Р Е
Ш Е Н
И Е № 156
гр. Пловдив,
08 октомври 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 248/2019 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.П.
против решение № 126/05.02.2018 г. в отхвърлителната
му част и против решение № 911/28.06.2018 г., и двете постановени по гр.д. № 2784/2016
г. по описа на Пловдивския окръжен съд –
ІV гр.с. Жалбоподателката твърди, че решенията,
с които е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 440 от ГПК, са незаконосъобразни
поради нарушение на материалния закон по изложените в жалбата съображения, поради
което моли съда да ги отмени и вместо това да постанови друго решение, с което
да уважи иска като основателен и доказан. Претендира направените по делото
разноски.
Въззиваемият „У.Б.“ АД *** счита, че
решението от 28.06.2018 г. е законосъобразно, обосновано и правилно и моли съда
да го остави в сила.
Въззиваемият „Б.“ ЕАД *** оспорва въззивните жалби като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли и да потвърди първоинстанционните решения. Претендира
разноски.
Въззиваемият „В.“ ООД – П. /в
несъстоятелност/ счита, че подадените въззивни жалби са неоснователни и моли
съда да ги остави без уважение и да потвърди първоинстанционните
решения като правилни, законосъобразни и обосновани.
Въззиваемите „Ц.“ ЕООД ***, П.Н., Д. чрез Т.н.Н.–
П. *** не са взели становище по жалбите.
Третото лице-помагач „Б.“ ЕООД – Б.
счита, че първоинстанционните решения са недопустими
поради наличие на друг път за защита на ищцата при осъществявано владение от нея
върху имота и липса на правен интерес, като моли съда да ги обезсили, а ако не
възприеме това становище, твърди, че въззивните жалби
са неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявения от Е.Д.П. против „У.Б.“ АД ***, „Ц.“ ООД –
П., П.В.Н., Д. чрез Т.н.Н.- П. ***, „Б.“ ЕАД ***, „В.“
ООД – П. /в несъстоятелност/ при участието на третото лице-помагач на страната
на ответниците „Б.“ ЕООД – Б. иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК. Ищцата твърди,
че е собственик на основание осъществено от нея десетгодишно давностно владение, започнало през юни 2002 г., на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. П., подробно описан в исковата молба, тъй като П.Н.,
неин бивш съпруг, придобил имота през май 2002 г., но никога не живял в него, а
сключил с ищцата предварителен договор от 10.06.2002 г., въз основа на който тя
получила владението на имота и заживяла в него и изпълнявала известно време
задълженията си по него, едно от които било да заплаща в период от 60 месеца
сума от 200 лв. месечно като част от продажната цена, като страните уговорили
като дата за сключване на окончателния договор 10.12.2007 г., но не се явили
пред нотариус, а тя продължила да ползва имота със знанието на продавача и без
противопоставяне от него или трети лица, поради което в средата на юни 2012 г.
придобила собствеността върху апартамента по силата на давностно
владение. Доколкото върху жилището е насочено принудително изпълнение по изп.д. № 2011***0400567 и № 2012***0400666, и двете по
описа на ЧСИ А. А., за събиране на парично задължение на П.Н., а продажбата на
имота застрашава нейните права, ищцата моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на длъжника и взискателите
по двете изпълнителни дела, че имотът, спрямо който е насочено изпълнение за
събиране на парични задължения, не принадлежи длъжника.
Ответникът „У.Б.“ АД *** счита
предявения иск за недопустим поради това, че е недопустимо в едно производство
да се разглеждат установителен иск за собственост на ищеца и отрицателен установителен
иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК и поради липса на правен интерес у ищцата
доколкото не са й признати права, които да са засегнати от изпълнението, както и
че искът е неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли,
ведно с всички произтичащи от това законни последици. Оспорва твърдението на П.
за необезпокоявано владение на имота, като счита, че собственикът на имота П.Н.
е учредил няколко ипотеки върху имота, с които е прекъснал давността на ищцата.
Ответникът „Б.“ ЕАД *** оспорва
иска и моли той да бъде отхвърлен.
Ответниците „Ц.“ ООД – П., П.Н., Д. чрез Т.н.Н.- П. *** и
„В.“ ООД – П. /в несъстоятелност/ не са взели становище по иска.
Третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД *** твърди, че вземанията на „У.Б.“ АД *** по изп.д. № 2012***0400666 по описа на ЧСИ А. А. са му били
прехвърлени от „У.Б.“ АД с договор за прехвърляне на вземане от 27.07.2017 г.,
съобщен на длъжниците, поради което банката била
заличена като взискател по цитираното изпълнително
дело и заместена от частния си правоприемник – цесионера
„Б.Б.“ ООД. Изразява становище за недопустимост на
иска поради отсъствие на правен интерес за ищцата от воденето му, тъй като дори
да се установи, че към 2012 г. тя е придобила имота по давност, то ипотеката е
сключена по-рано и следва имота, поради което моли производството по делото да
бъде прекратено. Ако съдът не възприеме това становище, счита, че искът е
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, тъй като ищцата не е била
владелец, а държател на имота, като представеният предварителен договор няма
достоверна дата.
С решение № 126/05.02.2018 г., постановено по гр.д.
№ 2784/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с., е отхвърлен
предявеният от Е.Д.П. иск да бъде признато за установено по отношение на „Ц.“
ЕООД ***, П.В.Н., Т.н.Н.– П. ***, „Б.“ ЕАД *** и „В.“ ООД – П. /в
несъстоятелност/, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по КККР
на гр. П. със застроена площ от 72,27 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение
№ … в сутеренния етаж на сградата със застроена площ от 2,82 кв.м., заедно с
4,11 % ид.ч. от 504/634 ид.ч.
от ПИ с идентификатор *****с площ от 634 кв.м., всички подробно описани в
решението, не принадлежи на П.В.Н., длъжник по изп.д.
№ 2011***0400567 и изп.д. № 2012***0400666, и двете
по описа на частен съдебен изпълнител А. А. с рег. № *** на КЧСИ и с район на
действие района на П.ския окръжен съд, а решението е
постановено при участието на третото лице-помагач „Б.“ ООД – Б., като е
прекратено производството по иска на Е.П. да бъде признато за установено по
отношение на „У.Б.“ АД ***, че гореописаният самостоятелен обект, ведно с
прилежащата му изба и идеални части от терена, не принадлежи на длъжника П.Н.
по цитираните изпълнителни дела.
С влязло в сила определение № 206/02.05.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 238/2018 г. по описа на П.ския
апелативен съд, е отменено решение № 126/05.02.2018 г., постановено по гр.д. №
2784/2016 г. по описа на П.ския окръжен съд – ІV
гр.с., в частта, в която е прекратено производството по делото по иска на Е.П.
да бъде установено по отношение на „У.Б.“ АД ***, че описаният самостоятелен
обект не принадлежи на П.Н. - длъжник по цитираните изпълнителни дела, и делото
е върнато на П.ския окръжен съд за произнасяне по
иска на Е.П. против „У.Б.“ АД *** по чл. 440 от ГПК по същество.
С решение № 911/28.06.2018 г., постановено по гр.д.
№ 2784/2016 г. по описа на П.ския окръжен съд – ІV
гр.с., е отхвърлен предявеният от Е.Д.П. иск да бъде признато за установено по
отношение на „У.Б.“ АД ***, че гореописаният самостоятелен обект, ведно с
прилежащата му изба и идеални части от терена, не принадлежи на длъжника П.В.Н.
по изп.д. №
2011***0400567 и изп.д. № 2012***0400666, и двете по
описа на ЧСИ А. А. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие района на П.ския окръжен съд, като решението е постановено при
участието на третото лице-помагач „Б.“ ООД – Б..
Двете решения са били
обжалвани от ищцата /първото само в частта по произнасянето по същество/, като
в този обем те са предмет на въззивното производство.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника „У.Б.“ АД и третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД за недопустимост на предявения иск.
Правният интерес на
ищцата да предяви иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК се основава на твърдението й, че
тя е придобила правото на собственост на процесния недвижим имот и той не се
намира в патримониума на длъжника Н., поради което с
насочване на принудително изпълнение против имота по горепосочените
изпълнителни дела ще бъдат засегнати нейните имуществени права.
Що се отнася до това
дали претендираното право на собственост на П. може
да се противопостави на правото на ипотекарния
кредитор, както и на хирографарните кредитори, това е
въпрос, по който съдът следва да се произнесе по същество с решението си.
С предварителен
договор от 10.06.2002 г. П.Н. се е съгласил на продаде на Е.П. апартамент № …
на втори жилищен етаж, кота + 5,76, със застроена
площ от 72,27 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, спалня, баня–тоалетна, тераса
и антре, при посочени в договора граници, заедно с прилежащото избено помещение
№ 1 в сутеренния етаж със застроена площ от 2,82 кв.м. при посочени граници,
както и 4,62 % ид.ч. от общите части на построената
съгласно одобрените със заповед № ОА-850/09.05.1994 г. и заповед №
РД–09-617/08.12.1999 г. КЗСП и ЗРП по одобрен архитектурен проект от 28.04.2000
г. жилищна сграда, изградена в дворно място, находящо
се в гр. П., ул. „Б. М.“ № … и …, цялото с площ от 634 кв.м., представляващо
съгласно одобрения със заповед № ОА–1381/16.08.1993 г. и заповед №
РД–09-617/08.12.1999 г. регулационен план УПИ ***********по плана на В. Г. Ч.– П., при посочени граници на имота,
заедно с 4,11 % ид.ч. от 504/634 от описаното дворно
място, срещу заплащане на продажна цена от 32 000 лв., платима при
условията на договора, а купувачът ще влеза във
владение на имота в тридневен срок от подписване на същия /чл. 5/.
Безспорно е, че в този
момент Н. е бил собственик на имота /вж. договор за покупко-продажба от
10.05.2002 г., сключен с н.а. № **********. на нотариус А.К. с рег. № и с район
на действие района на П.ския районен съд/.
Видно от обявление за публична
продан, удостоверение на ЧСИ А. и протокол за опис и оценка на недвижим имот,
са били образувани изп.д. № 2011***0400567 и изп.д. № 2012***0400666, и двете по описа на ЧСИ А. А. с
рег. № *** на КЧСИ и с район на действие района на П.ския
окръжен съд, съединени за общо разглеждане, за събиране на парични вземания
против П.В.Н. ***, отговорността на които е солидарна, а по тях е започнало
принудително изпълнение против имота чрез публичната му продан въз основа на
учредената на 11.03.2009 г. от собственика му П.Н. договорна ипотека в полза на
„У.Б.“ АД с н.а. № ***********г.
на нотариус С. Й.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд.
За да бъде придобит един имот по оригинерен начин, е необходимо кумулативното съчетаване на
две предпоставки: обективна – упражняване на фактическа власт върху вещ в
продължение на определен период от време /в случая ищцата претендира
недобросъвестно владение, т.е. 10 години/ и субективна – намерение да се държи
вещта като своя.
Ищцата твърди, че в тридневен
срок след сключване на предварителния договор, т.е. от 13.06.2002 г., е
получила от продавача по този договор фактическата власт върху имота, след
което е започнала да осъществява владение за себе си.
Предвид своевременно направеното
възражение от третото лице-помагач, качеството на договора на частен диспозитивен документ и липсата на доказателства по смисъла
на чл. 181 от ГПК за това кога е съставен той /при доказателствена
тежест, лежаща върху ищцата/ следва да се приеме, че по отношение на третите
лица, в т.ч. кредиторите на обещателя по него, този документ няма достоверна
дата и въз основа на него не може да бъде установено кога е следвало да бъде
предадено владението на имота, респ. кога е започнало то.
По отношение твърденията на П. за
осъществено от нея владение върху имота в първоинстанционното производство са
разпитани двама свидетели на ищцата.
Според свидетелят Е. Д., съжителстващ
на семейни начала с ищцата, от 2002 г. – 2003 г. той обитавал заедно с нея
имота в гр. П., ул. „Б. М.“ № ...., през този период други лица не са живели на
адреса, свидетелят мислил, че жилището е собственост на П., но впоследствие
разбрал, че е на П.Н., когото бил виждал само на снимка, никога лично, през
годините били извършвани подобрения на имота, без да се посочва какви, но не са
правени ремонти с изключение на смяна на входната врата, която се счупила, през
2006 г. или 2007 г., а това наложило нова брава и нови ключове, като по този
повод той научил, че жилището е на П., а на свидетеля не е известно П. да е
плащала данъци на имота или в него през 2016 г. да е ходил съдебен изпълнител.
В сходен смисъл са и показанията
на свидетеля К. П., брат на ищцата, според когото Е. *** след раздялата си с П.Н.,
не може да посочи точно откога, но е повече от 10 години, свидетелят мисли, че
жилището е на ищцата, като не му е известно през 2016 г. в имота да е ходил
съдебен изпълнител, а с П.Н. не поддържал контакти и не е говорил с него за
имотни въпроси.
Съдът не кредитира показанията на
посочените свидетели не само поради близката им родствена и друга връзка с
ищцата, мотивираща тяхната заинтересуваност от изхода на делото по смисъла на
чл. 172 от ГПК и рефлектираща върху тяхната доказателствена
стойност, но главно поради факта, че показанията са неясни, неконкретни и чрез
тях не се установяват релевантни по спора факти.
При доказателствена
тежест, лежаща върху ищцата, указана й от окръжния съд, тя не е установила по
несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно доказване, че
през юни 2002 г. в резултат от сключения между нея и П.Н. предварителен договор
е започнала да осъществява владение върху процесния имот и в продължение на 10
години е упражнявала фактическа власт върху него трайно, постоянно и
необезпокоявано, като е демонстрирала по отношение на собственика Н. по
недвусмислен и категоричен начин намерението си да владее имота за себе си, не
е допускала същия до него и е извършвали други конкретни действия, с които ясно
са показвала, че ако той опита да упражни фактическа власт върху вещта, ще бъде
отблъснат, поради което съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
Дори напротив – от показанията на
свидетеля Д. е видно, че към 2006 г. – 2007 г., когато входната врата на
апартамента била счупена, той разбрал от ищцата, че имотът е на Н., а това
изключва субективния елемент от фактическия състав на чл. 68 от ЗС, т.е.
намерението на П. да владее жилището за себе си.
Противен извод не може да бъде
направен от факта, че ищцата е променила настоящия си адрес на 04.12.2003 г., записвайки
се в процесния апартамент, който е посочила при сключване на договор за кредит
за покупка на стоки и в самите фактури, както и че е плащала консумативните
разходи на имота и е извършвала ремонти в него, тъй като държателят на недвижим
имот, какъвто би могъл да бъде наемателят по договор за наем или заемателят по заем за послужване имат същите права и
задължения /вж. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 231 от ЗЗД и чл. 245 от ЗЗД/.
На база на събраните по делото
доказателства и изведените въз основа на тях правни изводи съдът приема за
недоказано, че П. е станала собственик на процесния недвижим имот по силата на осъществено
давностно владение за периода 2002 г. – 2012 г., като
липсата на претендираното вещно право в нейния патримониум води до извод, че липсва право на ищцата,
засегнато от изпълнението по цитираните изпълнителни дела.
За пълнота на изложението следва
да се добави, че дори да се приеме, че към 2012 г. П. е станала собственик на
имота, доколкото през 2009 г. Н. го е ипотекирал в полза на „У.Б.“ АД, ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори от цената
му предпочтително, независимо от това в чия собственост се намира той към
момента на публичната продан /чл. 173, ал. 1 от ЗЗД/.
Впрочем самото учредяване на
ипотека е действие, извършено от Н., с което той е осъществил част от своите
правомощия на собственик на недвижимата вещ и в същото време е оспорил претендираните от П. към 2009 г. права, т.е. с него е нарушено трайното и необезпокоявано владение на
същата.
Предвид гореизложените мотиви съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото първоинстанционният съд
е стигнал до същите правни изводи, решение №
126/05.02.2018 г. в отхвърлителната част, както и решение № 911/28.06.2018 г.
са
законосъобразни и като такива следва да бъдат потвърдени.
С оглед отхвърляне на жалбата по
принцип на въззиваемите се дължат разноски. Такива са поискани единствено от „Б.“
ЕАД ***, но не са представени доказателства за извършване на разноски, в т.ч.
за това, че дружеството е било представлявано от юрисконсулт, поради което разноски,
в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, не се
присъждат.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/05.02.2018 г., постановено по
гр.д. № 2784/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с., в частта,
в която е отхвърлен предявеният от Е.Д.П. иск да бъде признато за установено по
отношение на „Ц.“ ЕООД ***, П.В.Н., Т.н.Н.– П. ***, „Б.“ ЕАД *** и „В.“ ООД – П.
/в несъстоятелност/, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по
КККР на гр. П. със застроена площ от 72,27 кв.м., заедно с прилежащото избено
помещение № … в сутеренния етаж на сградата със застроена площ от 2,82 кв.м.,
заедно с 4,11 % ид.ч.
от 504/634 ид.ч. от ПИ с идентификатор *****с площ от
634 кв.м., всички подробно описани в решението, не принадлежи на длъжника П.В.Н.
по изп.д. № 2011***0400567 и изп.д.
№ 2012***0400666, и двете по описа на
частен съдебен изпълнител А. А. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
района на Пловдивския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 911/28.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2784/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV
гр.с.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач „Б.“ ООД – Б..
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.