№ 959
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110161641 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 92 ЗЗД за сумата от 4222,23 лева,
представляваща продажната цена на доставени стоки, получени в периода от
18.04.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1266,68 лева, представляваща
неустойка дължима на основание чл.16, ал.2 от ОУ.
Ищецът-«БС» ООД твърди, че на 18.04.2023 год. между него, в качеството му на
продавач и ответника, в качеството му на купувач е сключен договор за доставка,
неразделна част, от който са Общи условия на „БС“ ООД от 18.04.2023 год. за
доставка на продукти при стандартно отложено плащане. Сочи, че договорът и ОУ
уреждат доставката на стоките и сроковете на плащане. Поддържа, че в периода от
18.04.2023 год. до 06.06.2023 год. е доставил на ответника продукти на обща стойност
4 222,23 лева като му е начислено и допълнително възнаграждение за транспорт, за
което е издал данъчни фактури №**********/18.04.2023г. на стойност 122,70 лева, с
краен за плащане 19.05.2023 год., №**********/21.04.2023 г. на стойност 1567,10 лева,
с краен срок за плащане 22.05.2023 год., №**********/16.05.2023г. на стойност
1853,76 лева, с краен срок за плащане 19.06.2023 год., №**********/01.06.2023г. на
стойност 176,45 лева, с краен срок за плащане 03.07.2023 год. и
№**********/01.06.2023г. на стойност 502,22 лева, с краен срок за плащане 06.07.2023
год.. Твърди, че ответникът не му е платил продажната цена. Излага, че съгласно чл.
1
16, ал. 2 от ОУ към Договора за доставка, при виновно неизпълнение, купувачът
дължи неустойка за забава в размер на 0,5% върху съответната просрочена сума за
всеки просрочен ден. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да
осъди ответника да му заплати общо 4222,23 лева, представляваща продажната цена на
доставени стоки, получени в периода от 18.04.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.11.2023 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1266,68 лева, представляваща неустойка дължима на основание
чл.16, ал.2 от ОУ. Претендира разноски.
Ответникът-„ТРГ” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Посочва, че процесният договор не е подписан от законния представител
на дружеството, както и че същият не е бил запознат с ОУ. Оспорва доставката на
процесните стоки, извършването на транспортната услуга и получаването на
процесните фактури.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като доказателство по делото е приет и оспорен от ответника Договор за
доставка от 18.04.2023 год. Като страни по договора са посочени „БС“ ООД-доставчик
и „ТРГ“ ЕООД-купувач. Уговорен е 6 месечен срок на договора, кредитен лимит-
8000лева, срок на отложено плащане 30 дни. В графата представител на купувача
фигурира Е.И.Б.. Посочено е, че неразделна част от договора са Общите условия към
него, с които купувачът е запознат. За купувач договорът е подписан от Е.Б..
В чл. 2 от Общи условия за доставка на продукти при стандартно или отложено
плащане е посочено, че страните сключват договор за доставка, в който могат да
определят и срок за отложено плащане, кредитен лимит, максимална сума,
представители и др., като на база договора купувачът подава писмени заявки до „БС“,
съдържащи точно описание на вида на поръчаните продукти и тяхното количество.
Според чл.3 в рамките на 5 работни дни, считано от получаване на заявката „БС“
уведомява писмено купувача дали приема или отказва да изпълни заявката, като с
уведомлението за приемане на заявката „БС“ предоставя оферта на купувача,
съдържаща данни за срока за изпълнение на поръчката и други търговски параметри
по негова преценка. В ал. 2 е посочено, че купувачът следва да приеме писмено
офертата, в рамките на срока й на валидност, в противен случай същата губи своето
действие, но се счита, че купувачът е приел офертата, дори и да липсва изрично
потвърждение за това, в случай, че купувачът или негов представител е подписал
приемо-предавателен протокол/товарителница за доставка или е настъпила
презумпцията по чл. 13 от ОУ. Съгласно чл. 13, ал.1 купувачът е длъжен да се яви или
да изпрати свой представител за получаване на продуктите и подписване на приемо-
2
предавателен протокол в склад на „БС“, в рамките на три дни от получаване на
уведомлението по чл.12.1; на мястото за доставка по чл. 5, ал.2 от 09.00 часа до 16,30
часа на посочения ден за доставка, а според ал.2 извършената доставка по чл. 13.1 се
удостоверява с приемо-предавателен протокол между страните, като в случай, че такъв
не бъде подписан се счита, че купувачът не изпълнил задълженията по чл.9.1 или 9.3.
От чл. 16, ал.2 е видно, че при забава на купувача за извършване на дадено плащане
същия дължи на „БС“ неустойка в размер на 0,5% на ден от стойността на забавеното
плащане за всеки ден забава. Съгласно чл. 5 поръчаните продукти се доставят в склада
на „БС“ с адрес: гр. /////////, но купувачът има право и да посочи място на доставката на
територията на Република България, различно от склада, индивидуализирано със
съществуващ административен адрес. В ал.3 е посочено, че доставката на място
различно от склада на „БС“, е отделна услуга, не е включена в стойността на
офертната цена и се заплаща допълнително от купувача.
Приети като доказателство по делото са данъчни фактури
№**********/18.04.2023г. на стойност 122,70 лева, подписана от Е.Х.,
№**********/21.04.2023 г. на стойност 1567,10 лева, без подпис за получател,
№**********/16.05.2023г. на стойност 1853,76 лева, която не е подписана от
получател, №**********/01.06.2023г. на стойност 176,45 лева, подписана от Б.Н. и
№**********/01.06.2023г. на стойност 502,22 лева, подписана от Е.Х..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът е следвало да установи наличието на договорно
правоотношение между страните, както и че е доставил на ответника твърдяното
количество продукти, за което са издадени процесните фактури, и дължимостта на
задължението за плащане на транспортни услуги.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже, че е
заплатил договореното възнаграждение.
В случая ответникът оспорва наличието на договорни правоотношения между
страните с твърдението, че не е сключвал Договор за доставка от 18.04.2023 год..
Съдът приема, че възражението е неоснователно. Приетият по делото договор е частен
свидетелстващ документ, върху който фигурира подпис за купувач. По аргумент от чл.
193, ал. 3, изр. 2 ГПК, тежестта да обори формалната доказателствена сила на
документа пада върху ответника, който следва да установи, че материализираното в
него изявление не принадлежи на лицето, което го е подписало респ. че изявлението
обективирано в документа не отразява волята му. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест не е ангажирал доказателства във връзка с направеното
оспорване, поради което съдът приема, че между страните е сключен договор за
продажба, съгласно който и въз основа на писмени заявки от купувача, продавача
следва писмено да приеме или откаже заявката респ. ако приеме да достави
поръчаните продукти в съответния срок.
3
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен
ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Ответникът оспорва ищецът да му е доставял стоките описани в данъчните
фактури. Съдът приема възражението за основателно.
Съгласно чл.2 от договора купувачът подава писмени заявки до „БС“,
съдържащи точно описание на вида на поръчаните продукти и тяхното количество.
Според чл.3 в рамките на 5 работни дни, считано от получаване на заявката „БС“
уведомява писмено купувача дали приема или отказва да изпълни заявката, като с
уведомлението за приемане на заявката „БС“ предоставя оферта на купувача,
съдържаща данни за срока за изпълнение на поръчката и други търговски параметри
по негова преценка. В ал. 2 е посочено, че купувачът следва да приеме писмено
офертата, в рамките на срока й на валидност, в противен случай същата губи своето
действие, но се счита, че купувачът е приел офертата, дори и да липсва изрично
потвърждение за това, в случай, че купувачът или негов представител е подписал
приемо-предавателен протокол/товарителница за доставка или е настъпила
презумпцията по чл. 13 от ОУ.
В случая от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за подадени заявки
за доставяне на описаните във фактурите продукти от ответното дружество към ищеца
и писмен отговор дали ответника приема заявката. По делото са ангажирани издадени
от ищеца фактури не всички, от които носят подпис на получател, а тези носещи
подпис не се установява подписалия да е на представител на ответника. На следващо
място от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните
фактури са отразени от ищеца в дневника за продажбите за съответните месеци на
2023 год., като облагаема сделка по ЗДДС, подадена е Справка-декларация по ДДС и е
извършено ефективно разчитане с бюджета. Установява се обаче, че по сметка 401
Доставчици, водена в ответното дружество, няма осчетоводени фактури с издател
„БС“ ООД, процесните фактури не са предавани за осчетоводяване в счетоводната
кантора, не са отразени в документите по ЗДДС и няма данни да е ползван данъчен
кредит по тях.
Съдът приема, че не може само въз основа на издадените фактури да се направи
извод, че ответникът е поръчал описаните във фактурите стоки, както и че те са му
доставени. Действително търговската продажба е неформална сделка и законът не
поставя като условие за нейната действителност спазването на писмена форма, като
извод за наличието на такъв неформален договор може да бъде направен и въз основа
на други обстоятелства, които несъмнено свидетелстват за намерението на страните да
бъдат обвързани по такова продажбено правоотношение. В случая обаче, в сключения
между страните договор изрично е уговорено, че продажбата респ. доставката на
стоките става след писмена заявка от страна на купувача и писмено уведомление от
страна на продавача, че ще ги достави. От страна на ответника не бяха ангажирани
доказателства за направени заявки от страна на ответника. В тази връзка следва да са
посочи, че е формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика, съгласно
която двустранно подписана фактура може да бъде кредитирана като доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност,
начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време
4
и място на съставянето. Освен това се приема, че дори и фактурата да не е подписана
за "получател" от купувача по договора за продажба, то вписването й в дневниците за
покупки, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и
изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена. Подобна неподписана фактура обаче, не може да послужи като
доказателство нито за сключване на договор за търговска продажба, нито за
получаване на стоката, ако не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е
вписана в дневниците за покупки и продажби и справките - декларации по ЗДДС, не е
ползван данъчен кредит по нея /в горния смисъл са Решение № 218 от 06.01.2017 г. по
т. д. № 3572/2015 г., I т. о. на ВКС, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
631/14 г. на ІІ т. о, Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., т. к., II т. о. на
ВКС/. Вписването на сделките в счетоводните книги и оповестяването им за целите на
данъчното облагане се възприема като признание на сключването им, заместващо
полагането на подписа на получателя по фактурата /решение № 166 от 26.10.2010 г. по
т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т.
о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о. и др./. Осчетоводяването на
фактурата представлява и признание за получаване на стоката, докато неподписаната
от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни,
не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС и
по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не
установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска
продажба /Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
Доколкото от съдебно-счетоводната експертиза се установи, че процесните
фактури не са били осчетоводени от ответното дружество и във връзка с направеното
от ответника оспорване за доставяне на стоките, то съдът приема, че стоките предмет
на договора за продажба не са доставени на ответника, а представените
експедиционни листи не водят до обратен извод, тъй като стоките които са посочени
като доставени не са идентичини по вид и стойност с тези във фактурите.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Следователно като договорно съглашение между страните
неустойката има две функции-обезпечителна и обезщетителна, които възникват и се
проявяват едновременно. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора, е
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. С оглед достигнатия извод за неоснователност на главния иск, то
неоснователен се явява и иска с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 880 лева, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БС“ ООД, ЕИК //////, с адрес: гр. ////////// срещу
„ТРГ“ ЕООД, ЕИК ////////, с адрес: гр. ////////, искове с правно основание на основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ за сумата от 4222,23 лева (четири
хиляди двеста двадесет и два лева и двадесет и три стотинки), представляваща
продажна цена на доставени продукти, за което са издадени данъчни фактури
№**********/18.04.2023г., №**********/21.04.2023г., №**********/16.05.2023г.,
№**********/01.06.2023г. и №**********/01.06.2023г. и чл. 92, ал.1 от ЗЗД сумата от
1266,68 лева (хиляда двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща неустойка, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „БС“ ООД, ЕИК ////// да заплати на „ТРГ“ ЕООД, ЕИК ////////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 880 лева (осемстотин и осемдесет лева),
представляваща сторените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част
от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6