Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, 23.08.2019 г.
Варненският районен съд, Гражданско отделение, седемнадесети състав, в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 148 по описа на
ВРС за 2019 год. и, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 и 250 от ГПК.
Образувано е по молби на Г.Ц.В. чрез процесуалния
му представител адв. С.Р. за допълване и за поправка
на очевидни фактически грешки в Решение № 3405 от 22.07.2019г. по
гр.д. № 148/2019г. по описа на ВРС.
В молбата за допълване на
решението се излага, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца
по чл.344, ал.2 от ГПК в частта му за законната лихва за всяка закъсняла
месечна вноска.
В молбата за поправка се сочи, че
съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в описанието на границите на имота,
като е пропуснал да посочи имот ПИ 10135.2575.53; посочил е непълен
идентификатор на жилищната сграда, както и е вписал в диспозитива,
че присъденото обезщетение е за едноличното ползване на идеалната част на ищеца
от делбения имот вместо от сутерена на същия.
В законоустановения едноседмичен
срок е депозиран писмен отговор на молбите от насрещната страна, с който не се
оспорва молбата за поправка, а по отношение на молбата за допълване се сочи, че
не е ясно какво се иска със същата.
Молбата за допълване на решението
е допустима, подаден ае в законоустановения срок и е
основателна.
Действително
с искането по чл.344, ал.2 от ГПК ищецът е поискал да му бъде присъдена и
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, като е посочил падеж 15-то
число на текущия месец, кат съдът не се е произнесъл по същото искане.
Съдът намира, че на ищеца с оглед
уважаване на искането му по чл.344, ал.2 от ГПК за присъждане на месечно
обезщетение за лишаване от ползването, следва да бъде уважено и искането му за
присъждане на законната лихва за всяка закъсняла вноска. Въпреки това
посочването на падежа на вноската като 15-то число на текущия месец е напълно
произволно определено от ищеца. Доколкото няма нормативно установено правило
съдът намира, че в конкретния случай законната лихва следва да бъде дължима от
деня, следващ последния ден на месеца, в който е осъществено ползването.
Молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка също е допустима и основателна.
В диспозитива
на решението при изброяване на границите на поземления имот съдът е пропуснал
да впише един от съседните имоти съобразно актуалната скица на имота. На
следващо място, съдът е вписал непълен идентификатор на жилищната сграда в
имота. Трето, не е посочил, че обезщетението за лишаване от ползването на ищеца
е за сутерена на поземления имот, както изрично е отбелязал в мотивите към
решението. Касае се за технически грешки, които подлежат на поправка по реда на
чл.247 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 3405 от 22.07.2019г. по гр.д.
№ 148/2019г. по
описа на ВРС, както следва:
ОСЪЖДА Ц.Ц.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на Г.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***
25 законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска от присъденото с решението
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 159 лева месечно, считано от
деня, следващ последния ден на месеца, в който е осъществено ползването.
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 3405 от 22.07.2019г. по
гр.д. № 148/2019г. по описа на ВРС, както следва:
- на ред 8 от диспозитива
на решението след текста „ПИ ***,“ да се чете текста „ПИ 10135.2575.53,“;
- на ред 18 и ред 27 от диспозитива на решението вместо текста „ПИ
10135.2575.52“ да се
чете „ПИ 10135.2575.52.1“
- на ред 16-17 от диспозитива на решението вместо текста „от част от делбения имот“
да се чете текста „от сутерена на делбения имот“.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: