№ 128
гр. Ловеч, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260020/ 12.03.2021 година на Тетевенския районен
съд по гражданско дело № 94/ 2020 година по описа на същия съд, с което съдът е
постанови на основание чл. 57 от СК ЕЛ. В. М. да заплаща за ползването 1/3 ч. от имот,
находящ се в град Тетевен, кв. „Полатен“, ул. „Вит“ № 6, вх. „Ж“, ет.5,ап.14, да
заплаща на М. Д. М., сумата от 50.60 лева месечно, като за периода 18.01.2019 година
до 12.11.2019 година е осъдила ответника М. за заплати на ищеца М. наемна цена за
имота в размер на сумата от 496.93 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 12.02.2020 година до окончателното плащане, като искът
до пълния претендиран размер за сумата от 400.07 лева за периода от 13.11.2019
година до 12.02.2020 година, като неоснователен и недоказан е отхвърлен, както и
искът за заплащане на наем за бъдещ период. Е.М. е осъдена да заплати на М. Д. М.
сумата от 639.99 лева представляваща незаплатена ел. енергия, лихви, неустойки за
1
просрочено плащане и разноски по ч.гр.д. № 664/ 2019 година на РС – Тетевен за
периода 13.02.2019 година до 12.12.2019 година, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 12.02.2020 година до окончателното плащане,
присъдени са и следващите се разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 260868/ 29.04.2021 година (клеймо
28.04.2021г.) от М. Д. М., чрез адв. М. Г., съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ 58
А, ет.4, ап.22, срещу решение по гр.д. № 94/2020 г. на PC Тетевен, в частта с която е
отхвърлен предявения иск по чл. 57 от СК, вр. чл. 228 от ЗЗД, за периода от 12.11.2019
година до подаване на исковата молба, както и за бъдеще време за периода след датата
на исковата молба, като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че неправилно е
приел, че следва да определи наем до датата на прекъсване на ел.захранването, тъй
като ответницата и децата са поставени в невъзможност да ползват жилището и ищецът
не може да черпи права от неправомерното си поведение. Развива подробни
съображения в тази насока.
Сочи, че доколкото съдът е констатирал, че е налице валидно наемно
правоотношение, то е следво да присъди дължимото заплащане на наем, независимо от
обстоятелството дали ползва жилището, докато това наемно правоотношение не е
прекратено или промяна в режима на ползване на жилището по съдебен ред.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
първоинстанционното решение в атакувана част, като бъде уважен предявения иск с
правно основание чл. 57 от СК, вр. чл. 228 от ЗЗД , като бъде определен размера на
дължимия месечен наем в съответен с приетото заключение размер , Претендира и
направените разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор вх. № 261014/ 07.06.2021 година
от адв. С.С., АК – Ловеч, като пълномощник на ЕЛ. В. М., в който изтъква, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, но не на посочените от
въззивника основания, а поради допуснато съществено процесуално нарушение –
незаконен състав. Изтъква, че са били налице основания за отвод на съдия Георгиева,
поради това, че по времето на производството по делото, съдията разглеждал НОХД в
чийто състав като съдебен заседател участвала Л. Г. – свекърва на адвокат М. Г..
Счита, че е налице хипотезата на чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, подовава се на съдебна
практика.
Моли да бъде оставена без уважение жалбата, като бъде отменено решението и
върнато за ново разглеждане, в условията на евентуалност да бъде оставена без
уважение въззивната жалба и им бъдат присъдени сторените по делото разноски за
въззивното производство.
2
В съдебно заседание за въззивника се явява адв. М. Г., която от името на
доверителя си поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като им бъдат присъдени и
направените разноски. Посочва, че жилището не е ползвано поради неправомерното
поведение на въззиваемата страна.
За въззиваемата се явява адв. С.С., който оспорва въззивната жалбата, като моли
решението на пръвоинстанционния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила,
тъй като имотът не се е ползвал от доверителката му, поради поведението на
въззивника, който пречил да бъде ползвано.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 94/
2020 година на РС - Тетевен, както и от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено
следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на 18.01.2019 година по
реда на чл. 50 от СК- взаимно съгласие. Съгласно постигнатото между страните
споразумение семейното жилище, собственост на ищеца, е предоставено за ползване на
съпругата и ненавършилите пълнолетие деца до навършване на пълнолетие на по-
малкото от тях, без да е уговорено изрично възмездност, респ. безвъзмездност на
ползването.
В периода 13.02.2019 година – 11.11.2019 година ползваната в имота ел.енергия
не е заплащана своевременно, поради което срещу М.М. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 662/ 2019 година по описа на РС –
Тетевен за периода 13.02.2019 г.-12.07.2019 г. М. е заплатил дължимите суми, ведно с
лихвите и разноските, като впоследствие е платил и за останалия период до 11.11.2019
година.
На 12.11.2019 година е съставен констативен протокол № 4763502 от
представителни на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които установили липса на
пломби на електромера. От разпита на служителите се установява, че отишли по
сигнал, тъй като ел.захранването е прекъснато, а отчита консумация на ток.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията на бащата
на въззивника) се установява, че от 12.11.2019 година електрозахранването на
процесното жилище е прекъснато и от този момент ответницата – въззиваема страна в
настоящото производство, е напуснала жилището.
По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, която е
определила размера на дължимия наем за процесното жилище.
3
Въззивното производство се развива, в частта в която първоинстанционният съд
е отхвърлил претенцията по чл. 57, ал.2 от СК, вр.31,ал.2 от ЗЗД за сумата от 400.07
лева за периода от 13.11.2019 година до 12.02.2020 година, като неоснователен и
недоказан.
При служебно извършената проверка, въззивната инстанция не откри пороци,
водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Твърдените от
въззиваемата страна основания за отвод на първоинстанционния състав не
представляват основание за отвод по чл. 22 от ГПК.
Не се спори, че семейното жилище е на ищеца – въззивник в настоящото
производство, както и че ответника – въззиваем в настоящото производство, е
напуснала семейното жилище и не го ползва от 12.11.2019 година.
Спорно между страните е релевантен ли е фактът, че имотът не се ползва от
бившия съпруг - несобственик, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, към задължението за плащане на наемна цена по смисъла на чл. 57
от СК.
Съгласно теорията и практиката при липса на изрично уговорено безвъзмездно
ползване на имот по реда на чл. 57 от СК между бившите съпрузи възникват наемни
отношения, като ползващия имота родител, дължи наем само за своята част, но не и за
тези на децата. В случая тази част е 1/3 и е определена в размер на 50.60 лева месечно.
Действително в Решение № 133/ 04.07.2013 г. по гр.д. № 535/ 2012 г. ІV г.о. и
Решение № 71/ 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК, е прието, че
„твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само, ако е за време след
като правото на ползване е прекратено - поради изтичане на срока или настъпване на
други обстоятелства и страната докаже че, не ползва вещта в повече от притежаваната
квота от съсобствеността, а с ТР № 7/ 02.11.2012 г. по т.д. № 7/ 2012 г. на ОСГК е
дадено тълкуване, че в понятието "лично ползване" по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС се
включва всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им“.
В конкретния случай, безспорно от 12.11.2019 година ответника не ползва имота
по смисъла на ТР № 7/ 02.11.2012 г. по т.д. № 7/ 2012 г. на ОСГК, като от друга страна
ищецът не е доказал твърдението, че ползването на собствения му имот е
възпрепятствано от страна на въззиваемата страна, чрез смяна на патрона.
При тези съображения въззивният съд счита, че решението на
първоинстационния съд е правилно и следа да бъде потвърдено.
4
При този изход на процеса е направено искане за присъждане на разноски от
въззиваемата страна, но не са представени доказателства за направени такива, поради
което не следва да се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/ 12.03.2021 година на Тетевенския
районен съд по гражданско дело № 94/ 2020 година по описа на същия съд в
обжалваната част.
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5