Решение по дело №2550/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.203 и сл. от АПК.

Образувано по искова молба от „Ейс Софт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], м. „******“, [улица]против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, представлявана от Изпълнителния директор Е. А., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от: 475.00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди в производството по отмяна на незаконосъобразното НП №03-007753/31.05.2017г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 208.61 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 27.09.2019 г. – 16.11.2023 г.

В исковата молба се излага, че претендираната главница представлява направените съдебно – деловодни разноски по КАНД № 1620/ 2019 г. по описа на АдмС – Варна, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, за ищеца възниква правото да получи обезщетение за забава.

В съдебно заседание претенцията се поддържа изцяло така, както е заявена, от адв.И. З. от АК – Сливен, упълномощен от представляващия ищцовото дружество, който претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответната страна - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, чрез процесуалния си представител ю.к. Г. А. оспорва иска като сочи, че отмяната на НП в случая не е довела до реализиран състав по ЗОДОВ; в евентуалност сочи, че ако такъв е настъпил, то е налице съпричиняване на вредоносния резултат, понеже дружеството не е оказало съдействие на инспектора в хода на АНП, предхождащо издаването на НП, а са представи изисканите документи едва в производството пред съда по обжалването му. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящото производство.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на исковата претенция, като счита, че в случая са налице всички предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НП № 03-007753/31.05.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на основание чл.415 ал.1 от КТ (в актуалната към 2017г редакция – ДВ бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.), на „Ейс Софт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за това, че на 24.01.2017г. в [населено място] в качеството му на работодател не е изпълнило задължително предписание на контролен орган по т. 3 от Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017г с краен срок на изпълнение до 23.01.2017 г., с което му е дадено предписание инструктажът на работниците да се провежда от лице, на което е проведено обучение по безопасност и здраве при работа съгл.чл.6 ал.1 т.1 вр.чл.7 ал.5 т.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ бр.102/2009г).

Дружеството ищец предприема обжалване на НП по реда на ЗАНН, като с Решение № 867/ 07.05.2019 г. по АНД № 5857/2018 г. по описа на РС – Варна, ХХХІІ с-в НП е отменено.

От страна на ответника е предприетото касационно обжалване на отменителното решение на ВРС, като с решение №1729/27.09.2019г по КАНД № 1620/ 2019г на АС – Варна, Х касационен състав, актът на ВРС е оставен в сила.

Решението на АдмС – Варна е влязло в законна сила при постановяването му, т. е. на 27.09.2019г.

Видно от приобщените като доказателство в настоящото производство заверени копия от материалите по КАНД № 1620/ 2019 г, пред АдмС- Варна са представени пълномощно от М. В. П. – управител на „Ейс Софт“ ЕООД в полза на адв. И. З. от АК-Сливен за процесуално представителство по делото до приключването му пред всички инстанции (л. 6 от касационното дело), и договор за правна защита и съдействие между същите страни (л. 6 гръб от касационнатаделото на ВРС), в който е включено изрично изявление за заплатено във брой при подписването му на 07.06.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 475.00 лв, удостоверено с подписите на представляващия ищцовото дружество и пълномощника му, с предмет – изготвяне и депозиране на възражение против КЖ по АНД 5857/ 2018 г. на ВРС и за процесуално представително и защита пред АдмС – Варна.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, представляващи разходи за плащане на адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление и за процесуалното представителство в образуваното дело по оспорването му пред Районен съд-Варна, т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес, срещу пасивно легитимирания ответник съобразно чл.205 от АПК във вр. чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. дело № 3/ 2004г. на ОС на съдиите от Гражданска колегия на ВКС – държавният орган - ЮЛ, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

Съгласно ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и за присъждане на разноски в производството по обжалване, квалифицирани като такива по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, са подсъдни на административните съдилища. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204 ал. 1 от ЗОДОВ за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. В настоящия случай, съдебното производство по обжалване на НП е приключило преди влизане в сила на изменението на чл. 63 ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г. ), предвиждащ възможност за присъждане на разноски на страните по реда на АПК в производствата по ЗАНН. Следователно, предприетия от дружеството исков ред за репарация на имуществени вреди е единственият допустим и възможен такъв в случая. Искът е предявен на 17.11.2023 г., в рамките на общия [възраст] срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП на 27.09.2019 г., съгласно изискването на чл. 204 ал. 1 от АПК. Гореизложеното обуславя извод, че искът е процесуално допустим.

Разгледана по същество, допустимата искова претенция е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:

ЗОДОВ развива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, а именно: отмяна на НП като незаконосъобразно; претърпяна от „Ейс Софт“ ЕООД имуществена вреда и причинно-следствена връзка между нея и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление.

В случая, безспорно установен по делото е факта на отмяна на издаденото от ответника НП.

Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/ 2014 г. на ВКС и ВАС, макар че НП не е административен акт по см. чл. 21 ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Издаването му е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди при отмяна на незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

На следващо място, адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовото дружество в производството по ЗАНН пред административния съд, несъмнено представлява отрицателно засягане на имуществената му сфера. Ето защо, то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена вреда. В случая е ангажирано едно, но достатъчно и достоверно според настоящия съдебен състав доказателство за сторени такива разноски, а именно – горецитираният договор за правна защита и съдействие, в който изявлението за заплатено изцяло и във брой адвокатско възнаграждение в размер на 475.00 лв. за процесуално представителство по КАНД № 1620/ 2019 г. е удостоверено с подписите на управителя на дружеството - настоящ ищец и неговия адвокат-пълномощник, които не са оспорени от ответната страна в хода на настоящото съдебно дирене, т.е. договорът в тази му част има характер на разписка (в този смисъл са и разяснения по т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

По изложените съображения следва да се приеме, че това изявление валидно доказва действително заплатена сума от ищцовото дружество на неговия пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство имуществена вреда.

На следващо място - по силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая е налице изискуемата пряка причинно-следствена връзка между направените от дружеството-ищец разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Следователно, налице е и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено изобщо отмененото впоследствие като незаконосъобразно НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Намаляването на имуществото на ищцовото дружество със заплатената сума за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, считано от наказаното лице за незаконосъобразно. В този смисъл е и приетото с ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/ 2016 г. на ОС на съдиите от П. и Втора колегия на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

Заплатеното възнаграждение подлежи на репарация с оглед установеното кумулативно наличие на трите предпоставки за основателност на предявения иск по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, претърпени имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 475 лв. за процесуална защита и представителство в производството, в което НП е отменено, т.е. доказана е и причинно-следствената връзка между тях.

Гореизложеното обуславя извод за основателност на предявения иск, същият е доказан изцяло – както по основание, така и по размер, което налага уважаването му.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат не намира подкрепа в доказателствата по делото, а това за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 475.00 лв. е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Процесното НП не е отменено неоказано съдействие от юридическото лице в хода на АНП, конкретно – непредставени документи, което да е предизвикало издаване на НП, отменено в последствие след представянето на същите документи в хода на съдебното производство, а поради установено от съдебния състав нарушение на материалния закон. С оглед изложеното, това възражение не се споделя от настоящия състав, респ. не следва да се съобразява при определяне размера на обезщетението.

Разглеждането на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 475.00 лв., е допустимо в настоящото производство, тъй като е първо по ред относно претенцията за присъждане на такова, респ. с оглед обективната невъзможност за релевирането му от ответника в предходен момент. Съгласно актуалната към 2019 г. редакция на чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 84 от 2016 г. ), за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и /или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. С оглед размера на наложената с отмененото НП имуществена санкция от 2 500 лв., чл.7 ал. 2 т. 2 от Наредбата в относимата и редакция предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес [рег. номер] 5000 лв. възнаграждение в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Следователно, размерът на минималното възнаграждение е 405 лв. Уговореното и изплатено такова от 475 лв. незначително надвишава тази стойност, като след съобразяване фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника действия и продължителността на производството, се налага извода че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК – за редуциране на адвокатския хонорар. Нещо повече, договореният и заплатен размер от 475 лева представлява справедливо обезщетение за положения от упълномощения адвокат квалифициран юридически труд като обем и продължителност, както и с оглед постигнатия правен резултат предвид факта, че от съдебните състави е възприето неговото възражение за незаконосъобразност на НП.

С оглед изхода на предявения главен иск произтича и основателността на акцесорните претенции – за заплащане на лихви, дължими във всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Съобразно разрешението, дадено в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, или в случая – 27.09.2019г., датата на постановявяне на решението по кАНД №1620/2019г на АдмС – Варна. Поради изложеното претендираната мораторна лихва в размер на 208.61 лв. (определен посредством програмен продукт „Апис Финанси“) да бъде присъди от тази датата на влизане в сила на решението на касационния състав -27.09.2019 г. до деня предхождащ датата на предявяване на иска – 17.11.2023 г. В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 475.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от дружеството-ищец и на осн.чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответната администрация следва да бъде осъдена да му плати направените в настоящото производство разноски в размер на 425 лв. (25лв. ДТ + 400лв. адвокатско възнаграждение съгл. договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023 г. – л. 6 по делото, определен в минималния размер по чл.8 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, представлявана от Изп. директор да заплати на „Ейс Софт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], м. „******“, [улица], сумите от: 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по кАНД №1620/ 2019г. по описа на АдмС - Варна, с което е оставено в сила решение по АНД № 5857/2018 г. на РС – Варна, в което е отменено НП №№03-007753/31.05.2017г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и наложената на дружеството Имуществена санкция от 2 500лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и 208.61 лв. (двеста и осем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 475.00 лева, начислено за периода 27.09.2019 г. – 16.11.2023 г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, представлявана от Изп. директор, да заплати на „Ейс Софт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], м. „*****“, [улица]сумата в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.