РЕШЕНИЕ
№ 8339
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110158955 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1
ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„****************** срещу А. И. Н. за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 32391/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът ****************** твърди, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. И. Н. и И. С.ов Н.
за заплащане на суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ******************. Тъй като
издадената заповед била връчена на първия длъжник при условията на чл.47, ал.6 ГПК,
на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на
собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
1
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ****************** на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„****************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в
изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и
имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с ******************. Сочи, че съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 328,28 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо
1313,13 лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
12.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 41,71 лева, представляваща ¼ част
от сумата от общо 166,82 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.08.2021г. до 05.05.2023 г., сумата от 13,93 лева,
представляваща ¼ част от сумата от общо 55,73 лева - главница за извършена услуга за
дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.06.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 2,71
лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 10,83 лева - обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за допустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове.
Излагат се доводи, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство, нито че праводателят му е бил собственик на същия.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Изразява се становище, че
2
претенциите на ищеца са в нарушение на правилата на ЗЗП, както и че е налице
колизия между ЗЕ, ЗЗП и Директива ЕС 93/13 и 2011/83, като последните две следва да
намерят приложение като по-благоприятни. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„Нелбо” ЕАД изразява становище, че начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови
нормативи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32391/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „******************Д е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против настоящия ответник и трето
за настоящия спор лице, с която е разпоредено двамата да заплатят разделно на
кредитора сумата от общо 1313,13 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 166,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 05.05.2023 г., сумата от
общо 55,73 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2023г. до изплащане на вземането и сумата от общо 10,83 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023 г.
С разпореждане от 02.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 32391/2023 г. по описа на СРС
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника – настоящ ответник
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания, че може
да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено с предявените в
настоящото производство искове. По отношение на другия длъжник издадената
заповед е влязла в законна сила и е издаден изпълнителен лист.
По делото е приложено писмо до ищцовото дружество от 10.08.2017 г. от
******************, с което уведомяват, че не разполагат с данни относно извършена
продажба на ап.11, вх.3, бл.503 в ж.к.Овча купел, на името на на И. С.ов И..
По делото е приложено и писмо от ******************, в което е отразено, че
при извършената проверка е установено, че не разполагат с документ за собственост на
процесния недвижим имот, нито с досие на жилищната сграда, в която се намира
същия.
3
По делото е приложено искане за вписване на възбрана върху процесния
недвижим имот, от което се установява, че срещу ответника е било образувано
изпълнително производство с взискател трето за спора лице. Видно още от искането е,
че е поискано възбрана върху притежавана от ответника 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
По делото е приложен протокол от проведено на 15.07.2002 г. ОС на ЕС, където
се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ******************,
както и договор от 29.07.2002 г., сключен с последното в изпълнение на взето решение.
По делото е приложен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач на негова страна, с предмет извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката
По делото са приложени справки за издадените фактури през исковия период за
процесния недвижим имот, съобщения към фактури, както и изготвените от третото
лице-помагач документи относно извършеното разпределение на топлинна енергия в
процесния имот за исковия отоплителен сезон, индивидуална справки за отопление и
топла вода, протоколи за отчет, сертификати.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е
констатирало, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2020г./2021 г. и
2021г./2022 г., за които ФДР е разпределила за процесния апартамент ТЕ за отопление
по отчет на 3 бр. ИРРО, една щранг-лира и от сградна инсталация, а за БГВ по отчет на
един узаконен водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало още, че от
потребителя не са представени възражения против разпределената ТЕ и изготвените
изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена
ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 1368,86 лева – главница, в т.ч. сумата от
55,73 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 177,65 лева – обезщетение
за забава, в т.ч. сумата от 10,83 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
4
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
В конкретния случай ищцовото дружество твърди, че ответникът е клиент на
дружеството, но не сочи на какво право основание и не представя доказателства в тази
насока.
Видно от приложените по делото писма от ****************** и
****************** е, че същите не разполагат с документи относно правото на
собственост на процесния недвижим имот. От своя страна ищецът не направил други
доказателствени искания за доказване качеството „клиент“ на ответника на ищцовото
дружество. Дори по косвен път, от приложеното по делото искане за налагане на
възбрана върху имота по повод образувано срещу ответника изпълнително
производство, да се приеме, че ответникът е собственик на имота, то в случая по
делото не са събрани безспорни доказателства относно притежаваната от него идеална
част в съсобствеността. В заповедното и настоящото производство от ответника се
претендира ¼ част, но видно от искането за вписване на възбрана върху имота е, че в
същото е посочено, че се налага върху 1/6 ид.ч. от имота.
Следва да се има предвид, че съдебното решение не може да почива на
предположения, а на безспорно установени факти, по отношение на които ищецът не
5
проведе пълно и главно доказване в настоящото производство.
С оглед гореизложените изводи, предявените от ищеца искове са неоснователни
и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Тъй като по делото няма данни за направени от
ответника разноски нито в хода на исковото, нито в заповедното производство, съдът
не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от******************, със седалище и адрес на
управление: ****************** против А. И. Н., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 328,28 лева, представляваща ¼ част от сумата от
общо 1313,13 лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 41,71 лева,
представляваща ¼ част от сумата от общо 166,82 лева - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 05.05.2023 г., сумата от
13,93 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 55,73 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2023г. до изплащане на вземането и
сумата от 2,71 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 10,83 лева -
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 05.05.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължения по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32391/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице ******************,
помагач на страната на ищеца „******************Д, ЕИК ******************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6