Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
01.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №13 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на А.А.М. ***, против Ревизионен акт №Р-16002619006790-091-001/23.09.2020 г., в частта му, в която е потвърден и изменен с Решение №595/03.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателката заявява, че не била съгласна с констатациите в Решението, във връзка с Ревизионния акт, в частта им, с които е увеличен облагаемият й доход за ревизирания период, въз основа на което са й начислени допълнителни задължения и осигуровки. Излага съображения, че в Ревизионния акт били описани всички действия по установяване на фактическото състояние на доходите й за периода 2013 – 2017 г., но анализът на събраните в хода на това ревизионно производство доказателства бил едностранчив и насочен единствено в посока да докаже, че жалбоподателката била извършила закононарушение. От страна на органите на приходната администрация били взети предвид само доказателствата, имащи негативно отношение към нея, докато основното доказателство, като средствата от заема, който била получила, не се анализирали и не се вземали предвид при определяне на разполагаемата парична маса, респективно определяне на данъчните и осигурителните й задължения. Оспорващата считала, че относно договора за заем между нея и дружеството „П…К“ ООД с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция ***, било подходено целенасочено в нейна вреда. Категорично не отговаряло на истината вписаното в ревизионния доклад, респ.ревизионния акт, че дружеството е без вписан представляващ и няма на кого да връчат съответните съобщения. От справка в сайта на търговския регистър било видно, че едноличен собственик и управител бил г-н А.К., гражданин на Република К.. На 26.08.2008 г. с три договора за изкупуване на дружествени дялове бил придобил 100% от дяловете на „П…К“ ООД, а с договор с нотариална заверка №9718/2008 г. от 26.08.2008 г. било вписано и прехвърляне на дяловете на г-н А. П. П.. Новият собственик г-н П. било лицето, което предоставило заема на жалбоподателката на 28.09.2007 г. От всичко това ставало ясно, че г-н П. бил съсобственик и представляващ дружеството заемодател към датата на отпускане на заема и датата на реалното предоставяне на средствата по него, подробно описани в предоставените разписки. Фактът, че системата на НАП била непълна, не можел да оправдае едно или друго действие на администрацията, защото в регистрите на Агенцията по вписванията и по-конкретно в Търговския регистър нещата стояли по друг начин. Стъпвайки на това, че лицето не е открито, и че „П...К“ ЕООД няма вписан представляващ в ИС Контрол и не може да се генерира Съобщение по чл.32 от ДОПК, ревизиращият екип приел, че този заем не е от значение при определяне на задълженията на жалбоподателката. Последната считала това за крайно некоректно и водещо до изкривяване на фактическата обстановка, защото в случай, че бъдат взети предвид сумите, получени по договора за заем, резултатът от ревизията щял да бъде напълно различен.
Претендира се като незаконосъобразен и немотивиран Ревизионният акт, в оспорената му част, да бъде отменен.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002619006790-020-001/23.10.2019 г., издадена от И.К.К., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, за извършване ревизия на А.А.М. ***, с обхват задължения по: 1.) Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 2.) ДОО – за самоосигуряващи се; 3.) Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и 4.) Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., която е възложено да бъде извършена от 1.) Т.И.К. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.) Й.Й.Х. – Инспектор по приходите. Удостоверено е електронното връчване на ЗВР на ревизираното лице А.А.М. на 05.11.2019 г.
С последващи Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002619006790-020-002/04.02.2020 г., връчена електронно на 10.02.2020 г. и Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002619006790-020-003/05.03.2020 г., връчена електронно на 05.03.2020 г., срокът на завършване на ревизията е удължен до 03.04.2020 г.
По искане на ревизираното лице, със Заповед №Р-16002619006790-023-001/19.03.2020 г., връчена електронно на 20.03.2020 г., на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, производството по възложената ревизия е спряно за срок до 19.06.2020 г., а със Заповед №Р-16002619006790-143-001/22.06.2020 г., връчена електронно на 23.06.2020 г., на основание чл.35 от ДОПК производството е възобновено, считано от 22.06.2020 г., със срок на ревизия след възобновяването – 07.07.2020 г.
Ревизионното производство е спряно и със Заповед №Р-16002619006790-023-002/08.07.2020 г., връчена на ревизираното лице електронно на 08.07.2020 г., на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, и на основание чл.35 от ДОПК – възобновено със Заповед №Р-16002619006790-143-002/21.07.2020 г., връчена електронно на 27.07.2020 г., считано от 21.07.2020 г.
Във връзка с ревизионното производство са отправяни Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) – ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, гр.Пловдив; Българска телекомуникационна компания ЕАД гр.София, банки и мобилни оператори, от които са получавани съответни отговори. Получени са справки относно поддържани картова и банкова сметка, ***, както и разплащателни сметки в лева и евро в ОББ АД.
Отправяни са и Искания за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО) – от ОДМВР Хасково за предоставяне информация относно пътуванията на лицето в чужбина през ревизирания период и от Община Хасково, МДТ, относно декларираните или заведени на друго основание недвижими имоти и пътни превозни средства, платени данъци и такси по ЗМДТ, в отговор на които са постъпили справки.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16002619006790-040-001/04.11.2019 г., връчено електронно на А.А.М. на 05.11.2019 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от същата е изискано да представи подробно изброени документи, включително такива относно получените от нея доходи (източници и размер на доходи и други получени приходи) за ревизирания период, по години, включително получени заеми, кредити и други – възмездни и безвъзмездни. Указано й е да посочи всички трети лица, органи и учреждения, у които се намират данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до нейните права и задължения, или до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в производството.
Под вх.№94-00-6931/12.11.2019 г. е заведен подаденият от А.А.М. до ТД на НАП Пловдив отговор на ИПДПОЗЛ. В същият е посочила, че е омъжена със съпруг М. Н. М. и едно дете под 18 години, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. е работила като наето лице по трудов договор и има доходи от трудови правоотношения, за които прилага справка от регистър НАП, изброила е получени за периода дарения от родителите им и заем от близки в размер на 36 000 лв. за покупка на апартамент на името на съпруга й, притежаваното движимо и недвижимо имущество. Приложила е документи – договор за покупко-продажба на МПС, декларация от майка си Е. В. за дарение на парична сума, Договори за заем – от 04.04.2014 г. със заемодател Е. К. за сумата 4800 евро и от 22.03.2014 г. със заемодател А. Й. за сумата 4800 евро, справки от НАП за осигурителния доход на А.А.М. при осигурител Н. М. – Н. ЕТ.
С изх.№РД-22-112/19.03.2020 г. на ТД на НАП Пловдив, до А.А.М. е изпратено Уведомление №Р-16002619006790-113-001/18.03.2020 г., с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същата е уведомена, че при извършването на ревизията е установено, че за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. е получавала приходи с неизяснен произход. За ревизираните периоди лицето не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирало доходи, освен получените по трудови правоотношения. Уведомена е, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода и осигурителните вноски ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Определен е срок за представяне на документи и за вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението, което е връчено електронно на 18.03.2020 г.
С изх.№РД-22-113/19.03.2020 г. на ТД на НАП Пловдив, до А.А.М. е изпратено и Уведомление №Р-16002619006790-139-001/18.03.2020 г., на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, връчено електронно на 18.03.2020 г.
Под изх.№9400-2214/19.03.2020 г. до А.А.М. е изпратено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-16002619006790-040-002/18.03.2020 г., връчено електронно на 18.03.2020 г., с което й е указано на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК да представи документи относно произхода на наличните парични средства в брой, внесени от нея по изброени три сметки в ОББ АД на конкретно посочени дати.
В отговор на това ИПДПОЗЛ от А.А.М. до ТД на НАП Пловдив е подадено писмено обяснение с вх.№94-00-2214/29.05.2020 г., в което посочва, че паричните средства, внесени от нея в ТБ ОББ през 2014, 2016 и 2017 година са от заем, който тя и съпругът й получили през 2007 г. от г-н А. П. П., управител на дружество „П…К“ ООД. Заемът е получен въз основа на договор за паричен заем от 28.09.2007 г. като сумата на същия е в размер на 250 000 евро. Заемът им бил даден от г-н П. с цел да създадат цех за производство на обувки в гр.Х.. Част от парите били похарчени още през 2007 и 2008 г., но предвид разразилата се световна икономическа криза, се договорили с г-н П. да замразят проекта. През 2009 г. загубили връзка с г-н П. и до момента не се били срещали с него и не били върнали заема на фирма „П…К“ ООД. Няколко пъти пращали писма с покана за среща на адреса на фирмата, но не последвала никаква реакция оттам. Тези средства били използвани за осъществяване на описаните от ревизиращите органи вноски.
