Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.03.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдeбно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1877/18 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „П.И.“ ЕООД, с която са предявени срещу „П.К.“ ЕООД искове
с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че през периода
05.04.2018 г. – 19.07.2018 г. е продал на ответника стоки по 118 бр.фактури, но
не е изпълнил задължението си да плати цена, която според ищеца възлиза на общо
118689,60 лв. / при отчитане на плащане на сумата от 10 500 лв. по фактура
N 2101/04.04.2018 г. Поради забавата на ответника в полза на ищеца
е възникнало и вземане за обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва.
Към размера на вземанията следва да се прибави и неплатения остатък по фактура N 2101/04.04.2018 г. от 589,80 лв. – главница, и от 350,70 лв. и
от 24,13 лв. – обезщетение за забава. Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от общо 119 279,40 лв. – цена на продадени стоки
по процесните фактури, както и сумата от 3621,35 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от издаване на
всяка една фактура до 12.09.2018 г. В съдебното заседание на 20.12.2018 г. е
допуснато на основание чл.214 ГПК изменение на исковете, след което исковете по
чл.327 ТЗ са предявени за сумата от 69 177,64 лв., а исковете по чл.86 ЗЗД
за сумата от 3 572,85 лв.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е представил писмен
отговор и не взема становище по исковете. В съдебното заседание на 20.12.2018
г. се е явил процесуален представител на ответника, който признава иска за
главница, но е оспорил иска по чл.86 ЗЗД с възражението, че не е станал причина
за завеждане на делото, защото не е бил поканен да плати и не е изпаднал в
забава.
Представени са 118 бр.фактури, в които се
сочи, че през периода 05.04.2018 г. –
19.07.2018 г. ищецът е продал на ответника стоки при цена от общо
125 529,60 лв.
Представено е писмо-предложение изх.N 1569/01.08.2018 г., в което ответникът е направил признание, че има
задължения към ищеца в размер на общо 125 529,60 лв. и е направил искане
за сключване на споразумение за разсрочено плащане.
Представено е авизо за преводно нареждане от 20.12.2018 г., в което се
сочи, че ответникът е платил на ищеца сумата от 71 958,14 лв. – по
настоящето дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет
на спора пред пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.327 ТЗ
и чл.86 ЗЗД.
Не се
спори, че между страните са сключени договори за търговски продажби на стоки,
по които ищецът в качеството на продавач е поел задължението да предаде на
ответника в качеството на купувач фактурираните стоки при посочената във
фактурите цена. Не се спори и по отношение на факта, че ищецът в качеството на
продавач е изпълнил своето договорно задължение и е предал на ответника стоките
по фактурите, както и че преди съдебното заседание на 20.12.2018 г., когато е
допуснато изменение на иска по чл.214 ГПК, вземането му за неплатена цена е възлизало
на 69 177,64 лв.
По делото е представено авизо за преводно
нареждане от 20.12.2018 г., в което се сочи, че ответникът е платил на ищеца
сумата от 71 958,14 лв. – по настоящето дело. Представеният документ за безкасово плащане по
чл.305 ТЗ не е оспорен от ищеца, поради което съдът приема за доказано, че
посочената в него сума е постъпила по сметката на ищеца. Това означава, че е
налице валидно плащане на сумата от 71 958,14 лв., което води до
погасяване на дълга за главница от 69 177,64 лв., а разликата от 2780,50
лв. следва да послужи за погасяване на други задължения на ответника.
Искът
по чл.327 ТЗ за сумата от 69 177,64 лв. следва да се отхвърли като погасен
поради плащане, извършено в хода на процеса, но за този иск ищецът има право на
съдебни разноски.
Неплащането
от ответника на дължимата цена за стоките по процесните
фактури представлява неизпълнение на договорно задължение, поради което в полза
на ищеца кредитор е възникнало вземане по чл.86 ЗЗД за вредите от забавата.
Съдът
не споделя довода на ответника, че не е бил поканен да плати и че не е изпаднал
в забава. Нормата на чл.327 ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката
или на документите,
които му дават право да
я получи, освен ако е уговорено друго.
Това означава, че вземането за цена за продадени стоки по договор за търговска
продажба е изискуемо от деня на предаване на стоките във фактическата власт на
купувача, доколкото не е уговорено друго. В нито една от процесните
фактури не е посочен определен ден за падеж на задължението за плащане на цена,
поради което съдът намира, че правилото на чл.327 ТЗ не е дерогирано
от страните, т.е вземането за цена е било изискуемо от деня на предаване на стоките.
Следва да се спомене, че нормата на чл.327 ТЗ се явява специална спрямо нормата
на чл.303а ТЗ.
Правният извод на съда, че вземането за
продажна цена е било изискуемо още преди предявяване на иска, се потвърждава от
писмо-предложение изх.N 1569/01.08.2018 г., в което ответникът
е признал, че задълженията му към ищеца са били изискуеми преди предявяване на
иска. По отношение на размера на обезщетението за забава не се спори, поради
което съдът на основание чл.162 ГПК намира, че то възлиза на претендирания от ищеца размер от 3 572,85 лв.
Както
се спомена по-горе, извършеното на 20.12.2018 г. плащане на сумата от
71 958,14 лв. погасява дълга за главница от 69 177,64 лв., а
разликата от 2780,50 лв. следва да послужи за погасяване на други задължения на
ответника. Със сумата от 2780,50 лв. е погасено част от задължението по чл.86 ЗЗД от 3 572,85 лв., поради което остава да се дължи обезщетение за забава
в размер на 792,35 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете
за главница по чл.327 ТЗ следва да се отхвърлят поради извършеното в хода на
процеса плащане, исковете за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД следва да се
уважат за сумата от 792,35 лв. и да се отхвърлят за разликата до пълния размер,
но в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски, защото ответникът е
причина за завеждане на делото.
На
ищеца се дължат и съдебни разноски в производството по обезпечение на иска,
включително и за адв.възнаграждение. Според съда уговореното
адв.възнаграждение от 2600 лв. в производството по
обезпечение на иска не е прекомерно, а и съдът не е длъжен във всички случаи да
намалява адвокатското възнаграждение до минималния размер. В полза на ищеца
обаче не следва да се присъждат разноски в производството по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки,
които следва да се съберат от съдебния изпълнител. По исковото производство
минималният размер на адв.възнаграждение възлиза на
2712,51 лв., но с оглед на обстоятелството, че исковете за главница са признати и не са събирани
доказателства, освен представените с исковата молба и представеното с писмената
защита, което е станало причина за отмяна на хода по същество, то следва да се
намали до 3500 лв.
Ответникът няма право на съдебни разноски, защото с поведението си е
станал причина за предявяване на исковете.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.И.“ ЕООД срещу „П.К.“ ЕООД искове с правно основание
чл.327 ТЗ за сумата от 69 177,64
лв. – неплатена цена за продадени стоки по издадени фактури през
периода 05.04.2018 г. – 19.07.2018 г.
ОСЪЖДА „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, да заплати на „П.И.“ ЕООД, ***, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 792,35
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупана през периода
20.04.2018 г. – 12.09.2018 г. върху сумата от 69 177,64 лв.,
както и съдебни разноски в обезпечителното производство от 2600 лв. – за адв.възнаграждение, 40 лв. – за държавна такса, съдебни разноски
по исковото производство от 2910,01 лв. – за държавна такса и 3500 лв. – за адв.възнаграждение, като отхвърля исковете по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен
размер от 3 572,85 лв.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: