№ 1068
гр. Бургас, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100501538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 28845/10.07.2024г., предявена от П. И. Ж., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.***, обл.***, ул. *** № **, чрез процесуален
представител адв. Иван Цветков, член на АК- Благоевград с адрес за
призоваване: гр. София, ул. Славянска 5а, офис 10, против Решение №
1183/11.06.2024г. по гр.д.№6715/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е
отхвърлен предявения от въззивника срещу С. В. Патрушева иск за промяна
на определение с Решение № 1257/14.06.2022г. по гр.д.№ 1040/2022г. по
описа на БРС режим на лични отношения с *** дете Е.П.Ж.,р.20**г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон, неправилна интерпретация от страна на съда на събрания
по делото доказателствен материал, непълнота на доказателствата и е
необосновано.Сочи се, че невъзприемайки искания режим на лични
отношения, районният съд отдалечава детето от бащата.В случая съдът
преповторил мотивите на Решение № 1257/2022г. по гражданско дело №
1040/2022г. на PC-Бургас,без съдът да съобрази нуждите на детето, неговите
потребности, показанията на разпитания по делото свидетел, от които се
установявало, че детето Е. е тъжна, че не може да се вижда по- често с бащата,
съответно с бабата и дядото по бащина линия.Били изминали повече от две
години след решаване на този така ограничен режим, а режимът на лични
1
отношения следвало да осигурява възможност на детето да се развива и да се
възпитава под грижата и подкрепата на двамата родители, което се
преграждало с определения режим на лични отношения и можело да се развие
„ синдрома на родителско отчуждение“.Моли отмяна на обжалваното решение
и постановяване на решение с уважаване на искания режим на лични
контакти.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№
40171/30.09.2024г. от С. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***
***”, бл.*** вх.* ет.*, ап.***, чрез процесуалния си представител адв.Златина
Билянова от БАК, в който се оспорва въззивната жалба; излагат се твърдения
за това, че с цялостното си поведение бащата демонстрирал, че не се е
променил от момента на постановяване на Решение № 1257/2022г. по гр.д.№
1040/2022г. на РС-Бургас.Поведението му сочело на поведение на
безотговорен родител, като се сочат твърдения за това. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение; моли за присъждане на разноските.
Въззивната жалба е предявена в срок, от процесуално-легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт с платена по сметка на
БОС държавна такса и е допустима.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
съобрази събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. Ж.
срещу С. В. П., с която претендира промяна на режима на лични контакти с
*** си дете Е.Ж. с ЕГН **********, определен с Решение №1257 по гр.д. №
1040/2022 г. по описа на БРС, а именно:
личните контакти между бащата П. И. Ж. и детето - Е.П.Ж. да се
осъществяват
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08,00 часа на първия
ден до 18,00 часа през зимата и до 20 часа през лятото на втория ден, с
преспиване - на място, определено от бащата, за което уведомява майката
при взимане на детето;
1 /един / месец през лятото във време, което да не съвпада с редовния
платен годишен отпуск на майката;
20 /двадесет/ дни през зимата, във време, което да не съвпада с редовния
платен годишен отпуск на майката и по избор на бащата, но без да
съвпада с изрично определените дни за зимните празници;
пет дни през новогодишните празници за посрещането на всяка четна
нова година;
пет дни всяка нечетна година по време на Великденските празници ;
рождените дни детето ще прекарва в присъствието на двамата родители.
Ищецът сочи, с влязло в сила съдебно решение родителските права
спрямо *** дете Е. били предоставени за упражняване на майката С. П.,като
2
била определена и месечна издръжка, която той заплащал.Детето Е. от месец
януари 2021г. живеело заедно е майка си в гр.***, ж.к. „*** ***“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.***, заедно с ***, който бил от друг баща.Режимът на лични
отношения на бащата с *** дете Е., чиято промяна се претендира,била
определена с Решение № 1257/ 14.06.2022 г. по гр.д. №1040/2022 г. на БРС и
била всяка трета неделя от месеца във времето от 11:00 часа до 13:00 часа в
присъствието на майката или упълномощено от нея лице, на място,
определено по предварителна уговорка между родителите. Ищецът твърди,че
детето тъгувало поради редкия контакт с баща си,което самото дете споделило
пред него и пред родителите му.На следващо място изтъква влошаване на
здравословното си състояние и опасност за живота си, за което представя
медицинска документация.Сочи, че поради стеснения режим на лични
отношения с детето Е. е възможно да се развие синдрома на родителско
отчуждение.
Ответницата в срок е депозирала писмен отговор на исковата
молба,която намира за неоснователна.Заявява подробни и обстоятелствени
съображения за обосноваване на тезата си за липса на основания за
разширяване режима на лични отношения между бащата и детето Е..
Районният съд е събрал писмени и гласни доказателства, представени и
поискани от страните,както и служебно известни на съда,възоснова на които
е приел за установено, че родителските права на малолетната Е.П.Ж., родена
на **.**.20**г., са предоставени за упражняване на майката С. П.,като е
бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето Е. в размер на
170 лева месечно и при определен за бащата режим на лични отношения с
детето Е. както следва:всяка първа и трета седмица от месеца, от 19:00 часа в
петък до 19:00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като бащата ще взема
детето от дома на майката и след изтичане на режима ще го връща отново там;
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,като
бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на режима ще го
връща там; на рождения ден на детето-през четни години детето ще бъде при
майка си, а през нечетните години при баща си; на официалните празници-
през четни години на Великден и Коледа детето ще бъде при майка си, а на
Нова година детето ще бъде при баща си, и обратно-през нечетни години на
Великден и Коледа детето ще бъде при баща си, а на Нова година при майка
си./ Решение № 260694/11.05.2021г. по гр. д. № 84/2021 г. по описа на
БРС,потвърдено с решение № 654/17.12.2021 год. по в. гр. дело № 1049/2021
год. на БОС/.
В последствие с Решение № 1257/ 14.06.2022г. по гр.д. №1040/2022г. на
БРС са били ограничени родителските права на бащата и е определен режим
на лични контакти с ищеца - всяка трета неделя от месеца във времето от 11:
00 часа до 13: 00 часа в присъствието на майката или упълномощено от нея
лице, на място определено по предварителна уговорка между родителите. С
Решение №280 от 15.02.2022 г. по гр.д. №8967/21 г. на БРС била наложена
мярка за закрила по чл. 5,ал. 1, т. 1 от ЗЗДН за детето Е.П.Ж. спрямо баща й П.
3
И. Ж..
Районният съд е изложил и внимателно е обсъдил фактическата
обстановка, установена от представен по делото социален доклад на ДСП-
Бургас, отдел "Закрила на детето",постъпил в БРС с вх.№ 13500/29.03.2024г. ,
от който се установява, че социалната служба е поела случая на Е.Ж. от м.
февруари 2021 год. след препратен от ДСП - Айтос сигнал от бащата П. Ж. с
твърдения за злоупотреба с алкохол от майката С. П. и неполагане от същата
на необходимите грижи за детето.Уточняват се множество проверки по повод
сигнали от бащата Ж. с твърдения за извършвано физическо, психическо и
сексуално насилие над Е. от страна на по-големия *** брат И. над детето Е. и
нейната майката, С. П.,проверките по които завършили без установяване на
твърденията бащата П. Ж.. Проверка била извършена и по сигнал за
блудствени действия с детето Е. , подаден от бабата по бащина линия, по
който било взето решение на Единния екип по Координационен механизъм и
била предприета спешна мярка „полицейска закрила“ за срок до 48 часа, с
място на прилагане - Център „Спешен прием“ към ЦОП „Филип Кутев“ -
Бургас. Сочи се, че на детето Е. били извършени прегледи при съдебен лекар
и акушер–гинеколог,като не били установени следи от насилие или блудство,
поради което детето било върнато на майката. Освен това към един от
сигналите през месец декември 2021 год., постъпили първоначално в ДАЗД -
район Южен, както и впоследствие в ОЗД/ДСП - Бургас,били прикачени два
броя снимки на детето Е., на които то било голо,като в един от фотосите
детето било снимано в неприлична, сексуална поза. Сигналът бил подаден от
имейл на майката, от името „С.“, но тъй като породил съмнение, че подател е
друго лице, вероятно бащата на детето, отново бил свикан Координационен
механизъм, където било взето решение да се инициира производство от ДСП -
Бургас за ограничаване на родителските права на бащата, по което било
образувано гореспоменатото гр.д. №1040/2022 г. на БРС, с решението по
което бил и определен режимът на лични отношения с детето Е., а именно:
всяка трета неделя от месеца във времето от 11:00 часа до 13:00часа в
присъствието на майката или упълномощено от нея лице, на място,
определено по предварителна уговорка между родителите, изменението на
който режим понастоящем се иска.В социалния доклад е посочено, че през
2023 г., в ОЗД/ДСП Бургас постъпило писмо от Държавна агенция“ Закрила на
детето“ за постъпил при тях сигнал от гражданин, който съобщил, че в подлез
в гр.*** е бил поставен "Зов за помощ", от който е видно, че спрямо дете се
упражнява насилие. Към писмото била приложена снимка на съобщението, в
което се иска помощ за детето Е.Ж., като били цитирани адресът му, имената
на майката и по - големия брат на детето и данни, че момичето е насилвано и
тормозено от близките си, а отговорните институции не предприемали мерки
за неговата защита /препис представен пред БРС-л. 38). От ДСП/ОЗД-Бургас
се сочи, че във връзка с изготвянето на социалния доклад била проведена
беседа - разговор с *** дете в сградата на ОЗД Бургас, в рамките на която то
споделило за личните контакти с баща си и неговите родители по последно
4
определения от БРС режим на лични отношения;заявило, че тези срещи
протичали добре- в парка,когато времето позволявало, а през зимните месеци
в автомобила на г-н Ж..Детето Е. споделило, че при срещите с баща си и
неговите близки й носели лакомства, пица, плодове,които те обратно вземали
при себе си ако Е. не ги изяде. *** дете Е. заявило,че контактът с бащата и
неговите близки веднъж в месеца й е достатъчен, че не желае да остава да
нощува в дома на г-н Ж., тъй като там не й харесва и че в жилището на баща й
имало „мишки и стоножки“.ДСП/ОЗД са отразили, че според майката С. П.,
ако бъде постановен режим на лични контакти, според който Е. да остава с
преспиване в дома на бащата, това би се отразило изключително негативно на
емоционалното състояние на детето; майката заявила и притеснения за
емоционално травмиране на детето с воденето му на прегледи при съдебен
лекар от Ж. в случай на разширяване на режима на лични контакти.
Районният съд отчел нежеланието на бащата Ж. да проведе среща със
социален работник и да съдейства на проучване от ДСП-Айтос по
съображения, че “не той, а адвоката му води делото “, тъй като „ е свободен
само събота и неделя, в делничните дни работи до късно “ и освен това не
било необходимо да се провежда среща, защото „ отдел „Закрила на детето
“ е НПО, което работи против неговите интереси. “ (л. 73).Районният съд е
възпроизвел показанията на разпитаните пред него двама свидетели,водени от
всяка от страните по делото, като при обсъждане на доказателствения
материал и при отчитане най-добрия интерес на *** дете Е. е изложил
съображения и е постановил решение, с което е отхвърлил молбата за
изменение режима на лични отношения.Пред районният съд не са изслушвани
родителите на детето по реда на чл. 59,ал.6 СК.
Съгласно Постановление № от 1974г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, при определяне на родителските права и мерките за
лични контакти изслушването на родителите е задължително. По своята
правна същност изслушването не е равнозначно на разпит на свидетели или
изслушване обясненията на страна /чл.176 ГПК/ , а има за цел да се изслушат
съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на
интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с
интересите на родителите и обществото.Неспазване на задължението за
изслушване на родителите съставлява нарушение на съдопроизводствените
правила/ чл.106,ал.3 СК/отм./ и чл.59,ал.6 СК/.
В случая въззивната инстанция е разпоредила изслушване на
родителите на детето в открито съдебно заседание, в резултат на което
констатира следното:
Бащата П. Ж. настоява за първоначалния режим на лични
отношения,тъй като този от 2 часа на месец не му позволявал да си види
детето, да го излекува, да го изкъпе, облече и нахрани .Твърди, че перфектно
се разбира с детето си, но с майка й имат проблем, поради което тя не го дава
за повече време.Заявява, че има много добри битови условия за отглеждането
на едно дете,тъй като в дома си в гр.*** то имало отделна стая ,климатик,
5
лаптоп, парно-всичко необходимо за отглеждането на едно дете.
Майката С. П. намира, че определеният от съда режим на контакти само
веднъж в месеца е напълно правилен и достатъчен. Заявява, че детето е
преживяло „кошмар“ с всички разпити в полиция, в отдел „Закрила на
детето“, в „синя стая“, което представлявало психически тормоз над
детето.Майката счита, че при бащата детето ще бъде в опасност; детето не
търсело баща си и не искало да се среща с него за по-дълго време;детето не й
е споделяло, че бащата й липсва, а само гледайки календара, казвало кога ще
има среща с него.Майката споделя , че по време на среща с бащата детето
било като на разпит и се връщало тъжно при майка си след тези срещи.
При обсъждане на свидетелските показания, събрани от районния съд
,настоящата инстанция изцяло кредитира показанията на свидетелката И.Ж.-
социален работник при ДСП-Бургас като обективни,безпристрастни,
последователни и кореспондиращи на писмените доказателства,събрани по
делото.Видно от заявеното от свидетелката Ж. пред районния съд, в периода, в
който режимът за лични контакти е включвал преспиване в дома на бащата,
почти всеки път детето било водено на съдебен лекар с твърдения, че майката
я биела, пиела алкохол, не се грижела за нея, като след една от проверките
детето било изведено от семейството след сигнал за блудство с него. След като
не били установени от лекар при двукратен преглед блудствени действия с Е.,
тя била върната на майката. Свидетелката Ж. заявява,че майката С. никога не
възпрепятствала контакта с бащата, но детето заявило, че не иска да спи в
неговия дом, тъй като там имало „стоножки и мишки“. Свидетелката Ж.
твърди, че сигналите от бащата продължавали и понастоящем почти всеки
месец, като първоначално били до ДСП, а впоследствие - до президента,
омбудсмана, областния управител и полицията. Свидетелката е уточнила
също, че във връзка с изпратените до органите по социално подпомагане голи
снимки на детето /“в сексуална поза “/ се провеждало разследване, като
бащата сочел пред тях, че майката правела тези снимки „ с цел да я очерни “.
Свидетелят В.Я., *** на ищеца, установява, че за периода от около 6-8
месеца /2021-2022г./ живял при ищеца в гр.***, като детето идвало там
винаги усмихнато и щастливо и никога не е виждал спрямо него да е
извършвано насилие. Сочи, че бащата се занимавал с детето, играели заедно,
смятали, учели буквите.Свидетелят заявява на обстоятелства от преди
раздялата на родителите на детето, когато то и родителите му идвало в ***,
където свидетелят живеел, първоначално със С. и П., впоследствие само с
баща си и че свидетелят имал възможност да контактува с Е. единствено по
време на срещите й с баща й.
При така установената фактическа и правна обстановка съдът намира за
правилно и законосъобразно решението на районния съд като постановено
при събиране и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в резултат на което фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена и изложените правни съображения и аргументи
6
съответстват на фактите и на закона.При изслушването на родителите от
въззивната инстанция по реда на чл.59,ал.6 СК настоящият съдебен състав
събра непосредствени впечатления за всеки един от родителите на детето,като
по този начин преодоля и допуснатото от районния съд процесуално
нарушение, което обаче не се отразява на правилността на постановеното
решение.По тези съображения и на основание чл.272 ГПК Бургаският
Окръжен съд препраща към мотивите на постановеното от районния съд
съдебно решение, като по този начин ги превръща и в свои мотиви.
С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания следва да се
отбележи следното:
Изцяло неоснователни са твърденията на ищеца, че обжалваното решение
не е в интерес на детето,тъй като го разделя с бащата.
Според Постановление №1 от 1974г. на Пленума на Върховния съд на
РБългария, мерките за лични отношения между детето и родителя се
определят съобразно обстоятелствата по конкретния случай, като от значение
са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата по
разглеждания случай; личните отношения между родителя и детето трябва да
се определят така,че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези
отношения ,като определените мерки с решението да не стават допълнителен
източник за недоразумения и спорове между родителите.
В случай, че се променят обстоятелствата ,при които са определени
мерките за лични отношения между детето и родителя, неупражняващ
родителските права, следва да се постановят нови мерки съобразно с
изменените обстоятелства.В този случай при определяне на мерките се
преценяват измененията на обстоятелствата, взети предвид при постановяване
на влязлото в сила решение и измененията,които произтичат от изгубилите
смисъл или променени на практика мерки за упражняване на родителските
права.
По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма.Едни от тях може да се отнасят до
родителските,възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в
която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и
т.н.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали и как промяната
на обстоятелствата се отразява на положението на детето и на ефикасността
на определените в предходното съдебно решение мерки.
В конкретния случай безспорно се установява, че след първоначално
определения традиционен режим на лични отношения поведението на бащата
е предизвикало искането на ДСП - Бургас до РС-Бургас за ограничаване на
родителските му права, по което било образувано гореспоменатото гр.д.
№1040/2022г. на БРС, с решението по което е определен режимът на лични
отношения с детето Е., а именно: всяка трета неделя от месеца във времето от
11:00 часа до 13:00часа в присъствието на майката или упълномощено от нея
7
лице, на място, определено по предварителна уговорка между родителите.
От събраните по настоящето дело доказателства категорично не се
установява такова изменение на обстоятелствата, което да налага промяната
му.Това е така, тъй като не се установи бащата да е променил поведението си
към детето,довело в крайна сметка до ограничаване на родителските му права
и свързания с това ограничен режим на лични отношения с детето
Е..Събраните по делото доказателства съдържат данни за желанията и за
чувствата на детето по отношение на житейската ситуация, в която то е
поставено и тези данни категорично мотивират съда да приеме,че самото
дете не желае, а и не е в негов интерес промяна с разширяване на режима на
личните му отношения с бащата. В този смисъл и с оглед твърдението на
въззивника за възможност да се развие „синдром на родителско отчуждение“
следва да се отбележи, че настоящият съд не констатира отчуждаващо
поведение на майката , а такова на бащата,който безспорно следва да
предприеме личностни усилия и мерки с оглед бъдещо пълноценно
контактуване с детето.
По така изложените съображения законосъобразен се явява изводът
на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.59,ал.9 от
Семейния Кодекс , което налага обжалваното решение да бъде потвърдено с
препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1183/11.06.2024г. по гр.д.№6715/2023г.
по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8