№ 12153
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110101807 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. И. И., ЕГН: ********** срещу
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС „Пежо
307“ с рег. № РА0903АХ, с полица № BG/30/124003359404, да заплати на ищцата сумата в
размер на 350 лева, представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 16.12.2024 год., около
11:00-12:00 ч. в гр. София, на бул. „Свети Наум“, по вина на водача на МПС „Пежо 307“ с
рег. № РА0903АХ, застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2025 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното й заплащане.
С определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на
19.06.2025 г., съдът е допуснал изменение на иска в хипотезата на чл. 214, ал. 1 ГПК, като
искът е увеличен до сумата в размер на 822,10 лева.
Ищцата твърди, че на 16.12.2024 г. около 11:00-12:00 ч. в гр. София, на бул. „Свети
Наум“ с посока на движението към Южен парк, е настъпило ПТП, по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № РА0903АХ, застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, който
навлизайки в съседната дясна пътна лента не пропуснал движещия се в същата л. а. „Мазда
3“ с рег. № СВ8600МВ и ударил същия, управляван от сина на ищцата. Сочи, че увреденото
МПС е нейна собственост. Твърди, че във връзка с процесното ПТП между участниците в
същото бил подписан двустранен констативен протокол, в който били отразени броя и вида
на нанесените щети на л. а. „Мазда 3“ с рег. № СВ8600МВ и механизма на настъпване на
1
процесното ПТП. Ищцата сочи, че вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС „Пежо
307“ с рег. № РА0903АХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника. Сочи, че ответното дружество било
уведомен на 16.12.2024 г. за настъпилото ПТП и при същото била заведена щета № 0801-
009894/2024.01, като след извършен оглед и опис на щетите, на 06.01.2025 г. ответникът
заплатил на ищцата сумата от 155 лева, която сума покривала по-малко от половината
размер на действително претърпяната вреда. Предвид изложеното претендира разликата
между платеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на причинената
вреда. Моли иска да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва, че участник в
процесното ПТП е застрахования при него по ГО лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №
РА0903АХ, както и че вследствие на същото била образувана щета № 0801-009894/2024.01 и
на собственика на увреденото МПС „Мазда“ с рег. № СВ8600МВ било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 155 лева. Оспорва иска по размер по аргумент, че
определената и изплатена сума на ищцата съответства на действителната стойност на
вредите на МПС „Мазда“ с рег. № СВ8600МВ, настъпили в причинна връзка с
осъществяване механизма на процесното ПТП. Счита, че с изплащането на посочената сума
е изпълнил задълженията, произтичащи от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че претенциите на ищцата са изцяло удовлетворени. Моли съда да
отхвърли предявения иск и да присъди разноски на ответника.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на увредения автомобил, настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината за
произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на
имуществените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите,
стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните, в тежест на ответника е да докаже въведените с
отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, както и да обори презумпцията
за вина на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № РА0903АХ при процесното ПТП.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
че на 16.12.2024 г. около 11:00-12:00 ч. в гр. София, на бул. „Свети Наум“ с посока на
движението към Южен парк, е настъпило ПТП с участници: лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
2
№ РА0903АХ и лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № СВ8600МВ; че за лек автомобил „Пежо
307“ с рег. № РА0903АХ към 16.12.2024 г. е била активна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при застраховател ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД; че
по предявената претенция на ищцата от ответника е заплатено застрахователно обезщетение
в размер на 155 лева.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално причинените от делинквента
вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499 КЗ, предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото
състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за
остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл.
386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на
увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането, т. е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и
качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда),
т. е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д.
1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Обезщетението се присъжда по средни
пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки доказателствата за такива.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
се установява, че стойността необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил
3
„Мазда 3“, с рег. № СВ 8600 МВ, определен на база средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 977,10 лв. Така определената от експерта стойност включва стойността на новите
части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредени детайли,
боядисване, консумативи (боя и други материали), камера и труд. Съдът намира, че при
определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид именно така посочената
стойност, а не тази, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни и втора
употреба части, доколкото така изчислената цена не отразява адекватния стойностен
еквивалент на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като при изчисляването са
съобразени цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от
вещото лице стойност на база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди. От така определената стойност
следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер на 155 лв.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 432 КЗ се явява основателен за
сума в размер на екзактно 822,10 лева, тоест за пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2025 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 650 лв., от които 50 – заплатена държавна такса
(съобразно размера на иска след допуснато изменение на основание чл. 214 ГПК в
проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание), 200 лв. – депозит за САТЕ, и 400
лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 19.06.2023 г. (л. 61 от делото), в
който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениее: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 20,
на основание чл. 432 КЗ за сумата от 822,10 лв. (след допуснато в о.с.з. на 19.06.2025 г.
изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Мазда
3“, с рег. № СВ 8600 МВ, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
16.12.2024 г. в гр. София, на бул. „Свети Наум, причинени виновно и противоправно от
4
водача на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № РА 0903 АХ, чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
13.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениее: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 20,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5