Определение по дело №349/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени от община К. против "Б." Е.-К. обективно съединени искове за обезщетение и лихви.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 11.12.1995г. община К. в качеството й на собственик на УПИ I, кв.44 по ПУП на Г.К. и инвеститор, е сключила Договор №1 за строителство с общинската фирма Б. - Е. Г.К., в качеството му на изпълнител, по силата на който Общината е възложила на Б. - Е. строителството на „Жилищен блок №1" в общинския имот. Строителството започнало, като за осъществяването му били надлежно издадени Разрешение за строеж №6/24.01.1996г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 24.01.1996г. Поради липса на средства от страна на инвеститора то било реализирано само до ниво избен етаж от секция №1, блок №1 на кота 22.60 и стоманобетонова плоча на кота + 0.00. Поради неосигуряване на финансови средства от страна на община К. за строителството, с Анекс от 08.10.2003г. към договора от 11.12.1995г., страните се споразумели да прекратят договора за строителство на обект „Жилищен блок ╣1 в кв.44".

За да се довърши започнатия проект за строителство на жилищна сграда в УПИ I, кв.44 по ПУП на града, общината провела търг с тайно наддаване за учредяване правото на строеж на външен инвеститор. Търгът бил спечелен от приватизираното вече „Б." Е., Г.К.. Въз основа на проведения търг и чл.78 от НРПУРОИ на общински съвет -К., кметът на общината издал Заповед №КО-586/07.11.2003г., с която учредил право на строеж на „Б." Е., Г.К., възмездно върху недвижими имот - частна общинска собственост, актуван с АОС №229/31.07.2001г., представляващ: УПИ I, кв.44 по ПУП на Г.К., одобрен със Заповед №778/ 28.12.1989г., с площ 4 800 кв.м, при граници и съседи: североизток-УПИ II и У.Д.Б."; северозапад-У.В.Л."; югоизток-У.Славянска" и югозапад-У. "Съединение”. Във връзка с това, на 27.11.2003г. бил сключен Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост, по силата на който община К., в качеството й собственик на общинския недвижим имот, учредила на „Б." Е., Г.К. правото на строеж върху описания по-горе имот, за строителство на жилищен блок №1 с магазини, съгласно одобрен архитектурен проект. В т.5 от договора за учредяване правото на строеж от 27.11.2003г., била постигната договореност относно реализираното от страна на Община К. строителство в УПИ I, кв.44 по ПУП на града към дата на сключване на договора, съгласно която в замяна на изпълненото строителство от страна на Община К. в УПИ I, кв.44 по ПУП на Г.К. - избен етаж от секция №1, блок №1 на кота 22.60 и стоманобетонова плоча на кота + 0.00, към датата на сключването на договора, спечелилият търга „Б." Е., след завършване на жилищния блок до степен - годен за обитаване, се задължава да предостави на Община К., апартамент №33 и гаражи с №№2,5,7 и 8. Ответникът започнал поетапно осъществяване на проектираното строителство, като първоначално изградил корпус с търговско предназначение, а през 2007г. се снабдил с Разрешение за строеж №11 от 14.03.2007г. за строеж на обект : „Жилищна сграда №1, първа секция, квартал 44, Г.К.". Започнало строителството на процесната жилищна сграда, като ответникът надстроил върху предоставеното от страна на Община К. изпълнено от нея строителство, представляващо основите и избения етаж, неразделна част от конструкцията на жилищната сграда №1, секция №1. На 10.11.2008г. бил съставен акт обр.№14 за приемане на конструкцията, след което обектът бил подготвен за съставяне на констативен акт обр. №15 за установяване годността за приемане на строежа. В този момент ищецът установил, че в така изградената и готова конструкция на жилищната сграда нямало изградени визираните в т.5 от Договора за учредяване правото на строеж от 27.11.2003г. апартамент №33 и гаражи с №№ 2,5,7 и 8. Такива не били предвидени за изграждане от страна на ответника, което правело невъзможно изпълнението на поетото от страна на „Б." Е. облигационно задължение. Ищецът твърди, че към момента на предявяване на иска „Б." Е. не е изпълнило поетото насрещно задължение в замяна на полученото строителство, договорено в т.5 от Договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост от 27.11.2003г. - не е предоставило на Община К. уговорените недвижими имоти: апартамент №33 и гаражи с №№2, 5, 7 и 8, като сочи, че реализирането на това задължение е станало невъзможно. Били правени многократни опити за доброволно решаване на възникналия между страните спор, които били безрезултатни. Поради това, че до 05.02.2013г. ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от договора, на същата дата община К. отправила нотариална покана до „Б." Е., с която го поканила да прехвърли собствеността и предаде владението върху договорените недвижими имоти; ответникът бил надлежно уведомен, че в противен случай, Община К. разваля процесния договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост в частта му относно постигнатите договорености в т.5, ведно с произтичащите от това неблагоприятни последици за дружеството ответник; както и поканила ответника в седмодневен срок от получаване на нотариалната покана да заплати на Община К. стойността на извършените СМР /избен етаж от секция 1, блок №1 на кота 22.60 и стоманобетонова плоча на кота +/- 0.00/ на пазарна стойност 53 728.53 лв., изчислена към 2013г. Поканата била получена от дружеството - ответник на 07.02.2013г., и ищецът счита, че след изтичане на седмодневния срок, т.е. считано от 15.02.2013г., ответникът е в забава, т.к. и към момента на предявяване на иска нито е изпълнил облигационното си задължение, нито е заплатил стойността на извършените от общината СМР. Твърди, че в качеството си на изправна страна е прекратил съществуващата между страните облигационна връзка, произхождаща от договора от 27.11.2003г., по който общината е предоставила на „Б." Е. осъществени СМР на стойност 53 728.53 лв. Счита, че с тази сума ответникът, в резултат на отпадналото основание за получаването й, неоснователно се е обогатил и следва да я заплати на ищеца. Моли съда да бъде осъден ответника Б." Е., Г.К., да заплати на община К. сумата в размер на 53 728.53 лв., ведно със законната лихва от деня на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, с която сума ответникът се обогатил неоснователно в резултат на отпаднало или неосъществено основание за получаването й. Претендира и мораторна лихва в размер на 479лв.

В депозирания от ответника Б." Е., Г.К., по реда на чл.367, ал.2 от ГПК отговор се сочи, че предявеният иск е недопустим, а по същество - и неоснователен. Предявените искове били недопустими, тъй като между страните било налице правоотношение, което не е прекратено, възникнало на основание действащия договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост от 27.11.2003г., и тъй като Община К. не била предявила иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД бил недопустим, както бил недопустим и акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. По същество ответникът счита, че към момента на предявяване на исковата претенция "Б." Е.- К. е изпълнило СМР за първа секция на блок №1, приети с акт- обр.14 и акт обр.15, които били изпълнени в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж №43/27.08.2007г., издадени от гл. архитект на Община К., и протокол от 12.09.2007г. за определяне на строителна линия и ниво. Трите секции на бл.№1, съгласно чл.2 от договора за учредяване право на строеж от 27.11.2003г. и одобрения проект, били функционално свързани, което обстоятелство било известно на Община К., поради което твърдението на ищеца, че в така изградената и готова конструкция на жилищната сграда няма изградени визираните в т.5 от договора апартамент №33 и гаражи с №2, 5, 7 и 8, тъй като такива не били предвидени за изграждане от страна "Б." Е., не отговаряло на действителността. "Б." Е.-К. не било прехвърлило правото на собственост върху ап.33 на Община К. и на описаните в чл.5 от договора гаражи с №2, 5, 7 и 8, тъй като на първо място Община К. не му издавала удостоверение по смисъла на чл.181, ал.2 от ЗУТ, независимо от наличието на предпоставките за това; отделно от това, съгласно одобрения проект на бл.1 апартамент №33 се намирал във втора секция, но Община К. повече от около една година създавала административни пречки за осъществяване на строителството на втора и трета секция. Към настоящия момент в първа секция на бл. №1 били изградени в груб строеж 23 апартамента, поради което било обективно невъзможно "Б." Е.-К. да изпълни задължението си по чл.5 от договора. Независимо от това ответникът никога не бил оспорвал правото на община К. да получи полагащото й се обезщетение за изпълненото строителство - избен етаж от секция 1, бл.1 на кота +0.00 към датата на сключване на договора от 27.11.2003г., както и неговия размер, представляващ пазарната стойност на обектите към 27.11.2003г., в общ размер на 37 960 лева.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници. Сочат доказателства. Претендират разноски.

В съдебно заседание проведено на 29.10.2013г. ищецът е изменил размера на предявените искове и съдът на осн.чл.214 ГПК е допуснал исканото изменение, като алтернативно предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2-ро ЗЗД, алт. чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД вместо за сумата от 53 728,53лв. се счита предявен за сумата 53 472лв.; искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е изменен и се счита предявен вместо за сумата от 479лв., за сумата в размер на 476,73лв.

В хода на процеса е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността наУдостоверение № 7/01.07.2013г., за въвеждане в експлоатация на строеж „ Жилищна сграда № 1, първа секция, квартал 44, Г.К.”, досежно датата на издаване на същото.

По делото са приети като доказателства заверени копия от договор №1 за строителство от 11.12.1995г.; анекс от 08.10.2003г. към договора от 11.12.1995г.; разрешение за строеж №6/24.01.1996г.; протокол за определяне на строителна линия и ниво от 24.01.1996г.; заповед №КО-586/07.11.2003г., издадена от К. на О.К.; договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост от 27.11.2003г.; разрешение за строеж №11 от 14.03.2007г., издадено от гл.архитект на Община -К.; удостоверение относно етапност на строеж, изд. „Тюрес консулт" Е.; нотариална покана от 05.02.2013г., ведно с обратна разписка от 07.02.2013г.; справка по лице от СВ при КРС към 13.03.2013г. и скица № 1436/26.04.2012г., издадени от СГКК-Г.; заявление за издаване на виза за проектиране вх.№ 53-01-1 от 25.03.2013г.; Г.д.№ 71/2010г. и № 72/2010г. по описа на Окръжен съд – К., и Адм.дело № 92/2009г. и Адм.дело № 93/2009г. по описа на Административен съд – К.; заверени копия от разписка, издадена от Община К. на 03.12.2003г.; договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот- частна общинска собственост от 27.11.2003г.; 3 бр. авизо по платежно нареждане за плащане към бюджета от 21.11.2003г.; заповед № КО – 586 издадена от К. на Община К. на 07.11.2003г.; протокол от 06.11.2003г.; заявление на „Б.” Е. Г.К. за участие в търг; квитанция-депозит за участие от 04.11.2003г.; удостоверение за актуално състояние, издадено Кърджалийски окръжен съд на 29.09.2003г.; решение № 133/29.01.2001г. на Окръжен съд-К.; предложение за учредяване право на строеж върху общинска земя за строителство на жилищен блок № 1 от 05.11.2003г.; обява търг на в-к „Н. живот” бр.199 от 22.10.2003г.; заповед на К. на община К. от 20.10.2003г.; акт № 229 за общинска собственост; скица № 310/14.10.2003г. на УПИ № I, по ПУП на К., доклад за оценката на правото на строеж в УПИ / парцел/ I, кв.44 по плана на Г.К.; лиценз № 1732/06.09.1993г. на В.Т.С.; заявление за одобряване на проекти № 53-01-16/08.08.07г.; разрешение за строеж 43/27.08.2007г.; писмо изх. №53-01-18/28.08.2007г.; заявление за издаване на разрешение за строеж№ 53-01-04/12.03.2007г.; разрешение за строеж № 11/ 14.03.2007г. и преписка по заявление за издаване виза за проектиране с вх.№ 53-01-1/25.03.2013г.; протокол № 4/07.03.2007 година - Ситуация на жилищна сграда № 1, І-ва секция, кв.44, Г.К. с печат на Община К. за одобрение; заверени ксерокопия от Удостоверение № 7/01.07.2013 година, за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда № 1, първа секция, квартал 44, Г.К.”; Удостоверение на Дирекция „Местни данъци и такси” при Общинска администрация К. с изх.№ 04/12.11.2013 година; Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 96, том VI, дело № 1057 от 20.12.2012 година; заверени ксерокопия на искане за регистриране на строеж от четвърта категория с вх.№53-01-3/21.05.2013г.; писмо до управителя на „Б.” Е. Г. К. с изх.№ 53-01-3/24.06.2013г.; писмо от заявителя „Б.” Е. Г. К. за прилагане на окончателни договори за присъединяване с електроразпределително дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и с дружество „ВиК” ООД Г. К. с вх.№53-01-4/26.06.2013г.; копие от регистъра за регистриране на удостоверенията за въвеждане в експлоатация на строежи при Община К.. Събрани са гласни доказателства и са изслушани заключения по назначените по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло възприема.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че на 11.12.1995г. община К., в качеството й на собственик на УПИ I, кв.44 по ПУП на Г.К., и като инвеститор, сключила Договор №1 за строителство с общинската фирма Б. – Е., Г.К., в качеството му на изпълнител, по силата на който общината е възложила на Б. - Е. строителството на „Жилищен блок №1" в общинския имот. Строителството започнало, като за осъществяването му били надлежно издадени Разрешение за строеж №6/24.01.1996г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 24.01.1996г. Поради липса на средства от страна на инвеститора то било реализирано само до ниво избен етаж от секция №1, блок №1 на кота 22.60 и стоманобетонова плоча на кота + 0.00. Поради това, че община К. не разполагала с финансови средства за продължаване на строителството, с Анекс от 08.10.2003г. към Договора от 11.12.1995г., страните се споразумели да прекратят договора за строителство на този обект. За да се довърши започнатия проект за строителство на жилищна сграда в УПИ I, кв.44 по ПУП на града, през м.ноември 2003г. общината провела търг с тайно наддаване за учредяване правото на строеж на външен инвеститор. Търгът бил спечелен от „Б." Е., Г.К.. Въз основа на проведения търг и чл.78 от НРПУРОИ на Общински съвет - К., кметът на общината издал Заповед №КО-586/07.11.2003г., с която учредил право на строеж на „Б." Е., Г.К., възмездно върху недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с АОС №229/31.07.2001г., представляващ: УПИ I, кв.44 по ПУП на Г.К., одобрен със Заповед №778/ 28.12.1989г., с площ 4 800 кв.м, при граници и съседи: североизток-УПИ II и У.Д.Благоев"; северозапад-У.В. Л."; югоизток-У. "Славянска" и югозапад-У.Съединение”. Във връзка с това на 27.11.2003г. бил сключен Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост, по силата на който община К., в качеството й собственик на посочения общински недвижим имот учредила на „Б." Е., Г.К. правото на строеж върху същия, за строителство на жилищен блок №1 с магазини, съгласно одобрен архитектурен проект. В Договора за учредяване правото на строеж от 27.11.2003г. между страните била постигната и договореност относно вече реализираното от страна на Община К. строителство в УПИ I, кв.44 по ПУП на града към дата на сключване на договора, а именно - избен етаж от секция №1, блок №1 на кота 22.60 и стоманобетонова плоча на кота + 0.00. Съгласно т.5 от Договора, в замяна на изпълненото строителство от страна на Община К., спечелилото търга „Б." Е. се задължило да предостави безвъзмездно на Община К., апартамент №33 и гаражи с № № 2, 5, 7 и 8, след завършване на жилищния блок до степен - годен за обитаване. В изпълнение на договореното в т.5 от Договора община К. предоставила на ответното дружество извършените от нейна страна СМР, които последното е приело и усвоило, като е надстроило, завършило и продало част от недвижимите имоти, построени в секция 1 от процесния жилищен блок. На 05.02.2013г. община К. отправила нотариална покана до ответника, чрез която го поканила да й прехвърли собствеността и предадете владението върху договорените недвижими имоти като в противен случай посочила, че разваля Договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост от 27.11.2003г., в частта му относно постигнатите договорености в т.5, ведно с произтичащите от това неблагоприятни последици за дружеството ответник. Със същата покана алтернативно се иска, ако не прехвърли собствеността върху посочените имоти, ответното дружество да заплати на общината стойността на извършените СМР /избен етаж от секция 1, блок №1 на кота 22.60 и стоманобетонова плоча на кота +/- 0.00/, в размер на 53 728.53 лв., изчислена към 2013г. Поканата била получена от дружеството- ответник на 07.02.2013г.

Не се спори и относно това, че в изградената секция 1 не съществуват апартамент №33 и гаражи с № № 2, 5, 7 и 8. Установява се също така, че на 01.07.2013г. е издадено Удостоверение №7 на община К., за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда №1, първа секция, кв.44, Г.К.; удостоверението е връчено на управителя на „Б." Е. на 16.08.2013г.

Във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК за оспорване датата на издаването на цитираното Удостоверение №7 следва да се отбележи, че ответникът, по чието искане е открито производството, не проведе пълно доказване във връзка с твърденията си, че то не е било издадено на 01.07.2013г. За да достигне до този извод, съдът съобрази събраните в това производство гласни доказателства - показанията на свидетелите А.К., С. Б. и Б. А., събраните писмени доказателства – преписката по издаване на удостоверението, и повторното изслушване на в.л. В.. От нито едно от тези доказателства не се установи различна дата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на първа секция на процесната жилищна сграда. С оглед задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, по оспорването съдът се произнася или с нарочно определение преди да пристъпи към решаване на спора по същество, или в мотивите на решението /чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК/, но не и с диспозитива на същото. Доколкото с настоящото решение съдът приема, че оспорения документ е истински по отношение на датата на издаването му, то той го обсъжда като надлежно представено доказателство.

От заключенията по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът кредитира изцяло, се установява следното:

Мораторната лихва върху главница в размер на 53 728,53лв. за периода 15.02.2013г. – 18.03.2013г. е в размер на 479,02лв.

Изграждането на процесните апартамент №33 и гаражи с № № 2, 5, 7 и 8 е било предвидено в първоначално одобрените инвестиционни проекти. Изградената сграда /секция 1/ е пететажна, със сутерен и мансарден етаж. В подземния етаж са разположени складови помещения към апартаментите. На всеки етаж са построени по четири апартамента и не са изградени гаражи. Изпълненото строителство отговаря на одобрените от ЕСУТ на община К. с протокол №4 и решение №2/07.03.2007г. проекти за строеж на жилищна сграда №1, първа секция, кв.44, Г.К., и издаденото разрешение за строеж №11/14.03.2007г. Апартамент №33 и гаражи с № № 2, 5, 7 и 8 не можело да бъдат идентифицирани като самостоятелни обекти, тъй като липсвала идентификация за сравнимост с някой от новопостроените самостоятелни обекти. Гаражи с посочените номера не съществували в първа секция на построената сграда. Стойността на извършените от община К. през 1995г. СМР – избен етаж от секция 1 на кота +2.60 и стоманобетонова плоча на кота + 0.00, била в размер на 37 960лв.

В съдебно заседание, проведено на 30.07.2013г. на зададени от страните и съда въпроси вещото лице В. отговаря, че процесните апартамент №33 и гаражи с № № 2, 5, 7 и 8 могат да бъдат изградени, но поради наличието на Н. РУП останалите секции били отделени от 1-ва секция. Извършеното строителство в секция 1 било въз основа на издадената скица-виза, разрешения и одобрени проекти за сградата. Изпълнена е във вид, готов за издаване на удостоверение от община К. за въвеждане в действие; за сградата били издадени всички видове протоколи и актове без протокол №15 и удостоверение за ползване, тъй като сградата била 5-та категория. Към момента на изслушването на вещото лице същото дава становището си, че сградата не може да бъде обитавана без удостоверение за ползване и Акт №15. Вещото лице отговаря също, че не знае дали секции 2 и 3 са предвидени за строеж, тъй като в община К. й отговорили, че е изгорял архива, и нямат проекти. С новия РУП секции 2 и 3 били отделени в отделен ПИ, в несвързано строителство

По назначената повторна съдебно-техническа експертиза вещото лице Т. отговаря, че стойността на извършените от община К. през 1995г. СМР – избен етаж от секция 1 на кота +2.60 и стоманобетонова плоча на кота + 0.00, е в размер на 53 472лв.

От показанията на свидетелите С., О. и Ч. се установява, че между страните по делото били провеждани срещи през 2009г., и на тези срещи било обсъждано какъв е размерът на обезщетението, респективно – цената на извършеното от общината строителство в процесната сграда, което е било предоставено на ответника към момента на учредяване правото на строеж, и е предмет на договореност в т.5 от процесния договор. Установява се, че страните не били стигнали до споразумение за тази цена.

Приобщени по делото като доказателства са търговско дело №72/2010г. и т.д.№71/2010г., и двете по описа на ОС-К., от които се установява, че са образувани по искове, предявени от община К. против „Б.” Е., Г.К., с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на процесния по настоящото дело договор за учредяване право на строеж от 27.11.2003г., и да бъде осъдено ответното дружество да изпълни задължението си по т.5 от същия договор. Претенцията на ищеца за обезщетение към онзи момент е била в размер на 37 960лв. И двете дела са били прекратени след като са били спрени на осн.чл.229, ал.1, т.1 от ГПК за водене на преговори, и в шестмесечен срок от спирането им никоя от страните не е поискала възобновяването им.

От приетото по делото като доказателство адм.д.№92/2009г. по описа на АС-К. се установява, че същото е инициирано по жалба, подадена от „Б.” Е., Г.К. против Заповед № КО-158/16.04.2009г. на К. на община К., с която е отнето учреденото в полза на жалбодателя възмездно право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост, актуван с АЧОС №229/31.07.2001г., представляващ УПИ І , целият с площ от 4 800кв.м., в кв.44 по ПУП на Г.К., одобрен със заповед №778 от 28.12.1989г., за строителство на жилищен блок №1 с магазини, съгласно одобрен архитектурен проект – 42 апартаментов, девет гаража, шестетажен, три секции, три самостоятелни магазина и пицария на първия етаж със застроена площ 1 430,47 кв.м. и разгърната застроена площ от 5 395,30кв.м., учредено със Заповед № КО-586/07.11.2003г., на К. на община К. и договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост от 27.11.2003г. С влязъл в сила съдебен акт /Решение №94/20.10.2009г./ атакуваната Заповед № КО-158/16.04.2009г. на К. на община К. е обявена за нищожна.

Приетото по делото като доказателство адм.д.№93/2009г. по описа на АС-К. е образувано по жалба, подадена от „Б.” Е., Г.К. против мълчаливия отказ на К. на община К. да издаде удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ за степен на завършеност на първа секция на жилищна сграда №1, УПИ І, кв.44 по ПУП на Г.К.. Съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото; неговият съдебен акт е бил потвърден с Определение № 15610/17.12.2009г., постановено по дело №10609/2009г. по описа на ВАС.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД; предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за лихви.

С иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД се защитава правото на едно лице да получи обратно някаква имуществена ценност, която е дало на друго лице без въобще да съществува правно основание за това или то е отпаднало, или не се е осъществило. Хипотезата на чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД урежда случаите, когато е имало правно основание за имущественото разместване, но то е отпаднало с обратна сила.Такава е и претенцията в настоящия казус – ищецът счита, че договорът за учредяване право на строеж в полза на ответника е прекратен едностранно с предявяването на нотариална покана от ищеца до ответното дружество за това, поради което и ответникът му дължи сумата в размер на 53 472лв., с която последният се е обогатил неоснователно на отпаднало основание. Предпоставките за уважаване на иска са : наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо; липса на правно основание или макар такова да е съществувало към момента на имущественото разместване, то вече е отпаднало; липса на връщане на полученото от страна на ответника до момента на предявяване на иска, и именно това ищецът следва да докаже.

Следва изрично да се отбележи, че волята на ищеца, очертаваща спорното материално право чрез петитума на исковата молба, и изложеното в допълнителната искова молба, говори единствено и само за предявен иск по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Ищецът изрично сам посочва, че няма претенция по чл.87 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на договора за учредяване право на строеж от 27.11.2003г. в неговата т.5. Освен в исковата молба и допълнителната такава, ищецът е посочил това и в писменото си становище, депозирано в съда след даден на страната срок по чл.149, ал.3 от ГПК.

Като анализира данните по делото и изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният в настоящото производство иск по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение, обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора. Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред – чл.87, ал.3 ЗЗД.

В тази връзка съдът намира, че ищецът не проведе пълно доказване на твърденията си, че процесният договор за учредяване право на строеж от 27.11.2003г. е развален в частта му относно постигнатите договорености в т.5 от същия. Това е така, тъй като по делото не са представени доказателства за разваляне на договора в неговата т.5 по съдебен ред /доколкото с тази клауза се учредяват вещни права върху недвижими имоти/. Впрочем, предвид приложените по настоящото дело търговско дело №72/2010г. и т.д.№71/2010г., и двете по описа на ОС-К., и търсената с тях правна защита, явно е, че ищецът е бил наясно с начина, по който договора /относно клаузата на т.5 от същия/ може и следва да бъде развален – само по съдебен ред. И, доколкото ищецът не доказа развала на процесния договор в неговата т.5, то липсва една от предпоставките за уважаване на иска по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД – отпаднало правно основание за имущественото разместване, което се претендира.

Ответникът не оспорва наличието на останалите две предпоставки - определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо, и на второ място - липса на връщане на полученото от страна на ответника до момента на предявяване на иска. Доколкото обаче ищецът не доказа, че е отпаднало основанието за това имуществено разместване, то твърденията на ответника, че между страните все още е налице и е валидно процесното правоотношение, са основателни.

За пълнота следва да се добави също, че наведените в писменото становище на ищеца твърдения, че в т.5 от договора за учредяване право на строеж от 27.11.2003г., сключен между страните, се съдържа облигационна договореност относно вече реализираното от страна на община К. строителство в УПИ І, кв.44 по ПУП на Г.К. към датата на сключването на договора, а именно – избен етаж от секция 1, блок 1, на кота 22,60 и стоманобетонова плоча на кота +0,00, и в замяна на изпълненото строителство спечелилото търга „Б.” Е. се е задължило да предостави безвъзмездно на община апартамент №33 и гаражи с №№ 2,5,7 и 8, след завършване на жилищен блок, секция 1, до степен-годен за обитаване, не почиват нито на процесния договор, нито на други факти от обективната действителност, твърдени и доказани по надлежен ред в настоящия процес. Договореностите между страните са свързани със завършване на жилищния блок до степен-годен за обитаване, а по делото безспорно се установи, че жилищният блок е проектиран и предвиден да бъде построен в три секции, и до момента е изградена само първата от тях, за която е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Т.е., следва да се направи извод, че учреденото в полза на ответното дружество право на строеж не е реализирано до краен етап, не е приключено. Освен това в заключението си в.л. В. посочва, че „процесната сграда е препроектирана няколко пъти, като е сменена строителната конструкция и технологията на изграждане на секцията, както и са променени жилищните етажи и апартаментите като група от функционално и пространствено обединени помещения. От доказателствата по делото не може да се установи апартамент №33 и гаражи с №№ 2,5,7 и 8 като местоположение в коя секция са били проектирани. От приложените материали по делото не може да се идентифицират обектите като разположение, площ, етажност, граници. В общината не се съхранява техническа документация по изпълнението на строежа.” Вещото лице посочва още, че площите на самостоятелните обекти в сградата, очертанията и номерата им, не са уточнени по първичните документи, поради което не може да се направи сравнимост по идентификация на новоизградените самостоятелни обекти в обект „Жилищна сграда №1, първа секция, в кв.44, с процесните обекти - апартамент №33 и гаражи с №№ 2,5,7 и 8. И, както бе казано по-горе, доколкото доказване на твърденията на ищеца са в негова тежест, то и с оглед установеното от вещото лице, което не бе оборено, води още веднъж до извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск.

С оглед твърдението на ищеца, че изпълнението на облигационното задължение, поето от страна на ответника било невъзможно, следва да се отбележи, че доказателства в подкрепа на това твърдение също не бяха представени.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира предявеният иск с правно осн¯вание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид акцесорния характер на исковете за законна и мораторна лихви, те също следва да бъде отхвърлени, доколкото главният иск е неоснователен и недоказан.

При този изход на делото се следват деловодни разноски в полза на ответното дружество в размер на 2 030лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца община К..

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Община К., с ЕИК *, П.Б. №5, против "Б." Е.-К., с ЕИК *, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 53 472лв., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно в резултат на отпаднало основание за получаването й, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 476,73лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 53 472лв. за периода от 15.02.2013г. до датата на завеждане на исковата молба -19.03.2013г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Община К., с ЕИК *, да заплати на "Б." Е.-К., с ЕИК *, деловодни разноски в размер на 2 030лв.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: