Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260111 04.06.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и пети май 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 747 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу Г.Д.Д.. Ищецът
твърди, че е поел задължение да снабдява ответника с ел.енергия за обект на
потребление в гр. Гълъбово, ул. „Еделвайс“ № 1, за ИТН 2205371, по открит
клиентски номер на ответника **********. Твърди, че доставил на ответника
ел.енергия в периода от 16.10.2018 г. до 15.04.2019 г. в размер на 102,65 лв.,
която сума били издадени четири фактури и която сума не била платена от
ответника. Твърди, че за забава в плащането била начислена мораторна лихва в
размер на 14,76 лв. за периода на забава от 05.12.2018 г. до 07.06.2020 г.
Твърди, че за това му вземане била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 322/2020 г. на РС-Раднево, но ответникът
не бил открит на известните адреси и заповедта му била връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което иска от съда да постанови решение, с което да
установи вземането му заповедта за изпълнение за сумата за главница и мораторна
лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор ответника Г.Д.Д., чрез особения представител адв.
Ж., в който твърди, че не оспорва обстоятелството, че е консумирана ел.енергия
за процесния период и в процесния размер, както и наличието на задължение за
мораторно обезщетение. Прави признание на иска на основание чл. 237 ГПК и иска
от съда да постанови решение при признание на иска и да се определят разноските
по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Процесуалният
представител на ищеца в съдебно заседание на 25.05.2021 г. прави искане за
произнасяне с решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК с оглед направеното
от особения представител на ответника признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК
предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и
да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай
са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът Г.Д.Д., чрез особения представител адв. Ж., е
направил изрично изявление за
признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си
представител, изрично е поискал в откритото
съдебно заседание съдът да се произнесе
с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът е одобрил на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК с протоколно определение от 25.05.2021 г., съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо
основание се произнася по разноските.
Тъй като исковете се
уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски в производството /заповедно и исково/. Такива са доказани за платена
държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер на 75
лв. държавна такса за исковото производство, юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 50 лв. съгласно чл.78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 26 НЗПП и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер
на 100 лв. съгласно чл.78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и сумата
от 300 лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 237, ал. 1 от
ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Г.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** и постоянен адрес ***, дължи на „****” ЕАД, ЕИК ****, с
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов”
№ 37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 102,65 лв. (сто и два лева и 65 ст.), представляваща стойност на
неплатена консумирана електрическа енергия, доставена за периода от 16.10.2018
г. до 15.04.2019 г. в обект на потребление, находящ се в гр. Гълъбово, ул.
„Еделвайс“ № 1, ведно със законната лихва върху главницата от 08.06.2020 г. до
окончателното й погасяване, и сумата от 14,76 лв. (четиринадесет лева и 76 ст.)
– представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.12.2018
г. до 07.06.2020 г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 168/14.07.2020
г. по ч.гр.д. № 332/2020 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, да
заплати на „****”
ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща разноски за
производството за платени държавни такси, адвокатски възнаграждения и
възнаграждение за особен представител в заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: