РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 02.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на осми
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3271 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от В.П.В., ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител П.В.Д., ЕГН ********** против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД за заплащане на сумата 4000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултата на ПТП от 14.05.2020 год., ведно със законната лихва от 19.06.2020
год. (датата на отказаното писмо) до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на 14.05.2020 г. около 19:40 часа, в гр. Русе, П.А.П., при
управление на л.а. Фолксваген Голф с рег. № P7491AK, нарушил правилата за предимство на
урегулираното с пътни знаци кръстовище на ул. Сърнена гора с ул. Лозен планина,
вследствие на което блъснал л.а. Опел Вектра с рег.
№PP2762BK, управляван от П.В.Д. с ЕГН ********** и реализирал ПТП. При
произшествието като пътник в л.а. Опел Вектра е
пострадал В.П.В. с ЕГН **********. Причина за пътнотранспортното произшествие
били неправомерните действия на водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. №P7491 АК,
който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно е причинил
телесни увреждания на ищеца.
Местопроизшествието
било посетено от дежурен по КАТ при ОДМВР- Русе, който съставил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 313/69 год., в който били описани обстоятелствата и причините
за ПТП.
Ищецът
твърди, че от катастрофата В.П.В. получил *********************, но поради силния стрес, изживян в резултат от удара, той започнал
силно да плаче и бил откаран у дома, където в една спокойна и позната
обстановка било по-лесно да преодолее шока от случилото се. Впоследствие обаче
здравословното състояние на ищеца видимо се е влошило, тъй като лявото око на В.В. започнало да забавя ********* си и да се
отклонява на ляво при водене на разговор. С оглед на това, детето било заведено
на преглед при неврохирург на 18.05.2020 год., където след проведени
изследвания, било установено, че при
поглед на дясно ************ изостава. Поставена му е диагноза ***************на ********, след което е освободен за домашно лечение при режим на покой, с
указания да си почива, да не гледа телевизия, да не се натоварва и да се следи
състоянието на окото.
Травмата на
главата, предизвикана от ПТП довела до болки и дискомфорт
у детето, което за дълъг период от време са смущавали съня му, а проблемът с
лявото око довел до затруднение при водене на разговор. Това, че погледът на
детето се отклонява вляво, пречело и продължавало да пречи на концентрацията и
поддържане на вниманието
му.
Ответникът в законовоопределения
срок е подал писмен отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен.
Заявява, че по делото липсват данни ищецът да е бил в автомобила на родителите
си и да е участвал в процесното ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, причинно – следствената връзка, претърпените вреди и техния
размер. Навежда аргументи, че заявените от ищеца страдания, увреждания и болки
се дължат единствено на предходни заболявания на лична (генетична) обремененост, както и от други събития, които нямат връзка
с ПТП. Ответникът навежда аргументи за съпричиняване
на вредоносния резултат от родителите му, тъй като те не са упражнили надзор и
не са го поставили правилно в правилно поставено детско столче, което е в
противоречие с изискванията на ЗДвП. Ответникът също твърди, че събитието е
случайно за водача на МПС, който е причинил ПТП, като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата
молба и отговора, приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото страните не спорят, че по отношение на лек автомобил Фолксваген Голф с
рег. № Р7491АК е сключен застрахователен договор по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". Не се спори, че
застрахованият при ответното дружество лек автомобил е участвал в ПТП на 14.05.2020
год. в гр. Русе
По
делото са представени Констативен протокол за ПТП с пострадали № 313/69 от
14.05.2020 год., АУАН № 20- 1085- 001752 от 14.05.2020 год. и НП №
20-1085-001752 от 28.05.2020 год., от които е видно, че на същата дата в 19:40
часа, в гр. Русе на кръстовището на ул. Сърнена гора, и ул. Лозен планина е
настъпило ПТП, при което участник 1 - л.а. Фолксваген Голф с рег.№ Р 7491 АК,
собственост на П.А.П. и управляван от него, нарушава правилата за предимство в
кръстовище, урегулирано с пътни знаци, вследствие на което блъска участник 2 –
л.а. Опел Вектра с рег.№ РР 2762 ВК, управляван от П.В.Д..
В края на протокола саморъчно са изписани данните на пострадалите лица от
произшествието, като името на ищеца липсва. На виновния за ПТП водач е съставен
АУАН за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено НП,
с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. И
в трите документа става въпрос за три леко ранени лица- двамата шофьори и
майката на детето- Тодорка Борисова.
В
заключението по приетата съдебно- автотехническа експертизае записано, че л.а. Опел Вектра
с рег. № РР 2762 ВК е имал 5 бр. обезопасителни
колани. Няма данни в автомобила да е имало поставено система за обезопасяване
на деца, този факт не се доказа от ищеца. Основната техническа причина за
възникване на процесното произшествие според вещото
лице, е поведението на водача на л.а. Фолксваген Голф, който се е движил по
улица без предимство и е навлязъл в кръстовището, без да осигури предимство за
движение на другия автомобил. П.П. се е движил със
скорост около 50 км/ч и макар да е имал видимост към другия автомобил в рамките
на 20 метра, не е реагирал и дори не е намалил скоростта – няма никакъв
спирачен път. При тази скорост, обаче, дори да е реагирал, няма да може да спре
и ще нанесе удар странично на Опела.
След
ПТП полицейските органи са били сигнализирани, извършили са проверка на
местопроизшествието, която е завършила със съставянето на Протокол за ПТП с
пострадали. Водачът е наказан за това, че навлиза в кръстовище при наличие на
пътен знак „Б-1“ /„Пропусни
движещите се по пътя с предимство“/,
без да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил Опел с рег.№ РР
2762 ВК, в резултат на което се сблъскват. Следователно деянието на водача на
автомобила е било противоправно, като последното,
съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, е
било виновно, доколкото същата не бе оборена в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника. С оглед изложеното, съдът намира, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. № Р 7491 АК, са
осъществени в обективната действителност.
Свидетелят
К* А* установи, че
детето е било в автомобила по време на ПТП. Тя също така заяви, че е нямало
физическо нараняване.
От
приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че няма
никакви обективни данни за увреждане на ищеца. Прегледът от неврохирург е
извършен четири дни след ПТП. Основната диагноза е „************“.
Тя е поставена само въз основа на заявеното от родителите. Според снетата по
техни данни анамнеза детето е участвало в ПТП като пасажер, не е губило
съзнание. Родителите съобщават, че при разговор се забавя движението на лявото
око и се отклонява на ляво. При прегледа у установено, че няма видими следи от
травми по главата. В епикриза ИЗ № 12488/13.07.2020
год. е записано, че по данни на майката още преди ПТП детето **************. На преглед във Варна е поставено
съмнение за конгенетална катаракта на ляво око.
Окончателната диагноза, записана в епикризата от
УМБАЛ Александровска ЕАД е консервативно лечение на *********, съдови заболявания на **** и ****************. Според вещото лице д- р Д. при извършените
изследвания са търсени или инфекциозни, или генетични причинители на
отклоненията в нормата на очния статус на детето. В епикризата
са посочени редица изследвания, които да изяснят какъв точно е проблемът, ни не
с цел да се търси диагноза с травматичен характер, а с друг. При цитирания
преглед във Варна е възникнало съмнение за вродено заболяване на лявото око, но
такава епикриза не е представена по делото.
Според
вещото лице Н. при наличие на правилно поставена предпазна система за
обезопасяване на деца в автомобила/кошче или седалка с колани/ с висока степен
на оборудване за безопасност, конкретно за процесното
ПТП при страничен удар и скорост на автомобилите- участници в ПТП до 50 км/ч,
не е възможно нараняване на главата на детето чрез удар във вътрешните части на
автомобила.
При
това положение съдът приема, че по отношение на детето не се установяват
травматични увреждания в нито една област от тялото. Не са налице данни и за последващи оплаквания, свързани с инцидента.
При
така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав:
-наличието
на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя
– ответник;
-настъпването
на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка "ГО";
-всички
елементи от обективната и субективна страна на деликта:
деяние /действие или бездействие/; противоправност на
деянието; вредоносния резултат; причинната връзка между вредите и противоправното деяние;
-размера
на претендираните вреди, включително характера,
степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и
всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер;
-изискуемостта
на главните вземания, т. е. изпадането на ответното дружество в забава.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора.
В конкретиката на настоящия казус не се спори между страните,
че лекият автомобил Фолксваген Голф, управляван от свидетеля П.П., е застрахован по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите при ответника - застрахователна компания Бул Инс АД, което обуславя извода за възникването на
облигационна връзка между страните. Не се спори също, че в срока на действие на
сключения помежду им договор за застраховка, с участието на процесния автомобил
на 14.05.2020 г. е реализирано пътно- транспортно произшествие в гр. Русе на
кръстовището на улиците Сърнена гора и Лозен планина.
Във
връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема, че
същият е доказан по несъмнен начин посредством ангажираните гласни
доказателства чрез разпита на водача на л.а. Фолксваген Голф, участвал в пътния
инцидент, които съдът напълно кредитира, доколкото същите са обективни, пълни,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалата доказателствена
съвкупност, депозирани чрез разпита на незаинтересовано от изхода на делото лице.
С
гореописаното деяние делинквентът е нарушил
установения правов ред в държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП,
което обуславя и неговата противоправност, като
елемент от обективната страна на деликта.
Причинната
връзка между противоправното деяние и настъпилите
неимуществени вреди, изразяващи се болки и дискомфорт
от нанесената травма на главата, отклоняването на погледа на детето в ляво,
което затруднява воденето на разговор не се установи. Налице е обаче причинна
връзка между деянието и причинените неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес при удара. Макар и малко дете,
разбираемо то е било силно изплашено от случилото се. Бабата му- свидетелят А* заяви, че продължавало да се стряска, когато чуе
шум от спирачки и продължавало и понастоящем да споменава случая. В същото
време твърди, че след инцидента то не е имало нужда от чужда помощ, извън
обичайната за толкова малко дете. И преди, и сега е весело и жизнено. Поради
това и предвид ниската възраст на детето, съдът приема че то бързо е преодоляло
станалото и не са останали травматични следи в съзнанието му. Съдът не
кредитира показанията на този свидетел, касаещи проблема с лявото око на детето
и по- точно причината да се отключи, а именно катастрофата. Те бяха опровергани
от представени от самия ищец писмени доказателства и приетата по делото
съдебно- медицинска експертиза.
Неимуществените
вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага.
Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др -
в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС
№ 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им.
Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне
на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства,
обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Обезщетението не следва да бъде
източник на неоснователно обогатяване.
Предвид
конкретните данни по делото при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди по отношение на детето В., съдът взе предвид, че в резултат
на пътния инцидент ищецът не е претърпял травматични увреждания. Не са налице и
данни за последващи оплаквания от медицинска гледна
точка, свързани с инцидента.
Следва
да се отчете обаче страхът и стресът, които невръстното дете е преживяло от процесното ПТП. Съдът съобрази и годините на пострадалото
дете – 3 г. и 9 м. към датата на ПТП, като по- доброто общо
физическо и психическо здраве е от особена важност за подрастващо дете.
С оглед така установените правнорелевантни факти, съдът приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й при настъпване на процесното
телесно увреждане неимуществени вреди е в размер на 1000.00 лева. Налице е
обаче съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на родителите на пострадалото дете, тъй като по време на пътния инцидент то не
е било поставено в столче, което да обезопасява пътуването му. При това
положение дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 30 %. Следователно,
до размера от 700 лева исковата претенция следва да бъде уважена, като за
разликата до 4 000 лева предявеният иск следва да се отхвърли.
След като
главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца от процесното
застрахователно събитие е основателен, следва да бъде присъдена и законна лихва
върху главницата, която се претендира от датата на отказното
писмо- 19.06.2020 год. до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на правния спор и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на пълномощника на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определено на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се следват разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 89.25
лева.
Предвид
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ответника от пълномощника на ищеца на основание чл. 78, ал. 5от ГПК, съдът редуцира на 612 лева с ДДС,
съгласно
чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №
1/9.07.2004 г.
На ответника
се следват разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция в размер на 818.40 лева.
По
компенсация ищецът дължи разноски на ответника в размер на 729.15 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Бул
Инс АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от
С*П*
и К*К*,
чрез адвокат М.Г. *** да заплати на В.П.В., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител П.В.Д.,
ЕГН ********** сумата
от 700.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно - пътнотранспортно произшествие на 14.05.2020 г. в гр.Русе, ведно със
законната лихва, считано от 19.06.2020 г. до окончателното й изплащане, по
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния му предявен размер от 4 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С* П* и К* К*, чрез адвокат М.Г. *** да заплати на адвокат М.Б.Н.-Т. *** 300 лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител П.В.Д.,
ЕГН ********** да заплати на ЗД Бул Инс
АД *** АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс
Баучер № 87, представлявано от С* П* и К* К*, чрез
адвокат М.Г. *** сумата 729.15 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: