№ 394
гр. Благоевград , 12.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500284 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена частна жалба от П. Т. Б.
против определение № 8279/5.2.2021 г., постановено по гр.д. № 1004 по описа
за 2020 г. на РС-Петрич, с което делото е частично прекратено.
Жалбоподателят оспорва извода на РС за недопустимост на
исковете в прекратената им част. Сочи, че е мотивирал правния си интерес
като още в ИМ е заявил, че е собственик на 11/72 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56126.602.1060 и за двата гаража с идентификатори
56126.602.1060.2.5 и 56126.602.1060.2.6, от които по 1/9 ид.ч. от
наследството на баща си и по 1/24 ид.ч. от наследството от чичо му В.Б.,
както и на 1/8 ид.ч. от жилището с идентификатор 56126.602.1060.2.3, ведно с
припадащата се към нея 1/24 ид. част от общите части на сградата по
наследство от чичо му В. Б.. Сочи, че ответниците са съпрузи като съпруга
И.Б. се е снабдил с нотариални актове по обстоятелствена проверка, с които е
признат за собственик по давност на жилището и на втория гараж и на 1/3
ид.ч. от поземления имот. За имотите е образувано производство по чл. 32
ЗСоб. за разпределение на ползването им, като по него е спорно дали
ответниците по настоящото дело са придобили съответните права по давност,
поради което ищецът предявява настоящия отрицателен иск срещу тях – за
признаването на И.Б. и съпругата му К.Б., че не са собственици на имотите.
Сочи, че за него не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост
1
и каква е квотата му в съсобствеността предвид, че то е от значение за
управлението и ползването на общата вещ. Затова за него като съсобственик е
налице правен интерес да отрече със СПН претендирани от ответниците
права върху идеални части от имотите или размера им.
В допълнение като новонастъпил факт ищецът изтъква, че е в
преговори с другите съсобственици за изкупуване на тяхна част върху
процесните имоти.
Невъзприемането на тезата му би довело до множество спорове
досежно материалното право .
Според него извода за недопустимост на исковете е направен в много
ранен етап от производството преди да се изслушат страните и да се съберат
доказателства.
Сочи, че искът е предявен, за да защити правото си на собственост и
от него зависи вида и обема на търсенат защита. Като собственик на ид.ч. е
налице правен интерес да отрече със СПН претендираното от ответниците
право на собственост.
По отношение на първия гараж с идентификатор
56126.602.1060.2.5 сочи, че искът е допустим, тъй като за него заявява
самостоятелни права, което се оспорва от ответниците.
Моли определението да се отмени и делото се върне за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В постъпилия отговор от ответниците по жалбата се сочи, че
ищецът се опитва да отмени общоприети правила в правната доктрина. Не
може да се претендира повече права, от тези които се притежават, в която
насока е ТР 8/27.11.2013 г. по т.д 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което РС се е
съобрази.. Моли определението да се потвърди.
БлОС счита частната жалба за допустима.
Същата е неоснователна, за което БлОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от П.Б. против
2
съпрузите И. и К. Б.и за признаване за установено, че съпругът не е
собственик на 7/12 от поземлен имот с идентификатор с 56126.602.1060; на
3/4 ид.ч. от жилище, с идентификатор 56126.602.1060.2.3, както и на 1/ 4
ид.ч. от припадащите се към жилището ид.ч. от общите части на сградата
таванските и зимничните помещения като по отношение на съпругата се
признае за тези обекти, че тя не е собственик /съсобственик; като за двамата
съпрузи се признае за установено, че не са собственици на общо на 7/12 ид.ч.
и от двата гаража с идентификатори 56126.602.1060.2.5 и 56126.602.1060.2.6
/че И.Б. не е собственик на 11/12 ид.ч., а заедно със съпругата му, че не са
собственици на 2/3 ид.ч./.
Ищецът сочи, че той и И.Б., наред с изброените в исковата молба
лица са законни наследници на В. Ст. Б., в наследството на който се
включват процесните недвижими имоти. Сочи, че за жилището и гаража с
идентификатор 56126.602.1060.2.6 И.Б. се е снабдил с нотариални актове по
давност, с които е признат за изключителен техен собственик. Посочва
ищецът в поправената ИМ, че по наследство от В. Б. и от баща си е
собственик на 11/72 ид.ч. от поземления имот; на 1/8 ид.ч. от жилището,
ведно с припадащите се към него 1/24 ид.ч. от общите части на сградата
таванските и зимничните помещения; както и на 11/72 ид.ч. от двата гаража.
С разпореждане № 9761/21.12.2020 г. РС е указал на ищеца, че не
обосновава правния си интерес за отричане правата на ответниците досежно
имотите в размери, надвишаващи, онези, за които твърди, че е собственик
като посочи и как ответниците му оспорват правата относно гаража, който
не фигурира в нотариалните им актове.
По повод разпореждането е постъпила уточнителна молба от
ищеца, в която за правния интерес за частта над притежаваната от него
сочи, образуваното производството по чл. 32 от ЗСоб. и че за него като
съсобственик не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост и
каква е квотата му в съсобствеността предвид че това е от значение за
управлението и ползването на общата вещ. По отношение на гаража
56126.602.1060.2.5, е посочил, че той е във фактичската власт на ответниците,
както и че с предявената от последните ИМ по чл. 32 ЗСоб. са оспорени
притежаваните от него самостоятелни права.
3
След връчването на уточнителната молба ответниците са заявили в
писмено становище,че доводите с обстоятелствата от ИМ по чл. 32 ЗСоб. са
неотносими към настоящия спор.
РС е постановил разпореждане с което е прекратил
производството, в частта на предявените искове, с която се претендира да
бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на идеални
части от процесните имоти, над правата, заявени от ищеца върху същите.
РС се е позовал на съдебна практика, като в акта си е цитирал – ТР
8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. 8/2012 г., ОСГТК; Р. 35/5.3.2019 г. по гр.д.
1845/2018 г. на ВКС; опр. № 397/10.7.2018 г. по ч.т.д. 1349/2018 г. на ВКС,
опр. № 24/19.1.2011 г. по ч.гр.д. 5087/20110 г.
Въз основа на нея, е посочил, че след като ищецът не релевира
собственически права върху спорните имоти, не заявява конкретно
фактическо състояние и не се се уповава на конкретна потенциална
възможност за придобиване на права, следва, че липсва надлежно
аргументиране на правния му интерес относно частите от предявените искове,
представляващи разликата над твърдяните от него права. Уточнителната
молба на ищеца, според РС също не води до друг извод, тъй като дори да се
отрекат правата на ответниците, то пак не би се установил кой е техния
притежател, като отново съда, разглеждащ чл. 32 от ЗСоб. ще следва да ги
прецени за целите на производството.
БлОС счита определението за законосъобразно.
Когато съсобственик иска да отрече правото на друг съсобственик
върху друга идеална част от имота, а не върху притежаваната от него,
предмет на отрицателния установителен иск е чуждо вещно право,
съществуващо независимо от това на ищеца, поради което за предявяването
му той няма правен интерес. Очевидно в такава хипотеза ищецът не
притежава право, което ответниците да оспорват. Според чл. 26, ал. 2 ГПК
никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в
предвидените от закон случаи. В случай като настоящия законът не го
предвижда, поради което и твърдението в жалбата за новонастъпил факт -
преговори с другите съсобственици за изкупуване на тяхната част върху
4
процесните имоти е ирелевантно и не може да обоснове правния интерес на
ищеца. Наведения факт няма отношение към визираната в т. 1 от ТР
8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. 8/12 г. на ОСГТК хипотеза за правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права, при възможност за ищеца да придобие права, ако се отрекат правата на
ответника. От мотивите към т. 1 на ТР очевидно е, че тази възможност не се
свързва със защита на чужди права, /както в случая ищецът защитава правата
на другите съсобственици/, а е за охраняване на собствени вкл. и при
възможност за придобиване на такива, която обаче възможност за
придобиването на права не следва да произтича от бъдещи сделки /които
може и да не се сключат/, като самите прехвърлители по бъдещите сделки
биха могли да защитят правата си.
Освен това според БлОС произнасянето по предявения иск в
прекратената част не би рефлектирало върху правата на ищеца от гледна
точка на съсобствеността, тъй като уважаването му не би посочило кой и на
каква квота е съсобственик.
В жалбата са визирани съображения от решения на ВКС, цитирани от
ищеца в уточнителната му молба от 11.1.2021 г. за наличие на правен интерес
от отрицателен установителен иск между съсобственици. В едно от тях - Р.
130/4.1.2021 г. на ВКС по гр.д. 746/2020 г. - е посочено, че за ищците е налице
правен интерес да отрекат със сила на пресъдено нещо /СПН/ претендираното
от ответника право на собственост върху съответните идеални части, тъй като
това би разрешило със СПН съществуващия между страните спор участник ли
е ответникът в съсобствеността съотв. какъв е размерът на дела му, а
внасянето на яснота и установеност в отношенията между страните би
позволило на ищците законосъобразно да упражняват всички правомощия,
произтичащи от правото на собственост върху притежаваната от тях идеална
част от имота и включени в съдържанието на това право. Затова е посочено от
ВКС, че ищците не защитават чужди права, което съгл. чл. 26, ал. 2 ГПК е
недопустимо. Изрично по въпроса разрешен по този начин е и Р.
213/3.10.2014 г. на ВКС по гр.д. 2881/2014 г., каквото разрешение по друг
повод е изразено и в Р. 59/17.7.2019 г. на ВКС по гр.д. ********* г.
БлОС счита, че хипотезата разгледана в Р. 130/4.1.2021 г. не е
5
идентична с тази по настоящото дело. Отговорът е даден при и предявен иск
от всички съсобственици притежаващи част /45/100 ид.ч./ несъвпадаща с
частта /55/100 ид.ч./, за която ответникът се е снабдил с констативен нот. акт.
От това следва, че с приключване на делото с разглеждането му по същество
ще се внесе целящата се с иска яснота и безспорност в отношенията между
съсобствениците, което да им позволи законосъобразно да упражняват
правата си на съсобственост. Силата на пресъдено нещо ще обвърже всички
ищци-съсобственици. В разглеждания казус по настоящото дело иска е
предявен от П.Б., който твърди, че е само един от съсобствениците, от което
следва, че СПН, която ще се формира при евентуално уважаване на иска ще
установи единствено и само спрямо него, че ответниците не са съсобственици
респ. квотата им, като обвързващата сила на решението няма да се разпростре
по отношение на останалите съсобственици и в този контекст няма да се
внесе целяната с предявения иск безспорност и яснота за управление и
ползването на общата вещ между всички съсобственици. Нещо повече, ако се
разгледат исковете в прекратената част, предвид субективните предели на
СПН е възможно да се стигне ответниците по отношение на отделните
съсобственици да имат различна квота. За извода си БлОС съобрази и
отговора на ВКС в Р. 70/16.8.2017 г. на ВКС по гр.д. 3991/2016 г. по въпроса
за възможността при предявен иск от съсобственик ревандикационния иск
да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот спрямо ответник, който
се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост въз основа на
давностно владение като ВКС е отговорил, че ако към момента на
приключване на съдебното дирене давностния срок за правата на
съсобствениците, които не са предявили иска не е изтекъл ще се уважи
ревандикацията в осъдителната част за целия имот, а ако е изтекъл – ще се
уважи само за правата на ищеца. При отговора на въпроса Върховния съд е
посочил, че изхожда от тълкуването на ВКС на въпроси, измежду които е, че
предявяването на иск за собственост от съсобственик на имота срещу трето за
съсобствеността лице не се прекъсва течението на срока за давностно
владение на идеалните части на другите /непредявили иска/ съсобственици.
Посочените разрешения от ВКС, според БлОС - допълват аргументите за
липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Доводът за преждевременно произнасяне по допустимостта на
6
исковете преди да се изслушат страните и да се съберат доказателства не
намира опора в закона. Правния интерес е процесуална предпоставка за
допустимостта на един иск, който интерес следва да се обоснове с твърдения
в исковата молба и впоследствие докаже. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още при предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. В случая РС е изпълнил
задълженията си като се е позовал на твърденията на ищеца в исковата молба
след нарочно дадените му за целта конкретни указания. Ето защо атакуваното
определение за частично прекратяване на делото следва да се потвърди.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 8279/5.2.2021 г., постановено по гр.д. №
1004 по описа за 2020 г. на РС-Петрич, с което делото е частично прекратено.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7