Решение по дело №491/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Л. Н. И., с [ЕГН], чрез адв.Д. П., срещу Решение № 97 от 21.01.2024 г. постановено по АНД № 2208 от 2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0441-000037/20.03.2023г. издадено от Началник сектор при Четвърто РУП при ОД на МВР Пловдив, с което на Л. Н. И., е наложена глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

В съдебното заседаниe Л. Н. И. се представлява от адв. П., който поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Началник сектор при Четвърто РУП при ОД на МВР Пловдив не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

П. Р. съд Пловдив била установена следната фактическа обстановка.

На 19.02.2023 г. в [населено място] касаторът И. управлявала лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. №[рег. номер], като заедно с нея в автомобила се возел още един пасажер. По това време на [улица]изпълнявал служебните си задължения по контрол за нарушения С. С. - ст. полицай в Четвърто РУП - Пловдив.

Около 01:20 часа, на кръстовището на [улица]С. забелязал движението на гореописания автомобил и заедно с колега го спрели за рутинна проверка. В хода на проверката водачът на автомобила И. била поканена да й бъде извършена проба с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техните аналози „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARKJ 0023. За целта и поради спецификите на устройството, осъщестяващо теста и настройките му да работи на по-високи градуси, И. била отведена с полицейския автопатрул в районното управление.

Около 01:41ч. водачът на МПС отказала да й бъде извършена проверка с тест и затова й бил издаден талон за медицинско изследване № 071480, както и ПАМ номер 116 и 117. В талона било отразено, че след връчването на същия, а именно в 02:19 часа на 19.02.2023 г., И. трябвало до 45 минути да се яви в УМБАЛ „Св.Г.“ на [улица]. И. не се подложила чрез биологична проба на химико токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, въпреки предписанието й от полицейския орган.

С оглед направените констатации С. С. съставил АУАН Серия GА AKT: 818057/19.02.2023г. за извършено от И. административно нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДВП, изразило се в отказа й да й бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози.

Актът бил предявен на И., която го подписала с изричното отбелязване, че няма възражения по приетите констатации. Не постъпили и писмени възражения срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено процесното Наказателно постановление № 23-0441-000037/20.03.2023г. на Н. С. при Четвърто РУП - Пловдив при ОД на МВР [населено място], с което били наложени административни наказания за нарушението на правилата за движение по пътищата с дадена в постановлението правна квалификация като тази в АУАН. В НП в неговата описателна част административнонаказващият орган изложил по идентичен като в АУАН начин обстоятелствата на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.

Съдът е кредитирал показанията на актосъставителя С., който потвърждава авторството на АУАН и талона за медицинско изследване и направените в тях констатации. За изясняване на фактическата обстановка С. е посочил, че И. е била спряна в 1.20 часа, а впоследствие се наложило да бъде отведена в районното управление, за да бъде тествана с техническото средство, където се състоял и отказа й за това. Часът, който е отразен в АУАН така излизал на таблета.

Съдът е обосновал в своите решаващи мотиви извода, че нарушението е извършено виновно, като водачът съзнателно е отказал извършването на проверка за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като отказът е бил обективиран с подписа й както в АУАН, така и в Талона за изследване, в който изрично било посочено, че в случай на неизпълнение на предписанието за медицинско и химическо изследване, на основание чл. 174. ал. 3 от ЗДвП ще й бъдат наложени съответните санкции.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че Л. Н. И. е отказала да и бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на наркотици и техните аналози, т.е правилна е квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2 от ЗДвП.

В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.

Талонът за изследване бил връчен от контролния орган. Няма доказателства Л. Н. И. да е посетила указаното здравно заведение и да е дала кръвна проба.

Изцяло ирелевантни са наведените с касационната жалба доводи и възражения. От анализа на събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, районният съд е извел единствено верния извод, че Д. е управлявала МПС, непосредствено преди извършване на проверката.

Л. Н. И. е реализирала от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотици или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв.

Ответната страна не претендира разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 21.01.2024 г. постановено по АНД № 2208 от 2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.