О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……................../15.01.2018 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в закрито
съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 5936
по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 73 197 от 14.12.2017 г. на Д.Д.Д., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***№ 10 и настоящ адрес:***№ 3 – Д, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. М.П. от АК –
Шумен срещу постановление от 08.12.2017 г. на Районна прокуратура – Варна за
прекратяване на досъдебно производство № 1791 по описа за
Жалбоподателят Д.Д.Д. моли за отмяна на
прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство и моли
делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Варна за продължаване на
действията по разследването, като навежда подробни аргументи в защита на своята
позиция. На първо място посочва, че в хода на досъдебното производство е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че материалите по делото
не са му били предявени по съответния ред, вследствие на което той е бил лишен
от възможността да направи бележки и възражения по разследването.
Жалбоподателят Д. изразява своето несъгласие с извода на наблюдаващия прокурор,
че извършеното от него престъпно посегателство е от частен характер, като
подчертава, че дори прокурорът е приел, че същият е „длъжностно лице”, поради
което и въобще не е следвало да прекратява наказателното производство и да дава
срок на пострадалия да депозира частна тъжба пред съда. Също така намира за
уместно самият той да бъде разпитан пред съдия, с оглед закрепване на
показанията му като свидетел.
Самото досъдебно производство № 1791 по описа за
В хода на досъдебното производство не са били привличани като обвиняеми
конкретни лица.
С постановление от 08.12.2017 г. на Районна прокуратура – Варна досъдебно
производство № 1791 по описа за
От фактическа страна, съдът намира
за установено следното:
Към датата 30.07.2016 г. св. Д.Д.Д. изпълнявал
длъжността управител на магазин „Интер Спорт”, находящ
се в търговски център „Гранд Мол Варна”, с адрес: гр.
Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров” № 2. Търговския обект бил стопанисван от търговското дружество „Дженко България” ЕООД – гр. София.
Към същата тази дата св. М.Т.Т.изпълнявал
длъжността „продавач – консултант” в същия този търговски обект – магазин
„Интер Спорт”.
Около 15:00 часа на 30.07.2016 г. св. Т. отишъл на работното си място, след
като малко по – рано същия този ден получил телефонно обаждане от св. В.Х.Ч.,
че него ден същият би трябвало да бъде на работа, при това следвало да започне
да изпълнява служебните си задължения от 13:45 часа.
Докато св. Т. се преобличал в съблекалнята на търговския обект, св. Д. се
приближил към него и отправил към него устна забележка за това, че не се е явил
навреме на работа.
Тъй като св. Т. не бил съгласен с констатацията на св. Д., тъй като той от
своя страна имал уговорка със своя колега св. Д.Д.Д.,
двамата да разменят смените за този същия ден 30.07.2016 г., св. Т. и св. Д.
влезли в словесен конфликт, който се разиграл точно в пространството между
вратата, свързваща склада и офиса на магазина и вратата на съблекалнята на
търговския обект.
Св. Т. започнал да търси сметка с думите си защо св. Д.му отправя словесни
забележки, веднага след което св. Т. се приближил към св. Д. и започнал да бута
с ръцете си тялото му. След това св. Т. опрял главата си до главата на св. Д.,
като започнал да я натиска.
Св. Д. хванал с ръка св. Т. за врата и започнал да го бута, за да отдалечи
тялото му от своето, след което св. Т. нанесъл удар с ръката си в главата на
св. Д..
Вследствие на нанесения му удар с ръка, св. Д. загубил равновесие и паднал
върху няколко на брой кофи, пълни с вода и намокрил тялото си.
Св. Д. направил опит да се изправи на крака, но в същото време св. Т. го
хванал с ръцете си за врата му и започнал да стиска врата на св. Д..
В този момент в помещението влязла св. Ч., която видяла как св. Т. държи с
две ръце врата на св. Т. и натиска тялото му към земята.
Св. Ч. веднага казала на двамата мъже да престанат с физическото
съприкосновение, при което св. Т. освободил врата на св. Д. и двамата се
изправили, като в този момент устата на св. Д. била разкървавена.
Видно от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно –
медицинска експертиза, на 30.07.2016 г. св. Д. е получил следните травматични
увреждания: травматичен оток в областта на лявото рамо на долната челюст, разкъсно – контузна рана по левия
ръб на езика, контузия на шията по дясната повърхност, ивицесто
червеникаво хоризонтално разположено ожулване в областта на дясната предмишница с дължина 4 –
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата на Д.Д.Д. е депозирана в предвидения в
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК срок и е срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което съдът я намира процесуално допустима.
По същество съдът я намира за основателна,
поради следните съображения:
Още на пръв поглед силно впечатление прави очевидното противоречие в
позицията на наблюдаващия делото прокурор по отношение основанието за
прекратяване на наказателното производство.
От една страна представителят на държавното обвинение приема, че „обвинението
не е доказано поради, което следва частично досъдебното производство да бъде
прекратено”, която позиция изпълва хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, а
същевременно посочва като основание за прекратяване на наказателното
производство нормите на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, които предвиждат наказателното производство да бъде
прекратено, ако извършеното деяние не съставлява престъпление или деянието не е
било извършено.
По – важното в случая обаче е, че съдът не споделя изводите на Районна
прокуратура – Варна, че към настоящия момент са налице основания за
прекратяване на наказателното производство, независимо дали въз основа на чл.
чл. 234, ал. 1, т. 2 от НПК или въз основа на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като намира този
извод за неправилен.
Самият наблюдаващ прокурор приема, че действително св. Д. има качеството
„длъжностно лице”, но счита, че от
събраните по делото доказателства не може да се „докаже осъществяването на
престъпление от общ характер”, Предвид
тази позиция очевидно наблюдаващият прокурор приема, че не може да бъде
установено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, конкретно нанасяне на телесна повреда
от страна на св. Т. на св. Д., тогава обаче възниква логичния въпрос защо на
основание чл. 50 от НПК дава указание на пострадалия да предяви частна тъжба за
причинената му телесна повреда.
Защото се получава така, че от една страна представителят на държавното
обвинение приема, че липсват доказателства за осъществено изпълнително деяние,
а от друга страна препраща пострадалият свидетел да потърси правата си по реда
на чл. 80 и сл. от НПК, където същият евентуално да докаже случването на изпълнителното
деяние.
Това би било допустимо, ако наблюдаващият прокурор беше приел, че св. Д.
няма длъжностно качество, но според съда от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява длъжностното качество на св. Д. (както в действителност
е приела Районна прокуратура – Варна), поради което и е вътрешнопротиворечив
извода за прекратяване на наказателното производство.
Според съда са налице
достатъчно гласни доказателства, които да установяват, че св. Т. е упражнил
физическа агресия спрямо св. Д.. На първо място това са показанията на самият
св. Д., който изключително подробно разказва за нанесения му удар от св. Т. и
след това как св. Т. го е хванал с ръцете си за врата и го е натискал към
земята.
Разбира се право е на наблюдаващият прокурор да прецени кои показания на
свидетели да кредитира и на кои съответно да не дава вяра, но в конкретния
случай въобще не са коментирани показанията на св. Д. в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, макар и в една част те да са
подкрепени от показанията на св. Ч., която също споделя, че „В следващия момент видях управителя Д. да
лежи на земята и Михаел беше подпрян с коляно на земята и с две ръце го държеше
за врата и го настискаше към земята.”. Св. Ч. допълва, че „Д. се опитваше да се освободи и да стане” . Според съда
показанията на св. Ч. са изключително ценни, тъй като те изцяло опровергават
показанията на св. Т. и за да се приеме извод за липса на доказателства за
извършено престъпление, според съда е повече от задължително наблюдаващият
прокурор да изрази своите съображения защо не кредитира и не дава вяра на
показанията на двамата свидетели Д. и Ч..
Според съда не е необходимо да се извършват някакви конкретни процесуално –
следствени действия или поне съдът не вижда някакви процесуално – следствени
действия, които биха били полезни за разкриване на обективната истина по делото
(включително според съда не е необходимо св. Д. да бъде разпитван пред съдия),
но няма как да бъде споделен извода на Варненската районна прокуратура за липса
на осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК.
Действително съдът няма право да се меси в преценката на Прокуратурата на
кое лице да бъде повдигано обвинение, но мотивите на наблюдаващия прокурор за
прекратяване на наказателното производство съдът намира за необосновани, поради
което и не могат да бъдат споделени.
По изложените съображения и на основание разпоредбите на чл. 243, ал. 6, т.
3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление от 08.12.2017 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно производство
№ 1791 по описа за
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Варна, с оглед изпълнение указанията на
съда, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Преписи от определението да се връчат на Районна прокуратура – Варна и на адв. М.П. от АК – Шумен в качеството на процесуален
представител на Д.Д.Д..
Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд – Варна в
седемдневен срок от получаването на препис, съобразно разпоредбата на чл. 243,
ал. 7 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: