№ 106
гр. Пловдив , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Нестор Сп. Спасов
Емилия Ат. Брусева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000612 по описа за 2021 година
Повод за образуване на делото е изходяща от „Е. - Т.“ ЕООД , ЕИК
*********, гр. В., ул. "П.К.Я." № ..., ет. ... жалба против постановеното по т.
дело № 106/ 2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в закрито
заседание от 18.05.2021 г. решение № 260078 в частта му, с която е оставена
без уважение молба вх. № 264246 от 16.04.2021 г. на „Е. - Т.“ ЕООД, за
допълване на решение № 260040 от 12.03.2021 г. по т. дело № 106/2019 г. по
описа на ПзОС, досежно с произнасяне и по предявените евентуални искове
по чл. 61 и 86 от ЗЗД.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част, поискана е
отмяната му.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
същата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието
на делото на Пз ОС намери за установено следното:
1
Търговско дело № 106/ 2019 г. по описа на Пз ОС е образувано по
искова молба на „Е. - Т.“ ЕООД , ЕИК *********, гр. В. против О. В..
Видно от съдържанието на същата с нея на първо место се претендира
осъждането на О. В. да заплати на ищеца по делото дължимо възнаграждение
по сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка от
16.02.2009 г. за извършени по същия от ищеца услуги за м. май 2016 г. по
част „Чистота“ на стойност 107 657, 75 лева с ДДС и по част „Озеленяване“
на стойност 33 333, 33 лева с ДДС, т.е. общата сума от сумата от 140 991, 08
лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Претендира се и осъждането на О. В. да заплати на „Е. - Т.“ ЕООД ,
ЕИК *********, гр. В. обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената по- горе главница равняващо се на 41 122, 40 лв. начислено
за периода от 14.07.2016 г. до датата на предявяване на иска.
Изрично в края на обстоятелствената част на исковата молба е заявено,
че при извод от страна на съда за несъществуване на договор за възлагане на
обществена поръчка от 16.02.2009 г. по някаква причина то при условията на
евентуалност следва да се приеме, че извършеното от ищеца през м. май на
2016 г. във връзка със сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови
отпадъци на територията на О. В., поддържане на чистотата на всички
територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища,
поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и
улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия, опесъчаване и лугиране има характер на извършена чужда работа
без пълномощие. Посочено е , че разноските по водене на същата са в размер
на 106 920, 31 лв. и следва да се заплатят на ищеца.Изложени са и доводи за
изпадане на ответника в забава във връзка с възстановяването на тези
разноски и възникване по тази причина в патримониума на ищеца на вземане
за обезщетение по 86 от ЗЗД в размер на 31 185, 10 лв., за периода от
17.06.2016 г. до предявяване на иска.
Отправено е и искане в условията на евентуалност да се постанови
решение за осъждането на О. В. да заплати тези суми на посочените по- горе
основания.
2
От така изложеното следва да се направи извод, че ищецът е предявил
главен иск за изпълнение на парично задължение по сключен между страните
договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г., респ. главна
акцесрона искова претенция към него по чл. 86 от ЗЗД за плащане на
обезщетение за забавеното изпълнение на това парично задължение.
Предявени са и евентуални искови претенции за заплащане на
направени разноски по водене на чужда работа без пълномощие и респ.
такава по 86 от ЗЗД за забавено изпълнение на паричното задължение за
изплащане на тези разноски.
Условието за разглеждане на същото по принцип би следвало да е
обусловено от отхвърляне на главните искови претенции. В случая обаче с
оглед основанието, на което се твърди вземане по евентуалните искове
условието за разглеждането им логично е обусловено и от условието
отхвърлянето на главните искове да е обусловено от извод за липса на
правопораждащия съответното парично вземане факт, а имено договор за
възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г.
По повод на така предявените искове е постановено решение № 260040
от 12.03.2021 г. В него съдът е формирал извод за наличие на сключен между
страните договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г. и такъв
за изпълнение на възложеното на ищеца по този договор работа за исковия
период. На тази база е направено заключение и за липса на предпоставки за
заплащане на дължимото по договора възнаграждение.
На тази база главни искове са били отхвърлени.
Евентуалните такива не са били разгледани въобще поради несбъдване
на посоченото от ищеца условие за разглеждането им.
По повод на липсата на произнасяне с диспозитив по предявените
евентуални искове ищецът е подал молба по чл. 250 от ГПК за допълване на
решението на Пз ОС и произнасяне по евентуалните искови претенции.
По повод на същата е постановено и решението предмет на обжалване
по настоящето дело. В него молбата е оставена без уважение, като в мотивите
3
посочено, че липсва непълнота на постановеното от Пз ОС решение, т.е.
липсват предпоставки за допълването му.
Недоволен от този акт ищецът е подал и жалбата станала причина за
образуване на настоящето дело.
Във връзка със същата е нужно да се спомене, че според чл. 250 от ГПК
страната може да поиска да бъде допълнено едно постановено решение,
когато с него съдът не се е произнесъл по цялото ИСКАНЕ, т.е. по целия
спорен предмет. Това сочи, че с допълнителното решение съдът извърша
отстраняване на своя пропуск, като разрешава по същество със СПН спорът,
за който първоначално е пропуснал да се произнесе.
Казаното води до извод, че преди да се постанови акт от този тип
следва да се извърши преценка е или не е налице твърдения с молбата по чл.
250 от ГПК пропуск. Тя е от процесуално естество и във връзка с нормата на
чл. 250, ал.2, изр. 2 от ГПК се прави в закрито заседание. При липса на такъв
съдът не е изправен пред ситуация да разглежда даден гражданско правен
спор по същество и следва да постанови акт, с който да откаже допълването.
Той от своя страна подлежи на обжалване . При същото въззивната
инстанция при положителен отговор на въпроса за наличието или липса на
основания за допълване дължи отмяна на този отказ и следва да върне делото
на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на спора, за който
липсва произнасяне с първоначалния съдебен акт, като по този начин се
спазва и предвидения в ГПК триинстанционен ред за разглеждане на
гражданските спорове. Именно по тази причина и актът на въззивната
инстанция с оглед на това, че в случая се извършва преценка за наличие или
липса на процесулани предпоставки също следва да се постанови в закрито
заседание.
В случая сме изправени пред акт от посочения по- горе тип, който
е напълно правилен и законосъобразен.
При евентуалното съединяване разглеждането на евентуалните искове
по принцип е обусловено от изхода на спора по главните такива, т.е.
обикновено при отхвърляне на същите за съда възниква задължение за
разглеждане и разрешаване на спора повдигнат с евентуалните такива.
4
В случая посоченото от ищеца условие за разглеждане на евентуалните
искове претенции с оглед основанието на претендираните с тях вземания е не
само обикновеното отхвърляне на главните искове, но и това същото да е
поради формиране на извод за липса на договор, който да породи права и
задължения между страните по същия, т.е. поради липса на основния
правопораждащ главното вземане юридически факт.
В случая обаче при разглеждането на главната искова претенция е
формиран извод за съществуване /действителност/ на договора породил
процесното вземане за заплащане на извършени възоснова на същия от ищеца
услуги за м. май 2016 г. по част „Чистота“ и по част „Озеленяване“. В тази
връзка е престъпено и към преценка за това дали възложената от ответника на
ищеца работа е извършена и приета, т.е. дали подлежи на заплащане.
Направен извод е, че тези елементи от ФС липсват и искът е отхвърлен , но на
това основание.
Това води до логичен извод, че посоченото в исковата молба условие за
разглеждане на евентуалните искове не е настъпило и логично за съда не е
възникнало задължение за разглеждането им и разрешаване на повдигнатите с
тях спорове по същество.
Това прави и логичен извода за липса на предпоставките за допълване
на решението.
В този смисъл е и актът на Пз ОС и следва да се потвърди.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 106/ 2019 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд в закрито заседание от 18.05.2021 г. решение №
260078 в частта му, с която е оставена без уважение молба вх. № 264246 от
16.04.2021 г. на „Е. - Т.“ ЕООД, за допълване на решение № 260040 от
12.03.2021 г. по т. дело № 106/2019 г. по описа на ПзОС, досежно с
произнасяне и по предявените евентуални искове по чл. 61 и 86 от ЗЗД.
5
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6