Решение по дело №2274/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Н. А. Н. с [ЕГН], срещу Решение № ППН-01-722/2021 от 23.06.2023 г. на КЗЛД, с което подадената от Н. жалба с рег. № ППН-01-722/21.09.2021 г. срещу УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД е обявена за неоснователна.

По същество с жалбата са релевирани доводи за нищожност на оспореното решение. В условията на евентуалност са изложени доводи за материална незаконосъобразност на акта и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С тези съображения се иска от съда да постанови решение за отмяна на атакувания административен акт. Претендира се и присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.6 от ГПК. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Ответникът по жалбата – Комисията за защита на личните данни, чрез депозирани от упълномощения юрисконсулт М. Р. молби с.д. 17409/4.12.2023 г. и с.д. 1337/29.01.2024 г. изразява становище и отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

КЗЛД е сезирана с жалба с рег. № ППН-01-722 от 21.09.2021 г., депозирана от Н. А. Н. срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. М.“ ЕАД, с предмет неправомерно предоставяне на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД в периода от 20.05.2020 г. до 29.06.2020 г. на негови лични данни на Държавна психиатрична болница Карвуна, както и неправомерно предоставяне от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД в периода от 20.05.2020 г. до 29.06.2020 г. на негова експертиза /КСППЕ/ от 20.05.2020 год. В жалбата е посочено, че за твърдяното нарушение жалбоподателят е узнал на 09.08.2021 г. при постъпване на документи от ДПБ Карвуна в Окръжен съд Варна по гр. д. №1731/2021 год. Твърди, че директорът на ДПБ Карвуна е предоставил експертиза от 20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. при Районен съд Варна на инспектор Л.. Уточнява, че нарушението е извършено между 20.05.2020 г. и 30.06.2020 г., когато УМБАЛ „С.М.“ ЕАД е предоставила лични данни на Н., както и „експертиза“ около 10 страници на ДПБ Карвуна. За изложените твърдения се позовава на писмо от ДПБ Карвуна до Районна прокуратура Балчик от 30.06.2020 г. и до ГДНП.

С писма рег. № ППН-01-722/2021#4/13.07.2022 г. и ППН-01-722/2021/#3/13.07.2022 г., Комисията е уведомила Районна прокуратура Балчик и УМБАЛ „С.М.“ ЕАД за подадената жалба и на основание чл. 12а ЗЗЛД е поискала от тях да предоставят информация и доказателства по изрично поставените въпроси.

В отговор депозиран в Комисията за защита на личните данни на 22.07.2022 г. , УМБАЛ „С.М.“ ЕАД е представила становище по жалбата в което е изложено, че кореспонденция или размяна на документи между УМБАЛ „С.М.“ ЕАД и ДПБ Карвуна по повод на Н. Н. не е имало нито в периода от 20.05.2020 г. до 30.06.2020 г., нито преди или след това. Уточнява, че Н. е постъпил в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „С.М.“ ЕАД за извършване на съдебно-психиатрична експертиза на 07.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна. С протоколното определение по ЧНД №1332/2020 г. е посочено, че КСППЕ следва да бъде проведена стационарно в мъжко отделение към Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД. Сочат, че изготвената по ЧНД №1332/2020 г. КСППЕ е неразделна част от медицинската документация, която се съдържа в История на заболяването /ИЗ/ на пациент, настанен за такава експертиза. Твърди се, че дори и част от заключенията по експертизата да се съдържат в ИЗ, тя има информативен характер заедно с другите приложени към ИЗ документи, свързани с развитието на делото, във връзка с което се извършва стационарната експертиза. Допълнително е изложено, че предвид тези факти правомерно ДПБ Карвуна е разполагала с посочените лични данни и експертизата по официален ред. С тези доводи се твърди, че жалбата на Н. е неоснователна.

В отговор депозиран на 01.08.2022 г. в Комисия за защита на личните данни, Районна прокуратура Добрич, Териториално поделение гр. Балчик е представила копие от писмо №ИЗ-373/30.06.2020 г. на ДПБ Карвуна по преписка №298/2020 год. Посочено е, че същото е постъпило в Районна прокуратура Балчик на 09.07.2020 г. , както и че във връзка с посочената преписка за Н., към момента няма Решение за изпълнение в ДПБ Карвуна. Посочено е, че лицето е било на лечение в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, явявал се е на дело за задължително лечение, но е обжалвал решението на Районен съд Варна пред Окръжен съд Варна. Изложено е, че Н. е бил изписан от УМБАЛ „С.М.“ на 03.06.2020 г.

С Решение по т. 4 по Протокол № 5/15.02.2023 г., Комисията е приела за допустима жалбата с рег. №ППН-01-722/21.09.2021 г. и е насрочила разглеждането й в открито заседание на 31.05.2023 год. Като страни в производството са конституирани подателят на жалбата Н. А. Н. и УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – ответник.

На 27.02.2023 г. ДПБ Карвуна е изразила становище пред КЗЛД относно информация поискана с писмо рег. № ППН-01-722/2021/-10/21.01.2023 г., в което посочват, че ДПБ Карвуна не е получавала експертиза за Н. от 20.05.2020 год. В лечебното заведение не са били изпращани експертизи от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД за времето на пролежаване на лицето в психиатричната болница. Изложено е, че в представеното от Районен съд Варна Решение №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. е цитирано заключение от изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, в която се съдържа информация за диагноза, болестно състояние и поведение на въпросното лице. Изложено е, че с Решение №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. е определено настаняването на Н. в ДПБ Карвуна за провеждане на стационарно лечение за срок от три месеца.

На 31.05.2023 г. е проведено заседание на КЛЗД, на което жалба с рег. № ППН-01-722 от 21.09.2021 г. е разгледана по същество. Предложен е проект на решение, като е определен срок за изготвянето му до 03.07.2023 г.

Последвало е постановяване на оспорваното в настоящото производство Решение № ППН-01-722/2021/23.06.2023 г., с което КЗЛД е обявила подадената от Н. жалба с рег. № ППН-01-722 от 21.09.2021 г. срещу УМБАЛ „С.М.“ ЕАД за неоснователна. Комисията е приела, че процесната обработка на данните е извършена съобразно принципа на законосъобразността по чл. 5, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679. Прието е още , че УМБАЛ „С.М.“ ЕАД обработва лични данни на Н. в контекста на осъществяваната от лечебното заведение дейност , поради което се явява администратор на лични данни, като това й качество следва от чл.9, ал.1, т.1 и ал.3, вр. чл.4, ал.1 и чл.2 от Закона за лечебните заведения. Дейностите по обработка на данните на пациентите се счита за естествено придадена към функционалната роля на лечебното заведение и неговите отговорности, вкл. от гледна точка на защита на данните. Прието е, че не се установяват данни в подкрепа на твърденията на Н. за извършени от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД действия по предоставяне на данни/документи на ДПБ Карвуна. Изложено е, че такива данни не се съдържат и в служебно събраните от надзорния орган доказателства. За доказателствата на които се позовава Н. пред административния орган – писма отговори от ДПБ Карвуна до ГД „НП“ и до Районна прокуратура Балчик, Комисията е приела, че с тях се установява, че ДПБ Карвуна разполага с епикриза, която е изготвена от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД по ЧНД №1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна. Предвид липсата на доказателства установяващи и доказващи твърденията на Н., Комисията е приела за безпредметно изследването на въпросите относно наличието/липсата на условия за законосъобразност на обработката на данните. Решението на КЗЛД е прието единодушно, при присъствали четирима членове на комисията. Решението е съобщено на Н. на 28.06.2023 г. , а жалбата срещу него е подадена до Административен съд София град по електронен път на 12.07.2023 год. След изпращане на делото по подсъдност на АС-Варна и повдигането в тази връзка на спор за подсъдност, с определение № 9211/3.10.2023 г. по адм. дело № 9251/2023 г. по описа на ВАС за компетентен съд е определен АС-Варна.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от процесуално легитимиран субект , срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 7 ЗЗЛД.

Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания за нищожност на оспореното решение, съдът приема следното: Решение №ППН-01-722/2021/23.06.2023 г. е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД. Видно от приетия и неоспорен по делото Протокол № 17/31.05.2023 г. , Комисията в качеството си на колегиален орган е постановила процесното Решение при наличие на необходимия кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от действащия към датата на издаване на административния акт Правилник за дейността на КЗЛД и нейната администрация (обн. ДВ, бр. 60/30.07.2019 г.) и чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. Твърдението на жалбоподателя, че мандатът на КЗЛД е изтекъл, поради което решението е нищожно е неоснователно. Видно от сайта на КЗЛД - https://cpdp.bg/home-default/%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/%d1%81%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2/, съставът на Комисията е действащ както към настоящият момент , така и към момента на издаване на оспореното решение.

Актът е издаден в предписаната от закона форма и при липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и мотивиращи отмяната му. Във връзка с последното, КЗЛД е спазила изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на всички необходими доказателства във вр. с препращането от чл. 32 от Правилника, посредством които е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдила обясненията и възраженията на заинтересованите лица. КЗЛД е спазила принципите за законност и истинност по чл. 4 и чл. 7 от АПК. Отделно от това, КЗЛД е спазила и специалните изисквания на чл. 37, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 и чл. 39, ал. 1 от Правилника, т. к. е формирала становище по редовността на жалбата, извършена е проверка на място и жалбата е разгледана по същество в открито заседание, за което страните са уведомени.

Решението на органа е издадено при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Предметът на жалбата пред КЗЛД е незаконосъобразно обработване на лични данни на жалбоподателя – имена, ЕГН, адрес, семейно положение, както и предоставянето от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД на КСППЕ на ДПБ Карвуна. С оглед нормата на чл. 1 от ЗЗЛД, приложими към казуса са нормите на Закона и на Регламент /ЕС/ 2016/679. По см. на § 1 от ДР на ЗЗДЛ, дефинициите за "лични данни", "администратор", "обработващ лични данни" и "обработване" са аналогични със съответните понятия в чл. 4 от Регламента.

Съгласно чл.4, §7 от Регламент /ЕС/ №2016/679, във вр. чл.9, ал.1, т.1 и ал.3, вр. чл.4, ал.1 и чл.2 от Закон за здравето, УМБАЛ „С.М.“ ЕАД е администратор на лични данни.

Твърденията на Н., че в периода от 20.05.2020 г. до 30.06.2020 г. неправомерно УМБАЛ „С.М.“ ЕАД е предоставила на ДПБ Карвуна лични данни и КСППЕ са неоснователни.

С жалбата срещу решението на Комисията за защита на личните данни, Н. е направил извод за запознаването на ДПБ Карвуна с посочената информация от писмо на психиатричната болница с изх.№ИЗ-373/30.06.2020 г. до Районна прокуратура Балчик и писмо изх.№113-162/25.02.2021 г. до Главна дирекция „Национална полиция“.

С писмо изх.№ИЗ-373/30.06.2020 г. , директорът на ДПБ Карвуна, във връзка с отправено запитване информира Районна прокуратура Балчик, че за Н. Н. към момента няма Решение за изпълнение в ДПБ Карвуна. Посочено е, че лицето е било на лечение в УМБАЛ „С.М.“, явявал се е на дело за задължително лечение, но е обжалвал решението пред Окръжен съд Варна. Посочено е, че Н. е бил изписан от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД на 03.06.2020 г.

С Решение № 699/20.05.2020 г. по ЧНД № 1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна , Н. е настанен за срок от три месеца на задължително лечение в ДПБ Карвуна на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ. Решението е оспорено от Н. пред Окръжен съд Варна, който с решение №86/19.06.2020 г. по ВЧНД №557/2020 г. е потвърдил изцяло решение №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. на Районен съд Варна. Решението на Окръжен съд Варна е от 19.06.2020 г., от който момент мярката по Раздел ІІ от ЗЗ постановена по ЧНД №1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна влиза в сила. Уведомяването от Окръжен съд Варна на страните и лечебните заведения за постановеното решение е незабавно предвид предмета на делото. След като ДПБ Карвуна е била уведомена за решение №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна, потвърдено с Решение №86/19.06.2020 г. по ВЧНД №557/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, лечебното заведение е било запознато с мотивите на съда, както и със заключението на КСППЕ. В този смисъл твърденията на Н., че е постъпил в лечебното заведение на 30.06.2020 г. в 18.30 ч., поради което няма от къде Директора на ДПБ Карвуна да е запознат с КСППЕ, са неоснователни. Първо, ДПБ Карвуна е запозната със заключението на КСППЕ от решенията на съда, които са влезли в законна сила на 19.06.2020 год. - на стр.2 и 3 от Решение №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна подробно е изложено заключението на вещите лица по КСППЕ, с което директора на ДПБ Карвуна се е запознал. Второ, няма абсолютно никакви доказателства, че УМБАЛ „С.М.“ ЕАД е предоставяла документи на ДПБ Карвуна в посоченият период – съдебно решение или КСППЕ . В писмо изх. № ИЗ-162/25.02.2021 г. на Директор ДПБ Карвуна до Главна Дирекция „Национална полиция“, във връзка с поискана информация е изложено, че лично директора на ДПБ Карвуна е приел пациента и е разговарял с него. От писмото се установява, че обстойно на Н. и майка му е било обяснено, че на този етап не може да се осъществи нова съдебно-психиатрична оценка за промяна на стационарното лечение в амбулаторно. Изложено е в писмото, че на 30.06.2020 г. е била получена информация на електронната поща на ДПБ Карвуна , че директора е определен за вещо лице по ЧНД №146/2020 г. по описа на Районен съд Балчик, както и че е изготвил становище в което е отразил, че не би следвало да се променя експертното заключение на вещите лица от психиатрична служба гр. Варна. Основаният от Н. на база тези факти извод, че УМБАЛ „С.М.“ ЕАД е предоставила на ДПБ Карвуна КСППЕ е недоказан. Първо, периодът в който е изготвено писмото /25.02.2021 г./ е много след периода на настаняването му в ДПБ с. Карвуна – от 30.06.2020 г. до 30.09.2020 г. Второ, в писмото никъде не се споменава, че КСППЕ е била изпратена на ДПБ Карвуна от УМБАЛ „Св. Марина“ , а единствено се цитира заключението, както е в мотивите на Решение №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна.

От друга страна, получаването в ДПБ Карвуна на определени свързани с лечението на Н. негови лични данни не представлява нарушаване на правата му. Съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ /, здравна информация са личните данни свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Несъмнено здравната информация съдържа данни и за психическото здраве на едно лице, а разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т.1 от ЗЗ сочи, че здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че Н. Н. е бил настанен за лечение в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД за периода от 07.05.2020 г. до 03.06.2020 год. В периода на лечение в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД , Районен съд Варна се е произнесъл с Решение №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г., с диспозитива на което е разпоредено Н. да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ Карвуна при стационарна форма на лечение за срок от 3 месеца. Безспорно се установява, че след като Н. е бил на лечение в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, то съгласно Решене №699/20.05.2020 г. по ЧНД №1332/2020 г. на Районен съд Варна, оставено в сила с Решение №86/19.06.2020 г. по ВЧНД №557/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна , същият е продължил своето лечение в ДПБ Карвуна. Предвид необходимостта от продължаване лечението на лицето в друго лечебно заведение, в случая е осъществен фактическия състав на чл.28, ал.1, т.1 от ЗЗ. Цитираната разпоредба е в съответствие с чл.9, § 2, б. „з“ от Регламент (ЕС) 2016/679, според който Параграф 1 не се прилага, ако обработването е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи въз основа на правото на съюза или правото на държава членка или съгласно договор с медицинско лице и при условията и гаранциите, посочени в § 3. В потвърждение на гореизложеното е факта, че при постъпване в ДПБ К. Н. е попълнил декларация, с която на основание чл.5, ал.2, т.2 от ЗЗЛД е дал съгласието си лечебното заведение да обработва личните му данни в качеството си на администратор на лични данни във връзка с провежданото му лечение. В декларацията Н. е посочил, че му е известно, че негови лични данни съдържащи здравна информация могат да бъдат предоставени на трети лица само в случаите посочени в чл.28, ал.1 от ЗЗ. Разпоредбата на чл.28, ал.1, т.1 от ЗЗ регламентира в кои случаи здравната информация може да бъде предоставяна на трети лица от лечебните заведения в качеството им на администратори на лични данни по смисъла на чл.4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. По тези съображения , съдът намира, че в случая липсва каквото и да било нарушаване на правата на настоящият жалбоподател, съответно , че същият изведен с обжалваното решение правен извод е направен от КЗЛД при пълно съответствие с целта и правилното приложение на материалния закон.

Отсъствието по изложените съображения на всички регламентирани в нормата на чл.146 от АПК основания за оспорване, налага жалбата на Н. да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от делото жалбоподателят няма право на съдебно-деловодни разноски, а на основание чл. 143, ал. 3 от АПК същият дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт М. Р. , чийто размер съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП следва да бъде определен на 100 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. А. Н. с [ЕГН], срещу Решение №ППН-01-722/2021 г. от 23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по т. 3 , с която жалбата на Н. с вх. рег. №ППН-01-722/21.09.2021 г. е обявена за неоснователна.

ОСЪЖДА Н. А. Н. с [ЕГН] и адрес : гр. **, [жк] , [адрес] да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.