№ 351
гр. С., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500127 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Г. П. от гр.В. против решение №
235/23.12.2022г. по гр.д.№ 528/22г. на РС-И., с което е признато за установено
по отношение на въззивника,че ищците са собственици,както следва:С. А. Б.
на ¼ ид.ч., Д. А. С. на ¼ ид.ч., и Е. В. П. на ½ ид.ч. от поземлен имот/дворно
място/ с площ 640 кв.м в с.Ч.,община И.,съставляващо УТПИ Тринадесет за
имот 106 в кв.16,урегулиран парцел с площ 650.67 кв.м,с неуредени сметки по
регулация за терен с площ 11.88 кв.м,придаваеми към УПИ Тринадесет за
имот 106 от имот пл.№ 9504,ведно с построените върху него масивна
жилищна сграда със ЗП 50 кв.м и масивен гараж със ЗП 53 кв..м и ответникът
е осъден да заплати на ищците 1550 лв. съдебни разноски.Релевират се
оплаквания за материална незаконосъобразност, съществени процесуални
нарушения и необоснованост .Иска се обезсилване на решението като
недопустимо поради липса на правен интерес на ищците.В ИМ се твърдяло,че
собствеността на ищците се оспорва с извършеното от ответника вписване на
саморъчно завещание на Д.Й.Й..Вписването по чл.4,б.4к“ ПВ вх.№ рег.№
408/28.02.2020г. било насочено срещу наследниците по закон, а не срещу
ищците.Те разполагали с иск по чл.537, ал.2 ГПК,докато установителният иск
по чл.124,ал.1 ГПК не можел да им осигури нужната защита. Те се
легитимирали с нот.акт № 55/03.02.1997г.,но не се позовавали на вписването
му,което именно било релевантно при оспорване на по-късно вписан акт-
придобивно основание,с оглед аргумент за непротивопоставимост съгласно
чл.113 ЗС.Евентуалният иск за собственост на основание давностно владение
1
бил също недопустим поради липса на правен интерес.При положение,че
ответникът вписал придобивното си основание преди исковата молба по
настоящото дело,съдебното решение нямало ефект върху предхождащото го
вписване.Първоинстанционният съд указал на ищците да впишат исковата
молба,което те не сторили в дадения срок и на това основание решението
също следвало да се обезсили и да се прекрати производството.Исковете били
неоснователни,тъй като нот.акт № 55,том Първи,н.д.№ 99/97г. от 03.02.1997г.
не е вписан в партидната книга на СВ И..Липсвало вписване по партидата на
продавачите Д.Й. и Т.П.Й. не била открита нова партида на името на купувача
А. С. Б..Партида била открита не на купувача , а на продавачите Д.Й. и
Т.П.Й. и по този начин те продължавали да се водят собственици на имота. На
същата партидна страница 259,т.63 имало и друг запис под № 260 относно
друг акт и други лица.Липсвали данни за А. Б. по чл.6,ал.1 от ПВ.Съгласно
чл.36 на ПВ на всеки собственик се определяла индивидуална страница от
партидната книга,по която не могат да се извършват вписавния,касаещи друг
собственик и имот.По тези съображения вписването по партида том 63
стр.259 на СВ И. и заверката върху нот.акт № 55/1997г. относно него в
щемпел горе вдясно на първата страница били нищожни като разпоредени от
лице без материална компетентност по закон-държавния нотариус,вместо
съдията по вписванията, респ.районния съдия при РС-И.. Съгласно
действащата към датата на сделката разпоредба на параграф 4 от ДР на Закона
за Нотариусите/в редакцията на ДВ бр.104/1996г. ,в сила от 07.01.1997г./до
изтичане на срока по параграф 3 нотариалните функции се изпълняват от
новоназначените СВ.Считано от 07.01. 1997г.,вписвания,заличавания и
прочие се извършват от съдиите по вписванията,а там,където такива не са
назначени-от районния съдия.В случая вписването било извършено от
държавния нотариус,без разпореждане на районния съдия върху акта или
партидната страница.Следователно,реално нямало валидно открита партида
на приобретателя А. Б..Ответникът поискал откриване на производство за
оспорване на партидата - официален свидетелстващ документ като неверен-не
по отношение автентичността на диспозитивния документ нотариален акт за
сделка, а относно верността на удостоверителното изявление.Представеният
документ по чл.45 б.“б“ и б.“е“ от ПВ касаел наличие или липса на тежести
върху имота,а не удостоверявал вписване на нотариалния акт на праводателя
на ищците.Ето защо главният иск бил неоснователен.Евентуалният иск за
придобиване по давностно владение също бил неоснователен.Ищците-деца и
бивша съпруга на А. Б.-били отстранени от владение след развода през 2006г.
и гласните доказателства сочели,че те не владеят имота и по време на
процеса.Клиентската партида на А. Б. към „Ви К „ била закрита още през
2006г.Св. С. установил,че към 28.02.2020г. имотът бил неподдържан и
изоставен.Електрозахранване също нямало.Следователно-давността била
прекъсната съгласно чл.61 ЗС. и не започнало ново владение ,респ.не течала
нова давност след смъртта на А. Б. на 28.12.2020г.Въззивникът иска
обезсилване на решението прекратяване на производството ; в случай,че
възизвният съд приеме само евентуалния иск за недопустим,да отмени
решението и да отхвърли главния иск като недоказан., а по отношение на
2
евентуалния иск да прекрати производството.Иска откриване на производство
по чл.193 ГПК за оспорване заверката в щемпел върху подредения в актовата
книга нотариален акт № 55,том Първи н.д.№ 88/1997г. от 03.02.1997г.за
продажба на недвижим имот,на първа страница горе вдясно: на партидната
книга-том 63,стр. 259,за удостоверяване откриването на персонална партида в
нея на името на купувача А. С. Б.,като неистинска и да признае документа за
неистински като официален удостоверителен документ.Иска да бъде изискана
справка от „Е.“ ЕАД-С. откога са последните фактури и последните плащания
за ползване на електрическа енергия в процесния имот.
Въззиваемите С. Б.,Е. П. и Д. С. оспорват жалбата като неоснователна и
иска потвърждаване на атакуваното решение,както и присъждане на разноски
за въззивното производство.Ищците имали правен интерес,тъй като в
началото на 2022г. получили предложение за покупка на имота и по повод на
бъдещата сделка узнали за вписване на името на В. П. във връзка с обявено
завещание.При обявяване на саморъчно завещание съдията по вписванията
нямал правомощие да проверява собствеността на завещателя и вписването
осигурявало само публичност.То не осигурявало непротивопоставимост, тъй
като касае сделка по повод на смърт и прехвърлителят не би могъл да се
разпореди в полза на трето лице след смъртта си.А. Б. придобил валидно
имота , а към датата на сделката компетентен да извърши вписването бил
нотариусът на РС-И.,тъй като съгласно параграф 3 от ПЗР ЗННД имал
материална компетенстност до 01.10.1998г.Имотът бил придобит в условията
на СИО от А. Б. и Е. П. на 03.02.1997г., а след смъртта на Б.,настъпила след
развода-от неговите наследници С. и Д..След смъртта на завещателя Д.Й.
ответникът не можел да стане собственик,тъй като завещателят не бил такъв-
отчуждил е имота приживе.Завещанието не породило транслативен
ефект.Относно евентуалния иск-възраженията за прекъснато владение били
напълно недоказани.Обстоятелството,че имотът бил занемарен,не означавало
прекъсване на владението,тъй като през въпросния период никой не го
оспорвал.Съдът правилно отказал да открие процедура за оспорване на
официално удостоверяване на заверката/нанасянето / на щемпела върху
нотариалния акт от 03.02.1997г.Искането за удостоверение относно „Е.П.“
ЕАД било преклудирано, а и първоинстанционният съд служебно изискал
справка,която установила,че не е подадена заявка за прекъсване на
елекроснабдяването по клиентския номер на А. Б..С определение № 175 от
22.02.2023г. настоящият състав е отхвърли искането за откриване на
производство по чл.193 ГПК и за справка относно електрозахранването на
имота.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав приема следното от фактическа и правна
страна:
Исковата молба е депозирана на 03.06.2022г. в ИРС и е вписана в СлВп
на 08.06.2022г. по имотна партида 55268.
От нот.акт № 99,том Втори,дело № 803/1996г. се установява,че на
3
17.07.1996г. Д.Й.Й. с ЕГН ********** е закупил дворно място от 640 кв.м
,съставляващо парцел Тринадесети за имот сто и шест в кв.шестнадесети по
плана на с.Ч.,ведно с едноетажна масивна вила, застроена на площ ЗП 50 кв.м
и масивен гараж ,застроен на площ 53 кв.м,при съседи улица, И.Т.Ш. и Н.
Т.Г..
От препис-извлечение от акт за смърт №28/02.09.2016г.,съставен в
с.Б.,Община К.,обл.П., Д.Й.Й. е починал на 01.09.2016г.
Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание от
25.11.2019г.,изготвен от съдия по вписванията при Варненския районен съд ,
на 03.01.1984г. в гр.В. Д.Й.Й. завещал на В. Г. П. цялото си движимо и
недвижимо имущество.
На 03.02.1997г. Д.Й.Й. с ЕГН ********** лично и като пълномощник
на съпругата си Т.В.П. продал на А. С. Б. с ЕГН ********** дворно място от
640 кв.м в с.Ч.,съставляваща парцел Тринадесети за имот сто и шести в кв.16
по плана на селото,урегулиран при уредени сметки,ведно с построените
масивна жилищна сграда със ЗП 50 кв.м, и масивен гараж със ЗП 53
кв.м.Сделката е изповядана от Л.Ф.-Нотариус в И.ския районен съд-с нот.акт
№ 55, том Първи,дело № 99,върху който на първата страница в горния десен
ъгъл има щемпел с отбелязване на платена държавна такса за вписване.видно
от удостоверение от Служба по вписванията-гр.И., за периода от 03.02.1997г.
до 25.03.2022г.има следните вписвания : покупко-продажба том 2 № 99
ДВ.вх. рег.№ 430/17.07.1996г.;покупко-продажба том първи № 55 дв.вх. рег.
№ 405/28.02.1997г. и препис от обявено завещание том първи №
54/2020г.нотариално дело 319/28.02.2020г. рег.№ 73/03.02.1997г.
От препис-извлечение от акт за смърт № 0017/1001.1999г.на Община П.,
прехвърлителката Т.В. с ЕГН ********** е починала на 09.01.1999г.
Видно от решение № 64/17.03.2006г. по гр.д.№ 3117/2005г. на СРС,86 с-
в, бракът между Е. Б.а/сега П. според удостоверение за идентичност №
05577/02.06.22г.СО/ и А. Б.,сключен на 15.07.1974г., е прекратен на
23.05.2006г.,когато бракоразводното решение е влязло в сила.
Видно от служебна бележка, издадена от „В и К „-ЕООД,гр.С., район И.
,партидата на клиента А. Б. за процесния имот е закрита служебно през
2005г.поради липса на потребление на вода и канал като последните
плащания на клиента са от същата година.От писмо изх.№
**********/09.11.2022г. на „Е.П.“ ЕАД,за имота има договор с А. Б. с
клиентски номер 300130227444,но тъй като имотът е необитаем,не може да се
установи наличието на електрозахранване и консумация на енергия;не е
подавана заявка за прекъсване на електрозахранването.
Свидетелите Й. и А.Щ.-непосредствени съседи на имота-установяват,че
А. и Е. са ползвали имота като вилен ,докато децата са били малки.За
последен път идвали заедно преди десет години.после А. идвал сам и не
допускал Е. и децата до имота поради влошените им отношения;сменил
бравата.По късно самият той не можел да влезе поради ръждясване на
бравата.Прониквал през оградната мрежа и стоял по няколко часа,до 2018г.Й.
4
и съпругата му изобщо не посещавали имота след като го продали на А. и
Е..На свидетелите не било известно трети лица да оспорват собствеността на
имота.Свидетелят С. установява,че В. му показал имота два пъти през
февруари 2020г. и юли 2022г. „на път за Боровец“ и състоянието било
непроменено-необитаем и неподдържан.
А. С. Б. е починал на 28.12.2020г.,видно от удостоверение за
наследници изх.№ 00017/11.01.2921г. и негови наследници по закон са децата
му С. и Д..
При така установеното от фактическа страна ,настоящият състав
намира,че ищците категорично имат правен интерес от установителен иск за
собственост на процесния имот.Ищците С. и Д. са имали правно очакване да
наследят имота след смъртта на баща си през 2020г. Е. е имала съзнанието,че
е собственик на половината имот, тъй като е придобит в условията на СИО и
не е бил обект на делба след разтрогване на брака като дълбоко и
непоправимо разстроен.Тъй като имотът е вилен и неподходящ за обитаване
през зимния сезон според свидетелите Щупалови,поради влошените
отношения е обяснима липсата на активна съпротива от нейна страна на
отказа на А. да предостави достъп.Още повече-според св.Щ. А.
злоупотребявал с алкохол и посещавал имота в усамотение с такава цел.При
справка в службата по вписвания е установимо,че е вписано завещание през
2019г. касателно имота ;ответникът го е показвал на свой приятел.Ето защо
правният интерес категорично е налице. Разпоредбата на чл.537,ал.2 ГПК,на
която въззивникът се позовава,посочва именно исковия ред за защите на
правата на трети лица срещу засягащ техните права охранителен акт,какъвто е
вписването на саморъчно.
На 17 юли 1996г. Д. и Т. закупили имота и на 03.02.1997г.го продали
на А. Б. и Е. Б.а/ в режим на СИО/.Нотариалният акт за сделката е вписан
валидно от компетентния нотариус при И.ския районен съд ,тъй като
съгласно параграф 3 от ПЗР на ЗННД,заварените по този закон
лица,изпълняващи нотариални функции в районните
съдили7ща,прподължават да ги изпълняват по досегашния ред,но не по-късно
от 01.10.1998г..Следователно,нотариус Фандъков при РС-И. е имал
материална компетентност да впише сделката и вписването е породило
оповестителното си действие.По принцип,дори и партидите да не са водени
по надлежния ред,както твърди въззивникът,това би имало значение за
формиране на погрешно убеждение относно принадлежността на имота към
патримониума на завещателя.След като последният се е разпоредил с
процесния имот преди своята смърт, той не влиза в наследствената маса,т.е.
завещателят не може да завещае нещо,което не притежава в момента на
смъртта си.Настоящият състав намира решението валидно,допустимо и
законосъобразно в материално правен и процесуално правен аспект,поради
което следва да бъде потвърдено.Въззивникът следва да заплати на
възиваемите съдебни разноски в размер на 1500 лв. адвокатско
възнаграждение по представения списък ,платени в брой според приложения
договор.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235 от 23.12.2022г. по гр.д.№ 528/2022г.
на РС-И..
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В.,бул.“О.П.П.“ № 112
да заплати на С. А. Б. , ЕГН ********** от гр.С., ул.“Д.П.“ № 2, ет.3, ап.12, Д.
А. С. с ЕГН ********** и Е. В. П. с ЕГН **** ,двамата с адрес в гр.С.,
ж.к.Л.“ зона Г, бл.36,вх.Б,ет.6, ап.52, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 1500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6