РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Плевен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 92 по
описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на Х.Н.А.,***
чрез адв Кр.Д., съдебен адрес: ***, офис 111 срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0270-000004/29.01.2022 г. на мл. автоконтрольор
към ОД на МВР Плевен, РУ Гулянци, с която е временно отнето свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18
месеца .
В жалбата се посочва, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган, тъй като със заповед от 03.01.2018 г на директор на ОД на
МВР Плевен се оправомощава началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР да
издава заповеди, но не и членове на сержантския състав. Посочва се, че
заповедта противоречи на материалния закон. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
В съдебно заседание оспорващият - Х.Н.А.,*** , не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът
– мл. автоконтрольор към ОД на МВР Плевен, РУ Гулянци, се явява лично,
като посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като е компетентен да издава
заповеди за налагане на ПАМ.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 29.01.2022 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия GА № 479942 (лист 12) по делото, тъй като при проверка
на същата дата в гр. Гулянци, ул.
„Александър Стамболийски“ А. управлява
товарен автомобил КИА 2700 с рег. № СА 3101 КМ след употреба на алкохол и е
изпробван с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. № ARDM0257 и уредът отчита 1,93 промила алкохол и не
представя КТ към СУМПС и е издаден талон за медицинско изследване.
По делото е приложена
и заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на
директора на ОД на МВР Плевен (лист 16)
за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП, като в т. 1.8 такава компетентност имат и служители на
длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР Плевен.
Приложена е докладна записка от мл. експерт Кр.В. , в
която се описва, че е получен сигнал от П. Я., че лице в нетрезво състояние
управлява МПС и се описват
обстоятелствата по извършване на
проверка и установената концентрация на алкохол в кръвта.
Приложена е заповед № 316з-260/22.01.2019 г. на
директор на ОД на МВР Плевен за преназначаване на мл. експерт Ю. У. – мл.
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ Гулянци на длъжност
„младши автоконтрольор първа степен“.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0270-000004/29.01.2022 г. на мл. автоконтрольор към
ОД на МВР Плевен, РУ Гулянци, спрямо Х.А. е наложена ПАМ - временно отнето
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца поради управление на МПС с алкохол в кръвта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и
неоснователно е възражението на оспорващия, че актът е издаден от некомпетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е приложена
заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на
директора на ОД на МВР Плевен (лист 16)
за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП, като в т. 1.8 такава компетентност имат и служители на
длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР Плевен, а У. видно от
заповед № 316з-260/22.01.2019 г. на директор на ОД на МВР Плевен е преназначен
на длъжност „младши автоконтрольор първа степен“ в група „Охранителна полиция“
при РУ Гулянци.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство", включително на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно
установено, че А. управлява МПС под въздействие на алкохол, тъй като при
проверката с Алкотест е отчетено 1,93 промила алкохол в кръвта и същият отказва
да му бъде извършено медицинско и химическо изследване.
Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното
превозно средство, се установява от съставения АУАН , който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за
водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново
и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.
Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната
ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта
на закона и следва оспорването да бъде
отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
Х.Н.А.,*** чрез адв Кр.Д., съдебен адрес: ***, офис 111 срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0270-000004/29.01.2022 г.
на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Плевен, РУ Гулянци, с която е временно
отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца .
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/