Р Е Ш Е Н И Е
№4979/18.11.2019г.
Гр.Варна,18.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 9224 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.№
40 254/05.06.2019 г. от ищците: Е.Ж.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Л.Ж.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***. 7 и С.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, трите ищци представлявани от процесуалният йм представител - адвокат
от АК Варна - В. Г., със съдебен адрес:*** /*/ против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управл*, със седалище и адрес на
управление ***. *, с правно основание на
иска чл.124, ал.1 ГПК и цена на иска 3 846,92 лева.
Исковата
си молба ищците основават на следните твърдени факти и обстоятелства:Сочи се, че по силата на наследствено
правоотношение, развило се под формата на наследяване между наследодателят на
ищците - Ж. С. К.и ищците, последните придобили през 2016г. имот, находящ се в с. *, общ. *. В качеството си на съсобственици
на наследения имот, ищците били потребители на електрическа енергия за битови
нужди при ответното дружество по см. на чл.4, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ и крайни
клиенти по см. на §1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Титуляр на партидата при „Е. П. П.“
АД с клиентски номер *, завяват ищците, че бил С. Ж. К., праводател
на наследодателя на ищците, който починал на 05.04.2006г. По силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот, приживе, С. К.прехвърлил на Ж. К.през
1995г., имота по отношение на който била извършена корекционната
процедура.Поради характера на нотариалната сделка, процесния имот се явявал
лично имущество на наследодателя на ищците по см. на чл. 20, ал. 1 СК /отм./ и
след настъпилото наследяване, Е.К., Л.Г., и С.К. притежавали по 1/3 ид.ч. от посочения имот. Поради горните обстоятелства,
ищците конкретизират, че разполагали с активната процесуална легитимация за
предявяване на настоящите искове и че за тях бил налице правен интерес да се
установи със сила на присъдено нещо, че същите не дължат на ответното дружество сумата от по 1 282.31 лв. за
всеки един от тях, съобразно квотите им в съсобствеността./ В този смисъл
ищците се позоват на съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение
№205/28.02.2019г. постановено по гр.д. №439/2018г. на ВКС, ГК, III г.о., която
препраща към мотивите на TP №2/17.05.2018г. по ТД №2/2017г. на ОСГК на
ВКС./.Твърди се в исковата молба,че ищците през м. юни 2019 г., получили писмо
с изходящ номер 53071_КП1202065_1/30.05.2019 г. от „Е.С.“ АД, с което били
уведомени, че на 21.02.2018г., служители на дружеството извършили проверка на
точността на измерване на обслужващата имота измервателна система и свързващите
я електрически инсталации, като за извършената проверка съставили констативен
протокол №1202065. В резултат на констатираното неточно измерване/неизмерване,
на ищците било направено преизчисление на
количеството потребена ел. енергия. С писмото, ищците получили цитирания
Констативен протокол и Констативен протокол №1281/27.05.2019г. - АУ - Е -
000029-11001/23.02.2018 г. на БИМ, РО - гр. Варна.Впоследствие,ищците получили
писмо от „Е. П. П.“ АД с изходящ номер 53071_КП1202065_2/03.06.2019г. в което
се сочело, че дружеството изчислило и коригирало сметката на титуляра за електроенергия съгласно приложената справка за корекция
при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия а
към писмото били приложени фактура № **********/03.06.2019г. за сумата от 3
846.92 лева и становище за начисление на електрическа енергия за периода от
30.03.2017г. до 21.02.2018г., издадено на дата 29.05.2018г.Ясно
е посочено в исковата молба, че ищците оспорват изцяло дължимостта
на това задължение и считат, че същото не следвало да заплащат, поради следните
съображения: Ищците нито лично
нито чрез упълномощен представител не били подписвали констативен протокол №1202065/21.02.2018г. за техническа проверка
на точността на измерване на обслужващата обекта измервателна система и
свързващите я електрически инсталации. На това основание, ищците оспорват
констатациите отразени в КП. Считат, че за дружеството не съществувало правно
основание за съставяне на същия, поради отменената към датата на проверката,
разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по
реда на съдебния контрол /отменена с Решение №1500 постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС, 5 членен с-в/.
По отношение на становището за начисление на електрическа енергия- ищците оспорват
количеството ел. енергия в размер на 21 868 кВТч,
обективирано в процесното становище, да било потребено, респективно, доставено
за посочения период.
С Решение №798/20.01.2017г. на ВАС,
окончателно било отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР /КЕВР/, с което
били одобрени ОУ на „Е. П. П.“ АД /влезли в сила на 07.09.2014г./. След
отмяната на цитираното решение на ДКЕВР, до одобряването от КЕВР и влизане в
сила на нови ОУ, дружеството, подчертават ищците в исковата си молба, следвало
да прилага в отношенията с клиентите си, действалите преди това /т.е. преди
07.09.2014г./ ОУ на „Е. П. П.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-061/07.11.2007
г. От друга страна, с редица решения по реда на ВКС постановени по реда на чл.290
ГПК / цитирани от ищците: Решение №189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д.
№39/2010г., II т. о.; Решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д. №582/2010 год.,
II т.о. и пр./ били обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от цитираните ОУ
/регламентиращи едностранна корекция на сметка/, като неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Повторено е още, че с Решение №1500
постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС, 5 членен
с-в, са били отменени ПИКЕЕ от 2013 г. с изключение на част от разпоредбите на
глава IX, чл.48-51, в които било предвидено основанието и методиката на
изчисляване при корекция на сметка. С отмяната на ПИКЕЕ били отменени и
одобрените от КЕВР ОУ на доставчика от 2014г. а
отмяната засягала процедурата по извършване на проверката, формата и
съдържанието на констативния протокол,
явяващ се основанието за извършване на преизчислението
по корекция на сметка.
В
предходните ПИКЕЕ,
чието действие било отменено с тези от
2014г., твърдят ищците, че нямало аналогични разпоредби, относими към корекцията на сметка. Процесния
констативен протокол /съставен от служители на „Е. П. М.“ АД/, сочат ищците, че
е бил съставен при отменено действие на ПИКЕЕ извън цитираните в решението
разпоредби на чл.48 - 51 от Правилата, а така също и при отменени Общи условия
към договорите за продажба на ел.енергия. При това положение, обобщават ищците
в исковата си молба, енергопреносното предприятие не
можело да се ползва от корекционната процедура, която
към датата на проверката, била отменена, именно поради съществуващата законова
делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които
да съответстват на тази делегация. Следователно, възможността за ответното
дружество да реализира отговорността на потребителя на услугата, извеждат извод
ищците, била единствено по реда и при условията, които са били в сила преди
приемането на ПИКЕЕ от ноември 2013 г., т.е. при липса на приети Правила и
съответни Общи условия на доставчика. Поради това, спрямо потребителите на
услугата в действие били ОУДПЕЕ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г. Тези обстоятелства водели
според ищците до неяснота, досежно приложимата
методика в процесния случай - дали тази по Общите условия на доставчика, част
от чиито разпоредби били обявени за неравноправни и нищожни /по арг. на решение на ВКС/, или тази по ПИКЕЕ, които били
отменени. С оглед прецизност, ищците отбелязват в исковата си молба, че към
датата на издаване на процесната фактура, обективирала паричния еквивалент на служебно начисленото
количество електрическа енергия, с Решение №13691/08.11.2018г. постановено по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, 5 членен с-в, били отменени
разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл.51 ПИКЕЕ.С оглед прецизност,ищците
сочат още, че в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. били публикувани ПИКЕЕ, приети от
КЕВР, но доколкото процесните отношения били развити
преди тяхното приемане, съответно обнародване, същите се явявали неприложими,
следователно в процесния случай, за ответното дружество не съществувало
нормативно основание за извършване на т.нар. корекционна
процедура.В следващия раздел IV от исковата си молба ищците са навели и
допълнителни съображения, обуславящи недължимост на
оспорената фактура а именно: В настоящия случай, от представения констативен
протокол №1202065/21.02.2018г. за техническа проверка и Констативен протокол
№1281/27.05.2019г. - АУ - Е - 000029-11001/23.02.2018г. на БИМ. РО - гр. Варна
се установявало по несъмнен начин, че при проверката не са били констатирани
механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване
или схемата на измерване на електромера - тоест не била установена грешка при
измерването на консумираната енергия. Обърнато е внимание на съда, че
изследването било извършено след повече от 15 месеца след извършване на
проверката и демонтирането на електромера, което било в нарушение на
разпоредбата на чл.675а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече- видно било за
ищците , че в посочения КП на БИМ- РО - гр. Варна, било записано, че
„електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия“ – т.е. не бил
констатиран и дефект в тарифния превключвател.
Предвид гореизложеното, ищците желаят
ВРС да постанови Решение по силата на което да приеме за установено в
отношенията между ищците и ответното дружество, че ищците Е.Ж.К., ЕГН **********, Л.Ж.Г., ЕГН ********** и С.Л.К., ЕГН **********,
не дължат на „Е. П. П.“ АД сума в размер на 3 846.92 (три хиляди осемстотин четиридесет и шест) лева по фактура
№**********/03.06.2019г., съответно 1 282.31 лева - Е.Ж.К., представляваща
1/3 ид.ч. от общото задължение, 1 282.31 лева - Л.Ж.Г.,
представляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение и 1
282.31 лева – С.Л.К., представляваща 1/3 ид.ч. от
общото задължение, която е начислена по корекционна
процедура за периода от 30.03.2017г.
до 21.02.2018г. за обект находящ се
в с. *, общ. * с клиентски номер *и абонатен номер *, на основание чл.124, ал.
1 ГПК.Обективирано е искане и за присъждане на
сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на твърденията си
и исканията си ищците са направили доказателствени
искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество, чрез адвокат Л. М. от ВТАК депозира
следния писмен отговор ведно с нарочна писмена молба по чл.192 ГПК. Предявеният
иск ответната СТРАНА намира за допустим.Становището на ответника по
основателността на предявения иск е,че искът е изцяло неоснователен като се
твърди следното: Налице било правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „Е. П. П.“ АД за потребена
електрическа енергия на стойност 3846,92
лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/03.06.2019 г. Процесната
сума представлявала цената на реално доставена и потребена електрическа енергия
в размер на 21868 кВтч, и се дължала на основание
ПИКЕЕ, вр. чл. 183 ЗЗД, вр.
с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Становище по
обстоятелствата, на които се основава исковата молба е следното: Ответното
дружество не оспорва, че между абоната С. К.и ответника съществувало валидно
договорно правоотношение, по силата, на което абонатът бил потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърдено е и
обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката бил обективиран в констативен протокол.Наведени
са следните възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се
основават:Твърди се, че ищците не били активно легитимирани да предявят
настоящия иск.На първо място,
ответната страна моли ВРС съдът да съобрази, че ищците обосновавали правната си
легитимация ЕДИСТВЕНО с качеството си на наследници на Ж. С. К.- придобил
имота през 1995 г. от титуляра на партидата за
процесния обект, а именно лицето С. К..От представените по делото писмени
доказателства обаче се установявало /според ответното дружество/, че С. К.като
приживе действително е прехвърлил имота на Ж. С. К..Ж. С. К.- наследодател на
ищците, починал преди извършване на проверката в обекта и преди възникване на
задължението по процесната фактура. Доколкото
наследственото правоотношение възниквало към датата на смъртта, то в
наследството, оставено от Ж. С. К.се включвали правата, задълженията и
фактическите състояния, възникнали и съществуващи към датата на смъртта-
т.е.към датата на смъртта на Ж. С. К.задължението за заплащане на потребената енергия не е било възникнало.Фактът на издаване на фактура на името на
наследодателя на ищците, сочи ответната страна, бил обусловен и бил
следствие от виновно неизпълнение от страна на ищците на задължението им по
договор да уведомят дружеството - ответник за настъпила промяна в собствеността
на обекта и да направят искане за откриване на нова партида в уговорения по
договор 30 - дневен срок. Поради изложеното, задължението за заплащане на
процесното количество енергия не било част от наследствената маса и не могло да
бъде поето от ищците с приемане на
наследството. Видно от изложеното, ищците, според ответника, не били активно
легитимирани да предявят настоящия иск в качеството им на наследници на
абоната, което за ответната страна се явява самостоятелно основание за
отхвърляне на иска като неоснователен.Възраженията допълнително заявени от
ответната страна извън основното са следните: Разпоредбите на Общите условия
имали обвързваща сила между страните.Праводателят на
ищците и ответника се намирали в продажбено провоотношение
относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се
уреждали от Закона за енергетиката. Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г.
на основание чл.21. ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите
условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е.С.“АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Е. П.
П.“ АД.Общите условия на „Е.С. „ АД и „Е. П. П.“ АД се явявали годен източник
на облигационни задължения между абоната и двете енергийни предприятия на
основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД а обвързващото им действие, равнозначно на
силата на закона, било последица от следните юридически факти: Общите
условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр.
с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
(Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.).; Общите условия били действащи към датата
на извършване на проверката на средството за търговско измерване и издадени на
основание чл. 98а от ЗЕ. Същите били публикувани, съгласно
изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.; Липсвало
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ
и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено
при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за
други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. Приетите и
одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на
основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, без да бъде необходимо изричното му писмено
съгласие.В раздел III от отговора
на искова молба са наведени твърденията затова, че било налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия: Ответното дружество и титулярът по
партидата, твърди ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД. Ответното дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта, находящ се в село *, с абонатен № * и клиентски № *.
Титуляр по посочената партида към процесния период
бил С. К.. На 21.02.2018 г. била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на абоната от служители на „Е.С.“ АД, в
присъствието на двама независими свидетели, които не били служители на
електроразпределителното дружество а и дружеството няма вменено от закон или от
ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да
обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.„Е.С.“ АД,сочи в
отговора си на искова молба ответното дружество, било дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна
мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата
за търговско измерване и според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване. /като е уточнено, че на СТИ се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него/. Дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди и като резултат на такава проверка било констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Е.С.“ АД, твърди ответното дружество, изпълнявало договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД и за извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 1202065.Процесният
електромер се твърди, че бил демонтиран, поради съмнения за софтуерна
манипулация, подменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 508465 и бил предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа
проверка, според ответното дружество, отразявал действителното фактическо
положение, съставен бил в присъствието на двама независими свидетели, които не
били служители на електроразпределителното дружество и ивършената
проверка на електромер с фабр. № 7831134, на неговата
цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно
/за ответното дружество/ било, че в имота на абоната била консумирана
електрическа енергия, която не била заплатена и ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.Твърди
се, че Експертизата на същото СТИ била извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел –
Варна и резултатите отразени в Констативен протокол № 1281/27.05.2019 г. При софтуерно
четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер трябвало да се състои от две тарифи. Установено било, че
действително потребената енергия се разпределяла и
върху невизуализирана тарифа ТЗ - 21868,80 kWh. Констативният
протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – Варна, подчертава ответникът като
официален свидетелстващ документ, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползвал с
материална, обвързваща съда доказателствена сила. В
Констативния протокол за извършената от БИМ експертиза изрично било посочено,
че електромерът се предоставя в запечатен плик, пломбиран с пломба № 508465 и
при огледа му се констатирало съответствие с Констативен протокол на „Е.С.“ АД.В
отговора на искова молба е посочено още, че на 29 –ти май 2019 г. „Е.С.“ АД
съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3.-21868 квтч
а на 03.06.2019 г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с която фактура
била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана
в скрития регистър. При липса на данни за техническа неизправност на
електромера извън извършената манипулация, следвало да се приеме, според
ответното дружество, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3.
количество енергия в размер на 21868 квтч било реално
доставено и консумирано от абоната. Начислена била сума, представляваща
стойност на доставена и употребена от абоната електроенергия. Несъответствието
в измерването било установено едва при извършената техническа проверка, поради
което неостойностеното количество било допълнително
начислено на абоната. Това количество електроенергия – възразява ответното
дружество - не представлявало служебно начисление от страна на
електроразпределителното дружество, а било реално потребено количество- отчетено от средството за търговско
измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било
фактурирано.Съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ,сочи ответното дружество, в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електроенергия, операторът на
съответната мрежа коригирал количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Извън
изложеното по-горе, ответникът моли съдът да съобрази, че нормата на чл.50
ПИКЕЕ била е приложима не само по отношение на СТИ с дистанционен отчет а във
всички случаи, в които е налице посоченото в разпоредбата несъответствие. На
практика, за да се определяла приложимостта на тази норма към конкретния случай, следвало да се направи анализ на
всяко едно от съдържащите се в нея
понятия. На първо място в
нормативната уредба- подчертава ответното дружество - липсвало легално
определение за понятието „измервателна група“ В чл. 120, ал. 1 от ЗЕ било
посочено, че електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва
със средства за търговско измерване, а според ал.3 на същия текст - операторът
на електроразпределителна мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на
измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните
устройства към тях. Във връзка с последното следвало да се има предвид текста
на чл. 17 от ПИКЕЕ, в който било
записано, че в зависимост от нивото на напрежение и предоставената мощност
измервателната система включвала: 1. измервателни трансформатори; 2.
електромери - търговски, контролни и за техническо измерване; 3. устройства за
комуникации и предаване на данни; 4. допълнителни и спомагателни устройства и
вериги, включително табла (шкафове); 5. вторични вериги за измерване, клемореди и предпазители.Според § 1. т. 58 от ДР на ЗЕ
„средства за търговско измерване“ били технически средства за измерване, които
имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за
измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и
които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или
природен газ. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на средствата за измерване, към която препращал
текста на чл. 5, ал. 2 от ПИКЕЕ, „средство за измерване“ било всяко устройство
или система с измервателна функция, които са в приложното поле на чл. 2. /В чл.
2, ал. 1, т. 3 от Наредбата били посочени като средство за измерване и
електромерите за активна енергия/. Видно от съдържанието на горните разпоредби
– обобщава ответното дружество - в същите не се правело разграничение между
техническо средство, което самостоятелно измерва енергия, и такова, което
свързано с други технически средства в система, изпълнява измервателна функция.
И в двата случая се говорело за „средство за измерване“, независимо дали то се
състояло от един или повече елементи. Горното давало основание „Е. П. П.„ АД да
считат, че под понятието „измервателна група“, употребено единствено в текста
на чл. 50 от ПИКЕЕ, следвало да се има предвид всяка техническа система,
отговаряща на определени метрологични характеристики и предназначена за измерване
на електрическа енергия, независимо от броя на техническите и спомагателни
средства, с които осъществява измервателната си функция.С оглед на което без
каквото и да било фактическо и правно значение било дали измервателната система
се състояла от всички или само от част
от изброените в чл. 17 от ПИКЕЕ елементи. Т.е. това зависело от конкретното
напрежение и мощност.Сочи се още в отговора на искова молба, че от Констативния
протокол за извършена проверка се установявало, че в случая измервателната група
се е състояла от посочените в чл. 17, т. 2, т. 4 и т. 5 от ПИКЕЕ елементи, а
именно електромер, токови вериги, входящи и изходящи предпазители, тарифен
превключвател/.Изложеното до тук, давало основание на ответното дружество да твърди, че провереното средство за
измерване изпълвало понятието „измервателна група“, визирано в текста на чл. 50
от ПИКЕЕ.В тази връзка, в Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д. №
50417/2016г.. I г.о..ГК. докладчик съдията Гълъбина Генчева, решаващият състав
приел, че било допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява
сметките за потребената електрическа енергия за минал
период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е
отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в информационната
база данни за техническите параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на
същия извод, решаващия състав се е позовал на принципното разбиране на ВКС в
разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на
реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна
намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и
разликата между заплатеното и действително дължимото.Видно от текста на
посочената разпоредба, същата обобщава ответното дружество била приложима във
всички случаи, в които имало несъответствие между отчетеното от СТИ
/представляващо част от измервателната група по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ/ и
данните за потребена енергия от ежемесечен отчет на електромера, съдържащи се в
информационната база на представляваното от мен дружество. Видно било и от представената към отговора справка за
потребление, че ел. енергия, преминала през регистър 1.8.3. не била остойностена и фактурирана през процесния период при
извършвания ежемесечен отчет на потребление- т.е. процесната
сума се дължала от абоната като насрещна престация по
договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и
представлява левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа
енергия. Процесната фактура била издадена
след остойностяване на засечени показания по реален отчет; касаело се за специална хипотеза на коригиране на
сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни основания, чрез която
се остойностявала действително консумирана електрическа енергия, която била
отчетена от скритите регистри на средството за търговско измерване. Технически
било невъзможно да се установи точното количество електроенергия, преминало
поотделно по всяка една от тарифите - дневна, нощна и върхова, респективно
остойностяването да се извърши според действащите за всяка от тях цени – не
отрича в отговора си на искова молба ответната страна. В действителност,
консумираното количество електрическа енергия било остойностено
по цени за технологични разходи, които цени били значително по-ниски от цената
за електроенергия поотделно за всяка тарифа. При това положение
потребителят , според ответната страна, бил
поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не
била извършена и електроенергията била коректно отчетена по дневна, нощна и
върхова тарифа. В този смисъл, извършената от ответното дружество корекция не
представлявала санкция, а цена на доставена и консумирана електрическа енергия.
Да се приеме обратното би довело до неоснователното обогатяване на потребителя
за сметка на доставчика на електрическа енергия. В горепосочения смисъл
ответната страна препраща към мотивите на Решение
№ 1481/27.07.2015г., постановено по в. гр. д. № 1370/2015г. по описа на Окръжен
съд - гр. Варна. Установеното софтуерно вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ – заявява в отговора си на искова
молба ответното дружество, имало за цел именно „отклоняване“ на част от потребената енергия от абоната в „невидим“ регистър и препятстването по този начин на
възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като показания при
ежемесечния отчет. Неправомерното вмешателство имало за своя цел именно
„укриване“ на част от потребената от абоната енергия.С
писма от „Е.С.“ АД и от „Е. П.“ АД били приложени констативния протокол от
техническата проверка и фактурата.Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16. т. 2 от ОУ на ДП EE /2014
г./ и чл. 17. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ , от които страните били обвързани,
потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.В условията на евентуалност, ако ВРС счете, че е
неприложима разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ към конкретната хипотеза,ответното дружество желае искът да бъде
отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. в който смисъл
ответникът се позовава на мотивите на Решение № 150/26.06.2019 г.. постановено
по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о. Предвид гореизложеното,
ответното дружество желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и да присъди в полза на ответната страна сторените в производството
съдебно - деловодни разноски,включително и тези за адвокатско
възнаграждение.В условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата
страна.В подкрепа на изложеното по-горе ответната страна е направила доказателствени искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.10.2019 год.ищците не се
явяват, не се представляват,но в писмена молба от 14.10.2019 г.адв.В.Г. в качеството си на процесуален представител на ищците
изразява становище заседанието да бъде проведено без участието на ищците, желае
съдът да уважи исковата молба ведно с присъждане на разноските по делото
съгласно списъка по чл.80 ГПК а в условията на евентуалност е заявено и
възражение с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК.
В
същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв.М.желае ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан по аргументи, подробно изложени в отговора на исковата молба. Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.Изрично адв.М.е
направила възражение за прекомерност на разноските ,като желае ВРС да съобрази
факта ,че исковата молба е депозирана от трима ищци, не е осъществено
процесуално представителство за всеки поотделно а единственият документ
,представен отделно за всеки ищец бил списъка
за разноски .С оглед фактическата и правна сложност на делото, дори и
процесуалното поведение на процесуалния представител на ищците / „който не
влиза в съдебна зала „ /адв.М.счита че адвокатското
възнаграждение е не само прекомерно, но и противоречало на морала да се
претендира отделно възнаграждение за всеки от ищците по делото .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищците по делото
Е. К., Л.Ж.Г. и С.К. против ответното
дружество Е. П. П.АД с искането да бъде прието за установено,че ищците не
дължат на ответника сумата от 3 846,92 лева или всеки от тримата ищци сума
равна на 1/3 от тази стойност – по
1282,31лв.За настоящия съдебен състав исковото производство е допустимо,
т.к. с предявения отрицателен установителен иск
ищците целят да бъде установена недължимостта на
сумата от общо 3846,92 лв. ,претендирана от ответното
дружество като цена на потребена ел.енергия.Ето защо, при предявения
отрицателен установителен иск и с оглед твърденията на
ищците съдът приема ,че искът е заявен при наличие на правен интерес ,поради
което и настоящият съдебен състав дължи произнасяне по същество на спора.
От
фактическа страна, на база ангажираните по делото писмени доказателства и от
двете страни съдът приема за изяснено и установено следното : С. Ж. К., ЕГН **********
е починал на 5.4.2006 г., за което е издаден акт за смърт № 0012/5.4.2006 г. от
с.* , обл.*. От приложеното на л. 7 –ми по делото
заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници се
установява, че след откриване на наследството на Ст.К.негов наследник по закон
е само синът му Ж. С. К., ЕГН ********** , починал на 26.07.2016 г. От
приложеното на л. 8 – ми по делото заверено за вярност с оригинала копие на
удостоверение за наследници на Ж. С. К.се установява, че смъртта на Ж.К.е
настъпила на 26.7.2016 г., за което е съставен акт за смърт № 1359 /27.7.2016
г. от Община Варна, район Одесос. В същото удостоверение за наследници са
вписани и лицата ,които по закон са призовани към наследяване на Ж.С.а именно :
С.Л.К. , ЕГН ********** / съпруга/, Е.Ж.К.,ЕГН ********** /дъщеря/ и Л.Ж.Г.,
ЕГН ********** /дъщеря/ .
Установено
по делото въз основа на представеното от ищците с исковата молба и приобщено на
л. 9 –ти заверени за вярност с оригинала копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот - № *,
том *,дело № * г. на съдия при РС * , че на дата 6 –ти април 1995 г. С.
К.,чрез пълномощника К. И.е дарил на сина си Ж. К.следния недвижим имот :
дворно място с урегулирана повърхност от 1280 кв.м., представляващо парцел *, с пл. № *, в кв. * в с. * ,дворно
място с урегулирана повърхност от 1450 кв.м.,представляващо парцел * с пл.№ * в кв. * , в с. * , и построените в същото
дворно място къща състояща се от пет
стаи, кухня, антре и гараж със застроена
площ от 18 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от
25 кв.м., в който съсобственика участва със 1130 кв.м. в с.*, представляващо
парцел * с
пл.№ *, в кв.* по плана на с.*
при данъчна оценка на имота 38 900 лв. От фактическа страна по делото е
установено и доказано по несъмнен начин, че и тримата ищци са наследници по
закон на своя праводател Ж. К., който е наследник на С.
К..Установено и доказано е по несъмнен начин, че имотът в с.* до 1995 г. е
принадлежал на С. К., който от своя страна,приживе на 6.4.1995 г. е дарил имота
на сина си Ж.К..Доказано е че
наследството на Ж. К.е открито в гр.Варна на 26.7.2016 г. / л. 8/ и считано от
тази дата , призовани към наследяване са съпругата му и двете му деца – т.е. тримата
ищци по делото. Спор няма, че имотът е бил лична собственост на Ж.К.поради
което и след откриване на наследството му съгласно нормите на чл. 5-9 ЗН
съпругата и децата на К.са призованите към наследяване при равни квоти – или
съпругата и двете деца наследяват и правата и задълженията на наследодателя си
при квоти от по 1/3 ид.ч.При така изложеното активната процесуално правна легитимация на
тримата ищци – С.К., Е.К. и Л.Г. е доказана при условията на пълно и главно
доказване . Както бе посочено и по –горе ищците желаят съдът да приеме за
установено със СПН ,че трите ищци не дължат на ответника сумата по фактура
издадена от ответното енергийно дружество за потребена ел.енергия . Завереното
за вярност с оригинала копие на същата фактура е представено от ответника с
отговора на искова молба и приложено на л. 18-ти по делото.
От
прочита на цитираната фактура може да бъде установено, че за периода от 30 –ти
март 2017 г. до 21-ви февруари 2018 г.
,за електромер № 1102010807831134 , аб.номер *, кл.номер *, за обект на потребление на ел.енергия находящ се в с.* ,* спрямо абонат
С.Ж.К.е издадена данъчна фактура № ********** /3.6.2019 г. на стойност 3 946,92
лв. с вкл.ДДС и срок за плащане 13.6.2019г.
Ищците
отричат дължимостта на исковата сума поради което са
и предявили отрицателния си установителен иск против
ответника издал през 2019 г. фактурата против почивалия още през 2006 г. абонат
С. К./л.7/.
Безспорно
за съда е установено и доказано на база анализа на писмените доказателства
ангажирани и от двете страни, че С. К.е бил абонат на ответника и в
облигационна връзка по договор за продажба и доставка на ел.енергия, но през
1995 г.се е разпоредил с имота си в полза на сина си Ж. К., като на 5.4.2006 г.
Ст.К.е почивал а след него на 26.7.2016 г.е починал и Ж.К.. Ето защо макар и
партидата на абоната на ответника да е била водена на името на С. К.поради
извършеното от него дарствено разпореждане през 1995
г. и откриване на наследствата и на С.и на Ж.К.и, лицата които по силата на
разпоредбите на ЗН от които може да се търси плащане на исковата сума са именно
тримата ищци, чиито квоти от наследствената маса и на двамата йм праводатели са равни .
В
тази връзка съдът намира за необходимо да се спре на дадените принципни
разрешения в Научно приложния коментар на Закона за наследството, издание ИК
„Труд и Право „ –София 2016 /стр. 640,641 / където е направен извода, че между
наследниците е налице разделна отговорност за задълженията на праводателя йм. Наследниците
отговорят съобразно дяловете си пред кредиторите, буквално е записано в
цитирания коментар, като е извършено препращане към Решение № 19 от 6.2.1985
г. , Второ г.о., ГК и Решение № 2553 от
10.4.1959 г.по гр.д. № 7325/1959 г., също на Второ г.о. ГК,всеки дължи съответната
част от престацията. Изрично е пояснено,че нормата на
чл. 60 ал.1 ЗН е императивна и не може да се уговаря солидарна
отговорност между наследниците, така както е и в настоящия казус.В тази връзка
авторския колектив изготвил приложния коментар на ЗН се спира на Решение от
20.2.2012 г.постановено по гр.дело № 7254/2011 г. на СГС.Съгласно клауза на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребителите продавачът в спора отнесен пред СГС за решаване е бил
променил партидата на името на наследника или на наследниците ,купувачът открил
партида на всички наследници, отговарящи солидарно ,съобразно удостоверението
за наследници.СГС е приел, че въвеждането на солидарна отговорност на
наследниците за задълженията на наследодателя противоречи на разпоредбата на
чл. 60, ал.1 ЗН , поради което клаузата от ОУ е прието че е нищожна и не
поражда правни последици и е възприето ,че следва да бъде приложен законоустановения принцип за разделност.Или
дори и да е уговорена солидарна отговорност между наследодателя и трети лица , то това не води до запазването на
солидарността и по отношение на наследниците, т.е. те остават солидарно
отговорни с другите солидарни длъжници , но всеки за своята част от дълга.
Водим
от гореизложеното при установено по делото наследствено правоприемство
и доказано наличие на наследяване на абоната, ВРС извежда извод от правна
страна,че трите ищци имат квота по 1/3 ид.ч. от
наследствената маса на Ж.К., респ. Ст.К.,поради което всяка от трите ищци
следва да отговоря разделно за дълговете на своите праводатели
.При сравнение с вписаното във фактурата /л. 18/ се констатира, че ответното дружество
претендира от С. К.сумата от общо 3 846,92 лева , като цена на ел.енергия
за периода от 30.3.2017г. до 21.2.2018 г.,макар и Ст.К.да е починал още през
2006 г.Фактът на издаване на фактурата от ответното дружество към починало лице
се обяснява само с неизпълнение на задължението на правоприемниците на
починалия да уведомят затова ответника.Въпреки неизпълнение на задълженията на
ищците да уведомят ответното дружество за промяната и в собствеността и в
абоната ,в правния мир съществува данъчната фактура на стойност 3 846,92
лева издадена от ответника към абоната на енергийното дружество.За този дълг
както бе посочено следва да отговорят трите ищци при размер всяка по 1/3 или за
всяка от ищците задължението които възлиза е равно на точно 1 282,31 лева
/ точно пресметнато и вписано в петиума на иска / .
При
така установеното по делото ВРС приема, че праводетелят на ищците е имал качеството потребител на ел.енергия и в това си качество е бил абонат на ответното дружество до смъртта си.
Спор няма, че ищците не са изпълнили задълженията
си да уведомят ответника затова,че праводателят йм е починал и
именно поради това и фактурата с която ответника претендира плащане на исковата сума е издадена против починало лице.
За цялостното изясняване
на фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата СЪДЕБНО - ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на вещото лице инж.Н.В..Поставените
към вещото лице въпроси очертават спорните по делото обстоятелства между
страните.
Заключението на вещото лице инж.В. е приобщено на листи
82 -86 по делото. От констативно- съобразителната част на СТЕ се вижда, че вещото
лице е изготвило заключението си въз основа на материалите по делото;
действащите към момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на
електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД и „Е.П.“
АД, както и с Правила за измерване на количеството електрическа енергия -
ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013
г. и в частност Констативния протокол
за проверка на електромера, обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия.Вещото лице сочи,че от приобщения по делото Констативен протокол на „Е. П. „ № 1202 065 от 21.2.2018 г., се
установява, че проверяваният електромер /СТИ
– средство за търговско измерване /
е с фабричен № 7831 134 , тип САRAT АСЕ 2000, с
ток 5/60 А, монофазен, статичен, произведен през
2008 г.В
протокола констатациите на служителите на електропреносното
дружество,сочи и вещото лице ( така като може да бъде прочетено от самия КП) са ДЕМОНТИРАЛИ СТИ със
съмнението за софтуерно вмешателство.СТИ
е било демонтирано и представено за експертиза в БИМ ,проведена е била такава в
ГД МИУ Варна ,резултатите от която са обективирани
в КП № 1281 /27.5.2019 г.В протокола от
метрологична експертиза на БИМ е било записано ,че е осъществена външна намеса
в софтуера на електромера/ в тарифната схема /, наличие на преминала
ел.енергия на тарифа 1.8.3 – 21 868
Kwh, която не е била визуализирана на дисплея .Действително потребената ел.енергия
се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 ; електромерът е съответствал на техническите
характеристики , без данни в КП на БИМ
да е имало нарушение на целостта на ведомствена или метрологична пломби на СТИ.
При така установеното от Е. П. и БИМ , става ясно и от обстоятелствената част
на СЕТЕ и от писмените доказателства по делото,трето на спора лице Е. С.АД е съставило становище ,приложено на л.38 по
делото с което на 29 –ти май 2019 г. е
определено да се начисли допълнително ОБЩО количество ел.енергия от 21 868 кВТч
за три отделни подпериода и на база на това становище
е издадена и на дата 3.6.2019 г.процесната фактура
,приложена на л.39 –ти по делото .Ясно е заключението на в.л. инж.В., че в този
случай се касае за софтуерно претарифиране на СТИ,обслужващо обекта на потребление на
ел.енергия и че корекцията е направена при условията на чл. 50 ПИКЕЕ, т.е. били
са налице според вещото лице техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на
ел.енергия съгласно чл. 50 ПИКЕЕ.Установено е още от разпита на вещото лице /
л. 9-ти от делото / че не може да се установи кога е започнало вмешателството в
СТИ ,кога СТИ е започнало да отчита в скрития регистър нито в кой часови
диапазон е ставало това както и че не може да се каже дали визирания във
фактурата период е точно този в който е потребявана
ел.енергията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищците целят да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 3 846,92 лв.по издадената на дата 3.6.2019 г. данъчна фактура
против праводателя йм.При
предявеният отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията
на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 21.2.2018 г./л.34,35 от делото /.Към тази дата АБОНАТЪТ
е бил починал а проверката се установява,че е била извършена в присъствието на двама свидетели, които видимо не са сред
наследниците по закон на Ст.К.или Ж.К..Ясно е отразено в КП, че сигнал на телефон
112 не е подаван от служителите на Е. С.АД и че проверката е била извършена без
участие на органите на реда.
Спорно е по делото между страните е: как, на какво основание е
определена едностранно от ответника за заплащане исковата сума от абоната Стоянов
и имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за
минал период от време.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период
определен точно като максималния от една година. Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява
на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума,както от абоната, така и след
смъртта му от неговите правоприемници.На първо място: Констативния протокол е частен
документ и като такъв не обвързва ищците с констатациите на
служителите на „Е.С.“ АД/л.34,35/. Този
протокол не следва единствено и само
да бъде ценен като писмено доказателство, даващо право на ответното
дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси
ел.енергия а следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал.На второ място, видно и от
материалите по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за
период от време от една година – или максималния
визиран в чл.50 ПИКЕЕ.Именно в тази връзка следва да бъде съобразено
заключението на вещото лице и отговора,който дава в.л.В. на поставените от съда
въпроси. В разпита си пред съда вещото лице заявява ,че не могат да се
установят с точно две неща – на първо място на коя дата, от кога е започнало
вмешателството в електромера и откога той е започвал да отчита в срития си
регистър и второ – в кой часови диапазон в денонощието е станало това.
При така изложеното ВРС следва да
даде отговор на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно
количеството ел.енергия потребено от абоната/неговите наследници , като е
очевидно че за корекцията е приложена нормата на чл.50 ПИКЕЕ и ако е налице
правна възможност ответника да търси заплащане на процесната
сума,то спазени ли са всички законови предпоставки затова от страна на „Е. П.
П.„ АД. На първо място , съдът
отчита факта, че в действащото в страната ни законодателство,
още към 2012 г. нито в Закон за
енергетиката, допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г.
/обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в
Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа
енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. Р. С. „ АД. В тази връзка и по
повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г.
и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото
си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия
него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва
законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се
съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.Горепосочената практика е довела до изменение на Закон за
енергетиката през 2012 г. С
това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. е
предвидено законово основание
крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след доказано
неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече
Комисия за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн.
в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.).Още преди датата на извършване на проверката
на СТИ - осъществена на 11.05.2018 г./ л.27,28 от делото/ и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017
г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016
г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което
всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите
на чл.48 -51 от Правила за измерване
на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.) също са отменени с Решение № 2315
/ 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г
Съдейки от датата на която
е извършена проверката на електромера -21.02.2018
г.,ВРС приема,че ако КП от проверката на СТИ бе съставен при спазване на
нормата на чл. 47 ПИКЕЕ , с участието на представител на полицията , то тогава
евентуално би могъл да послужи за начисляване на исковата сума,т.е. за
едностранно коригиране на количеството ел.енергия. Дори и да се приеме, че
протоколът от проверката обвързва потребителя с констатациите в него прави
впечатление,че Метрологичната експертиза на БИМ е изготвена на 27.05.2019 г. – повече от година след
датата на проверката на СТИ, което само по себе си води до извод,че не са
спазени сроковете за изготвяне на метрологична експертиза.И на последно място
именно въз основа на заключението на вещото лице по приобщената и неоспорена
СЕТЕ се установява, че периодът за който се претендира исковата сума максимално
определения в чл.50 ПИКЕЕ от 1 година назад, считано от датата на проверката .
След като и вещото лице обяснява в разпита си,че този период е малко вероятно
да съвпада с времето през което ел.енергията е отклонявана от СТИ към
невизуализирания регистър 1.8.3 и че не може да се каже въобще кога е започнало
това отклоняване на ел.енергия за настоящия състав ответникът не е установил
при условията на пълно и главно доказване че точно в исковия период е доставил
на ищците и че ищците са потребили количеството
ел.енергия за което е издадена и данъчната фактура. Именно поради това, че
продажбата на ел.енергия се подчинява на нормата на чл.1 ТЗ, съдът приема,че
ответникът не установил по надлежния ред количеството на ел.енергията и периода
за който се твърди,че е била доставена на абоната .
При така изложените по-горе мотиви ВРС намира предявения
отрицателен установителен иск и за основателен и за
доказан като го уважава,изцяло.Правилно и точно ищците са сметнали припадаща йм се част от задължението по фактурата издадена против
техния праводател и абонат на дружеството.Искът на
ищците съдът намира за доказан и по основание и по размер и го уважава именно
по начина,по който е предявен.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по отговорността
за разноски като съобразява че и ищците и ответника претендират разноски.
Ищците претендират разноски както следва:
1.Е.К. : 153,88 лв. за
внесена д.т. и 320 лв. адвокатско
възнаграждение - платено в брой / л. 73,74/.
2.Л.Г. – адвокатско възнаграждение от 320 лв. платено в брой/л. 75,76 /.
3.С.К. - адвокатско възнаграждение от 320 лв. платено в брой / л. 77,78/.
Ответникът претендира разноски 1188
лева- платен адвокатски хонорар по банков път с вкл.ДДС и 120 лева депозит
за СТЕ – общо 1308 лв. /л. 87 , 89,90/.
Двете страни са направили възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
При съобразяване на Наредба
№ 1/2004г. ВРС пресмята, че съгл.чл.7, ал.2, т.2 минималния адвокатски хонорар
при материален интерес от 3 846,92 лв. е равен на 300 лв. плюс 7 % за
горницата над 1000 лв. +199,28 = 499,28
лв.Т.е. при общия материален интерес се оказва,че минимума на адвокатско възнаграждение
възлиза на 499,28 лв. и е прекомерен адвокатския хонорар претендиран
не от ищците а от ответника ,т.к. ответника претендира 1 188 лв.
Дори и да се приеме ,че
възнаграждението на процесуално представителство следва да се определи върху
интерес от 1 282,31 лв. то тогава съгласно чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1
минимумът на адвокатския хонорар е равен на сбора от 300 лева плюс 7 % за
горницата над 1000 лева – 19,76 лв. = 319,76 лева . Макар и с 0,23 лева да е
по-голям платения от всеки от ищците хонорар на адв.Г.,формално
този хонорар не може да бъде приет за прекомерен, но прекомерен е хонорара на
ответното дружество от 1 188 лева който е в пъти по-висок от минимума от
319,76 лв. Дори и умножен по три максималния хонорар който би следвало да
претендира ответното дружество възлиза на 959,28 лева а разликата до 1188 лв. е
от 228,72 лева драстично по-голяма от 23 стотинки .
Ето защо съдът присъжда на
осн. чл. 78 ал.1 ГПК разноските сторени от ищците
като съобразява разделната им отговорност и присъжда държавна такса само в
полза на едната ищца .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищците: Е.Ж.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Л.Ж.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и
ответното дружество „Е. П. П.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управл*, със
седалище и адрес на управление ***. *, че
ищците Е.Ж.К., ЕГН **********, Л.Ж.Г.,
ЕГН ********** и С.Л.К., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖАТ на ответното
дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,сума
в размер на 3 846.92 (три хиляди
осемстотин четиридесет и шест) лева по фактура №**********/03.06.2019г.,
съответно 1 282.31 лева за Е.Ж.К., представляваща 1/3 ид.ч.
от общото задължение, 1 282.31 лева
за Л.Ж.Г., представляваща 1/3 ид.ч. от общото
задължение и 1 282.31 лева за С.Л.К.,
представляваща 1/3 ид.ч. от общото задължение, която
е начислена по корекционна процедура за периода от 30.03.2017г. до 21.02.2018г. за обект находящ се в с. *, общ. * с клиентски номер *и абонатен
номер *, на основание чл.124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д.и Г. К.ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ж.К.,
ЕГН ********** с
адрес: ***, СУМАТА от 153,88 лв. ( сто петдесет и три лева и осемдесет и
осем стотинки )
за заплатена държавна такса и СУМАТА от 320,00 лева(триста и двадесет лева )
за заплатен адвокатски
хонорар - сторените
от ищцата съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д.и Г. К.ДА ЗАПЛАТИ на Л.Ж.Г.,
ЕГН **********, с
адрес: *** СУМАТА от 320,00 лева (триста и двадесет лева )
за заплатен
адвокатски хонорар - сторените от ищцата
съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д.и Г. К.ДА ЗАПЛАТИ на
С.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: *** СУМАТА от 320,00 лева (триста и двадесет лева )
за заплатен
адвокатски хонорар - сторените от ищцата
съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :