Решение по дело №68/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от Д.А.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София /ГДИН – София/, за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лв. за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.03.2018г. до датата на предявяване на иска - 11.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и в съдебно заседание ищецът по подробно изложени съображения твърди, че претърпените вреди се изразяват в безсъние, липса на апетит, апатия, чувство за безсилие, гняв, безпокойство, безпомощност, накърняване на човешкото достойнство и др., и са причинени от незаконосъобразно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, да му осигурят перилни и миещи препарати, както и други консумативи за лична хигиена, а с това и нормален начин на живот в Затвора Варна, от момента на постъпването му - 12.03.2018г., до датата на завеждане на исковата молба, в нарушение изискванията на чл.2, т.3 и чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. На изложените основания моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение от 4 000 лв., ведно със законната лихва.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. В последното проведено такова не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответната страна – ГДИН – София, в депозирани чрез процесуален представител - ст. юриск. Св.С. писмен отговор /л.40/ и становище /л.209/, твърд неоснователност на исковата претенция. Като доводи за неоснователност на исковете, ответникът сочи липса на установено неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира отговорността. Обръща се внимание, че правното и фактическото положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца С. е свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление, като на всички лишени от свобода се осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание при пълно съобразяване с режимни и личностни особености. Позовавайки се на представените по делото доказателства, от ответна страна се поддържа, че на ищеца по време на процесния период са били осигурени полагащите се перилни и миещи препарати. Същият не е доказал конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора Варна. Твърди се липса на установени действия или бездействия от страна на служителите на ответника, които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва основание за реализиране отговорността на държавата по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. На изложените основания се моли отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на предявената искова молба. Сочи, че в хода на съдебното производство са представени протоколи, съгласно които ищецът е получавал полагащите му се консумативи. Макар и същият да е оспорил подписите в тези протоколи, пасивното му поведение е довело до заличаване на допусната СГрЕ, респ. до недоказаност на исковата претенция. На изложените основания пледира за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните липсва спор и се установява от представената от ответника по делото Справка рег.№ 79/18 от 17.02.2023г., че ищецът Д.А.С. *** на 12.03.2018г. за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ от 5 години, при първоначален режим „строг“, „рецидивист“. Първоначално е бил разпределен в 5 група /обвиняеми или подсъдими/, като от 09.12.2019г. е преразпределен в 9 гр. От 19.02.2020г. е приведен в Затворническо общежитие от закрит тип – Разделна, като на 21.03.2022г. отново е преместен в Затвора Варна и е настанен в 9 група, спално помещение № 326 и 323, където се намирал към момента на подаване на исковата молба. Сочи се, че настаняването му в спалните помещения е било при стриктно спазване изискванията за минимална жилищна площ по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.

В справката се твърди, че всички цитирани помещения са с подходящи условия, след подмяна на врати, прозорци, ВиК и ел.инсталаиции, подови настилки и самостоятелни санитарни възли, с необходимия просвет, осветление и аерация. Съгласно сключени договори, по етажите, коридорите и спалните помещения, се извършват дезинсекции и дератизации по график. Перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и консумативи за лишените от свобода се осигуряват съгласно Заповед № Л-1811/21.04.2020г. и утвърдена Таблица № 6.

С оглед установяване твърденията относно хигиенните и санитарно-битовите условия в затвора през посочения период, към писмото са представени 19 бр. протоколи за извършени ДДД обработки в Затвора Варна и в ЗО-Разделна от ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ /л.48-66/ и заверени копия на писма от ВОП и МП /л.45, 46/. Видно от последните, във връзка с постъпили сигнали от л.с. М. Ж. С., /за който в справката е посочено, че през процесния период е бил в една и съща група с ищеца и в съседни спални помещения/ са извършени проверки, които са завършили със заключение, че не са констатирани незаконосъобразни действия.

Представена е и цитираната в писмото, утвърдена със Заповед № Л-1811/21.04.2020г. Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 календарен месец. Съгласно същата на един лишен от свобода мъж за един месец следва да се предоставят 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. перилен препарат за пране.

По делото са представени 80 бр. протоколи /л.67-146/ за предоставени на лишени от свобода срещу подпис по 2 бр. сапуни и по 400 гр. прах за пране, през процесния период м.04.2018г. – м.01.2023г., включително. В цитираните протоколи срещу името на ищеца Д. Савов, също има положени подписи за получаване на горепосочените средства за лична хигиена.

След запознаване с представените от ответника писмени доказателства, с молби от 13.03.2023г. и от 24.03.2023г. ищецът е заявил, че на 72 от общо представените 80 бр. протоколи, положените срещу името му подписи не са негови. В тази връзка е направил искане за допускане на СГрЕ.

След изявление на ответника, че ще се ползва от оспорените доказателства, по делото е открито производство по оспорване на доказателства, изискани са оригиналите на протоколите и е допусната СГрЕ. Същата в последствие е заличена, поради невнасяне на определения от съда депозит за изготвяне на експертно заключение, след двукратно продължаван срок за това.

Съгласно подадена от ищеца молба /л.187/, същият е освободен от Затвора Варна на 05.05.2023г.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази действащите и приложими разпоредби, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

На основание чл.128 ал.1 т.5 от АПК и по аргумент от чл.285 ал.2 от ЗИНЗС и чл.132 ал.5 от АПК предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Цитираните разпоредби съотнесени към обстоятелствата, на които се основава предявения иск, водят до извода, че същия е предявен пред родово и местно компетентен да се произнесе по тях съд.

По аргумент от чл.205 от АПК, /според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите/, във връзка със чл.285 ал.2 и чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. По аргумент на чл.12 ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, пасивно легитимирана страна по настоящия иск е ГД „ИН“.

От изложеното следва, че искът е редовно предявен и допустим, поради което се дължи разглеждането му по същество.

По основателността на иска:

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са: 1.нарушения на чл.3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2.вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл.3.

Според разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизитено отношение. В ал.2 на същия член е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От горецитираната, приложима нормативна уредба следва, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или “задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В настоящия случай ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия се сочи, че са в следствие противоправното бездействие на затворническата администрация да му осигури перилни и миещи препарати, както и други консумативи, служещи за задоволяване на хигиенни потребности.

Съгласно чл.151, ал.1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене /т.1/, хигиена на ръцете и краката /т.2/, къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично /т.3/.

Както беше посочено и по-горе, като доказателство за изпълнение на задължението по т.2 от ответника е представена утвърдената със заповед на Гл. директор ГДИН Таблица № 6 за полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един месец, като съгласно същата за личната хигиена на един лишен от свобода се отпускат 2 сапуна и 400 гр. прах за пране. Представени са и 80 бр. протоколи, в които срещу името на ищеца е положен подпис за получаването на сочените хигиенни консумативи. Във връзка с оспорване на тези протоколи от С., е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, като на страната е указана доказателствената тежест. Въпреки дадените указания и двукратно предоставената възможност, доказването не беше успешно проведено, поради което съдът кредитира представените от ответника доказателства, ведно с отразените в тях обстоятелства.

Независимо от горното, при извършена проверка на тези протоколи, съдът установи, че от ответника не са представени такива за получени сапуни м.08.2018г., м.07.2019, за м.01, 02 и 09.2020г., а за праха за пране, считано от датата на одобряване на Таблица 6 – 21.04.2020г. - отсъстват такива за м.05-09.2020г.

Гореустановеното води до извод, че въпреки указаната с определение от 06.02.2023г. доказателствена тежест, ответникът не е установил изпълнение на нормативно установеното задължение да осигури подходящи условия на лишения от свобода Д.С. за поддържане на необходимата хигиена на ръцете и краката, чрез предоставяне на одобрените от ГДИН миещи и перилни препарати, през горепосочените периоди от престоя му в Затвора Варна и ТПО Разделна.

Доколкото във всички случаи на неизпълнение на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице, следва да се направи извод, че по делото е установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС, а по аргумент от чл.284 ал.5 от с.з. следва да се приеме, че настъпването на твърдените неимуществени вреди – чувство за безсилие, гняв, безпокойство, безпомощност, накърняване на човешкото достойнство и чувство за малоценност, е доказано.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл.151 от ЗИНЗС не поставя задължение пред затворническата администрация да осигурява безвъзмездно на лишените от свобода лица четка и паста за зъби, както и принадлежности за бръснене, каквито ищецът заявява, че е получавал само еднократно. Регламентираното в чл.151, ал.1 от ЗИНЗС задължение е за осигуряване на условия на лишените от свобода за поддържане на косата и бръснене, както и хигиена на ръцете и краката, но не и за осигуряване на пособия за това. Тоест, касае се до условия, свързани с наличието на вода и умивалници, както и посочените тоалетни миещи средства /сапун/. В тази насока съдът взема предвид и разпоредбата на чл. 282 от ППЗИНЗС, според която задържаните под стража могат да получават /отвън/ дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки. По делото няма данни ищецът да не е можел да се снабди с такива пособия отвън, да е навел такива твърдения, респ. и искане за получаването им от затворническата администрация.

Не се споделя становището на ответника, че ограниченията и неудобствата, които С. търпи от отсъствието на миещи препарати, са пряка и непосредствена последица от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Използването на сапун и перилни препарати са санитарния минимум за поддържане на личната хигиена за всяко човешко същество. Отсъствието им поставя индивида в унизително положение и влияе върху физическото и психическото му здраве.

Поради това следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и изживявания.

Както беше посочено и по-горе, настъпили неблагоприятни последици за ищеца се презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който следва да докаже, че условията, при които е бил настанен ищецът, са били различни от твърдените в исковата молба, каквото доказване не беше проведено в пълнота. Вредите са причинени от бездействието на ответника, който е задължен по силата за закона да изпълни административното си задължение да осигури на лишения от свобода елементарни битови и хигиенни условия при престоя му в затвора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който те са били претърпени. В тази връзка съдът съобрази, че ограниченията, които е търпял ищецът и които са му причинили емоционален и физически дискомфорт, са с епизодичен характер. Единствено през 2020г. се касае за по-продължителен период /2 последователни месеца без сапун и 5 месеца без прах за пране/, на неизпълнение задължението по чл.151 ал.1 т.2 от ЗИНЗС. Същевременно, през 2021г., 2022г. и м.01.2023г. се установява ежемесечно предоставяне на посочените хигиенни материални. Налице са и твърдения на ответника, неоспорени и необорени от ищеца, за осигурени условия, отговарящи на законовите изисквания за площ на спалните помещения, вода, осветеност, санитарен възел и др. Същите се установяват и от допълнително представени доказателства за извършвани през процесния период в Затвора Варна проверки, завършили със заключение за отсъствие на констатирани нарушения. Т.е. данните по делото в своята съвкупност не обосновават извод за значителна степен на засягане на физическото и психическото здраве на лишения от свобода.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека относно размера на присъжданите на национално ниво обезщетения за задържане в лоши условия, според която следва да се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата. От значение в случая е и факта, че съгласно данни на Евростат, РБългария е сред държавите с ниска минимална заплата, както и социалната пенсия в страната за процесния период е със значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки на ЕС. Съгласно НСИ за 2019г. минималната работна заплата в страната е 560 лева, за 2020г. - 610 лева, за 2021 г. - 650 лева.

Предвид горното – епизодичността на негативните последици, възрастта на ищеца, общите условия в затвора, както и жизненият стандарт в страната, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди за процесния период следва да се определи на 300 лева /30 лв. за всеки месец, за който е установено неизпълнение/, което най-точно би компенсирало причинените на ищеца емоционални и физически страдания съобразно обществения критерий за справедливост. Искът следва да бъде уважен до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 4 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 10.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Ицещът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им. По аргумент от чл. 286 ал.2 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид частичното уважаване на иска, по аргумент на противното от разпоредбите на чл.286 ал.2 от ЗИНЗС и чл.10 ал.2 от ЗОДОВ претенцията ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение се явява неоснователна и съдът не следва да я уважава.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на Д.А.С., ЕГН **********,***-20 /офис/, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие противоправно бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ в Затвора Варна, в периода 12.03.2018г.-10.01.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2023г. до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.С., ЕГН **********,***, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата му част до претендирания размер от 4 000 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: