№ 158
гр. Добрич, 19.05.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя
административно дело № 103/ 2021 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) във връзка с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на С.Х.Ю., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.К., ДАК, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД – 14 -
864/ 08.03.2021 г., издадена от Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - Русе към Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", в частта на точка първа, с която на
основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а"
от Закона за автомобилните превози е приложена спрямо С.Х.Ю. принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от
Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на моторно
превозно средство Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ от категория М1 с рег. № ***,
собственост на С.Х.Ю., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
(дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой табела с
регистрационен номер *** и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено на 11.10.2018 г.
Според
жалбоподателя ЗППАМ в частта на т. 1 е незаконосъобразна, противоречи на
материалния и процесуалния закон в цялост. Твърди, че не се касае за обществен
превоз на пътници, като признава, че за МПС, негова собственост, няма издаден
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници, а има
издадени такива само за товари. Счита, че от представения договор за отдаване
под наем на автомобил, трудов договор и фискален бон се установява, че не е
извършван на съответната дата обществен превоз на пътници, а се касае за
отдаване под наем на автомобил при условията на „RENT A CAR“
срещу заплащане на възнаграждение за ползването на автомобила в уговорения
размер, съгласно чл. 10 от договора за наем, управляван от водач, назначен по
трудов договор. Настоява, че при издаване на оспорения акт не е спазена
предписаната от закона форма, като е налице описание на нарушението, но липсва
правната му квалификация. Добавя, че законодателят е предвидил срок за
ограничение до 12 месеца, поради което административният орган е следвало да
определи конкретен срок, както и да изложи мотиви за последния, което не е
сторил. Прави възражение, че е подведен под отговорност само въз основа на
писмени обяснения, които не били цитирани в Заповедта, а и дори да са били, не
могат да допълват липсващите в нея мотиви. Моли да бъде отменена Заповедта в
обжалваната точка.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. К., който поддържа жалбата. Претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът
с изпращане на преписката по издаване на оспорения акт изразява становище (л.
20), че нарушението, за което е издадена ПАМ, е безспорно доказано. Настоява,
че в административното производство са събрани всички необходими доказателства,
с оглед на което правилно е приложена ПАМ и иска тя да бъде потвърдена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че надвишава
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
05.03.2021 г., около 17.10 часа в гр. Русе, ГКПП „Дунав мост“ – изход от
Република България ***управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, кат. М1, с рег.
№ ***, собственост на С.Х.Ю., ЕГН **********, като извършва международен
обществен превоз на пътници – 08 броя срещу заплащане или икономическа облага
от България за Германия, без за автомобила да има издадено заверено копие към
лиценз на Общността.
За
констатираното нарушение на ***е съставен AУAH Серия А-2020 № 287602 от 05.03.2021
г. (л. 23) за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, като в АУАН са цитирани имена
на пътници и сумите, които те са заплатили за превоза.
Със
съставянето на АУАН са иззети СУМПС, СРМПС и 1 бр. рег. табела № ***.
Въз
основа на съставения АУАН на собственика на автомобила С.Х.Ю. е издадена от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД – 14 - 864/ 08.03.2021 г., с която на
основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а"
от Закона за автомобилните превози е приложена процесната принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за автомобилните
превози.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства.
Не
се оспорва обстоятелството, че за процесния автомобил не е издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници и няма заверено копие към лиценз на Общността.
Въз
основа на тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, участвало
в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от
оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:
Оспорената
по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а
се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни
лица. Със Заповед № РД – 01 - 43/ 23.01.2020 г., на основание чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция
"Автомобилна Администрация ", Изпълнителният директор на ИА
"АА" е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди
принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАП редица длъжностни
лица, сред които е и директор на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", съгласно т. 4 от тази Заповед (л. 21), какъвто е издателят
на процесната ЗППАМ.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно
чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени материалноправните и
процесуални изисквания.
По
смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки се
прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По
приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвтП се
налага принудителна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“, с което
се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на
Общността. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "обществен
превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП,
"превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се
осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства
независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е прието, че
анализът на § 1, т. 1 и т. 3, във връзка с т. 4, б. "б. " от ДР на ЗАвтП
налага извод, че основната предпоставка, по която се различават
"общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е
възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва без заплащане, с
нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена
сметка.
За
да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на
обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на
доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено
плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Последното обстоятелство е установено по делото безспорно и не се оспорва от
жалбоподателя. Приложен е фискален бон, издаден от „***“ ЕООД, с едноличен
собственик С.Х.Ю. (л. 32), т.е. в случая се касае за обществен превоз на
пътници, извършен от юридическо лице (ЮЛ).
Видно
от представените по делото писмени доказателства, в хода на административното
производство са били снети по реда на чл. 44 от АПК писмени сведения от три
физически лица – две пътнички и водача на автомобила, които обяснения са
оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК. Според този текст от
закона сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и
се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В
случая приподписалите са служители на РД „АА“ – Русе - инспектори. Единият от
тях е актосъставителят, който след получаване на сведенията е издал АУАН. Лицата
са дали сведенията и са ги изписали саморъчно, като са отразили, че за
верността им се подписват. Св. Яшарова сочи, че е заплатила сумата от 520 лв.
за себе си и трите си деца, за да бъдат закарани до Германия. (л. 26) Св. Х.
заявява, че е заплатила сумата от 130.00 лв. на фирмата за същата услуга. Общо
заплатената от всички пътници сума на ЮЛ е в размер на 900 лв., за което е
приложен издаденият фискален бон.
Предвид
писмените обяснения на визираните лица, дадени в хода на административното
производство и изложени по-горе в настоящото решение, които са годно
доказателствено средство предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК, съдът
приема за доказано изложеното в процесната Заповед, че с автомобила на
жалбоподателя е осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР
на ЗАвтП.
Разпоредбата
на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, след като е изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая чрез справка в Информационната
система на ИА „АА“, която не се оспорва, чрез събраните обяснения на пътниците,
вкл. и на водача на автомобила, които са еднопосочни, като последният заявява,
че разходите за превоза възлизат на 900 лв., които са заплатени от
пътниците.(л. 27). С оглед дадените от водача обяснения, изрично отразени в
ЗППАМ (дадени три броя обяснения), неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че тези обяснения не са били взети предвид при постановяване на
ЗППАМ.
По
делото е приложено СРМПС, от което е видно, че собственик на същото е
жалбоподателят. Приложени са СУМПС на водача Ивелин Арсов, съответно са налице
и копия на личните карти на пътниците.
Видно
от Възражение на водача срещу АУАН, със същото са приложени доказателства – приемо
- предавателен протокол от 05.03.2021 г., договор за наем от 01.05.2018 г.,
приемо – предавателен протокол от 06.03.2021 г., справка от ТР. Тези
доказателства не променят извода, че с процесния автомобил е извършен на
съответната дата обществен превоз на пътници. Необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от
ЗАП е доказана. С договор за наем от 01.05.2018 г. жалбоподателят е отдал под
наем собствения си автомобил на своята фирма за определен срок и при определен
наем.(л. 39 – 40) „***“ ЕООД не е предприело действия по сдобиване на
документи, необходими за извършване на обществен превоз на пътници. Спор по
това няма. Твърдението е, че такъв не е извършван, тъй като превозът е бил
извършен в условията на „RENT A CAR“, като се
прилага договор за отдаване под наем на автомобил (л. 33), сключен между „***“ ЕООД,
като наемодател и седем броя пътници, като наематели. По разбирането на
настоящия състав този договор не изпълнява изискванията за договор в условията
на „RENT A CAR“, като очевидно е изготвен за целта на заобикаляне на условието
за притежаване на необходимите по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП документи. Като
наематели са записани 7 (седем) лица, няма дата на сключване, времетраене,
маршрут, цена за ползването, начин на определянето на тази цена. Не е отразено
кой ще управлява автомобила, няма приложено към договора СУМПС на наемателя,
който ще управлява автомобила. На практика пътниците са записани като
наематели. Същевременно никъде в договора не е посочено, че лицата наемат
конкретния автомобил, ведно с шофьор и каква цена заплащат поради наемането му
с шофьор. С оглед изложеното и предвид безспорния факт, че се касае за превоз
на пътници, срещу заплащане, без за автомобила да е издадено копие от Лиценз на
Общността, съдът приема, че ЗППАМ е издадена съответно на закона и следва да
бъде потвърдена. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността
и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на
превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално
компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз,
издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността. В случая е бил извършван обществен превоз на
пътници, за който е заплатена на „***“ ЕООД сумата от 900.00 лв. от пътниците.
Вярно е, че в АУАН е записано, че пътниците са били 8 на брой, по същия начин е
записано и в ЗППАМ, а в договора за наем са записани 7 лица, като са снети
обяснения на две от тях и на шофьора. За изпълнение обаче признаците на състава
броят пътници не е от значение, а от значение е липсата на копие от Лиценз и наличието
на заплащане за превоза. В този смисъл съдът счита, че фактическата обстановка
е изяснена, нарушението е доказано по безспорен начин, като административният
орган при тази обстановка е бил задължен да издаде процесната ПАМ, което е
сторил.
В
ЗППАМ е описана ясно фактическата обстановка, посочено е основанието, на което
е издадена ПАМ. Правната квалификация на нарушението се съдържа в АУАН, като
същият е част от административната преписка, описан е в ЗППАМ, поради което
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсвала правна квалификация
на нарушението.
Съдът
приема, че не е налице нарушение и по отношение на начина, по който е посочен
срокът – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Законодателят е формулирал ограничителния срок по този начин, тъй като, ако ЮЛ
иска да използва този автомобил, то то следва да се сдобие с Лиценз на
Общността и впише в списъка към него съответния автомобил. По този начин ще е
налице отстраняване на нарушението и ще бъде прекратено изпълнението на
мярката.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич,
първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на С.Х.Ю., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД – 14 - 864/ 08.03.2021 г., издадена
от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" -
Русе към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в частта
на точка първа, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. "а" от Закона за автомобилните превози е приложена спрямо
С.Х.Ю. принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение
на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ от категория М1 с рег. №
***, собственост на С.Х.Ю., до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой табела с
регистрационен номер *** и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено на 11.10.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: