№ 2521
гр. Варна , 16.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501477 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №288665/27.05.2021г. по описа на ВРС на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.С., срещу разпореждане №274067/14.05.2021г.
на Варненски районен съд, 16-ти състав, постановено по ч.гр.д. №2888/2021г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза
на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника Б.Л. БЛИНЩАЙН,
Булстат ********* с адрес град Варна, к.к. Чайка №205, ап.401, за неплатени задължения по
сключен договор при Общи услови за доставка на вода и ВиК услуги в притежаван от него
водоснабден имот на територията на град Варна.
Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че са налице пречките по чл.411,
ал.2, т.4 и т.5 от ГПК като твърди, че съдът неправилно е възприел, че закупуването на
недвижим имот на територията на страната от длъжника и регистрацията му като
собственик на такъв в Регистър Булстат, не предопределят наличието на обичайно
местопребиваване на чуждестранното физическо лице на територията на страната. Наред с
това, съдът не бил отчел наличието на постоянен адрес на длъжника - чуждестранно
физическо лице в Република България, който е различен от адреса на потребление на В и К
услуги, но е посочен в Регистър Булстат, като нормата чл.53 от ГПК предвижда наличието
на заявен адрес в съответна административна служба, каквато административна служба е
Агенция по вписванията. Според жалбоподателя вписания адрес в регистър Булстат има
правното значение на адресна регистрация. Отделно от това, посочване на обичайно
1
местопребиваване на длъжника в страната не е императивно вменено задължение на
заявителя, поради което съдът следва служебно да събира информация и данни за издадени
български документи на името на чужденеца, както и справки за датите на влизане и
напускане на страната от лицето. Сочи се също така, че в конкретния случай към
заявлението е приложено копие от нотариален акт за придобиване на водоснабдения имот, в
който е посочен макар и непълен адрес в чужбина, което дава възможност на заповедния съд
да призове длъжника съобразно правилата на чл.48 от ГПК чрез публично обявление в
неофициалния раздел на „Държавен вестник”.
При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно
районният съд е постановил отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото за издаването на претендираната заповед за изпълнение.
В условие на евентуалност и като сочи допуснато процесуално нарушение на чл.415, ал.1,
т.З от ГПК, жалбоподателят моли да му бъдат дадени указания за предявяване на осъдителен
иск, с цел използване на внесената държавна такса по отхвърленото заявление.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа
и правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа
необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от
ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.
От данните по ч.гр.д. №2888/2021г. по описа на ВРС, 16-ти състав, се установява, че
районният съд е сезиран със заявление за издаване в полза на заявителя – кредитор
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, по образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6 от
20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, спрямо
длъжник Б.Л. БЛИНЩАЙН с посочени данни - Булстат *********, адрес град Варна, к.к.
Чайка №205, ап.401, за следните парични вземания: 877,13 лева – обща главница за
потребени в периода 05.08.2015 - 21.06.2019г. и неплатени ВиК услуги, отчитани по партида
с абонатен №1750321 за обект град Варна, к.к. Чайка №205, ап.401; законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане;
259,45 лева – обезщетение за забава за периода 09.10.2016 - 22.02.2021г.
Съставът на въззивния съд приема, че е налице пречка по смисъла на чл.411, ал.2, т.4
2
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Видно от извършената по реда на чл.411, ал.1
ГПК служебна справка в НБД „Население“, сочения в заявлението длъжник няма адресна
регистрация на територията на Република България, няма вписани постоянен и/или настоящ
адрес.
В изпълнение на дадени му по реда на чл.129, ал.2, във вр. с чл.410, ал.2 ГПК
указания, кредиторът е заявил, че поддържа подаденото заявление и моли длъжникът да
бъде призован на адреса на придобит от него недвижим имот в гр. Варна, като е приложил и
копие от НА за покупко-продажба. Посочил е и код по БУЛСТАТ на длъжника, регистриран
на основание чл.3, ал.1, т.10 от Закона за Регистър БУЛСТАТ.
Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и
изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред
(спестявайки исков процес) с изпълнително основание (заповед за изпълнение) и
изпълнителен лист, въз основа на който да предприеме действия за принудително
изпълнение. За да се постигне тази цел е необходимо длъжникът да бъде уведомен
своевременно за претенцията и да му се даде възможност да потвърди твърдението на
кредитора, че се касае за безспорно вземане, или да го оспори с възражение (по чл.414 или
чл.414а ГПК). Именно с оглед на това едно от основните изисквания за заповедното
производство е длъжникът да е адресно регистриран в страната. Израз на тази идея е и
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 ГПК, предвиждаща, че дори длъжникът да има съответната
адресна регистрация, ако няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България, то заповед за изпълнение не може да се издаде.
По императивната разпоредба на закона – чл.411, ал.2, т.4 ГПК, заповед за
изпълнение не може да бъде издадена, ако длъжникът – физическо лице няма постоянен
адрес на територията на Република България, какъвто именно е настоящия случай.
Ирелевантна в тази връзка е преценка (самостоятелна) за обичайно местопребиваване.
Същата е дължима само при условие, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на
територията на Република България. Това следва и от разпоредбата на ал.1 на чл.411 ГПК,
определяща подсъдността по заявление за издаване на заповед за изпълнение, проверка на
която сезираният със заявлението съд е длъжен да извърши служебно. Вписването в
Регистър БУЛСТАТ не е равнозначно на вписване в Регистър Население (по Закона за
гражданската регистрация), съответно не изпълва по съдържание изискването на чл.411,
ал.2, т.4 ГПК длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България. Да се приеме противното и да се допусне издаване на заповед за изпълнение
спрямо чужд гражданин без съответна адресна регистрация на територията на Република
3
България по реда на Закона за гражданската регистрация означава да се допусне
заобикаляне на закона и потенциална възможност за пряко увреждане на правата и
законните интереси на длъжника чрез провеждане на принудително изпълнение върху
негова собственост на територията на страната без негово знание и участие (отчитайки в
тази връзка разпоредбата на чл.430 ГПК).
И тъй като в настоящия случай изискването на чл.411, ал.2, т.4 ГПК не е налице,
уреденото в гл. 37, чл.410 и сл. ГПК заповедно производство е неприложимо спрямо
длъжника – чужд гражданин без регистриран адрес в Република България.
Указването на последицата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК е обусловена от влизането в сила
на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, и е изцяло в
правомощията на заповедния съд. Липсата понастоящем на такива указания в обжалваното
разпореждане не се отразява върху неговата законосъобразност.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че претендираната от
заявителя заповед за изпълнение срещу длъжника – чужд гражданин без адресна
регистрация в Република България не може да бъде издадена. Като е достигнал до същия
краен извод по сходни мотиви, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава се
оставя без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №288665/27.05.2021г. по описа на
ВРС на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.С., срещу разпореждане
№274067/14.05.2021г. на Варненски районен съд, 16-ти състав, постановено по ч.гр.д.
№2888/2021г. по описа на същия съд, с което заповедният съд е постановил отказ за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Б.Л. БЛИНЩАЙН, Булстат ********* с
4
адрес град Варна, к.к. Чайка №205, ап.401, за неплатени задължения по сключен договор
при Общи услови за доставка на вода и ВиК услуги в притежаван от него водоснабден имот
на територията на град Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5