Решение по дело №1435/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260059
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20191810101435
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

No260059

гр. Ботевград, 17.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

 

при участието на секретаря Х. К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1435 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът- “К. Б.” ЕООД, гр. С. твърди, че на 22.10.2015 г. между “* ф.” ЕООД и ответника И.Д.В. е сключен Договор за кредит *по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно заявката му, на ответника е отпусната сумата в размер на 300.00 лв., като кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 21.11.2015 г. Сочи, че сумата от 300.00 лв. е отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод посредством И.. Поддържа, че с настъпване на падежа по договора на 21.11.2015 г. кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 22.11.2015 г. (денят, следващ падежа), “* ф.” ЕООД започва да начислява наказателна лихва. Твърди, че на 01.02.2018 г. “* ф.” ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с ищеца “К. Б.” ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания No *, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по процесния договор за кредит срещу ответника в общ размер на 667.26 лв. По силата на сключения договор за цесия цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците от името на цедента за прехвърляне на задълженията му, като към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия. Сочи, че от сключване на договора за цесия до настоящия момент неизпълнението на задълженията и забавата на ответника продължават. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 300.00 лв., представляваща главница по договор за кредит No *, и сумата от 66.86 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 22.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът- И.Д.В. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител- адв. Л.Н., оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Сочи, че от представения по делото договор не се удостоверява извършването от ответника на електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри. Липсва самото електронно изявление на ответника за сключването на договора, което се удостоверява с допълнително обстоятелство – активирането на изпратения линк за потвърждение и натискане на бутон “подпиши”. Липсват и доказателства сумата по кредита действително да е преведена на ответника. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Наред с това твърди, че договорът е недействителен поради това, че не са спазени конкретно посочени в отговора изисквания на ЗПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са представени заверени копия на Договор за кредит No */22.10.2015 г. – неподписан, ведно с приложените към същия Общи условия, също неподписани.

Видно от заверено копие на разпечатка от Разписка за извършено плащане No *, ищецът е превел чрез системата на И. на ответника сумата от 300.00 лв.

Съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., Приложение No 1 към същия, твърдяното процесно вземане е цедирано от * ф.” ЕООД на ищеца К. Б. ЕООД.

От заверено копие на Известие за доставяне е видно, че ищецът е изпратил на ответника Уведомление за прехвърляне на вземания изх. No 995/14.02.2018 г., което не е получено от длъжника. Самото уведомление не е представено по делото.

По делото по реда на чл. 192 от ГПК е изискана от третото неучастващо в производството лице И. АД разписката за извършеното плащане  No *, като е представена разпечатка на писмена справка в табличен вид, съдържаща наличната информация относно превода, която не е подписана от ответника като получател на сумата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Съдът намира, че така предявените искове са неоснователни по следните съображения:

 Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност се предвижда по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Легалната дефиниция за договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР - това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. 

За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. От цитираната разпоредба следва, че доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В т. 3 на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е  получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Отделно от това в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). В ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР са нормативно уредени и съответните доказателствени средства - преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. 

В настоящия случай не са представени доказателства нито на хартиен носител, нито в електронен вид, че сключването на твърдения договор за кредит се предхожда от попълнена от ответника заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на договор за кредит посредством електронната страница на кредитодателя. Липсват доказателства ответникът да се е съгласил да получи кредит чрез натискане на бутон Подпиши. Ако действително са разменени насрещни електронни изявления на двете страни, изразяващи взаимна воля за сключване на договор, то наличието им остава недоказано. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител съгл. чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, има характера единствено на препис, заверен от страната. С оглед чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и т. 3.4 от ОУ в тежест на ищеца е да установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на договор, както и че е изявила съгласие за сключване на договора. По силата на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.3 от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на изявлението - заявка или формуляр за кандидатстване, направен от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва.

Твърденията на ищеца за потвърждаване на сключването на договора и за предоставена на ответника информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора, остават недоказани. Представените на хартиен носител договор, ведно с общи условия към него според настоящия състав не доказват тези обстоятелства, тъй като не са подписани от ответника и като такива не могат да се противопоставят на ответника. Същевременно по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца, че изявлението, касаещо общите условия при които се твърди да е сключен процесният договор, е направено електронно и че същото е прието от ответника, както и да е предоставена, респективно да е получена от ответника твърдяната преддоговорна информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства, от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени да са направени от ответника.

Само по себе си въвеждането на личните данни на потребителя в системата на ищеца не достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данни на ответника, който не носи подпис на ответника, не се ползва с доказателствена сила.

На следващо място, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за получаване на сумата от 300.00 лева по договора от ответника. Представеното преводно нареждане няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не носи подпис на ответника. Този документ удостоверява превод на сумата от ищеца чрез системата на И. АД, но не удостоверява изплащане на ответника. В него няма изявление на ответника, че приема сумата. Липсват и доказателства сумата да е достигнала до получателя. Последното не се установява и от представеното от третото за делото лице  И. АД – писмена справка в табличен вид, тъй като същата не съставлява разписка от кредитополучателя за получаване на сумата и не съдържа неговото удостоверително волеизявление за посочения факт. Дори да се приеме, че цитираното преводно нареждане доказва изплащане на сумата по точно този кредит, то с оглед на поставеното в чл. 10, ал. 1 от ЗПК изискване за писмена форма на хартиен или друг траен носител като условие за действителност на договора за потребителския кредит, то доказателства за нейното спазване на са представени. Така дори да се приеме плащане на сумата от 300.00 лева при отсъствието на доказана облигационна връзка, произтичаща от Договор за кредит No */22.10.2015 г., то в рамките на настоящото производство ищецът не би могъл да претендира същата на заявеното договорно основание.

Тъй като искът за главница е неоснователен, неоснователен се явява и обусловеният от него акцесорен иск за наказателна лихва.

Предвид всичко гореизложено, предявените искове следва да се отхвърлят, поради недоказаност на валидно възникнало кредитно правоотношение между страните.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

           

ОТХВЪРЛЯ предявените от на “К. Б.” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ш. П.” No *, срещу И.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 300.00 лв., представляваща главница по Договор за кредит No */22.10.2015 г., и иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 66.86 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 22.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :