№ 223
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Ц.а
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 19.02.2021г. по НОХД № 507/20г., Софийски окръжен
съд е признал подсъдимия Б. А. Д. за виновен по повдигнатото срещу него
обвинение за извършено престъпление по 149, ал. 5, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. ал.
2, т. 1 и т.4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК чл. , ал. 1, т. 3, т. 6,
пр. 2 и 3, вр. Чл. 115 от НК, затова че в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020
г. в с. ***, общ. ***, обл. Софийска, на неустановени дати, няколкократно
чрез употреба на сила и заплашване, като ги е удрял по главата и тялото с
ръце и тояга и е казвал, че ще ги убие, ако не си мълчат и чрез използване на
положение на зависимост и надзор, като живеещ в едно домакинство с майка
им, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на повече от две малолетни лица - три сестри,
ненавършили 14-годишна възраст, а именно: Н.Н. С., ЕГН: **********, на 13
години, К.Н. С., на 11 години, ЕГН:********** и Ф.Н. С., на 5 години, ЕГН:
1
**********, както следва:
в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. няколкократно, чрез употреба
на сила и заплашване, като я е удрял по главата и тялото с ръце и е
казвал, че ще я убие, ако не си мълчи и чрез използване на положение на
зависимост и надзор, като живеещ в едно домакинство с майка й, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
именно: Н.Н. С., на 13 години, ЕГН: **********, изразяващи се в
опипване по гърдите и интимните й части, целуване по устата с език;
в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. няколкократно чрез употреба
на сила и заплашване, като я е удрял по главата и тялото с ръце и тояга и
е казвал, че ще я убие, ако не си мълчи и чрез използване на положение
на зависимост и надзор, като живеещ в едно домакинство с майка й, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст,
именно: К.Н. С., на 11 години, ЕГН:**********, изразяващи се в
опипване по гърдите и интимните й части, целуване по устата с език;
на 14.05.2020 г. и на 16.05.2020 г. чрез заплашване, като е казвал, че ще я
убие, ако не си мълчи и чрез използване на положение на зависимост и
надзор, като живеещ в едно домакинство с майка й, е извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, именно: Ф.Н. С.,
на 5 години, ЕГН: **********, изразяващи се в пъхане на пръсти в
половите й органи,
като е извършил деянията при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и деянието
представлява особено тежък случай, поради което и при условията на чл. 58
А, ал. 1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване.
С присъдата подсъдимият Б. А. Д. е признат за виновен по
2
повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова че в периода от 14.05.2020 г. до
19.05.2020 г. в с. ***, общ. ***, обл. Софийска, в условията на продължавано
престъпление се е заканил с убийство спрямо К. Р. П., ЕГН: **********,
както следва:
на 14.05.2020 г. се е заканил с убийство спрямо К. Р. П., ЕГН:
**********, като е държал нож в ръцете си и го е опрял в гърдите й в
областта на сърцето и се е заканил, че ще я намушка и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
на 18.05.2020 г, се е заканил с убийство спрямо К. Р. П., ЕГН:
**********, като е държал нож в ръцете си и го е опрял в гърдите й в
областта на сърцето, като й се е заканил „Не се меси, ще те разпоря!“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
на 19.05.2020 г. се е заканил с убийство спрямо К. Р. П., ЕГН:
**********, като е държал нож в ръцете си и се е заканвал в опита й да го
спре, за да не отведе дъщеря й Н.Н. С., като е казал „Мълчи и сядай там!“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и при условията на чл. 58 А, ал. 1 от НК му е наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване
Подсъдимият Д. е признат за виновен по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, затова че на 19.05.2020 г.
около 08.00 часа под моста на реката на с. ***, общ. ***, обл. Софийска се е
заканил с убийство спрямо Н.Н. С., на 13 години, ЕГН: **********, като е
държал нож в ръцете си и е казал “Искаш ли сега да те убия и да те хвърля в
реката и никой няма да разбере, че съм те убил?“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и при
условията на чл. 58 А, ал. 1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим
на изтърпяване.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко
3
наказание, което следва да изтърпи подсъдимият Б.Д., а именно наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
Определен е първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така
определеното общо наказание.
Приспаднато е времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. В тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимия Д., чрез защитника му адв. М., в която се твърди, че същата е
неправилна, незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. В
жалбата и допълнението към нея се излагат съображения, че обвиненията не
са доказани по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че показанията, въз
основа на които е осъден подсъдимият изхождат от заинтересовани лица,
явяват се вътрешно противоречиви и не се подкрепят от други събрани по
делото доказателства. Сочи се още, че са нарушени процесуалните права на
лицето, срещу което се води производството, доколкото същото не е могло да
присъства на разпита на пострадалите, проведен пред съдия. Според
защитника, не е доказано и наличието на квалифициращите признаци от
състава на вменените на подсъдимия престъпления. Излагат се и доводи, че
наказанията са индивидуализирани по начин, който не съответства на данните
за личността на подсъдимия и се явяват необосновано завишени. Поради това
се моли, в случай че съдът приеме подсъдимия за виновен по повдигнатите
обвинения, да измени първоинстанционната присъда, като намали
наложените на подсъдимия наказания за всяко едно от деянията поотделно,
като определи едно общо наказание в размер на най-тежкото такова в размер
на 6 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура пледира, че така постановената присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Сочи се, че
изводите на първоинстанционния съд изцяло кореспондират със събраните по
4
делото доказателства, поради което подадените жалби следва да бъдат
оставени без уважение.
Защитникът на подсъдимия Д., адв. А., поддържа подадената жалба.
Счита на първо място, че първоинстанционният съд явно и съществено е
нарушил процесуалните правила, като се е предоверил на показанията на
пострадалите по делото. Според защитника, не са събрани други
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза и присъдата се явява
необоснована и необективна. Излага съображения, че са нарушени правата на
подсъдимия, като същият е бил възпрепятстван да присъства на разпитите на
пострадалите свидетели, проведени пред съдия. Според защитника,
обстоятелството, че подсъдимият е признал фактите описани в обвинителния
акт, не освобождава съда от задължението му да събере всички доказателства,
които да допринесат за разкриването на обективната истина. Защитникът
пледира също така, че не е налице квалифициращият признак, че
пострадалите са били в зависимост от дееца. Адв. А. изтъква още, че
наказанието е определено от съда явно несправедливо, като отговарящо на
ЦЕЛИТЕ, визирани в чл. 36 от НК би било наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.
Другият защитник на подсъдимия, адв. М., поддържа, че по делото
са допуснати процесуални нарушения, които съществено ограничават правото
на защита на Д.. Според този защитник, не е налице надлежна конкретизация
на деянията по време и място, като в същото време късно му е осигурен
защитник и е лишен от възможност да участва в проведените пред съдия
разпити на пострадалите. Поради това излага становище, че делото следва да
бъде върнато на предходна процесуална фаза. Поддържа и изложеното, че
повдигнатите обвинения не са доказани по безспорен и категоричен начин.
Пледира, в случай че съдът прецени, че подсъдимият е виновен, да намали
размера на наказанието, тъй като същото е явно завишено.
Подсъдимият Д. поддържа изцяло доводите, развити от
защитниците му. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или да
бъде намалено наказанието му.
5
В дадената последна дума подсъдимият поддържа казаното и моли
да му бъде намалено наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване или
изменение поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е
съответна на всички събрани по делото в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК
доказателства – самопризнанието на подсъдимия за осъществилата и вменена
му с обвинителния акт фактическа обстановка, направено по реда на чл.371,
т.2 от НПК, подкрепяна от доказателствената съвкупност, както следва:
показанията на свидетелите, дадени на фазата на досъдебното
производство: К.П., дадени на фазата на досъдебното производство пред
разследващ полицай и тези, дадени по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, Н. С. А.,
Н. Н. С., дадени на фазата на досъдебното производство пред разследващ
полицай и тези, дадени по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, К. Н. С., дадени на
фазата на досъдебното производство пред разследващ полицай и тези, дадени
по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, М. Х., М. Н., С. Б., М. Д., А. Ц., М. С.,
изготвените по делото експертизи: СМЕ по отношение на К.С.,
изготвена от вещото лице д-р А. /т. 2, л. 45 от ДП/, СМЕ по отношение на
К.С., изготвена от вещото лице д-р А. /т. 2, л. 45 от ДП/, СМЕ по отношение
на Н. С., изготвена от вещото лице д-р А. /т. 2, л. 49 от ДП/, СМЕ по
отношение на Ф. С., изготвена от вещото лице д-р А. /т. 2, л. 53 от ДП/,
КСППЕ по отношение на подсъдимия Д. /т. 2, л. 59-72 от ДП/, КСППЕ по
отношение на Н.С. /т. 2, л. 85-96 от ДП/, КСППЕ по отношение на К.С. /т. 2, л.
109-120 от ДП/, КСППЕ по отношение на Ф.С. /т. 3, л. 3-10 от ДП/, КСППЕ по
отношение на К.П. /т. 3, л. 26-39 от ДП/,
; писмени доказателства и доказателствени средства: докладни записки,
протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед
на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства,
фотоалбум към протокол за оглед на ВД, удостоверения за раждане, протокол
за доброволно предаване, протоколи за уведомяване на пострадали от
престъпление, АУАН, справка от ГДИН, справки, социални доклади от АСО,
справка за съдимост на подсъдимия.
Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата
6
инстанция в мотивите към присъдата на СОС, като са посочени подробни
съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства
факти и обстоятелства. С оглед спецификата на процедурата, по която е
протекло производството пред първоинстанционния съд, същите не следва да
бъдат предмет на детайлно обсъждане. Не могат да бъдат обсъждани
доводите на защитата на подсъдимия Д., развити в подадената въззивна жалба
и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, относно противоречивост
на доказателствения материал, респективно недоказаност на обвинението.
Тези доводи са недопустими в настоящото производство. Това е така,
доколкото с изрично изявление пред първоинстанционния съд подсъдимият, в
присъствието на своите защитници, изрично е заявил, че приема за
осъществила се описаната и вменена му с обвинителни акт фактическа
обстановка. Доколкото няма твърдения това негово изявление да е било
опорочено по някакъв начин, с оглед изложеното в т. 8 от Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, т.д. № 1/2008г. на ВКС, че
направеното изявление по чл.. 371, т. 2 НПК не може да бъде оттеглено след
постановяване на съдебното определение по чл.372, ал. 4 НПК, съдът няма
как да разгледа по същество доводите, че фактическата обстановка може и да
не се е развила именно по начина, описан в обвинителния акт. Това е така,
тъй като с надлежното и осъзнато приемане на фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт, лицето, срещу което се води производството се
лишава от възможността да я оспорва, независимо, че в един процес по
същество, би могло да се достигне до други фактически или правни изводи.
Ето защо и доколкото не се излагат каквито и да било доводи за опорочаване
на волята на подсъдимия при изявлението му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
респективно, след определението на съда, че описаната фактическа
обстановка намира опора в доказателствената съвкупност, няма как да
разгледа по същество доводи, свързани с недоказаност на обвинението и
противоречивост на доказателствения материал. Единствената възможност в
тази насока е съдът служебно да прецени, че не са били налице
предпоставките на чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно, че събраните
доказателства не подкрепят направеното признание, дори и като бъде взет
предвид стандарта, определен в т. 4 от ТР № 21/2009г. В разглежданата
хипотеза това не е така, като първоинстанционният съд подробно в мотивите
към присъдата е направил доказателствен анализ, с който се е обосновал защо
приема, че направеното от подсъдимия, със съгласието на защитата му,
признание се подкрепя от доказателствената съвкупност. Този извод на
първоинстанционния съд се споделя изцяло от настоящата въззивна
инстанция и обуславя несъмнения извод, че фактическата обстановка е
протекла именно по начина, описан в обвинителния акт. С оглед пълнотата на
изложението и за да отговори на изрично наведените доводи, този въззивен
състав следва да посочи и следното: Направеното признание от страна на
подсъдимия се подкрепя по безспорен начин от показанията на пострадалите
свидетели и изготвените по отношение на тях КССПЕ и СМЕ. Разпитът на
малолетните свидетели К.С. и Н.С. е извършен при стриктно спазване на
процесуалните правила, в присъствието на педагог. Както свидетелската им
годност, така и психическите травми върху тях се установяват по безспорен
начин от изготвените КСППЕ. Поради това, независимо че действително
обвинението почива основно върху показанията на тези свидетели, за съда не
е налице основание да се съмнява в изложеното от тях. Следва да се посочи
също така, че изложеното от свидетелите К.С. и Н.С., що се отнася до
7
случилото се до моста при с. ***, се потвърждава и от показанията на
свидетелите Х., Ц. и Н., които са възприели пряко състоянието на момичетата
и изложеното от тях по отношение на подсъдимия. Съдът също така намира,
че няма основание да подлага на съмнение показанията на св. К.П.. Същата
подробно и взаимно свързано е обяснила при разпитите си поведението на
подсъдимия както по отношение на нея, така и спрямо дъщерите й.
Показанията й са в корелация с изложеното от нейните дъщери относно
поведението на подсъдимия, както и с данните, извеждащи се от изготвената
по отношение на нея КСППЕ. Действително, подсъдимият и негов защитник
не са имали възможност да присъстват на проведените по реда на чл. 223 от
НПК разпити пред съдия, доколкото към момента на провеждането им, Д. все
още не е имал процесуалното качество „обвиняем“, което би довело до
задължение на органите на досъдебното производство да му осигурят тази
възможност. Това обстоятелство обаче не може да доведе до извод, че тези
доказателствени източници не могат да послужат като основа на възприетата
фактическа обстановка, с оглед изявлението на подсъдимия, че категорично
възприема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, която е
изведена именно въз основа на изложеното от тези свидетелки. Тези доводи
на защитата биха имали своето място ако съдебното следствие бе протекло по
общия ред, когато и при евентуално констатирани противоречия между
показанията в хода на съдебното следствие, би стоял въпросът кои показания
следва да бъдат кредитирани и дали има нарушение на правата на лицето,
срещу което се води наказателното производство, което не е имало
възможност на предходната процесуална фаза да задава въпроси на основните
свидетели. В разглежданата хипотеза обаче, и доколкото при разпита на
свидетелите стриктно е спазен предвидения в НПК ред, съдът няма
възможност да преценява достоверността на показанията на тези свидетели,
които основно са залегнали във възприетата и надлежно описана фактическа
обстановка. Всичко изложено дотук мотивира и настоящата инстанция да
приеме, че направеното от подсъдимия признание за осъществилата се
фактическа обстановка, направено при стриктно спазване на процесуалния
закон, намира пълна опора в доказателствата по делото, още повече като бъде
взето предвид изискването на т. 4 в ТР 1/2009г. на ВКС, че при извършване на
преценка дали признанието се подкрепя от събраните доказателства, не е
необходимо абсолютно всички факти да са еднопосочни и да подкрепят
признанието. От всичко изложено дотук, този съдебен състав намира, че
извършеният в мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен
анализ е подробен и задълбочен и го споделя изцяло. Въззивният съд не
намира основания да приема нови фактически положения, касателно
участието на подсъдимия Д. във вмененото му инкриминирано деяние.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ така описаните
доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да
се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б. А. Д. е роден на ******** г. в гр. ***, общ. ***, обл.
8
***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен,
безработен. Подсъдимият Д. е осъждан с присъдата по НОХД № 199/2018 г.
по описа на PC Пещера, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА за престъпление по
чл. 150, ал. 1 от НК, а за престъпление по чл. 159, ал. 1 от НК му е наложено
наказание ПРОБАЦИЯ за срок от шест месеца. Определено му е, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо наказание, а именно – наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.
Същото е изтърпяно на 18.04.2019 г.
При подсъдимия Б.Д. е налице смесено личностово разстройство -
педофилно и граничен тип. Поведението му по време на инкриминираното
деяние е изцяло мотивирано от желанието му за задоволяване на половите му
потребности. При Д. не се установяват белези на психично разстройство или
болестна промяна на личността, както и на умствен дефицит. Той е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Пострадалата свидетелка К.П. е майка на четири деца - три
момичета и едно момче - свидетелките Н.Н. С. с ЕГН ********** (по това
време на 13 години), К.Н. С. с ЕГН ********** (тогава на 11 години), Ф.Н. С.
с ЕГН ********** (на пет години) и А. Н. С. на 3 години. Баща на децата е
свидетелят Н. С. А., който ги напуснал през месец октомври 2019 г., като от
този момент нататък не се грижел за децата и не се интересувал от тях, а с
майката се чувал рядко по телефона.
На 31.03.2020 г. подсъдимият Б.Д. заживял с пострадалата П. на
семейни начала, като запознанството им станало чрез интернет платформа.
Заедно с тях в с. Пет могили, обл. Шумен живеели и децата на П.. От
18.04.2020 г. всички се преместили в с. ***, общ. ***, където наели приземен
етаж от къща.
Издръжката на семейството била поета от подсъдимия Д., като
децата дори започнали да се обръщат към него с „татко“ и „тате“.
9
Два дни след преместването в с. Р., св. П. забелязала, че
подсъдимият Д. започнал да проявява интимна близост с дъщерите й. Тя
забелязала той да целува по устата с език дъщеря й К. (на 11 години), да пуска
ръце по гърдите й и да я опипва. Свидетелката П. отправила забележка на
подсъдимия Д. повече да не прави така, но той не преустановил действията си
спрямо К., а продължил да я опипва почти всеки ден - по гърдите и интимните
й части. Това му поведение било възприето от останалите деца на
свидетелката П..
По същото време подсъдимият Д. започнал да има същото поведение
и спрямо най-голямото от децата - свидетелката Н.С., като това също било
забелязано от майката. Подсъдимият започнал да целува Н. по бузата, а също
и по устата с език в момента, когато се събуждала сутрин, опипвал я по
гърдите и по интимните й части.
Децата се съпротивлявали на поведението му, непрекъснато го
отблъсквали и отклонявали действията му, но той не ги преустановил. Не го
възпрели и настоятелните забележки на свидетелката П. да престане, нито
заплахата й, че ще го напусне. Отблъскването на действията му от децата и
отправените от майката забележки разгневявали подсъдимия Д., който
заплашвал Н. и К., че ако кажат на някой какво прави с тях, ще ги убие.
Блудствените действия - целуване с език по устата, опипването на гърдите и
интимните части на децата, подсъдимият Д. извършвал, като ги сломявал и
физически - почти ежедневно ги удрял по главата и по тялото с ръце, а
спрямо пострадалата К.С. използвал и тояга.
Свидетелката П. виждала всичко това, но поведението й се свеждало
само до направени забележки на подсъдимия Д. да престане, тъй като
изключително много се страхувала от него - за себе си, а и да не нарани
децата й.
На 14.05.2020 г. пострадалата Ф.С. и братчето й А. С. гледали
телевизия в стаята си, в която и спели. При тях влязъл подсъдимият
Д. и казал на Ф. да си свали панталоните. Тя отказала да го направи,
но тъй като се страхувала от него, се примирила и позволила на подсъдимия
да свали панталоните й. След това подсъдимият Д. бръкнал с пръста си във
10
влагалището й. Свидетелката П. видяла, че той влиза в стаята на децата й,
чула какво се случва, връхлетяла в стаята и казала на подсъдимия Д., че ще го
напусне и ще се обади в полицията. Подсъдимият Д. силно се ядосал на
думите й, взел нож, опрял го в гърдите на свидетелката П. и казал, че ще я
намушка, ако го направи. Свидетелката П. се изплашила много и помислила,
че той действително може да я убие - поради което не предприела нищо
повече.
Два дни след това, на 16.05.2020г., Ф. и братчето й А. отново
гледали телевизия в стаята, когато подсъдимият Д. влязъл при тях и отново
бръкнал с пръст във влагалището на Ф.С.. Това било възприето от сестра й -
свидетелката К.С.. След действията на подсъдимия пострадалата Ф.С.
изпищяла и излязла от стаята. Тъй като изпитвала болка в интимната си
област, тя поискала от майка си крем, за да се намаже. Свидетелката П.
видяла, че от влагалището на дъщеря й изтича белезникава бяла течност, но
без кръв.
На 18.05.2020 г. подсъдимият Д. казал пред всички, че ще наръга
свидетелката Н.С. с ловния си нож, като го размахал пред нея. Тогава
свидетелката П. застанала пред дъщеря си, за да попречи на подсъдимия да
достигне до нея, при което той опрял ножа в гърдите на пострадалата П. (в
областта на сърцето) и казал „Не се меси, ще те разпоря!“. П. силно се
уплашила, децата също се изплашили за живота на майка си и започнали да го
умоляват да остави майка им. Подсъдимият Д. преустановил действията си и
излязъл от къщата, след което се върнал видимо успокоен, започнал да се
извинява и да ги уверява, че ще се държи добре с тях.
На 19.05.2020 г. рано сутринта подсъдимият Д. накарал Н.С. да си
събере багажа, тъй като имал намерение да я заведе при баща й. Свидетелката
П. се усъмнила в действията на подсъдимия и започнала да го умолява да не
отвежда дъщеря й никъде. Опитала се да го спре, но той отново извадил ножа
и заплашително й казал „Мълчи и сядай там!“. Тя се изплашила много и за да
не го ядоса, стояла и мълчаливо гледала как подсъдимият отвежда дъщеря й
Н. от къщата, в която живеели.
Свидетелката Н.С. не искала да тръгва, искала да остане в къщи при
11
сестрите и майка си, но подсъдимият Д. й казал, че след като го отбягва, тя
няма място в тази къща. Въпреки нежеланието си, Н. събрала дрехите си в
един куфар и тръгнала заедно с подсъдимия Д. за с. ***, общ. ***, откъдето
той й казал, че ще хванат влака за гр. София.
Когато стигнали до моста на реката на с. ***, подсъдимият Д. казал
на свидетелката Н.С.: „Ела с мен, да си поговорим, да не се караме и да ми
кажеш защо ме отбягваш, за да те върна в с. Р..“ Двамата слезли под моста, Н.
оставила настрани куфара и казала на подсъдимия, че не й е приятно да я
опипва и че се страхува от него. Тогава подсъдимият Д. извадил ножа и й
казал “Искаш ли сега да те убия и да те хвърля в реката и никой няма да
разбере, че съм те убил?!“. Когато видяла ножа, пострадалата Н.С. се
изплашила. След това подсъдимият прибрал ножа в якето си и казал на Н. да
избере - или да я изнасили, или да я убие, на което свидетелката му казала, че
по-добре да я убие. Подсъдимият продължил да й говори, че може да разкъса
дрехите й с ножа и пак ще я изнасили и убие. В този момент при тях, тичайки,
се приближила свидетелката К.С., която чула отправените заплахи и
уплашена за сестра си, се сгушила силно в нея.
Подсъдимият Д. се ядосал много от факта, че К. ги е проследила и
затова я ударил два пъти по главата с юмрук, а след това и по гърба.
Свидетелката Н.С. направила опит да защити сестра си, но подсъдимият
ударил и нея - в дясното й око, с юмрук, при което пострадалата Н.С.
залитнала. Тя успяла да вземе камък от земята и му казала да ги остави на
мира. Подсъдимият Д. отново посегнал на свидетелката К.С., която паднала
на земята, но успяла да се промуши между краката му. В този момент Н.
хвърлила камъка по подсъдимия. След това свидетелката К.С. също хвърлила
камък по него и го уцелила в крака. Подсъдимият Д. също започнал да хвърля
камъни по двете момичета, но не ги уцелил. Двете успели да избягат от него и
тръгнали в посока пътя над моста, за да търсят помощ от водачите на
преминаващите по пътното платно леки автомобили, а подсъдимият Д.
тръгнал да бяга в посока към гората.
По това време, в близост до моста на р. Томпсън, пътували с лек
автомобил свидетелите М. Х. и А. Ц.. Те видели, че от черен път след моста
тича към пътното платно плачещо дете, което била св. К.С.. Св. Х. спрял
12
автомобила, за да разберат какво се случва. Тогава свидетелите видели и
свидетелката Н.С., която идвала от същия черен път и също плачела.
Свидетелят Х. забелязал, че второто момиче имало подутина под дясното око.
В същото време той видял, че от посоката където идвали момичетата, по
черния път в посока гората бяга мъж - подсъдимият Д.. Двете деца уплашени
обяснявали как този мъж е техен втори баща и отивал да убие тяхната майка.
В този момент до тях спрял автомобила си свидетелят М. Н., който
се движел в посока от с. *** към с. Р.. На място той също узнал разказаното
от момичетата и тъй като се познавал с останалите двама свидетели, тримата
решили да задържат бягащия мъж. Докато го преследвали, свидетелят Н.
видял, че при бягането от него изпаднал голям предмет, като в последствие
разбрал, че това е нож. Подсъдимият Д. се скрил зад храсти, свидетелят Н. го
видял, приближил се до него, подканил да го излезе и след това го хванал.
Свидетелят задържал подсъдимия и се обадил в РУ - Своге.
Тримата свидетели - Х., Ц. и Н., заедно с подсъдимия Д. останали на
място до идването на полицията.
През това време двете деца - Н. и К., се върнали в дома при майка си
и й разказали за случилото се под моста на р. Томпсън.
Свидетелят П. И. - криминален разузнавач при РУ — Своге
пристигнал на място и установил самоличността на задържаното лице.
Подсъдимият Д. бил конвоиран до РУ - Своге, където бил задържан по реда
на ЗМВР.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие, като бил иззет
като веществено доказателство изхвърления от подсъдимия при бягството му
нож.
Полицейските служители отишли веднага в дома на свидетелката П.,
като тя не споделила веднага за извършваните блудствени действия от страна
на подсъдимия спрямо дъщерите й. Това, както и заплахите на подсъдимия П.
и децата споделили с полицейски инспектор при РУ Своге М. Д., докато
пътували със служебен автомобил за гр. София за освидетелстването на
момичетата.
13
В МБАЛ „А.ска“, в катедра „Съдебна медицина“ било извършено
освидетелстване на Н.С. и К.С., а по-късно същия ден — и на Ф.С..
Видно от заключението на СМЕ №107/2020г., при Н.Н. С. се
установяват повърхностна разкъсно-контузна рана в дясната скулна област, с
изразен оток и кръвонасядане, ангажиращи долния клепач на дясното око,
дясната скулна област и част от бузата. Травматичните увреждания са
получени от твърд тъп предмет, каквито характеристики има и човешкия
юмрук. Това е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. По отношение на блудствените действия, изразяващи се в пипане,
галене и целуване, експертите са достигнали до извод, че при такива действия
не могат да се установят следи от травматични увреждания, което от своя
страна не изключва възможността подобни действия да са били извършвани с
пострадалата Н.С..
Видно от заключението на СМЕ № 108/2020г., при К.Н. С. се
установяват кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядания по
лигавицата на двете устни, кръвонасядания по кожата под долната уста.
Травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърди
тъпи предмети, каквито характеристики имат и частите на човешкото тяло.
Всяко едно от уврежданията е причинило на пострадалата К.С. болка и
страдание. По отношение на блудствените действия, изразяващи се в пипане,
галене и целуване, експертите са достигнали до извод, че при такива действия
не могат да се установят следи от травматични увреждания, което от своя
страна не изключва възможността подобни действия да са били извършвани с
пострадалата К.С..
Видно от заключението на СМЕ №109/2020г., при Ф.Н. С. се
установяват охлузвания по лицето и шията с различна давност, здрава
девствена ципа, недопускаща проникване на еректирал мъжки полов орган без
разкъсване, неподдържана хигиена на детето в полово-аналната област и
възпалителни изменения на лигавицата в областта на предверието и
девствената ципа, липса на травматични увреждания по главата, шията,
тялото, крайниците и полово-аналната области. Установените охлузвания по
лицето и шията са получени в резултат от тангенциалното действие на твърди
тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквито
14
характеристики имат свободните ръбове на човешките нокти, същите могат
да са получени в период от преди 1 до 7-8 денонощия. Същите са от
естеството да й причинят болка и страдание. По отношение на блудствените
действия, изразяващи се в пипане, галене и целуване, експертите са
достигнали до извод, че при такива действия не могат да се установят следи
от травматични увреждания, което от своя страна не изключва възможността
подобни действия да са били извършвани с пострадалата Ф.Н. С..
С Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.05.2020г. е иззет
като веществено доказателство един брой нож, ведно с черен кожен калъф. На
иззетия като веществено доказателство предмет е направен оглед, от който се
установява, че се касае за нож с винена на цвят дръжка (дървена), с дължина
на острието 18.5 см., а цялата дължина на ножа - 31 см. и 4 см. широчината на
ножа в близост до дръжката, като калъфът е черен, кожен, с няколко
закопчалки на него. Видно от показанията на свидетелките К.П. и Н.С. това е
ножът, с който са били осъществявани заплахите и заканите спрямо тях от
подсъдимия Д..
От заключението на назначената по досъдебното производство
комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата К. Р. П. се установява, че при същата е налице разстройство в
адаптацията с емоционални и поведенчески отклонения. След острата фаза е с
протрахирана страхова реакция, която е продължила около три месеца,
поради наслагване на стресогенни събития - на 14.05.2020г, на 18.05.2020г. и
на 19.05.2020г. Това състояние е в пряка връзка с предхождащите
психотравмени събития. Симптомите са били клинично значими в острата
фаза до около 30 дни с протрахирани симптоми до три месеца и с остатъчни
симптоми. Освидетелстваната П. е била в състояние на протрахирана
страхова реакция и емоционална дестабилизация, след което е последвало
отдръпване от заобикалящата среда. Разстройството в адаптацията е
състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи
социалното функциониране на личността. Описаните симптоми съответстват
на специфичното емоционално състояние, съотносимо с категорията
„основателен страх за здравето и живота й“. Отправените от подсъдимия Д.
спрямо нея закани са предизвикали основателен страх у освидетелстваната П.
за осъществяването им. Пострадалата П. може правилно да възприема
15
фактите, които имат значение за делото, да ги запаметява и да ги
възпроизвежда правилно в хронологична последователност.
От заключението на назначената по досъдебното производство
комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата Н.Н. С. се установява, че по отношение на нея не се установява
психическо заболяване, тя е с нормално нервно-психично развитие, без
интелектуален дефицит. По време на инкриминирания период за
освидетелстваната Н.С. липсват данни да се е намирала в някакво
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, поради което
същата е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. С оглед физическото и
психическото й състояние малолетната Н.С. е в състояние правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото. Към инкриминираната
дата - 19.05.2020 г. освидетелстваната Н.С. е преживяла остра психична криза
и е изпитала реален, основателен страх за живота си.
От заключението на назначената по досъдебното производство
комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата К.Н. С. се установява, че по отношение на освидетелстваната не
се установява психическо заболяване, тя е с нормално нервно-психично
развитие, без интелектуален дефицит, който да е пречка за правилната и
фактическа ориентация и адекватното на нея отреагиране. По време на
инкриминирания период за освидетелстваната К.С. липсват данни да се е
намирала в някакво краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, поради което същата е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си,
независимо от малолетната си възраст. В състояние е да разбира свойството и
значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. С оглед
физическото и психическото й състояние, малолетната К.С. е в състояние
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото. Тя е
възприела ситуацията към нея в инкриминирания период - от 20.04.2020 г. до
18.05.2020г. като изключително заплашителна спрямо нея. Експертите
заключават, че фактът на насилие над дете сам по себе си разрушава
основното чувство на детето за сигурност и доверие към възрастните, но и
чувството на себеуважение. Освидетелстваната К.С. е изживяла остра
16
психическа криза и е изпитала реален и основателен страх за живота си.
Преживяла е негативни емоции като гняв, безсилие, несигурност в света, като
вместо да бъде дадена закрила и сигурност, близкият възрастен е посегнал на
нея.
От заключението на назначената по досъдебното производство
комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата Ф.Н. С. се установява, че при освидетелстваната няма
анамнезни или клинични данни за наличие на същинско психично заболяване,
което да бъде приравнено към „продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието“. При малолетната Ф.С. се констатира леко
разстройство в психологичното й развитие и леко изоставане от календарната
възраст, които показват отклонение в езиково-говорно и когнитивно
отношение. Освидетелстваната Ф.С. не е в състояние да си припомни по
време и място случили се действително събития. Към момента на
инкриминираното деяние - малолетната, петгодишна пострадала Ф.С. не може
да разбере свойството и значението на извършеното спрямо нея, както и да
ръководи постъпките си. Не е била в състояние правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава показания по тях. Поради
когнитивната си незрялост освидетелстваната Ф.С. е била въвлечена в
действия, които не е разбирала напълно и не е имало капацитет да даде
съгласието си да участва в тях. На Ф.С. са нанесени психически травми, които
могат да доведат до нарушение на бъдещи адаптационни възможности и да
застрашат психическото й функциониране в личностното й развитие.
Въз основа на тази обстановка от правна страна
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият Б. А. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по
чл. 149, ал. 5, т. 1, 3 и 4, вр. Ал. 2, т. 1 и 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 29, ал. 1, б. „А“ от
НК, по чл. 144, ал. 3, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК
Относно престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1, 3 и 4, вр. Ал. 2, т. 1 и
4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК:
17
От обективна страна – в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. в с. ***, общ. ***,
обл. Софийска, на неустановени дати, няколкократно чрез употреба на сила и заплашване,
като ги е удрял по главата и тялото с ръце и тояга и е казвал, че ще ги убие, ако не си мълчат
и чрез използване на положение на зависимост и надзор, като живеещ в едно домакинство с
майка им, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на повече от две малолетни лица - три сестри, ненавършили 14-
годишна възраст, а именно: Н.Н. С., ЕГН: **********, на 13 години, К.Н. С., на 11 години,
ЕГН:********** и Ф.Н. С., на 5 години, ЕГН: **********, както следва:
в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. няколкократно, чрез употреба на сила и
заплашване, като я е удрял по главата и тялото с ръце и е казвал, че ще я убие, ако не
си мълчи и чрез използване на положение на зависимост и надзор, като живеещ в едно
домакинство с майка й, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
именно: Н.Н. С., на 13 години, ЕГН: **********, изразяващи се в опипване по гърдите
и интимните й части, целуване по устата с език;
в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. няколкократно чрез употреба на сила и
заплашване, като я е удрял по главата и тялото с ръце и тояга и е казвал, че ще я убие,
ако не си мълчи и чрез използване на положение на зависимост и надзор, като живеещ
в едно домакинство с майка й, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст, именно: К.Н. С., на 11 години, ЕГН:**********, изразяващи се в опипване по
гърдите и интимните й части, целуване по устата с език;
на 14.05.2020 г. и на 16.05.2020 г. чрез заплашване, като е казвал, че ще я убие, ако не
си мълчи и чрез използване на положение на зависимост и надзор, като живеещ в едно
домакинство с майка й, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст,
именно: Ф.Н. С., на 5 години, ЕГН: **********, изразяващи се в пъхане на пръсти в
половите й органи, като е извършил деянията при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, и деянието представлява особено тежък случай.
Налице са всички елементи от състава на вмененото на подсъдимия Д. престъпление.
На първо място, безспорно става въпрос за действия, които могат да бъдат определени
като „блудствени“ по смисъла на чл. 149, ал. 1 от НК – действия, които целят
възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Същите са
надлежно описани по-горе, поради което е безпредметно да бъдат преповтаряни.
Налице са и вменените на подсъдимия квалифициращи елементи по смисъла на чл.
149, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от НК. Видно, освен от показанията на свидетелите, пострадали
от деянията на подсъдимия, и от заключенията на изготвените СМЕ, за да сломи
съпротивата на пострадалите, подсъдимият Д. е употребил сила, изразяваща се в удари
с ръце и предмети, както и заплаха, че ще убие свидетелките ако не се съгласят с
неговите действия и кажат на някого за тях. За да извърши деянията, подсъдимият се е
възползвал от положението на зависимост, в което са се намирали свидетелките
18
спрямо него – те живеели в едно домакинство с Д., възприемали са го като баща и
именно той е осигурявал средствата за издръжка на домакинството. В тази насока са
характерни думите на подсъдимия спрямо свидетелката Н.С., че щом го отбягва, няма
място в къщата за нея. Налице са и квалифициращите елементи по ал. 5 на чл. 149 от
НК. Блудствано е с три малолетни лица - Н.Н. С., на 13 години, К.Н. С., на 11 години
и Ф.Н. С., на 5 години. В същото време, деянието е извършено от подсъдимия Д., след
като същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и не
е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 от НК. С присъдата по НОХД № 199/2018 г. по описа
на PC Пещера, на подсъдимия Д. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК,
като впоследствие е определено общо най-тежко наказание в такъв размер. Същото е
изтърпяно на 18.04.2019г., поради което и не е изтекъл срока по чл. 30 от НК.
Цялостната преценка на извършеното от подсъдимия налага извод, че става въпрос за
особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т. 8 и чл. 149, ал. 5, т. 4 от НК. Става въпрос за
блудство с три непълнолетни лица, което е повече от достатъчните за съставомерността на
деянието по чл. 149, ал. 5 от НК две лица. В същото време, за постигане на целта си
подсъдимият е използвал и двете форми на принудата – и сила, и заплаха. Не може да бъде
пренебрегнато и обстоятелството, че обуславящото рецидива престъпление е отново такова
срещу половата неприкосновеност, което показва сериозна и трайна престъпна нагласа за
извършване на такива деяния. В тази насока от значение са и обстоятелствата, че за да
постигне целта си, подсъдимият е употребил заплахи и спрямо майката на малолетните
лица, както и че възрастта на едното е в пределно ниски граници – Ф.Н. С. е била на 5
години към момента на деянието. Всичко изложено дотук води до извод, че става въпрос за
случай, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и
на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца и покриващ характеристиките по чл. 93, т. 8 от НК.
От субективна страна – този съдебен състав, подобно и на първоинстанционния съд,
приема, че подсъдимият Д. е действал при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
независимо от обстоятелството, че изготвената по отношение на него КСППЕ сочи, че той
страда от личностово разстройство – педофилия. Независимо от това, подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неизбежното
настъпване на общественоопасните последици от това деяние и е целял тези последици –
възбуждане и удовлетворение на полово желание спрямо малолетните лица. Ето защо този
съдебен състав приема, че подсъдимият, при осъществяване на деянието, е действал с пряк
умисъл.
По така изложените причини, съдът намери и в тази насока изцяло споделя
правните изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимият Б. А. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1, 3 и 4, вр.
Ал. 2, т. 1 и 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
Относно престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
144, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК:
19
Установява се от показанията на свидетелките, че подсъдимият Д. е употребил
спрямо К.П. и Н.С. изрази, подробно описани в обстоятелствената част на настоящото
решение, които изрази недвусмислено сочат, че става въпрос за закана именно с убийство.
Същите са придружени с държане и неколкократно опиране на нож в гърдите на св. П. ,
което допълнително затвърждава усещането у свидетелките, че е застрашен животът им.
Видно от заключенията на изготвените спрямо тях КСППЕ, тези закани не само са били
годни да възбудят основателен страх у свидетелките, но и са довели до такъв и специално
по отношение на св. П. до протрахирана страхова реакция и емоционална дестабилизация,
след което е последвало отдръпване от заобикалящата среда. Следователно, от обективна
страна са налице всички елементи от състава на престъпленията.
От субективна страна – подсъдимият Д. е действал при условията на пряк умисъл,
като е съзнавал, че употребява изрази, които представляват закана с убийство и че този израз
е можел да предизвика у свидетелките основателен страх от осъществяването й, доколкото
същите са били придружени с действия с нож. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
от него и е искал настъпването на тези последици.
За престъплението чл. 149, ал. 5, т. 1, 3 и 4, вр. Ал. 2, т. 1 и 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 29,
ал. 1, б. „А“ от НК законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ПЕТ ДО
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ. За престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК, законодателят е
въвел санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ШЕСТ ГОДИНИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, при условията на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл. 371, ал. 2 от НПК следва да наложи наказание при условията на чл.
58 а от НК, а именно – след като индивидуализира наказанието, да го намали с 1/3. Следва
да се посочи също така, че при своята преценка относно индивидуализацията на
наказанието, съдът е ограничен от принципа non refirmatio in peius, доколкото срещу
първоинстанционната присъда не е подаден протест или жалба от частното обвинение с
искане за налагане на по-тежко наказание. Този съдебен състав споделя релевираните
изводи на първоинстанционния съд, свързани с индивидуализацията на наказанията, които
спрямо подсъдимия Д., ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК. Налице е превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства и практическа липса на смекчаващи такива.
Подсъдимият е с обременено съдебно минало, извън деянието, обуславящо рецидива като
правна квалификация по смисъла на чл. 149, ал. 5 от НК. Всяко едно от деянията, включени
в състава на продължаваното престъпление по чл. 149 от НК само по себе съдържа по
няколко деяния спрямо всяка от пострадалите. В същото време, налице са множество
квалифициращи обстоятелства, всяко от които самостоятелно води до по-тежка наказуемост.
Не могат да бъдат пренебрегнати и данните, извеждащи се от изготвените по делото
КСППЕ, че нанесените от подсъдимия психически травми на свидетелките могат да дадат
отражение и за в бъдеще. Що се отнася до престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК,
следва допълнително да се спомене извършването на част от тях пред всички свидетели,
както и че за постигане на заплахата са използвани както вербални изрази, така и е
употребен нож. Всичко изложено дотук предполага, че за изпълнение целите на наказанието
следва на подсъдимия да бъдат наложени наказания, клонящи към предвидените за деянието
максимуми. Според този съдебен състав, наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от 18 години, наложено от първоинстанционния съд за престъплението по чл. 149, ал. 5 от
НК и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от по 4 години за престъпленията по чл. 144, ал. 3
20
от НК, ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК, доколкото ще изолират подсъдимия от
обществото за един продължителен период от време. По делото са налице немалко както
брой и относителна тежест отегчаващи отговорността обстоятелства, които не позволяват
приложението на чл. 55 от НК или допълнително снижаване на санкцията спрямо
подсъдимия Д.. Поради това, безспорно не са налице предпоставки за смекчаване на
санкцията, която подсъдимият следва да понесе за деянията си. Не са налице основания нито
за намаляване санкцията в рамките на тази по чл. 54 от НК, нито за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказание под предвидения в
специалната част на НК размер.
Ето защо възприетите от първоинстанционния съд размери на наказанията
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 18 години, наложено за престъплението по чл. 149,
ал. 5 от НК и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от по 4 години за престъпленията по чл.
144, ал. 3 от НК отразяват високата степен на обществена опасност на деянието, поради
което присъдата и в санкционната й част следва да бъде потвърдена.
Правилно, на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ На основание чл. 58 А от НК, така индивидуализираното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ е било намалено с 1/3, като е
определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
Правилно е прието, с оглед размера на наказанието и обстоятелството, че става въпрос за
деяние, извършено при условията на опасен рецидив, че същото следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален СТРОГ режим. Правните изводи на първоинстанционния съд в
тази насока са в съответствие с правната норма, поради което присъдата следва да бъде
потвърдена и в тази й част. Правилно, на основание чл. 59 от НК е зачетено времето, през
което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
настоящото производство.
Разноските са правилно възложени от първата инстанция в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и в тази насока присъдата
на СГС също следва да се потвърди.
В този смисъл първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена изцяло. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания,
налагащи нейната отмяна или изменение, поради което и на основание чл.334,
т.6 от НПК, Софийски Апелативен съд
РЕШИ:
21
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 19.02.2021г. постановена по
НОХД № 507/20г., по описа на Софийски окръжен съд.
.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22