Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Ц.като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело №5813 по описа за 2018г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2
СК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от С.П.П., ЕГН**********,***
против В.С.П.,***, действаща със съгласието на нейната ***Г.В.А., ЕГН**********,
в която се твърди, че ПлОС с решение № 378/12.10.2017 г. влязло в сила на
12.10.2017 г. по в.гр.д № 651/2017 г. по описа на същия съд отменил решение № 1046 от
21.06.2017г., постановено по гр.д № 2296/2017 г. на ПлРС в частта, с която е
отхвърлен предявения иск от А.С.П. против ищеца за разликата над присъдената
месечна издръжка в размер на 180 лв. до 200 лв., както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск от В.С.П. против ищеца в настоящото производство за разликата над присъдената
месечна издръжка в размер на 160 лв. до 200 лв., като вместо него постановил:
осъжда С.П.П. да заплаща на детето си А.С.П. допълнително над присъдения от
ПлРС по гр. д № 2296/2017 г. размер от 180 лв. месечно още 20 лв. месечно за
допълване до дължимия размер на месечната издръжка общо в размер на 200 лв.,
считано от 30.03.2017 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното им заплащане.Със същото решение ПлОС осъдил ищеца да заплаща за
детето си В.С.П., като непълнолетна със съгласието на ***ѝ Г.В.А. допълнително,
над присъдения от ПлРС по гр.д № 2296/2017 г. размер от 160 лв. месечно още 40
лв. месечно за допълване до дължимия размер на месечната издръжка общо в размер
на 200 лв., считано от 30.03.2017г. до настъпване на законни причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното им заплащане.
Твърди, че от момента на определяне на гореописаните размери на
издръжката за двете деца, обстоятелствата съществено се изменили. Твърди, че от
м. Март 2018 г. работи в „***“ ЕООД, като е назначен на минималната работна
заплата. Твърди, че чистият му доход е 465,59 лв. Твърди, че има съпруга, с
която живее и която има две непълнолетни деца, които живеят с тях в едно
домакинство и за които се грижат. Твърди, че съпругата му получава месечно
около 900 лв. Твърди, че за него гореописаните размери на присъдената издръжка
за децата А. и В. са непосилни. Миналата година бил изпаднал в забава в
плащането, поради фактическа невъзможност за заплащане, при което бившата му
съпруга депозирала жалба в РП-Плевен. Твърди, че задължението му било над 6 000
лв. и тъй като на него не му отпускат кредити, съпругата му изтеглила такъв в
края на юни 2018 г. и който кредит ще изплащат до м.юли 2021 г. Твърди, че
същевременно всеки месец вървят задължения за издръжка, които не може да
изплаща. Твърди, че с така определените размери на издръжка обрича семейството
си на живот в заеми и невъзможност да задоволяват ежедневните си и необходими
за жизнения минимум потребности. Твърди, че към момента синът му А. е
пълнолетен и учащ, но ищеца сериозно се затруднява да изплаща присъдената му
издръжка. Твърди, че семейството му е поставено в положение, в което повече
няма как да тегли кредити за изплащане на задълженията му, тъй като изплащат
вече изтеглените такива, а към момента му е трудно да плаща и текущата издръжка
на двете си деца. Твърди, че при така определения размер на издръжките за двете
деца е затруднен да изпълнява това задължение, за което носи и наказателна
отговорност. Моли, на основание чл.150
от СК да бъде намален размера на определената месечна издръжка за детето В. от
200 лв., на размер който отговаря на нуждите на детето и възможностите на ищеца, а именно 130 лв.
В срокът по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. В
отговора са изложени множество правни съображения. Като фактически твърдения се
посочва, че В.С.П. е на 16 години и е ученичка в десети клас, като с всяка
следваща учебна година се увеличават средствата за закупуване на учебници,
учебни пособия и друга художествена литература, както и допълнителни разходи в
хода на образованието ѝ, имайки предвид естеството на обучението ѝ
в ***, със специалност: „Извършване на термални процедури“, които са специфични
и по-скъпи, като това не изключва необходимостта от средства за закупуване на обувки,
дрехи и др. подобни, както и увеличените ѝ средства за покриване на нейните ежедневни
нужди на подрастваща личност. Твърди, че тя има нужда от социално общуване с
деца на нейната възраст. Същата има желания и мечти, които в момента не може да
постигне, тъй като не може да си позволи таксите за участие в организираните
извънкласни мероприятия, даващи допълнителна насоченост и подготовка - например
едно от настоящите ѝ желания е да посещава солфеж и пеене, защото има
талант, което на седмица е в размер на около 20 лв., което е невъзможно да бъде
осъществено, поради липсата на средства; желае да тренира карате, което също
ѝ се отдава, но и това не може да си позволи, поради таксите, за които
няма средства, като дори за съжаление не може да отиде на екскурзия със
съучениците си, поради липса на средства за това. Желае да посещава с приятели
кино, театър, сладкарница, кафене и др. социални заведения, но поради липсата
на средства, които едва стигат за насъщния, тя не може да осъществи. Твърди, че
тази социална изолираност много ѝ тежи и тя често изпада в депресивни, а
също така и в агресивни състояния, които без намеса на психолог или психиатър
не могат да се овладеят и това води до тежки и необратими заболявания. Твърди, че В.С.П. страда от
заекване, което е лекувано в гр. София срещу доста голяма сума - повече от 2500
лв. /за което
*** Г.В.А. е теглила нееднократни кредити./ Твърди, че с течение на времето заекването
периодично се задълбочава, а понякога и отшумява, за което е необходимо да се
провеждат специални курсове с логопед с цел избягване на нежелани ефекти, което също е много скъпо-струваща процедура.
Твърди, че страда от нощна енуреза, във връзка с което ползва памперси, тъй
като изпусканията ѝ нощем не могат винаги да се контролират, което
ѝ създава психологически проблем, който рефлектира към други по-сериозни
заболявания, като себорея, лишеи и всякакви видове дерматити, за чиито лечения
се изисват много средства и на практика не винаги се постига желания резултат
или никакъв такъв. Твърди, че страда от хипотиреоидизъм и нарушена функция на
щитовидната жлеза, за чието лечение е необходимо непрекъснат контрол от лекар -
специалист, лекарства, посещения на санаториуми, които са трудност за
ежедневието й, поради липса на необходимите средства. Твърди, че в период от
три години и половина, с много трудности, няколко вида скоби и брекети, била
отстранена ортодонтската ѝ аномалия в Дентален факултет гр. София, срещу
солидната сума -от повече от 4000 лв., за което *** Г.В.А. е теглила
многократни кредити, като има поставени пластини на долни зъби, които имат
постоянна нужда от наблюдение, корекции и смяна, за което е необходимо да
посещава лекуващия ѝ лекар в гр. София. Твърди, че страда от болки в
ставите и ходилата, като има плоскостъпие, за което са необходими ортопедични
стелки, струващи от 50 до 90 лв. на чифт., но е непосилно да бъдат отделени
средства за закупуване на тези стелки. Твърди, че има нарушено зрение, което
предполага и носене на очила, но към момента няма и не са ѝ закупени,
отново поради липсата на финансови средства. Заради нервите, нервните кризи,
проблемите в училище и в разделеното семейство, получила себореен дерматит,
опадали ѝ мигли и вежди, получава симтоматични бъбречни кризи,
задълбочило се заекването, освидетелствана е с диагноза дислексия и
постравматично разстройство, самонаранява се и др. подобни. Твърди, че за тези
ѝ проблеми се посетили много лекари в гр. Плевен и гр. София, което също
е свързано със средства. Твърди, че е необходимо периодично да посещава
специалисти като:логопед, психолог, психиатър, невролог, ендокринолог, уролог,
нефролог, ортопед, фиотерапевт, алерголог, дерматолог, УНГ, ортодонт, очен, АГ
и др. Твърди, че всичките ѝ заболявания предполагат два пъти в годината
посещение на санаториум, рехабилитация, физиотерапии, в размер на около 40-45
лв. дневно за по около седем дни, което финансово е непосилно за
семейството, като при цялата горепосочена необходимост от средства липсва
заинтересованост и участие на родния ѝ баща. Твърди, че детето
В., не само че няма намалени нужди от дължимата към
настоящия момент съдебно-присъдена издръжка, а дори напротив, с увеличение на нейната възраст, нуждите ѝ постоянно и
значително нарастват, като вече са увеличени многократно разходите за покриване
на нуждите ѝ за ежедневието - за храна, облекло, лечение, медикаменти, социални
контакти, културни мероприятия, спортни занимания и др. подобни. Твърди, че
понастоящем нейните нужди се покриват от ***. Твърди, че тя е в тежко финансово и
здравословно състояние. Изплаща кредити, теглени във връзка с осигуряване на
потребностите на децата. Твърди, че бащата умишлено укрива доходите си за да не
плаща изръжка на децата. Излага съображения, че длъжна да помага на ищеца в
изпълнение на неговите родителски права и задължения е и настоящата му съпруга.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от съдебно решение № 378/12.10.2017г.,
постановено по в.гр.д.№ 651/2017г. на ОС-Плевен, с което е изменено Решение №
1046/21.06.2017г. по гр.д.№ 2296/2017г. по описа на РС-Плевен, че С.П. е осъден
да заплаща на детето В.С.П. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. Със същото
решение, С.П. е осъден да заплаща на А.С.П. сумата от 200 лв. месечна издръжка.
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за семейно
положение № 880009/13.07.2018г., че С.П. е баща на децата В.С.П., ЕГН**********,
А.С.П., ЕГН********** и М.С.П., ЕГН**********, които са навършили пълнолетие.
Не се спори между страните и се установява от същото удостоверение, че ищеца е
в граждански брак с Л.П..
Видно от Удостоверение № 48/11.07.2018г. и Удостоверение № 70/20.11.2018г, С.П.
получава чисто месечно трудово възнаграждение в размер на 466,00 лв.
Съгласно Трудов договор № 89/19.03.2018г. С.П. работи по трудово
правоотношение с *** ЕООД на длъжност „***“ при месечно трудово възнаграждение
в размер на 600 лв.
Установява се от Служебна бележка № РД-24-096/12.10.2018г., че В.П. е
ученик в 10 клас през учебната 2018/2019г. в ***, със специалност „***“.
От представената медицинска документация за детето В.П./л.225 до л.321 от
делото/ се установява, че тя има заболяванията, посочени в отговора на исковата
молба, които датират още от 2009г. и понастоящем, за които са закупувани
медикаменти и правени разходи за лечение.
От Удостоверение № 14-00060543/10.10.2018г. се установява, че Г.А.-***на
ответницата е получила обезщетения за временна нетрудоспособност за м.05,06 и
м.09.2018г., които са в общ размер от 770,25 лв.
От Служебна Бележка № 170/28.09.2018г. е видно, че Г.А. в периода от
14.03.2016г. до 25.09.2018г. почти всеки месец е ползвала отпуск за различен
брой дни поради временна нетрудоспособност.
От Болничен лист/л.69 от делото/ се установява, че Г.А. е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност от 26.09.18г. до 28.10.2018г. с диагноза
„Дифузна кистозна мастопатия“.
От всички представени медицински документи по отношение на здравето на Г.А.,
находящи се на л.72 до л.74 от делото се установява, че тя е с множество
заболявания от различен характер.
От представените множество писмени доказателства/л.101 до л.126 от делото/
се установява, че Г.А. е ползвала множество кредити.
Видно от представените копия на
жалби и молби/л.75-88/ се установява, че Г.А. е подавала същите до Прокуратура
на Р България срещу С.П., за незаплащане на присъдените на децата В. и А.
издръжки.
Установява се от Служебна бележка № 281/09.01.2019г. на УМБАЛ
Г.Странски-Плевен, че Л.И.П. е с диагноза „ Исхемичен инсулт на двете
малкомозъчни хемисфери и в БЛЗМА“. Приета е на 29.12.2018г. за лечение в
Отделение по Анестезиология и интензивно лечение, в кома, на изкуствена
белодробна вентилация.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Л.П., въпреки че е заинтересована от изхода на делото като
съпруга на ищеца. Показанията ѝ са преки, логични и не се опровергават от
други събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на ищеца му е
трудно за даплаща определения размер на издръжката на В., тъй като реализира
доходи само от трудово правоотношение. Съжителстват в едно домакинство св.Л.П.,
ищеца Св.П., както и двете деца на св.Л.П. от предходен брак. Трудно е
заплащането на издръжката, тъй като семейството има заеми, както и изпълнителни
дела, водени срещу С.П. от бившата му съпруга Г.А.. Опитват се да плащат тези
задължения, но нямат възможност да ги изплатят наведнъж. Налага се да вземат
заеми от близки и познати, освен кредитите от кредитни институции. Съпрузи са с
ищеца от около 5 години. Живеят в ***заедно с нейните деца, които пътуват
ежедневно до училище с автобус. Ищеца С.П. не взема участие в издръжката на
децата на съпругата си, тъй като не му стигат да покрива заемите си, издръжката
към неговите деца, както и комуналните разходи на домакинството. С.П. преди
м.март 2018г. е работел като е монтирал дограма, но от м.03.2018г. работи само
по трудово правоотношение, по което работи 8-9 часа и няма възможност да работи
допълнително.
От показанията на св.Б.М.Т.,
които съдът кредитира като преки, незаинтересовани и кореспондентни с
останалите, събрани по делото доказателства, се установява, че преди време св.Т.е работил заедно с ищеца и са
поставяли дограми до 2010г., но вече не се занимават с това. С.П. продължил да
се занимава с поставяне на дограма до зимата на 2017/2018г., когато продал
машините и приключил. Ищеца има финансови затруднения и редовно е искал назаем
пари от свидетеля, с обяснение, че са му необходими за заплащане на издръжката
на децата.
Съдът кредитира
показанията на св.Р.Г.Т., въпреки че е заинтересована от изхода на спора, като
баба на ищцата по майчина линия. Показанията ѝ са преки, логични и в
соътвествие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че В. живее заедно с ***си и брат си в гр.Плевен, а св.Т.живее
преимуществено на село, заедно с нейния съпруг, който е болен, а понякога ходи
в гр.Плевен за да помага финансово и физически за отглеждането на децата. В.
иска много средства за изръжка, но не могат да ѝ бъдат осигурени
всичките. В. е страдала от заекване, проблем със зъбите, за което няколко
години е лекувана в София. Сега се оплаква от краката си, очите си, нощна
енуреза, заекването се е възобновило. Понастощем В. също ходи по лекари във
връзка със заболяванията ѝ. На св.Т.се е наложило да изтегли заем за да
ги подпомогне финансово за издръжката на децата, тъй като *** не успява.
От показанията на св.А.Ц.Ц.,
които съдът кредитира, като незаинтересовани и логични се установява, че често Г.А.-***на
детето В. често иска пари назаем от свидетеля, тъй като не ѝ достигат за издръжка
на детето. Последно е искала за учебници на В., но св.Ц.не успяла да ѝ даде.
От изслушването на детето
В.П. по реда на чл.15 ЗЗДет. се установява, че страда от различни болести, за
които са необходими средства за лечение и помощни средства, като ортопедични
обувки. Счита, че нормалната, необходима ѝ сума за издръжка е в размер на
30-40 лева за храна дневно, но поне 10 лв. е минимума. Получава от ***си обаче
по 10-15 лв. два пъти седмично.
От приетия по делото
социален доклад се установява, че детето В. съжителства с ***си Г.А. и брат си А.П.
в собствено жилище. Детето има затруднения в обучението и има нужда от
допълнителни уроци. Желае да посещава часове по поп-пеене, но няма финансова възможност
за това. Има заболяване „нощна енуреза“, заекване, себореен дерматит,
плоскостъпие, за което ползва ортопедични обувки, соигурени от ДСП-Плевен.
Освен това ползва ортопедични стелки, които са по около 50 лв. и се закупуват 2
пъти годишно. С.П. живее в едно домакинство със съпругата си Л.П., както и
нейните две деца от предходна връзка. Взето е становище, че с увеличаване
възрастта на детето, нарастват нуждите му за храна, облекло, образование,
здравеопазване, което налага увеличаване на средствата за задоволяване на
материалните му и духовни потребности.
Представени са и други
неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Имайки предвид правната квалификация на иска за намаление на присъдена
издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във
връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при
които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в намаляване на
нуждите на правоимащия от издръжка или намаляване на материалните възможности
на задължения родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на
размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера
на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като
изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде
преценявано с оглед на това дали поисканото намаление ще бъде основателно.
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Следователно,
получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да
е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило
пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и
т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията - Н., Л., "Семейно право на
РБ", стр. 488, изд. 1994 г.). Алиментното задължение на родителя обаче не
е безусловно, що се касае до даването на издръжката и зависи от възможността на
същия да предоставя такава - арг. от чл. 143, ал. 2 СК. Това означава, че
родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или
деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
По делото безспорно е установено, и не се спори, че В.П. е дъщеря на ищеца
и не е навършила пълнолетие, поради което, той ѝ дължи заплащането на
издръжка безусловно.
Съдът намира, че от определяне размера на действащата издръжка е изминал един не особено дълъг период от време
– малко повече от 1 година, но са настъпили други трайни изменения във
възможностите на двамата родители да дават издръжка на детето. При определяне на размера на дължимата понастоящем
от ищеца издръжка е съобразено от съда, че към този момент ищеца по делото е
получавал трудови доходи в размер на около 600 лв., които е реализирал от
дейност по поставяне на дограма. В настоящото производство се установи, че
ищеца вече работи по трудово правоотношение и реализира месечен доход в размер
на 466 лв., което съставлява трайно изменение в обстоятлествата. Такове
изменение е налице и във възможността и на *** на детето Г.А. да осигурява
издръжката му. От представените по делото доказателства, се установи, че тя
често ползва отпуск поради временна нетрудоспособност. Не се спори между
страните, че понастоящем е диагнозтицирана с онкологично заболяване, във връзка
с което провежда лечение. В тази връзка, съдът намира, че нейната възможност да
осигурява издръжка на детето В. трайно е намаляла, тъй като същата не може да
полага труд, получава обезщетение за временна неработоспособност и прави
по-големи разходи за лечението си.
При определянето на размера на издръжката вече е било взето под внимание,
че детето В. страда от посочените в исковата молба заболявания, като в
настоящото не се установи влошаване на нейното състояние или отпадане на някое
от заболяванията ѝ, които са хронични и периодично се обострят. Не се е
променило и посещаваното от детето училище и необходимостта от разходи за
училището. В.П. е увеличила възрастта си с една година, което не води до
съществено изменение в необходимите разходи за ежедневна издръжка, съпоставено
с тези, при определяне на сега действащия размер на издръжката. По тази
причина, съдът намира, че не е намаляла
необходимостта от издръжка на детето В. от определения такъв в размер на 400
лв., които да бъдат осигурявани по равно от двамата родители.
Настъпило е и друго трайно изменение във обстоятелствата, при които е
определен действащия размер на издръжката на детето В., дължима от бащата. При
нейното определеляне, съдът е съобразил, че бащата С.П. има безусловно
задължение да заплаща издръжка и на другото си непълнолетно дете А. П.,
определена в размер на 200 лв. Понастощем А.П. е навършил пълнолетие и
задължението на С.П. за заплащането на този размер издръжка е отпаднало по
силата на навършването на пълнолетието на лицето.
Поради гореизложеното, съдът намира, че след съобразяване на всички
настъпили трайни измемения във възможността на двамата родители да осигуряват
издържка на детето, факта, че въпреки намаляването на месечните трудови доходи
на С.П. със 134 лв., с отпадането на
задължението му да заплаща издръжка за навършилия пълнолетие А.П. от 200 лв.,
не са намаляли неговите възможности да продължи да заплаща определения размер
на издръжката за детето В. в размер на 200 лв., а дори са се увеличили. При
определяне на размера на издръжките за двете деца, той при 600 лв. месечни
доходи е следвало да заплаща по 400 лв. за издръжка на двете деца, а понастощем
при доход в размер на 466 лв. е остаало задължението му за заплащане на
издръжка в размер на 200 лв. за детето В.. Установи се, че не са намалели
нуждите от издръжка на детето, но е намаляла възможността на другия родител Г.А.
да ѝ осигурява издръжка с оглед влошаването на здравословното ѝ състояние.
Относно всички твърдения, изложени от двете страни по делото и ангажирани
доказателства в този смисъл за изтеглени и погасявани кредити, както и заеми от
физически лица, съдът намира, че задълженията не следва да се отчитат с
приоритет, като намаляващо възможностите на родителя за осигуряване на издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете. От една страна сумите по кредита са постъпили
в патримониума на лицето, респ. са увеличили имуществото му, а от друга
наличието на кредитни задължения не е обективна причина, стояща извън волята
му, която би могла да го освободи от задължението му да осигурява издръжка на
малолетното си дете /раздел IV от ППВС № 5/1970 г./. Това задължение е
безусловно и има предимство пред задълженията към финансови и кредитни
институции.
Съдът съобразява и новонастъпилото в хода на процеса обстоятелство за
здравословното състояние на съпругата на ищеца Л.П., тъй като съгласно чл. 141. СК Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в
следния ред: 1. деца и съпруг, … Видно е, че лицето е задължено да осиурява
издръжка налед с децата си и на съпруга си. Установи се, че на 29.12.2018г.
сериозно се е влошило здравословното състояние на съпругата на ищеца Л.П.. От
друга страна, съдът съобразява и влошеното здравословно състояние *** на
детето, поради което и за двамата родители са възникнали затруднения в личен и
финансов аспект.
Предвид изложеното, съдът намира, че
установените трайно изменени обстоятелства, свързани с издръжката на детето В.
от предходното опредялене на издръжката, не водят до извода на трайно намаление
във размера на необходимата на детето издръжка, нито до трайно намаление на
възможността на ищеца да я дава, поради което предявения иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответницата има право на разноски,
правила е искане за присъждато им, но не е представила доказателства за
направени такива, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.П., ЕГН**********,*** против В.С.П., ЕГН**********,***,
действаща със съгласието на нейната ***Г.В.А., ЕГН********** иск с правно
основание чл.150 СК за изменение чрез намаление на размера на определената със съдебно
решение № 378/12.10.2017г., постановено
п в.гр.д.№ 651/2017г. на ОС-Плевен, с което е изменено Решение №
1046/21.06.2017г. по гр.д.№ 2296/2017г. по описа на РС-Плевен, издръжка която С.П.П.,
ЕГН**********,*** е осъден да заплаща на детето В.С.П., ЕГН********** от 200
лв. на 130 лв. като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от 25.01.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: