№ 1412
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110133240 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*******, чрез адв.
М. Г., срещу С. М. Р. за осъждане на ответника, на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, да
заплати на ищеца сумата 638,04 лв., включваща 613,04 лв. изплатено от „*******
застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, което застрахователно
обезщетение е изплатено за причинени от ответника, като водач на лек автомобил
марка „**********, чиято отговорност към датата на произшествието е била
застрахована при ищцовото дружество по застраховка „*****“ на автомобилистите, на
собственика на лек автомобил марка „*****, имуществени вреди вследствие на
настъпило на 01.12.2020 г., в гр. *****6, застрахователно събитие, във връзка с което
при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № ***** г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 15.06.2023 г. (предявяване на иска) до
окончателното й изплащане.
С исковата молба се излага, че на 01.12.2020 г., в района на град ******, е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка
„**********, управляван от ответника С. М. Р., и лек автомобил марка „******,
управляван от Ю. И. В.. Сочи се, че съгласно данните в съставения от органите на КАТ
Протокол за ПТП № ***** г., виновен за настъпилото събитие е ответникът, доколкото
същият не е взел мерки за отстраняване на повреда в задната лява гума на
управлявания от него автомобил, поради което тя се откъснала по време на движение
и е реализиран удар с управляваното от Ю. И. В. МПС. Твърди се, че към датата на
събитието отговорността на ответника е била застрахована при ищцовото дружество
по застраховка „*****“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица
1
№ ******, поради което, по искане на собственика на увреденото имущество, е
образувана преписка по щета № ***** г., като след извършена оценка на уврежданията
е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 613,04 лв. Излагат се доводи, че
на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, ищецът има право да получи от ответника
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като ответникът не е взел
мерки за отстраняването на възникнала по време на движение неизправност по
автомобила, която застрашава безопасността на движението, а именно изпадането на
задна лява гума. Твърди се, че въпреки отправената от ищеца към ответника покана за
заплащане на стойността на изплатеното от застрахователя обезщетение, вземането на
ищеца не е погасено. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски,
направени за разглеждане на делото.
С отговора на исковата молба ответникът С. М. Р. поддържа неоснователност на
предявения иск. Твърди, че няма вина за настъпването на процесното ПТП, тъй като
повредата на автомобила – разхлабване на гайки на задно ляво колело и изпадане на
същото от главината на автомобила, е била внезапна (случайна авария) и не е могла да
бъде предположена от водача на автомобила по време на движение на автомобила или
преди това. Във връзка с механизма на произшествието твърди, че при
изпадане/откъсване на колелото с гумата, траекторията на движение на колелото е била
назад спрямо посоката на движение на автомобила, прескочило е движещия се в
насрещното платно и управляван от Ю. И. В. автомобил и е ударил същия в предната
част. Твърди, че настъпилата неизправност на управлявания от него автомобил има за
последица внезапно спиране на превозното средство, в момента на проявлението й.
Оспорва да е получавал покана от ищеца за заплащане на процесната сума. Иска
предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен изцяло.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
С доклада по чл. 146 ГПК, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата
на процесното събитие гражданската отговорност на ответника, свързана с
управлението на лек автомобил марка „**********, е била застрахована при ищцовото
дружество по задължителна застраховка „***** на автомобилистите“, обективирана в
застрахователна полица № ******. Това обстоятелство се установява и от
представената от ищеца застрахователна полица № ******, със срок на действие
09.01.2020 г. – 08.01.2021 г. включително.
От протокол за ПТП № ***** г., съставен и подписан от мл. автоконтрольор при
отдел **** и подписан от ответника С. М. Р. и от Ю. И. В., се установява, че на
01.12.2020 г., около 15 ч., в гр. *****, „поради внезапна техническа неизправност
2
(разхлабване на гайки)“, задното ляво колело на управлявания от С. М. Р. лек
автомобил марка „**********, се отделя от главината на автомобила и удря движещия
се в лентата за насрещно движение лек автомобил марка „******, управляван от Ю. И.
В.. В протокола не е отразено да е съставен акт за установяване на административно
нарушение на някой от водачите на двете МПС.
Гореописаният механизъм на процесното произшествие се установява и от
свидетелските показания на водача на повредения лек автомобил марка „****** – Ю.
И. В., според които същата видяла как срещу управлявания от нея автомобил се движи
управляваният от ответника автомобил, чието колело се отвъртяло и ударило
автомобила на свидетелката в бронята, както и от уведомление за щета по застраховка
„*****“ на МПС, в което е описано, че при разминаване с лек автомобил марка
„**********, от последния изхвърча задна лява гума и удря отпред в ляво предна
броня, ляв фар и ляв халогенен фар на лек автомобил марка „******.
От заключението на автотехническата експертиза, както и от опис на щета №
***** г. се установява, че вследствие на процесното ПТП на лек автомобил марка
„******, са увредени следните части: лайсна предна броня – цяла, облицовка предна
броня, основа предна броня, корпус ляв фар, фар за мъгла – преден ляв, панел под фар
ляв, лайсна хром, демпфер предна броня, спойлер предна броня. От заключението на
експертизата се установява също, че стойността, необходима за възстановяване на
щетите на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 1586,12 лв.
Видно от платежно нареждане от 15.02.2021 г., ищцовото дружество е заплатило
на собственика на увредения автомобил – ****, сумата 613,04 лв. по щета № ***** г.
От регресна покана по щета № ***** г. и от разписките за нейното изпращане и
връчване се установява, че същата е отправена от ищеца към ответника за заплащане
на сумата 638,04 лв., включваща изплатеното обезщетение в размер на 613,04 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Поканата е изпратена чрез „***** на
08.03.2021 г., но на 20.03.2021 г. се е върнала разписка с отбелязване от куриер, че
пратката не е потърсена от получателя.
От правна страна:
Фактическият състав на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, ангажиращ отговорността на
застрахователя по имуществена застраховка ****, включва наличие на следните
елементи: 1) валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„*****“ на автомобилистите между ищеца-застраховател и ответника-деликвент; 2)
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, което
да е сред покритите застрахователни рискове; 3) вина на ответника за настъпване на
пътно-транспортното произшествие – ответникът съзнателно да не е спрял и да не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
3
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението; 4) пряка причинно-следствена връзка между щетите на управлявания от
невиновния водач автомобил и инцидента; 5) изплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца на собственика на увредения автомобил, в претендирания с
иска размер.
В случая по делото се установи наличието на изброените по-горе в т. 1), 2), 4) и
5) предпоставки за уважаване на предявения от „******* против С. М. Р. иск по чл.
500, ал. 1, т. 2 КЗ, но не се доказа наличието на предпоставката по т. 3) – вина на
ответника за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Съображенията за
това са следните:
Според практиката на ВКС – напр. решение № 130 от 3.05.2012 г. по т. д. №
244/2010 г., I т. о., решение № 46 от 19.05.2022 г. по т. д. № 408/2021 г., I т. о., решение
№ 170 от 23.10.2024 г. по т. д. № 1938/2023 г., I т. о. и др., в хипотезата на чл. 500, ал. 1,
т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на
застрахователя, ответникът, към момента на настъпване на процесното ПТП,
трябва да е съзнавал, че управлява неизправно МПС, като независимо от това да не е
спрял и да не е взел мерки за отстраняване на неизправността, която повреда или
неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това. Да съзнава, че управлява неизправно
МПС, означава да знае, че автомобилът има повреда. Застрахователят не може да
упражни правото си на регрес, когато повредата или техническата неизправност на
МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в
положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните
последици.
В случая, въпреки разпределената му с доклада по чл. 146 ГПК доказателствена
тежест, ищецът не ангажира доказателства, с които да установи, че процесното ПТП е
настъпило поради виновно поведение на ответника, изразяващо се в съзнателно
управление на неизправно МПС, и съзнателно непредприемане преди това на мерки за
отстраняване на неизправността. Няма никакви данни преди да започне да управлява
автомобила същият да е бил в неизправност и ответникът да е знаел това. В
съставения и подписан от мл. автоконтрольор при отдел **** протокол за ПТП №
***** г. е удостоверено, че по данни и на двамата водачи, повредата на автомобила е
настъпила внезапно, тоест ответникът е бил в невъзможност да предвиди и
предотврати общественоопасните последици. В този смисъл са и показанията на
свидетелката В., управлявала увредения автомобил, която е видяла, че гумата се е
отвъртяла в движение.
При тези данни съдът не би могъл да приеме, че е оборена презумпцията на чл.
45, ал. 2 ЗЗД и ответникът има вина за настъпване на инцидента, каквото е
4
изискването на чл. 500, ал. 1 КЗ.
С оглед изложеното предявеният от „******* против С. М. Р. иск по чл. 500, ал.
1, т. 2 КЗ следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат направените от него разноски за разглеждане на делото. Присъждане на
разноски обаче не се претендира от ответника, нито по делото има доказателства
такива да са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******, ЕИК *****, против С. М. Р., ЕГН
**********, иск по чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 638,04 лв., включваща 613,04 лв. изплатено от „******* застрахователно
обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, което застрахователно обезщетение е
изплатено за причинени от ответника, като водач на лек автомобил марка
„**********, чиято отговорност към датата на произшествието е била застрахована
при ищцовото дружество по застраховка „*****“ на автомобилистите, на собственика
на лек автомобил марка „*****, имуществени вреди вследствие на настъпило на
01.12.2020 г., в гр. *****6, застрахователно събитие, във връзка с което при ищцовото
дружество е образувана преписка по щета № ***** г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 15.06.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5