№ 48
гр. Велико Търново, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500488 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260130/24.09.2021 г., постановено по гр.д. № 748/2020 г. Русенският
окръжен съд осъдил ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на Д. Й. Д., от с. Николово,
обл. Русе, сумата 16 000 лв. – обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 4.07.2020 г., в с. Николово, обл. Русе, причинено от П. С.
П. при управление на л.а. „Фиат Браво“, с рег. № Р 45****, за който дружеството има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е
отхвърлил иска за размера над 16 000 лв. до частично предявения размер от 26 000 лв., от
общата претенция 50 000 лв., ведно със законната лихва.
С решението съдът е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, както следва: на адв. М. Н.
- Т. от АК – София, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв – сумата от 1010 лв. адвокатско
възнаграждение; на Д. Й. Д. – сумата от 826 лв. деловодни разноски; по сметка на Русенския
окръжен съд – сумата от 66 лв. за възнаграждение на вещо лице по делото.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 26 000 лв. е подадена от
ищеца Д. Й. Д., чрез адв. М. Н. - Т.. В жалбата се излага, че съдебният акт е неправилен в
отхвърлителната част. Неправилни и в разрез с установеното по делото се явявали изводите
на съда както по отношение на вида, обема, характера и степента на търпимите от ищеца
вреди, така и по отношение на болките и страданията, които той е преживял. Неправилни
били изводите на решаващия състав и по отношение на приноса на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат. Посочва се, че обезщетението, което Окръжен съд –
Русе е приел за справедливо е необосновано занижено и не кореспондира на установените в
1
производството болки и страдания, първоначалният им интензитет и продължително
проявление, както и на неблагоприятната прогноза за бъдещото състояние на лицето.
Изтъква се, че в съдебното решение вредите, претърпени от Д. са изчерпателно изброени, но
липсва оценка на увредите поотделно и в тяхната съвкупност. Посочва се, че
първоинстанционният съд не е отчел, че в случая се касае за политравматично увреждане,
причинило не само фрактура на таза, но и на ключицата, а също и охлузвания на долните и
горните крайници, причинили допълнителни болки и страдания на пострадалото лице, като
ограниченията в движението на пострадалия са наложили той да бъде обслужван от майка
си за най-елементарните потребности, което му е причинило допълнителни неудобства.
Жалбоподателят счита, че определеното обезщетение не отговаря на принципа за
справедливо обезщетяване на претърпени вреди по чл. 52 от ЗЗД и не е в състояние да
компенсира пострадалия. В жалбата се излага също, че решението е неправилно и
необосновано в частта, в която първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, приемайки за доказано съпричиняване на вредите от страна на пострадалото
лице. Посочва се, че в производството не е установен по категоричен начин обективен
принос за настъпването на инцидента от страна на пострадалия, като по делото не е
проведено пълно и главно доказване, от което да е изяснено, че с поведението си Д.Д. е
причинил катастрофата. Твърди се, че скоростта на управление от 58,10 км/ч. сама по себе
си не води до извод за принос, доколкото не било установено, че в случай, че Д. е
управлявал в рамките на позволената скорост от 50 км/ч., инцидентът не би настъпил.
Посочва се също, че не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
употребата на алкохол е повлияла по какъвто и да е начин на реакциите на Д. и на
управлението на превозното средство от негова страна. Направено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като ответникът ЗД
„Бул Инс“ АД бъде осъден да заплати на Д.Д. допълнително обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 10 000 лв., т.е. в общ размер от 26 000 лв. Претендира се
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна ЗД „Бул Инс“ АД е депозирала писмен отговор, с който заема
мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано; съдът обективно и
правилно е обсъдил събраните по делото доказателства, като констатациите във връзка с
вида, обема, характера и степента на претърпените от ищеца вреди, както и във връзка с
приноса му за настъпване на вредоносния резултат, са правилни. Счита, че присъденото
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 16 000 лв., при
наличие на съпричиняване, отговаря на принципа за справедливост и на социално-
икономическите условия в страната към датата на ПТП и не се явява занижено. Направено е
искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, като
правилно и обосновано.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба
оплаквания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Пред Русенския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
от Д. Й. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 4.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
С молба от 27.01.2021 г. ищецът е уточнил размера на иска за обезщетение на
претърпените от него неимуществени вреди, като същият следва да се счита предявен за
сумата 26 000 лв., частично от 50 000 лв.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е оспорил исковете.
От фактическа страна се установява следното:
2
С влязло в сила на 12.12.2020 г. решение № 260225/26.11.2020 г. по АНД №
1871/2020 г. Русенският районен съд признал обвиняемия П. С. П., от с. Драганово, област
Велико Търново, за виновен в това, че на 4.07.2020 г., в с. Николово, област Русе, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с
рег. № Р 45****, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; чл. 25,
ал. 2, изр. 1 от ЗДвП; чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), в резултат на което по непредпазливост
причинил на Д. Й. Д., от с. Николово, обл. Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на тазови кости вляво (лява пубисна кост, лява седалищна кост и ляв ацетабулум),
довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от
тридесет дни, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС.
Между страните не е спорно, че към датата на ПТП по отношение на виновния водач
е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена при ответното застрахователно дружество.
С молба от 21.07.2020 г. ищецът Д.Д., чрез адв. М. Н., е предявил извънсъдебно
претенцията си спрямо ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. След проведена кореспонденция и представяне на
документи от страна на ищеца, с писмо от 10.09.2020 г. последният е уведомен, че
застрахователното дружество няма основание да удовлетвори претенцията му, тъй като с
представените документи не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността
на застрахования при дружеството водач за настъпване на ПТП, което е абсолютна
предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“; до
представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС, застрахователят не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма
основание да изплати претендираното от ищеца обезщетение.
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че на 4.07.2020 г., около 17:45 ч., през светлата
част на денонощието, в с. Николово, по ул. „Плиска“ се е движил лек автомобил „Фиат
Браво“, с рег. № Р 45****, управляван от П. П.. Посоката му на движение е била към гр.
Русе. Когато автомобилът се е намирал на кръстовището с ул. „Вихрен“, водачът му е имал
намерение да извърши ляв за него завой – към ул. „Вихрен“. Спрял е на кръстовището,
където е изчакал преминаването на насрещно движещ се автомобил, и е потеглил. В този
момент в срещуположна посока и в полагащата му се пътна лента се е движил триколесен
мотоциклет „Ямаха МВ 125“, с рег. № Р 16****, управляван от Д.Д.. При описаното
движение между процесните превозни средства е настъпило ПТП в лентата за движение на
мотоциклета. Скоростта на движение на автомобила в началото на произшествието е била
около 14,80 км/ч., а на мотоциклета – около 58,10 км/ч. Ударът е настъпил в десния ръб на
автомобила, в областта на десния фар, предния десен калник, предно дясно колело и дясната
странична част на предната броня, а за мотоциклета ударът е настъпил в предната му част, в
областта на предния спойлер, фара и кормилото. След мястото на удара автомобилът е
изминал около 1,3 м, завъртайки се в посока, обратна на часовниковата стрелка, като е
преустановил движението си на мястото, където е намерен. Мотоциклетът е изминал около
2 м след мястото на удара, в посока, обратна на първоначалната му, и е преустановил
движението си на мястото, където е намерен. Вещото лице е посочило, че са налице данни за
падане на мотоциклетиста на пътната настилка преди мотоциклета да се удари в
автомобила. Водачът на мотоциклета е претърпял удар в задния десен калник на автомобила
и е изминал около 5 м след удара, като се е намирал в близост до здравната служба в с.
Николово. Установява се, че произшествието е настъпило през светлата част на
денонощието, при дневна светлина, ясно време и отлична видимост. Улицата е била равна,
3
суха, изградена от гладък дребнозърнест асфалт, без значими неравности. Не е установена
пътна маркировка. Платното за движение е с ширина около 7 м, двупосочно, с по една лента
за движение във всяка посока. Вдясно на платното за движение, в посоката на мотоциклета,
е установен участък, покрит с пясък. За пътуващите към гр. Сливо поле, преди
кръстовището е поставен знак „Б3“. Не е установен пътен знак „В26“, въвеждащ максимално
допустима скорост. При анализа на данните по делото, вещото лице е установило, че
техническа причина за произшествието е пресичането на траекториите на движение на
превозните средства в района на кръстовището, образувано от ул. „Плиска“ и ул. „Вихрен“ в
с. Николово. На кръстовището водачът на автомобила е извършил ляв за него завой – към
ул. „Вихрен“, а водачът на мотоциклета се е движил в срещуположна посока – направо.
От заключението се установява също, че при процесното ПТП Д. Й. Д. е получил
следните увреждания: счупване на ляв ацетабулум и лява седалищна кост; охлузвания по
горните и долните крайници. Тези увреждания покриват критериите на медико-
биологичната характеристика трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за
срок повече от 30 дни. Уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи предмети
(удар с или върху такива, както и от терена) и могат да бъдат получени при ПТП на
4.07.2020 г. Вещото лице е посочило, че при счупвания в областта на таза, каквито е получил
и Д.Д., болките обичайно са най-силни непосредствено след получаването на травмите и са
със сравнително голям интензитет до привеждане на пострадалото лице в щадящ режим за
периода на основния възстановителен процес, след което болките постепенно намаляват.
Обичайно е при движения или натоварване на крайника през този период да се усеща болка
с по-голям интензитет. Този основен възстановителен период продължава около 8 – 10
седмици. При раздвижване също е обичайно първоначално болките да са с по-голям
интензитет, като постепенно намаляват и отшумяват в процеса на функционално
възстановяване, което може да продължи 3 – 4 месеца. В конкретния случай
възстановяването при Д.Д. е продължило около 10 седмици. След настъпване на
функционално възстановяване е възможно да се изпитват по-слаби по интензитет болки при
физическо натоварване или при промяна в атмосферните условия. По отношение на
охлузванията, болките обичайно са най-силни непосредствено след получаването на
уврежданията и постепенно отшумяват в рамките на няколко денонощия. От представената
медицинска документация вещото лице е установило, че към 17.08.2020 г. (около 6 седмици
след инцидента) Д. се е придвижвал с две помощни средства, като при извършения преглед
по експертизата също е съобщил, че е извършвал минимални движения в дома си с помощни
средства. След извършения преглед от специалист по ортопедия и травматология в
спешното отделение, както и при двата контролни прегледа, са дадени указания за спазване
на щадящ режим, който при увреждания като получените от Д.Д. се състои в това да не се
стъпва на ляв долен крайник за срок от около 8 – 10 седмици, както и да не се сяда за период
от около 2 седмици, като придвижването с две помощни средства не е противопоказно за
възстановяването. Режимът на лечение при пострадалия е определен като домашно-стаен и
домашен-амбулаторен. Вещото лице приема, че предвид ограничената функция на ляв долен
крайник всички дейности за задоволяване на битовите потребности при Д. също са били
затруднени. Изяснено е, че определянето на необходимост от чужда помощ при заболяване е
от компетентността на съответната ТЕЛК, като в медицинската документация по делото не
се съдържат подобни данни. От медицинската документация по делото вещото лице е
установило, че на Д.Д. са били назначени хигиенно-двигателен щадящ режим, както и
антикоагулантна (противосъсирваща) терапия за 20 дни и аналгетична терапия. Указано е
състоянието му да се проследява от общо практикуващ лекар. Извършени са контролни
прегледи при специалист по ортопедия и травматология, който е назначил продължаване
режима на покой и обезболяващи медикаменти. От основано значение по отношение на
възстановителния процес е спазването на назначения режим. При хоспитализация е
възможно провеждане на допълнителни лечебни мероприятия, които биха благоприятствали
4
по-кратък възстановителен период. При извършената справка в болничната база данни на
УМБАЛ „Канев“ АД вещото лице не е установило други регистрирани прегледи и
извършени изследвания след 4.07.2020 г. на името на Д.Д.. От допълнително представената
медицинска документация е видно, че са извършени два контролни прегледа от специалист
по ортопедия и травматология.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд автоекспертът инж. К. е уточнил,
че в разпита си водачът на лекия автомобил е посочил, че е спрял преди да извърши маневра
ляв завой, тъй като е възприел насрещно движещ се лек автомобил. Тогава е видял и
насрещно движещия се триколесен мотоциклет. С оглед на това, вещото лице достига до
заключението, че в момента, в който е възприел мотоциклета, водачът на лекия автомобил е
имал възможност да спре и така да предотврати произшествието. Няма конкретни данни
водачът на мотоциклета да е предприел действие за спиране или намаляване на скоростта, с
цел предотвратяване на сблъсъка. Единствено по наличния на мястото на ПТП пясък и
следите по него е установено, че Д.Д. е паднал от мотоциклета, вероятно поради интензивно
спиране преди сблъсъка с лекия автомобил.
Съдебният медик д-р М. е уточнила, че в конкретния случай на Д.Д. не е бил
назначаван постелен режим. Бил е назначен щадящ режим, при домашни условия. В
приложената по делото медицинска документация няма данни да не е настъпило пълно
възстановяване на пострадалия. Обичайно при промяна на атмосферните условия се
появяват болки. Същото важи и в случаи на големи физически натоварвания.
В заключението на експертизата е посочено, че на ищеца са причинени при
процесното ПТП следните фрактури: счупване на ляв ацетабулум и лява седалищна кост, но
не е отбелязано, че е получил и счупване на лява пубисна кост, за което се съдържат данни в
представената по делото медицинска документация. Установява се от приложеното по
делото Искане за образно изследване от 4.07.2020г. и отразения на него резултат от
рентгеновото изследване с дата 5.07.2020г., че е установена при ищеца фрактура на ос пубис
вляво. Фрактурата на лява пубисна кост е посочена и в решението на наказателния съд. С
оглед на тези данни и задължителната сила на присъдата /в случая решение по чл.78а от
НК/ относно деянието /чл.300 от ГПК/, въззивният съд приема, че на ищеца при процесното
ПТП е причинена и фрактура на лява пубисна кост. Тази фрактура е посочена в отговора на
исковата молба от ответника като получени при ПТП-то и не е оспорвана.
Като свидетел по делото е разпитан водачът на лекия автомобил, участвал в
процесното ПТП – П. С. П.. От показанията му се установява, че на 4.07.2020 г. се движел
по главната улица в с. Николово със своя автомобил „Фиат Браво“, с рег. № Р 45****, когато
предприел маневра завиване наляво, за да се прибере вкъщи. Изчакал движещия се насреща
камион и предприел завиване, като видял мотоциклетиста, но преценил, че е далеч и ще
успее да приключи маневрата. Мотоциклетистът се блъснал в предната част на дясната гума
на автомобила, когато той се намирал перпендикулярно на главния път и бил навлязъл в
лентата за насрещно движение и частично в улицата, по която водачът имал намерение да
завие. Мотоциклетът паднал, а водачът му от силата на удара се прехвърлил през
автомобила, от другата страна на главния път. Видял го, когато вече се бил изтеглил от пътя
и се намирал на стълбите до здравната служба. Свидетелят забелязал, че мотоциклетистът е
с поставена предпазна каска. Имал охлузни рани по коляното, тъй като бил с къси
панталони. Бил откаран с линейка, като след 2 – 3 часа отново бил върнат на мястото на
инцидента. Пристигнал и полицейски автомобил. И двамата водачи, участници в процесното
ПТП, били изпробвани на място за употреба на алкохол. Пробата на свидетеля П. била
отрицателна, като от разследващия разбрал, че пробата на мотоциклетиста показала наличие
на 0,75 промила. По думите на свидетеля, когато видял мотоциклетиста, преценил, че
времето ще е достатъчно, за да завие и да се изтегли от главния път. Докато завивал, на
улицата имало деца. Вероятно това му повлияло и намалил скоростта. Въпреки малката
5
скорост, мислел, че ще успее да завие, без да има конфликтна точка с мотоциклетиста. По
негова преценка, мотоциклетистът се движел със скорост, по-висока от разрешената за
населено място, тъй като се приближил много бързо към него.
От показанията на свидетеля Т. Г. И. се установява, че познава Д.Д., с когото са
приятели от много години. Д. му се обадил непосредствено след инцидента, като 20 – 30
мин. по-късно свидетелят пристигнал на местопроизшествието. Мотоциклетът „Ямаха“ бил
на земята, а пострадалият Д. бил в линейката. Бил контактен (разговаряли със свидетеля), но
изглеждал блед и уплашен. Имал охлузвания по лявата страна на тялото, по краката и
ръката. По краката нараняванията били сериозни. Свидетелят разбрал, че след катастрофата
Д. бил откаран в болница, където били направени изследвания и било установено счупване
на таза и натъртвания на крака. Провеждал домашно лечение, като много често в този
период свидетелят го карал с колата до болницата. Дал му дори свои патерици, за да се
придвижва с тях. Придвижвал се много трудно и бавно, като свидетелят И. му помагал. В
болницата ходел, за да му правят превръзки на коляното, което било в лошо състояние. В
този период Д. не можел да се обгрижва сам и за него се грижела майка му. Помагала му за
посрещане на битовите му нужди, както и за разходки на по-късен етап. Около месец той
бил обездвижен – придвижвал се трудно и само с помощни средства. Според свидетеля, Д.Д.
притежава силна психика, но бил притеснен и уплашен. Вече не искал да управлява
мотоциклет. Избягвал да говори за инцидента. Бил разстроен психически и от това, че спрял
да работи. Понастоящем той не трябва да се натоварва и да вдига тежки предмети. По
професия Д.Д. бил шофьор на камион. Започнал отново работа около 3 месеца преди
разпита на свидетеля И., тъй като до тогава бил лишен от правото да управлява МПС.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 16 000 лв., е влязло в сила като
необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението, с което искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 26 000 лв., частично от 50 000 лв.
Решението в тази част е валидно и допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди направените оплаквания, намира, че въззивната жалба на ищеца по
делото е частично основателна.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на увреденото лице – Д. Й. Д..
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на П. С. П.,
управлявал лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № Р 45****, са установени с решение №
260225/26.11.2020 г. по АНД № 1871/2020г. по описа на Районен съд – Русе. Съдебният акт
е влязъл в сила на 12.12.2020г., като съобразно мотивите по т. 15 от ТР № 6/6.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е приравнен по последици на влязла в сила присъда и
притежава обвързваща сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд. Не се оспорва от
страните факта на наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за виновния за произшествието П. П. към датата на увреждането.
Пострадалото лице е предявило извънсъдебно претенцията си пред застрахователя по реда
на чл. 380 от КЗ, като от страна на застрахователното дружество е последвал отказ.
6
С оглед задължителната сила на решението по чл. 78а от НК и наличието на вляло в
сила решение до размера на уважената част от иска-16 000 лв., частично от 50 000 лв.,
предявеният иск за неимуществени вреди е установен по основание.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди и по възражението за съпричиняване.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищеца Д.Д. обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид следните
обстоятелства: вида на уврежданията- счупване на ляв ацетабулум, счупване на лява
пубисна кост и счупване на лява седалищна кост/счупване на три седалищни кости/;
охлузвания по горните и долните крайници; трите счупвания на тазовите кости са довели до
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник на ищеца за срок повече от 30
дни/средна телесна повреда/; проведеното лечение-хигиенно-двигателен щадящ режим в
домашни условия, антикоагулантна (противосъсирваща) терапия за 20 дни и аналгетична
терапия; изпитваните от ищеца болки и страдания: първоначално те са били много силни до
привеждане на пострадалия в щадящ режим за периода на основния възстановителен
процес, след което болките постепенно намаляват, при движения или натоварване на
крайника през възстановителния период са изпитвани болки с по-голям интензитет, а при
раздвижването също първоначално болките да са с по-голям интензитет, като постепенно
намаляват и отшумяват в процеса на функционално възстановяване; изпитваните от ищеца
неудобства в ежедневието поради невъзможността да се придвижва-първоначално ищецът
Д.Д. е разчитал на своята майка за помощ при осъществяване на ежедневните си битови
нужди, а впоследствие е използвал помощни средства, за да се придвижва; неудобствата от
необходимостта да бъде обслужван и подпомаган от близките си; възрастта на ищеца към
момента на произшествието-45 години; отражението на травмата върху психическото му
състояние- ищецът бил притеснен и уплашен; избягвал да говори за инцидента; изразявал
нежелание да управлява мотоциклет; ищецът през периода на възстановяване е бил лишен
от възможността да работи и да се издържа, а впоследствие имал затруднения при
изпълнение на трудовите си задължения, което се отразило на психиката му;; периода на
възстановяване-около 10 седмици; обстоятелството, че по време на произшествието ищецът
е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол при концентрация 0.78 промила.
Съдът съобразява също, че към настоящия момент ищецът се е възстановил напълно,
като периода на възстановяване от 10 седмици е в рамките на обичайно необходимото време
за възстановяване при подобни травми, както и обстоятелството, че и понастоящем е
възможно ищецът да изпитва по-слаби по интензитет болки при физическо натоварване или
при промяна на атмосферните условия.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на увреждането-4.07.2020г. и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
7
въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 20 000 лв. Този размер на
обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер от посочения.
Неоснователно се твърди в жалбата, че ищецът е поучил и фрактура на ключица, тъй
като по делото не се съдържат данни за такава увреда на ищеца.
При определяне на обезщетението в размер на 20 000 лв. въззивният съд съобрази
посочените по-горе обстоятелства, сред които е и обстоятелството, че на ищеца са
причинени счупвания на няколко седалищни кости- ляв ацетабулум, лява пубисна кост и
лява седалищна кост.
В производството пред първоинстанционния съд ответното застрахователно
дружество е навело доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
поради това, че като водач на МПС е управлявал същото под въздействието на алкохол –
0,78 промила, както и поради това, че е управлявал своя мотоциклет със скорост, която не е
съобразена с пътната обстановка и с останалите участници в движението, като по този
начин поставил себе си и останалите участници в движението в превишен риск. В
решението си първоинстанционния съд е приел за доказано съпричиняването на
вредоносния резултат от пострадалото лице, поради горните обстоятелства, и е определил
принос в размер на 20%, с който съответно е намалил глобално определеното обезщетение.
Съобразно константната съдебна практика на ВКС на РБ, за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само
ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем. Последователно в практиката си ВКС е изяснил, че само по себе си
нарушението на установени в ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
обезщетението, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Действително, в настоящия случай от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че Д.Д. е управлявал
мотоциклет „Ямаха МВ 125“ със скорост от около 58,10 км/ч. Липсват данни в участъка,
където е настъпило ПТП да е въведено ограничение на скоростта с пътен знак. Процесното
ПТП е настъпило в рамките на населено място – с. Николово, обл. Русе, поради което важи
общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗдвП, съобразно което водачите на ППС от категория А в
населено място не бива да превишават скорост от 50 км/ч. По делото обаче не е изследван
въпросът дали произшествието щеше да бъде предотвратимо за водача на мотоциклета, ако
той се е движил със скорост, ненадвишаваща 50 км/ч. Не са наведени доказателства в тази
насока, които да обосноват извода, че управлявайки мотоциклета със скорост от около 58,10
км/ч. непосредствено преди инцидента, Д.Д. е допринесъл обективно за настъпването на
ПТП. По делото липсват данни при каква скорост на движение мотоциклетистът Д.Д. би
могъл да спре и да предотврати удара с лекия автомобил, поради което не може да се
направи извод, че като се е движел със скорост от 58.10 км/ч ищецът е допринесъл за
настъпване на произшествието. Не е установена по делото причинната връзка между
8
нарушението, свързано с управление със скорост повече от разрешената в населеното място
и настъпилия резултат. С оглед на това настоящият състав намира възражението за
съпричиняване в тази част за недоказано. Доводите, наведени във въззивната жалба в тази
насока са основателни.
По отношение на обстоятелството, че Д. е управлявал мотоциклета под въздействието
на алкохол, по делото е установено единствено, че непосредствено след инцидента той бил
изпробван за алкохол със съответното измервателно средство, като пробата показала
наличието на 0,78 промила – обстоятелство, което е отразено в представения по делото
констативен протокол за ПТП от 4.07.2020 г. По делото не е изследван обаче въпросът дали
Д. действително е бил повлиян от наличието на алкохол в кръвта си и дали това
обстоятелство обективно му е попречило да реагира адекватно в критичната ситуация. С
оглед на това не е установено, че нарушаването на забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от
страна на мотоциклетиста, е в причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалия
вредоносен резултат. Ето защо и в тази част възражението за съпричиняване е недоказано.
Предвид горното, определеното обезщетение от 20 000 лв. не следва да бъде
намалявано поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.Д..
Не са налице данни по делото, които да обосновават присъждането на обезщетение в
по-висок размер. Доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. В тази
насока съдът отчита и обстоятелството, че след извършен преглед на ищеца и обстойно
запознаване с наличната медицинска документация, вещото лице – специалист по съдебна
медицина е установило, че при ищеца процесът на възстановяване е приключил успешно.
Няма данни и за възможни усложнения вследствие на получените травми. Ищецът се намира
в трудоспособна възраст, като няма данни занапред да е лишен от възможността да полага
труд и да осигурява за себе си средства за издръжка. Всичко изложено по-горе мотивира
съда да приеме, че така определения размер на обезщетението от 20 000 лв. представлява
справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Така определеното
обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 21.10.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 20 000
лв., вместо което следва да се постанови решение, с което ЗД „Бул Инс“ да бъде осъдено да
заплати на Д.Д. още сумата от 4000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лв.
до 26 000 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, в полза на ищеца Д.Д. следва да бъде присъдена
допълнително сумата от 243 лв. – разноски за производството пред първата инстанция,
съобразно уважената част от иска.
В полза на адв. М. Н. – Т. следва да бъде присъдена още сумата 120 лв. – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за производството пред първата инстанция,
съобразно уважената част от иска.
При този изход на делото и съобразно направеното искане, в полза на Д.Д. следва да
бъде присъдена сумата 81 лв. – разноски за производството пред въззивната
инстанция/заплатена държавна такса/, съобразно уважената част от жалбата.
В полза на адв. М. Н. - Т. следва да бъде присъдена сумата 332 лв. – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за производството пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от жалбата.
Ответникът по въззивната жалба е направил разноски за настоящата инстанция в
9
размер на 1080 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението
на насрещната страна, че по делото няма доказателства, че адв.възнаграждение платено. В
представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че сумата е заплатена
авансово и изцяло в брой. При това положение съдът приема, че възнаграждението е
заплатено. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно, тъй като по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения същото, съобразно обжалваемия интерес и при начислено ДДС, възлиза на
996 лв., т.е. касае се за минимална разлика в сравнение със заплатеното от страната.
Съобразно направеното искане и изхода на делото, ищецът Д.Д. следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД сумата 648 лв. – разноски за
производството пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260130/24.09.2021 г., постановено по гр.д. № 748/2020 г. по
описа в частта, с която предявеният от Д. Й. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 20 000 лв., предявен като
частичен от 50 000 лв. вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, от с.
Николово, област Русе, ******* сумата от още 4000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 4.07.2020 г., в с. Николово, област
Русе, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130/24.09.2021 г., постановено по гр.д. № 748/2020
г. по описа на Окръжен съд – Русе в останалата обжалвана част, с която предявеният от Д.
Й. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 20 000 лв. до 26 000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, от с.
Николово, област Русе, ******* сумата от още 243 лв. за разноските за производството
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат М. Н. - Т., от АК – София, със
служебен адрес: гр. София, ул. „******* още 120 /сто и двадесет/ лева – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, от с.
Николово, обл. Русе, ******* сумата 81 лева разноски за производството пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат М. Н. - Т., от АК – София, със
служебен адрес: гр. София, ул. „******* сумата 332 лева – адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, от с. Николово, област Русе, ******* да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 сумата 648 лв. разноски за производството пред въззивната
10
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11