ответник по жалбата е физическо лице,
представлявяно от юрисконсулт, следва да бъде отбелязано следното. В
настоящата хипотеза ответникът по жалбата не участва в личното си качество,
а като издател на оспорвания по делото административен акт. Отделен
аргумент в полза на това становище, че актосъставителят може в това
качество да бъде представляван от юрисконсулт на учреждението е, че
отговорността за разноски като вид отговорност за вреди по силата на чл.205
от АПК е на самото юридическо лице, представлявано от органа, издал
незаконосъобразния акт- т. е. ОД на МВР, което е ЮЛ по силата на чл.37 от
ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от АПК страни по делото са
оспорващият и органът, издал административния акт. А оспорената заповед
представлява индивидуален административен акт, поради което полицейският
служител - неин издател е действал в качеството на административен орган и
се явява страна - ответник в производството пред РС – Стара Загора.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от АПК предвижда, че в съдебното
производство административните органи могат да се представляват по
пълномощие по реда на ГПК. Посочената разпоредба не прави разлика дали
административният орган е едноличен или има качеството на юридическо
лице, достатъчно е той да е страна в административния процес съгласно
чл.153, ал.1 от АПК. Необходимо условие е административния орган да
притежава т. нар. административна правосубектност, т. е. нормативно
призната способност да има административни правомощия, да бъде носител
6
на административнопроцесуални права и да бъде адресат на
административнопроцесуални задължения. За встъпване в
административноправни отношения е достатъчно наличието на
административна правосубектност, не е необходимо качеството на
юридическо лице. И доколкото в настоящото производство ответник е,
именно, административен орган от структурата на ОД на МВР Стара Загора,
то законосъобразно е представляван от юрисконсулт от структурата на
юридическото лице, чийто орган е издал оспорената заповед.
Предвид изхода на спора, на основание чл.144 АПК, вр. чл.78, ал. 3 ГПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на
органа, издал атакувания акт - ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер
съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид изхода на делото и поради пропуск при образуване на делото, за
което на основание чл. 86 от АПК, вр. чл.2б от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, се дължи проста
такса от 10 лв., то следва жалбоподателят да бъде осъден да я заплати по
сметка на Районен съд – Стара Загора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. С. ЕГН **********, чрез адвокат А. Г. М.
от АК Стара Загора, срещу Заповед за задържане на лице № 1959зз-453 от
17.10.2024г. издадена от полицейският орган при Първо РУ на МВР – Стара
Загора – К. Х. Л., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 1959зз-453 от
17.10.2024г. издадена от полицейският орган при Първо РУ на МВР – Стара
Загора – К. Х. Л.
ОСЪЖДА Д. И. С. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд
– Стара Загора сумата от 10 /десет/ лева, представлява държавна такса за
образуване на производството.
ОСЪЖДА Д. И. С. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Стара
7
Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8