Към писменото обяснение е приложен Договор за паричен заем от 28.09.2007 г., сключен между „П…К“ ООД, с Булстат ********* и адрес на управление ***, представлявано от управителя А. П. П., гражданин на Република Гърция, с посочен адрес в гр.А., като заемодател и М. Н. М. и А.А.М., като заематели, за сумата в размер на 250 000 евро, която ще бъде предадена от заемодателя в брой срещу издаване на разписка и ще бъде върната заедно с уговореното възнаграждение еднократно или на части до 31.12.2011 г. В т.2(1) от Договора е предвидено предаването на сумата от заемодателя на заемателите да се извърши на пет вноски от по 50 000 евро, първата при подписване на договора и останалите – на посочени дати, последната от които 15.11.2007 г. Приложени са и пет броя Разписка за получена сума, съответно от 28.09.2007 г.; 10.10.2007 г.; 19.10.2007 г.; 30.10.2007 г. и 15.11.2007 г., според всяка от които на съответната дата А. П. е броил сумата от 50 000 евро на получатели М. М. и А.М.. Договорът за паричен заем и разписките са подписани от вписаните в тях лица и положен печат на „П…К“ ООД – П.. Приложено е и Писмо потвърждение на разчети №ПК0003/19.02.2008 г., подписано от А. П. – управител, адресирано до М.Н.М. и А.А.М., с което ги моли, във връзка с изготвянето на финансовия отчет на дружеството, да потвърдят задълженията си към „П…К“ ООД, гр.П. към 31.12.2007 г., възлизащо на 488 957.50 лв. – левовата равностойност на 250 000 евро по договор за паричен заем от 28.09.2007 г.
Според Протокол №1566180/18.03.2020 г., към ревизионното производство е присъединен съставеният на съпруга на жалбоподателката М. Н. М. Ревизионен акт №Р-16002619001762-091-001/13.01.2019 г., ведно с Ревизионен доклад №Р-16002619001762-091-001/18.09.2019 г. и доказателствата към него.
На основание чл.117 от ДОПК от определения екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад №Р-16002619006790-092-001/04.08.2020 г., в който са обективирани извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства, и направените констатации.
Констатирано е, че А.А.М. е задължено лице по смисъла на чл.14 от ДОПК, като физическо лице – носител на задължения за данъци или задължителни здравноосигурителни задължения, от 15.02.2018 г. е съдружник в „Стар Лайт“ АЕМ ООД ЕИК *********. За периода 2013 – 2017 г. не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Осигурявано е по трудови правоотношения от м.01.2013 г. до м.12.2017 г. от ЕТ „Неждет М.“ ЕИК *********. Посочено е, че настоящата ревизия е вследствие на приключила ревизия №Р-16002619-092-001/18.09.2019 г. на съпруга на ревизираното лице, относно предоставени куриерски услуги от страна на „Еконт Експрес“ ООД – доставка на пратки с наложен платеж или пощенски паричен превод на територията на страната на лицето Ш. А. С./В. И. И., сестрата на ревизираното лице за периода 2013 – 2017 г. вкл, включително и М. Н. М..
Посочено е, че в хода на ревизията на А.А.М. са установени данни за укрити приходи/доходи в размери, за които ревизираното лице не е подало декларация, предвидена в ЗДДФЛ. А.А.М. е осигурявана по трудови правоотношения. В хода на ревизията е установено нарастване на имущественото й състояние, за което лицето не представя доказателства за произход на паричните средства, с които е захранило банковите си сметки и придобило недвижим имот.
Изброени са извършените от ревизиращите органи процесуални действия, като е посочено, че по Искане за извършване на насрещна проверка от други ОП №Р-16002619006790-141-001/25.06.2020 г. не е получен Протокол от извършваната проверка, поради неоткриване на адреса за кореспонденция на управителя, или друго упълномощено лице на „П…К“ ООД с ЕИК *********. Посочено е също, че към момента на изготвяне на ревизионния доклад проверката не е приключила, поради невъзможност на органите по приходите да връчат изготвеното Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения на управителя на цитираното дружество, от когото са изискани писмени обяснения и документи: предоставило ли е дружеството суми за финансова помощ/заем на А.А.М. и М.Н.М., да посочи период, размер на дадената сума, начин на предаване, получилите я лица, да се представят копия на договори, разписки, банкови извлечения и др., да се предоставят сведения погасен ли е заема или част от него към момента. Удостоверено е, че за връчване на това ИПДПОЗЛ са извършени две посещения на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК – ***, документирани с Протокол Обр.Кд-73 сер.АА1553868/29.06.2020 г. и сер.АА1553869/08.07.2020 г., като на посетения адрес не е открит представляващия и/или упълномощено от него лице, определено да получава съобщения от органите на НАП. Отразени са констатациите от извършената от ревизиращия екип проверка в базата данни на НАП за „П…К“ ООД. Посочено е, че от извършените проверки и събраните доказателства ревизиращият екип не приема за доказано обстоятелството за получен паричен заем от „П…К“ ООД, мотивирано с това, че сумата е значителна, не е внесена от управителя на въпросното дружество, нито е от банковата сметка на същото, освен това ревизираното лице не е декларирало това обстоятелство в ГДД по ЗДДФЛ за нито една от годините назад във времето. Няма установено време или намерение за връщане на въпросната сума, както и на кого и по коя банкова сметка.
Извършен е анализ на финансовото и имущественото състояние на ревизираното лице, като са взети предвид и данните от ревизионното производство на съпруга й. Направена е проверка на източниците на доходи и приходи. Установен е поток, отразяващ имущественото състояние на А.М. за 2013 г., като ревизиращият екип е приел за начално салдо сумата от 5000 лв., поради непредставяне на доказателства и недеклариране на никой от членовете на семейството доходи за облагане. Органът по приходите е пристъпил към определяне на основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и чл.124а за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски, като взема предвид относимите към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. Като относими обстоятелства са отчетени вида и характера на фактически осъществяваната дейност и движението на остатъците по банковите сметки на лицето – установено захранване на банкови сметки в брой от ревизираното лице, за които същото не представя доказателства относно произхода на сумите. Като съотносимо обстоятелство по чл.122, ал.2, т.8 от ДОПК е прието, че лицето не представя доказателства относно паричните средства, които внася в брой на каса по банковите си сметки в ОББ АД, съответно по години: 4 400 лв. – 2013 г.; 50 000 лв. – 2014 г.; 47 319 лв. – 2016 г. и 75 000 лв. – 2017 г. Извършено е проследяване по отделните години на паричните средства в началото на данъчния период, постъпленията и разходите, и паричните средства в края на данъчния период, като е установено, че за 2013 г. няма превишаване на разходите над приходите, но внесените на каса, в брой по банкова сметка ***, за които А.А.М. не представя доказателства относно произхода им, представляват облагаем доход по чл.17 от ЗДДФЛ.
В резултат на извършения анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, ревизията определя данъчната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., върху недекларираните доходи съответно в размери от 4 400 лв., 50 000 лв., 54 296 лв. и 75 000 лв., за които ревизиращият екип приема, че са доход от трудова дейност.
В табличен вид към Ревизионния доклад е направено Предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 04.08.2020 г.
Екземпляр от Ревизионния доклад, ведно с указаната в същия възможност по чл.117, ал.5 от ДОПК – ревизираното лице да направи писмено възражение по доклада и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването, е връчен електронно на А.А.М. на 30.08.2020 г.
Под вх.№94-00-5755/10.09.2020 г. е заведен подаденото от А.А.М. възражение против Ревизионния доклад, озаглавено жалба, и съдържащо молба за преразглеждане на констатациите в доклада относно предоставянето на заема по Договора за паричен заем от 28.09.2007 г. Към възражението е приложено извлечение от ТРРЮЛНСЦ за актуалното състояние на „П…К“ ЕООД, ЕИК ********* към дата 04.09.2020 г.
От И. К. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002619006790-091-001/23.09.2020 г., в който са изложени съображения за неоснователност на подаденото възражение срещу Ревизионния доклад и се потвърждават направените в РД констатации и определените при ревизията задължения.
Изложени са и мотиви, че в хода на ревизионното производство на съпруга на А.А.М. договорът за заем и разписките не са били представени, от което се прави извод, че същите не са съществували към датата на издаване на неговия РА от 13.11.2019 г., представеният договор няма достоверна дата и не се установява наличие на друг от изброените в чл.181, ал.1 от ГПК белези, които доказват достоверно, че договорът и разписките са съставени на посочените в тях дати. Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му, включително датата, съответства на обективната действителност. Освен това предоставянето на заем в размер на 250 000 евро без клауза за надлежно обезпечение също довежда до мисълта, че въпросните документи са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства. Отбелязано е, че доколкото не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателя с оглед запазване на интересите им, следва, че въпросният заем не обективира действително установени отношения, а е с цел да послужи в хода на ревизионното производство. Според договора сумата е следвало да бъде върната до 31.12.2011 г., а не са представени твърдените от ревизираното лице писма – покани, изпращани до заемодателя. При условие, че сумата е голяма, и финансовият интерес също е значителен. Освен това лицето е следвало да спази чл.50, ал.1, т.5, б.„б“ от ЗДДФЛ, като подаде годишна данъчна декларация по образец за получените парични заеми, непогасени към края на данъчната година остатъци, а М. и А.М. не са подавали такива декларации от 2008 г. до 2017 г. Описани са действията, извършени във връзка с Искане за извършване на насрещна проверка №Р-16002619006790-141-001/25.06.2020 г. на дружеството „П…К“ ЕООД, със седалище в гр.П., включително изготвено съгласно чл.32 от ДОПК Съобщение №П-16001320109168-С32-001/13.07.2020 г., качено на информационното табло в Офис Пазарджик и публикувано в интернет страницата на НАП на 13.07.2020 г. и свалено на 28.07.2020 г. Изброените съставени документи са представени по делото с административната преписка, включително ГДД по чл.92 от ЗКПО на ЕООД от 31.03.2009 г.
В таблица към Ревизионния акт са посочени установените размери на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 23.09.2020 г. на А.А.М. – всичко 54 849,43 лв.; съответно задължения за довнасяне в размер общо на 39 518,93 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 15330,50 лв.
Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, екземпляр от Ревизионния акт е получен от А.А.М. на 24.09.2020 г.
С жалба, подадена по пощата на 02.10.2020 г., видно от датата на товарителницата на куриерската фирма, и постъпила под вх.№94-00-6347/05.10.2020 г. в ТД на НАП – Пловдив, А.А.М. обжалва изцяло Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив.
С
придружително писмо изх.№94-00-6347#1/12.10.2020 г. от Директора на ТД на НАП Пловдив, жалбата,
ведно с пълната административна преписка по издаването на акта е изпратена до
Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив и видно от поставения щемпел с вх.№20-28-268/12.10.2020
г., същите са постъпили в дирекцията на 12.10.2020 г.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №595/03.12.2020 г. Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на А.А.М., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК:
– потвърждава Ревизионен акт №Р-16002619006790-091-001/23.09.2020 г., с който допълнително са установени следните задължения:
Вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 3 351,53 лв. и лихви 1 884,77 лв.;
Вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 2 078,70 лв. и лихви 1 169,29 лв.;
Вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 1 309,19 лв. и лихви 736,05 лв.;
Общо 6 739,42 лв. и лихви 3 790,11 лв.;
– изменя същия Ревизионен акт в частта, с която допълнително са установени следните задължения:
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. – на главница 4 268,60 лв. и лихва 2 340,32 лв.
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. – на главница 201,71 лв. и лихва 69,60 лв.
Вноски за ДОО за 2016 г. – на главница 3 453,09 лв. и лихва 1 237,81 лв.;
Вноски за ЗО
за 2016 г. – на главница 2 158,18 лв. и лихва 773,65 лв.;
Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. – на главница 1 348,86 лв. и лихва 483,51 лв.;
Общо от главница 16 657,01 лв. на 11 431,25 лв. и от лихва 6 754,97 лв. на 4 904,89 лв. и
– отменя Ревизионен акт в останалата част на допълнително установените с него задължения.
По отношение на изменителната и отменителната част на решението, решаващият орган сочи, че от страна на ревизиращия екип е допусната съществена неточност при определяне на облагаемия доход, като органите по приходите са провели ревизионното производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, но резултатът от извършения анализ на получените доходи и направените разходи сочи, че за 2013 г. „няма превишение на разходите над приходите“, а за 2017 г. превишението на разходите над приходите по съставените таблици в РД е в размер на 0,00 лв., и за А.М. не се определя годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК, с оглед на което определената с РА годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК за 2013 г. и за 2017 г. се изменя на 0,00 лв., което води до отмяна на дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 10% на 0,00 лв. за тези години. Преизчислява се определената с РА годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК за 2014 г. и за 2016 г., като установеното на лицето несъответствие са намалява с размера на ЗОВ.
Съгласно представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път, Решение №595/03.12.2020 г. е връчено на А.А.М. на 03.12.2020 г.
Жалбата срещу Ревизионния акт до съда е подадена на 16.12.2020 г., видно от датата в товарителница за куриерска пратка с баркод 51520165, чрез Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е регистрирана под вх.№94-00-164/17.12.2020 г.
По искане на жалбоподателката по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, по поставените въпроси, изготвена от вещо лице К.А.Н.. В констативната част на заключението е посочено, че данъчната основа е облагаемият доход за съответната данъчна (календарна) година, и тя е сбор от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход, т.е. всеки един доход се определя по реда, установен за него, след което всички доходи се сумират и се облагат като едно цяло. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи за всеки вид доход – това е сбор от всички парични и непарични доходи, получени от ДЗЛ през данъчната година. Според вещото лице отговорът на поставения първи въпрос би бил различен в зависимост от това признава ли се за получена от жалбоподателката сумата в размер на 250 000 евро, с левова равностойност 488 957 лв., по приложения към делото Договор за паричен заем от 28.09.2007 г. Тъй като данъчните органи са дали съответния отговор във вариант „без признаване на сумата по договора за заем“, експертизата дава само варианта „с признаване на сумата по договора за заем“. В табличен вид експертизата представя как биха изглеждали сумите по години, посочени в ревизионния доклад, при такъв вариант, и дава заключение, че при този вариант няма недостиг на парични средства за всички календарни години в равносметката на жалбоподателката, в т.ч. в броя, посочени в колона 8 от таблицата. В този смисъл, при този вариант липсва данъчна основа (облагаем доход), върху който да се начислят данъци и осигурителни вноски, съответно няма дължим данък върху доходите.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган, който с решението си не го е отменил изцяло, а частично го е потвърди и частично – изменил.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания Ревизионен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за неоснователна.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложената по делото Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 г., издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Пловдив, с която на органа, издал Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002619006790-020-001/23.10.2019 г. (И. К. К., на длъжност Началник сектор), са били делегирани надлежни правомощия за това.
Ревизионен доклад №Р-16002619006790-092-001 е съставен от определения със ЗВР екип от ревизори на 04.08.2020 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, след възобновяване на спряното производство за извършване на ревизията със Заповед №Р-16002619006790-143-002/21.07.2020 г., считано от 21.07.2020 г. Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 30.08.2020 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение, каквото е депозирано на 10.09.2020 г..
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 23.09.2020 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх.№20-28-268/12.10.2020 г.) се е произнесъл с Решение №595/03.12.2020 г., с което частично е изменил и потвърдил Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура, и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия.
Спазен е и особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, при който е протекло ревизионното производство. С разпоредбите на чл.122 – 124а от ДОПК са регламентирани основанията и правилата за извършване на ревизии при особени случаи, които са приложими както за установяване на основата за облагане с преки и косвени данъци, така и за определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски. В процесния случай на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на задълженото лице А.А.М. е изпратено Уведомление №Р-16002619006790-113-001/18.03.2020 г., с което същата е уведомена, че при извършването на ревизията е установено, че за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. е получавала приходи с неизяснен произход, тъй като за ревизираните периоди не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирала доходи, освен получените по трудови правоотношения. Уведомена е, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода и осигурителните вноски ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК.
В процесния случай се установява, че ревизиращите органи са извършили дължимия анализ на източниците на доход на жалбоподателката, извършили са съпоставяне на придобитото от същата за периода движимо и недвижимо имущество, със сумата на декларираните и получените приходи, доходи и всички други източници на финансиране. Съпоставката е извършена по години, въз основа на събраните доказателства, и с оглед на всички факти и обстоятелства, установени за периода. Изложените в жалбата твърдения на оспорващата, че от страна на органите на приходната администрация били взети предвид само доказателствата, имащи негативно отношение към нея, са неоснователни, тъй като видно от събраните по делото доказателства, при извършване на ревизията органът е събрал и обсъдил всички относими доказателства и обстоятелства. Не се установяват по делото обстоятелства или писмени доказателства, от значение за установяване на правнорелевантни факти, които да не са били предмет на преценка от ревизиращия орган.
Единственият повдигнат от жалбоподателката като спорен въпрос е правилно ли ревизионният орган не е взел предвид при определяне на разполагаемата парична маса, респ. определянето на данъчните и осигурителните й задължения, заема, който същата била получила от дружеството „П…К“ ООД с ЕИК *********, съгласно представения Договор за паричен заем от 28.09.2007 г., за сумата от 250 000 евро, подписан от А. П., който към тази дата бил управител на посоченото дружество.
В тази връзка следва да се посочи, че оспорващата не представя с жалбата си нови доказателства, различни от представените в ревизионното производство Договор от 28.09.2007 г. и пет броя разписки за получена сума от 50 000 евро, от съответните дати, и писмо за потвърждение на разчети, които са били предмет на преценка от ревизиращия и решаващия органи.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите, до които са достигнали тези органи, за неприемане тези доказателства като надлежно удостоверяващи получаването на паричния заем, за правилни. Видно е, че след като с ИПДПОЗЛ от 04.11.2019 г. от задълженото лице А.А.М. е изискано представяне на документи и писмени обяснения относно получените от нея доходи за ревизирания период, по години, включително получени заеми, и на същата е указано да посочи всички трети лица, у които се намират данни в тази връзка, А.А.М. е подала отговор от 12.11.2019 г., в който паричен заем за сумата от 250 000 евро от „П…К“ ООД не е посочен като получен от нея и/или съпруга й.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.3 от ДОПК, след връчване на Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на финансиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Законът презюмира наличие на подлежаща на облагане с данъци печалба или доход при наличие на обстоятелствата по чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, а именно: т.1 – стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; т.2 – направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. В тези хипотези са приема, че са доказани и основанията за извършване на облагането по особения ред по чл.122, ал.1, т.2 и/или т.7 от ДОПК.
В случая след като до А.А.М. е изпратено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-16002619006790-040-002/18.03.2020 г., с което й е указано на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК да представи документи относно произхода на наличните парични средства в брой, внесени от нея по изброени банкови сметки, от А.А.М. е подадено писмено обяснение от 29.05.2020 г., в което посочва, че паричните средства, внесени от нея в ТБ ОББ през 2014, 2016 и 2017 година са от заем, който тя и съпругът й получили през 2007 г. от г-н А.П.П., управител на дружество „П…К“ ООД. Ревизиращите органи са установили внесените в брой суми по години: 4 400 лв. за 2013 г., 50 000 лв. за 2014 г., 47 319 лв. за 2016 г. и 75 000 лв. за 2017 г., като са приели, че лицето не представя доказателства относно произхода им. Настоящият съдебен състав напълно споделя направения от ревизионните органи анализ, че не може по категоричен начин да се кредитира твърдението на жалбоподателката, че сумите по договора за заем са действително получени и то на посочените в разписките дати. Правилни са съображенията, че договорът за паричен заем е частен документ, без достоверна дата, а в ревизионното производство не са събрани доказателства дружеството заемодателят да е притежавало в брой сумите, в размерите и към датите, посочени като такива на предаването им, както и не е доказано реалното предаване на сумата по формалния договор за заем. Обосновано в ревизионното производство е прието, че сумата е значителна, а не е от банковата сметка на дружеството, като освен това ревизираното лице не е декларирало обстоятелството на получен заем в нито една от ГДД по ЗДДФЛ назад във времето, каквото задължение е имало по закон – чл.50, ал.1, т.5, б.„б“ от ЗДДФЛ. Няма установено време или намерение за връщане на въпросната сума от 2007 г., нито данни на кого или по коя банкова сметка ***. Ревизиращите органи са направили опити да извършат насрещна проверка при дружеството „П…К“ ООД със седалище в гр.П., като са изпращали на адреса за кореспонденция на същото Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения, включително по въпросите предоставило ли е същото дружество суми за финансова помощ или заем на А.А.М. и нейния съпруг, и погасен ли е към момента заема или част от него. Несъбирането на обяснения в тази насока обаче не опровергава изводите на ревизиращия екип, тъй като в производството в случая тежестта да установи сочените обстоятелства е за ревизираното лице. От извършените от ревизионните органи справки в базите данни на НАП и събраните писмени доказателства се установява, че „П…К“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 03.09.2007 г. – регистрация по избор и на 04.11.2008 г. е дерегистрирано по чл.176 от ЗДДС по инициатива на ОП, дружеството няма регистрирани МПС, няма регистрирано ФУ, не са декларирани имоти, а в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО декларация (ГДД с вх.номер **********/31.03.2009 г.) е деклариран общ размер на приходи 121 хил. лева.
При ревизиите, извършвани по реда на чл.122 от ДОПК, разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК въвежда презумпция за вярност, до доказване на противното, на фактическите констатации в ревизионния акт, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните в хода на ревизията доказателства. В процесния случай от страна на оспорващата тази презумпция не е оборена, и като краен резултат съдът приема, че правилно ревизиращият орган е определил данъчните и осигурителни задължения на същата при непризнаване като получена в заем от дружеството „П…К“ ООД парична сума в размер на 250 000 евро.
Тъй като с наведените в жалбата твърдения не се оспорва фактически установеното в ревизионното производство относно придобитото от А.А.М. в ревизирания период движимо и недвижимо имущество, нито направените разходи, съдът приема, че в съответствие със събраните в ревизионното производство доказателства годишната данъчна основа за облагането по ЗДДФЛ на жалбоподателката за 2014 г. и 2016 г. правилно е определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, и наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е доказано по делото.
В хода на ревизията са събрани доказателства и е установено несъответствие между получени от ревизираното лице доходи и имущественото му състояние и извършените разходи за тези данъчни периоди, като жалбоподателката не е посочила други източници на паричните средства, внесени от нея в ТБ ОББ през 2014 и 2016 година, поради което правилно е прието, че същата е извършвала друга трудова дейност, от която е получила доходи, послужили за извършване на плащанията. Същите не са декларирани по реда на ЗДДФЛ и не е платен дължимият данък. При определяне на основата за облагане с ДДФЛ за всяка от двете ревизирани години – 2014 и 2016 г., решаващият орган правилно е приел размера на несъответствието като доход от друга трудова дейност. При изменението на Ревизионния акт в тази му част, правилно е изчислена данъчната основа, съответно размера на дължимия данък, като доказателства, опровергаващи този извод, не бяха ангажирани от жалбоподателката в настоящото производство. Спорният по делото въпрос относно размера на данъчната основа не беше доказан по категоричен начин, при доказателствена тежест за жалбоподателката, която претендира права от този факт. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателката не оспорва останалите установени от ревизиращия орган факти, включително размерите на изчислените като дължими вноски по КСО и ЗЗО за съответните данъчни периоди, които съдът приема за коректно изчислени след изменението на Ревизионния акт с Решение №595/03.12.2020 г., на общо 26 865,67 лв., от които 18 170,67 лв. главница и 8 695 лв. лихви.
Предвид изложените съображения и наличните по делото доказателства, съдът намира, че Ревизионен акт №Р-16002619006790-091-001/23.09.2020 г., в обжалваната му част, в която е потвърден и изменен с Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е законосъобразен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци, и оспорването му следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съобразно изхода на спора, основателно е своевременно направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 336 (хиляда триста тридесет и шест) лева.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М. ***, против Ревизионен акт №Р-16002619006790-091-001/23.09.2020 г., в частта му, в която е потвърден и изменен с Решение №595/03.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1336 (хиляда триста тридесет и шест) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: