Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260
22.11.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 739
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
- Хасково срещу Решение № 260129/13.05.2021 г., постановено по АНД № 217/2021 г.
по описа на Районен съд - Хасково.
В
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение
на закона. В мотивите си първоинстанционният съд приел, че при издаването на
обжалваното НП не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с
процедурата по съставяне и връчване на АУАН, както и при обезпечаване правото
на защита в пълен обем, като екземпляр от акта бил надлежно връчен. Pайонен съд
- Хасково обаче преценил, че в съставения АУАН и издаденото НП не било описано
точно, ясно и конкретно установеното нарушение. Според вижданията на съдебния
състав, в случая много общо било посочено, че жалбоподателят не изпълнил
дадените му разпореждания, като отказал да бъде изпробван с техническо средство
за това дали управлява МПС след употреба на алкохол. Тези свои изводи съдът направил,
въпреки представените доказателства по делото, освен това приел за недоказано
извършеното от жалбоподателя деяние, тъй като не били представени доказателства
относно техническата изправност и калибровка на самото техническо средство -
Алкотест Дрегер, което техническо средство в случая не било използвано, поради
отказа на г-н Н. да бъде тестван.
Нарушението,
вменено на жалбоподателя, било квалифицирано по чл. 178, ал. 1, вр. чл. 174,
ал. 3, което съгласно решението на PC - Хасково по същество било правилно.
Въпреки това, съдът достигнал до неправилни изводи, които водели до отмяна на
НП № 20-1253- 001931/09.02.2021 г.
От друга
страна, дори да се приемели доводите на първоинстанционния съд, изложени в
Решение № 260129/13.05.2021 г. по отношение на описанието на установеното
нарушение в АУАН, касационният жалбоподател счита, че съдът следвало да
съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. От събраните доказателства по делото, а също така и
от изложените мотиви в решението, както за жалбоподателя, така и за съдебния
състав фактическата обстановка по констатираното административно нарушение била
напълно изяснена.
Предвид
горното, се моли да бъде отменено решението на Районен съд – Хасково, с което е
отменено Наказателно постановление № 20-1253-001931/09.02.2021 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково и бъде постановено друго, с което
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено
изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ –
Г.И.Н., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната
жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита решението на Районен съд – Хасково за
правилно и законосъобразно.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 260129/13.05.2021 г., постановено по АНД № 217/2021 г. по описа на
съда, Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № 20-1253-001931
от 09.02.2021 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Хасково и е
осъдил ОД на МВР - гр.Хасково да заплати на Г.И.Н., ЕГН : ********** ***,
сумата в размер на 300 лв. - разноски по делото.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 03.12.2020 г. служители на РУ на МВР - Хасково извършили проверка
на управлявания от Г.И.Н. *** лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег.№
****.
При покана към водача на превозното средство да бъде тестван с техническо
средство Алкотест Дрегер № 7510 ARBA № 0065 за установяване употреба на
алкохол, същият отказал тестването. С оглед тези констатации му бил съставен акт
за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено
наказателно постановление.
От
правна страна съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не е
описано конкретно, точно и ясно установеното нарушение, както и че не са
изложени необходимите факти по вмененото административнонаказателно обвинение с
оглед начин на извършване и обстоятелствата, при които е осъществено. В
описаната в АУАН фактическа обстановка липсвали констатации за това, че отказът
на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство се отнасял за
установяване употребата на алкохол в
кръвта, което съставлявало съществено процесуално нарушение, ограничаващо
възможността на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен.
Актосъставителят,
а след него и АНО, квалифицирали деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като в случая
било налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в
НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит било
недопустимо. В процесния АУАН било посочено, че водачът „отказва проверка с
техническо средство Алкотест-Дрегер..“ - изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП. В НП, освен отказа да бъде тестван с техническо средство, било
посочено още, че: "Отказва проверка с техническо средство за установяване
на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му“. Макар да останало в рамките на същата правна
квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление било
разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсвало
повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение.
Съдебният
състав е приел още, че вмененото на жалбоподателя нарушение не било доказано по
изискуемия от закон начин. В АУАН и издадения в нощта на нарушението талон за
медицинско изследване с бланков № 0051161 било посочено, че проверката за
наличие на алкохол в кръвта е с Алкотест 7510 № 0065, за който обаче в АНП не
се съдържал списък на предоставените средства за измерване, успешно преминалите
проверка за годност и конкретно посочения такъв в тези актове. В този смисъл
наказващият орган, върху който лежала доказателствената тежест в
административнонаказателното производство, не доказал посочения в АУАН и НП
анализатор на алкохол в дъха да е бил годно техническо средство по смисъла на
закона. Наред с това в съставения АУАН бил посочен час на извършване на
проверката - 00.01 часа на 03.12.2020 г. и съответно час на отказа за
извършване на проверка за употреба на алкохол - 00.05 часа. От показанията на
свидетелите по акта се установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил
бил спрян за проверка в 00.01 часа на 03.12.2020 г., а пристигането на
контролни органи на ПП, в чиито правомощия било да извършват проверка за
наличие на алкохол или отказ от такава, станало след около 15 до 20 минути от
спирането на нарушителя. В тази връзка районният съд е приел, че показанията на
свидетелите категорично опровергават констатациите за времето на отказа на
нарушителя от изпробване за употреба на алкохол, посочено в съставения АУАН и
НП, а оттам и извода за установеност на фактите на административнонаказателното
обвинение спрямо жалбоподателя.
Касационният състав на Административен съд - Хасково
не споделя изводите на районния съд и намира, че постановеното съдебно решение
следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение
на материалния закон. Съображенията на
настоящата инстанция за това са следните:
В
случая неправилно районният съд приема, че е допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в липса
на посочване в АУАН, че отказът на нарушителя да му бъде извършена
проверка с техническо средство се отнася за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и че е налице разминаване
при описанието
на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП. Според
настоящия състав, и в
АУАН,
и в НП
извършеното нарушение е достатъчно точно описано, като изрично е посочено, че
водачът Н. отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ за
установяване употребата на алкохол. Посочено е също, че на водача е издаден
талон за медицинско изследване №
0051161. Самото нарушение, във връзка с което се води
настоящият правен спор, е описано в съставения АУАН и в НП по
следния начин: „отказва проверка с техническо средство Алкотест Дрегер № 7510
ном. A RBA-0065 за установяване употребата на алкохол“, отчетено като нарушение
на чл. 174, ал.
3,
предл. първо от ЗДвП, съгласно който текст водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба от 2000 лв. Цитираната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
съдържа четири
отделни хитопези на отказ за извършване на проверка в
състава си: с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта;
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; неизпълнение на предписание
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта;
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в случая в АУАН и НП ясно е
посочено за коя от четирите
хипотези е образувано
административнонаказателното производство,
а именно първата хипотеза.
Действително
при посочването на нарушението в АУАН и НП, при цитирането на нарушената
правна норма, е обективиран и
текстът за неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта, но не това е фактическото описание на нарушението. В случая и в АУАН, и в НП
се съдържа точната конкретизация на осъщественото
от фактическа страна и точната нарушена разпоредба - чл.
174, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП.
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че в
АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение. Безспорно от текстовото описание на това
деяние е ясно, че то се изразява именно в отказа на водача да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Ето защо не може да бъде споделен
довода
на районния съд, че АНО не бил наясно за какво точно нарушение му се налага
санкцията.
На
следващо място, неправилно районният
съд е приел,
че вмененото на жалбоподателя нарушение не е било доказано по изискуемия от закона начин, доколкото липсвали
доказателства, че посоченият
в АУАН и НП анализатор на алкохол в дъха е бил годно техническо средство по
смисъла на закона.
В случая следва да се има предвид, че отговорността на водача е ангажирана за
нарушение, съставомерното деяние на което от обективна страна се изразява в
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. Ето защо
изискванията по отношение годността
на техническото средство са неприложими за констатираното нарушение. В съставения АУАН в
необходимата и достатъчна степен е индивидуализиран начинът и техническото
средство за извършване на проверката, с посочване на неговия вид, модел и
фабричен номер. Тези обстоятелства са възпроизведени и в съдържанието на НП.
Липсата на доказателства
за техническата годност на средството за установяване наличие на алкохол в
кръвта на водач на МПС
и възраженията
в посочения смисъл биха били релевантни в случай, че водачът на МПС беше
тестван - само тогава въпросите относно изправността и годността на техническото
средство могат да бъдат от значение при оспорване точността на измерванията и
верността на отчетената концентрация на алкохол в кръвта.
Не
се споделят и изводите на въззивния съд за неустановяване на времето на отказа
на нарушителя за изпробване за употреба на алкохол, посочено в съставения АУАН
и НП, а оттам и извода за неустановеност на фактите на
административнонаказателното обвинение. Дори и да се приемат изложените в тази
връзка доводи, че такова разминаване е налице, то същото не е от естество да
внесе каквото и да било съмнение в извършването на твърдяното деяние и осъществяването
на вмененото нарушение. Нещо повече, дори и да липсваше посочване на час на
извършване на нарушението, то това не представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото нормите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, но не и на конкретен
час.
Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба
за неправилност на решението на районния съд се
споделят изцяло от настоящия състав.
С оглед на това, атакуваното решение следва да бъде отменено и доколкото
районният съд е събрал всички относими по делото доказателства, от значение за
решаването му по същество и при наличието на безспорни доказателства за извършеното
административно нарушение, делото следва да се реши по същество. Издаденото
наказателно постановление е постановено в необходимата форма и реквизити,
нарушението и правната му квалификация са правилно установени. От доказателствата
по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване,
административно наказаното лице е осъществило фактическия състав на
нарушението, като е управлявало
описания в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол. В случая е наложено наказание, съответстващо на регламентираното в
закона за съответното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че
същото е правилно определено.
Въз основа на изложените съображения, касационната
инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено наказателното
постановление, следва да се отмени, като вместо него се постанови
друго решение по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло НП.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
260129/13.05.2021 г., постановено по АНД № 217/2021 г. по Районен съд – Хасково,
с което е отменено Наказателно
постановление № 20-1253-001931 от 09.02.2021 г. на Началник група в сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково и ОД на МВР - гр.Хасково е осъдено да заплати на Г.И.Н.,
ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 300 лв. - разноски по делото, като вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1253-001931 от 09.02.2021 г. на Началник група в сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково и ОД на МВР - гр.Хасково, с което на Г.И.Н., ЕГН : **********
***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предл.първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява ПМС“ за 24
месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.