Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. Пловдив, 11 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XVIII състав, в публично съдебно заседание на десети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 1958 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на Р.Д.В., ЕГН **********,***, чрез адв. С., против Разрешение за строеж
№ 58/18.05.2020 г., заедно с одобрен инвестиционен проект за изграждане на
обект: „Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда“
в ПИ 36498.502.611 по КК и КР на гр. Карлово, с административен адрес: ***.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото разрешение, като
постановено в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби.
Съображенията в тази насока са: на първо място, при издаване на разрешението за
строеж административният орган не е установил дали съществуващата сграда, която
е предвидено да бъде реконструирана и надстроена, е законна, и дали за нея има
издадени строителни книжа, построена ли е съобразно тях и въведена ли е в
експлоатация съобразно закона. Твърди се в тази насока, че горното е от
съществено значение за преценка, дали съществуващата еднофамилна жилищна сграда
подлежи на пристрояване и надстрояване. Като не е съобразил горните
обстоятелства, административният орган е формирал изводи за наличие на
законовите предпоставки за издаване на исканото разрешение за строеж, които са
необосновани и незаконосъобразни. На второ място, твърди се, че издаденото
разрешение за строеж противоречи на изискванията на ЗУТ и на издадената виза по
отношение местонахождението. На следващо място се сочи, че от чертежите на
предвиденото надстрояване в ПИ 36498.502.611, не може категорично да се
установи дали става въпрос за надстрояване с тавански жилищен етаж или с
пълноценен втори етаж. Твърди се и, че разрешението за строеж е издадено в
противоречие с разпоредбите на §8 ал.5 от ПР на ЗУТ, както и, че допуснатият
строеж ограничава правата на жалбоподателя за ползване на своя имот пълноценно
и по предназначение, вкл. като ограничава бъдещото застрояване на имота на
жалбоподателя. Иска се отмяна на разрешението на строеж, заедно с одобрения
инвестиционен проект за изграждане на обект: „Реконструкция и надстройка на
съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в ПИ 36498.502.611, като подробни
доводи се излагат в представената по делото писмена защита. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът - главен
архитект на община Карлово, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Заинтересованата
страна-М.П.К., редовно призована, се представлява от адв. Е. М., оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от страна, имаща
правен интерес от оспорването.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Началото на
административното производство е сложено със Заявление вх. №
94-00-1347/13.03.2020 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти,
по които се издава разрешение за строеж, подадено от М.П.К.. Към заявлението е
приложен инвестиционният проект, съдържащ обяснителна записка, нотариален акт
за собственост, комбинирана скица за пълна идентичност на ПИ 36498.502.611,
скица на процесния ПИ, удостоверение на пълна проектантска правоспособност,
удостоверение за застраховка и съответните чертежи.
Проектът е
разгледан за заседание на ЕСУТ при общ. Карлово, който с решение по Протокол №
7/22.04.2020 г. е приел за съгласуване и
одобряване, като оценка за съответствие, инвестиционен технически проект на
обект: „Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда“
в ПИ 36498.502.611 по КККР на гр. Карлово, съответстващ на УПИ IX-487, кв.147 по устройствения план на гр. Карлово, на основание чл.142 ал.6
т.1 от ЗУТ. Прието е, че са спазени правилата и нормативите по устройства на
територията, пълни са и инженерните изчисления.
На 18.05.2020
г. главният архитект на общ. Карлово, на основание чл.148 ал.1, ал.2 и ал.4 и
чл.161 ал.1 от ЗУТ е издал на М.П.К.
Разрешение за строеж № 58, съобразно съгласуваните/одобрени
инвестиционни проекти. В разрешението за строеж е определена и категорията на
обекта – V(пета), съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ и чл.10 а.3 б.“в“ от Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от МРРБ.
На 18.05.2020
г., на основание чл.149 ал.1 от ЗУТ е изготвено съобщение до възложителя М.К. и
заинтересованата страна Р.Д.В.. Първата е получила съобщението на 02.06.2020
г., а втората - на 15.06.2020 г., видно от представените по делото известия за
доставка.
На 27.05.2020
г. главният архитект на общ. Карлово уведомява РДНСК – ЮЦР – Пловдив за
изготвеното разрешение за строеж, което е връчено на този административен орган
на 28.05.2020 г., установено чрез представеното по делото известие за доставка.
Жалбата е
подадена на 29.06.2020г. по пощата, т. е. в предвидения 14-дневен срок, видно
от клеймото на копието от пощенския плик, приложен по делото.
По
административната преписка са приложени още: - Акт за постъпили /непостъпили
възражения от 30.06.2020 г.; Заповед № 18/09.06.2020 г., с която се отменя
оспореното разрешение за строеж, обявена за нищожна с Решение № 1726/14.10.2020
г., постановено по адм. д. № 1957/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, влязло в законна сила на 02.11.2020 г.; разписка от 20.01.2020 г.,
подписана от Р.В., с която се удостоверя получаването на съобщение №
94-00-7549/10.12.2019 г. за издадена виза за проектиране за процесния обект;
съобщение изх. № 04-007549/10.12.2019 г.
В съдебно
заседание на 28.09.2021 г. е изслушана и приета без възражения от страните
комплексна съдебно-техническа експертиза /КСТЕ/, за изготвянето на която,
вещите лица са използвали всички приложени по делото материали, извършили са
справки и проверки в общ. Карлово, при което са получили цветни копия на
извлечения от регулационен и застроителен план, извършили са оглед на място, и
след анализ на нормативната уредба са установили следното:
За жилищна
сграда с ИД 36498.502.611 по КК, в УПИ IX-487, кв.147 по
плана на гр. Карлово, не са открити строителни книжа в общината, както и няма
данни кога е построена, освен това, че е елемент от кадастралната основа на
ЗРП, одобрена със Заповед № 938/1966 г. Експертите са установили, че до
съществуващата жилищна сграда, по линията на плътна ограда между двата имота
има реализирано допълващо застрояване – лятна кухня, която не е предмет на
одобрения ТИП и издаденото обжалвано разрешение за строеж. Сочат, че
допълващото застрояване е елемент на кадастралната основа на действащия РП,
одобрен със Заповед № 938/1966 г. и при реконструкцията на жилищната сграда се
запазва, без да се засяга в план и височина. Наред с това са констатирали, че в
обжалваните строителни книжа не се намират данни за промяна на застроената площ
на съществуващата сграда, нейното местоположение и граници на застрояване, а
етажността се променя в рамките на допуснатото по ЗП надстрояване с един етаж.
Експертите са категорични, че сградата е елемент от ЗРП, одобрен със Заповед №
938/1966 г., като сочат, че от това следва, че е построена преди повече от 5
години.
От огледа на
място експертизата е констатирала, че няма правена реконструкция на приземния
етаж на сграда с ИД 36498.502.611, а материалите, от които са изпълнени
тухлените зидове, покривът и покритието, свидетелстват за старо строителство.
Установено е, че нивото на пода на полуподземния етаж по представеното
заснемане към одобрения проект съответства на констатираното на място при
извършения оглед, както и, че съществуващата сграда има външна стена –
западната, която е разположена на общата вътрешна странична регулационна линия
с УПИ VIII-610, като дължината на това застрояване е 2.80 м., като останалата
по-голяма част от застрояването по границата е оформено от допълващото
застрояване – лятната кухня.
Вещите лица са
категорични, че предвиденият строеж с оспореното разрешение за строеж №
58/18.05.2020 г. за процесния обект и приложените към него строителни книжа, са
в условията на действащ застроителен план, одобрен със Заповед № 983/1966 г.,
като сочат, че в плана не е предвидено свързано застрояване с предвидено такова
в съседния УПИ. Разрешеният строеж е предвиден в условията на действащ ЗРП.
В заключението
се сочи, че след реализиране на строежа, разрешен с оспорения акт, сградата ще
има съществуващите полуподземен приземен етаж и надземен жилищен етаж и още
един пълноценен по височина жилищен етаж, който функционално съдържа, по
одобрен проект, спалня и баня, като част от жилището, разположено на първия
жилищен етаж.
Експертизата дава заключение, че така
предвиденият за изпълнение строеж съответства на действащия ПУП – ПРЗ за
застрояване на УПИ IX–487 по отношение на характера на застрояване, плътността на застрояване,
коефициент на интензивност на застрояване, етажност, като всички тези елементи
са конкретно посочени в експертизата. В тази връзка е посочено, че отстояния не
се третират, тъй като надстрояването е в контура на съществуващата къща, с
изключение на двете нови стоманобетонни колони на източната фасада и
топлоизолацията от 10 см. по северната и южната фасада на сградата, което ще
удължи с 10 см. калканната стена към УПИ VIII-610. Вещите
лица сочат, че местоположението на сградата е определено с действащия ПУП –
ПРЗ, одобрен със Заповед № 938/1966 г. Според вещите лица, одобреният
технически проект, неразделна част от обжалваното разрешение за строеж,
отговаря на издадената скица виза за проектиране.
В КСТЕ се
посочва, че действащият ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 938/1966 г. не
предвижда придаване на части от имоти между процесния УПИ IX-487 и съседни поземлени имоти по отношение на дворищната регулация. Според
вещите лица, регулационният план предвижда придаваема част към УПИ IX-487 от запад, където са намира ул. Криволак“. Улицата представлява ПИ с ИД
36498.502.9504 по КК и е публична общинска собственост с НТП – за второстепенна
улица. Вещите лица са установили, че няма данни регулацията да е приложена по
смисъла на §22 от ЗР на ЗУТ, като посочват, че в случая §8 ал.5 от ЗР на ЗУТ е
неприложим, тъй като ал.7 на същия определя, че ал.1 и ал.2 не се прилагат за
действащите регулационни планове за обекти на публична собственост.
В заключение
експертизата сочи, че строежът, разрешен с обжалваните актове, представлява
реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда и обхваща
само застроената площ на тази сграда- Надстрояването й с един етаж е допуснато
по действащия ПУП - ЗП, одобрен със Заповед № 938/1966 г. Проектът не засяга
съседни имоти и сгради в тях, включително и имота на жалбоподателя с
построената в него сграда. Експертите са категорични и, че проектът не
ограничава възможността за строителство в имота на жалбоподателя, което също е
определено в ЗП. При реализиране на обекта в ПИ с ИД 36498.502.611,
възможността за ново строителство в съседния ПИ 36498.502.610. не се променят.
Те са определени в ЗП, като надстрояване на сграда свободно застрояване, разположена
на уличната регулация от североизток до височина 10 м., т.е. с още един етаж от
сега построената, което няма връзка с предвижданията в ПИ 364987.502.611.
Според
експертите, прегледът на съгласувания конструктивен проект показва, че
реконструкцията касае само жилищната сграда в рамките на нейното застрояване.
Конструктивни елементи, излизащи извън това застрояване няма и не се
предвиждат, а допълващото застрояване не е предмет на процесния проект в част
„Конструктивна“. Прегледът на одобрения проект не показва навлизане на
съществуващата сграда в ПИ 36498.502.611 в имота на жалбоподателя.
Надстрояването е проектирано в рамките на площта на съществуващия етаж и също
не показва навлизане в имота на жалбоподателя.
В съдебно
заседание на 28.09.2021 г. като свидетел е разпитано лицето П.Д.П., от чийто
показания се установява, че познава М.К.
***, 33, който купила през 2018 г. В приземния етаж някога е живяно. Всичко
било изгнило - изолацията и дюшемето. В другата стая имало мивка. Зидовете в тази къща били поне
50 см. Преди да я купи К. собственик била Илияна, а преди нея - един пастор,
евангелист. Правили ремонт на тавана - гредите бяха изгнили; дюшемето също, от
влагата. Свидетелят сочи, че е бил по време на ремонта и чистил дърветата и
сгурията от дюшемето. Сложили фибран и решетка и направили изолация, сменили
гредите. Твърди също така, че сградата е водоснабдена отвън и вътре има чешма;
има и обратна вода и канализация. Освен това, други неща не са правили.
Свидетелят твърди, че се занимава с майсторите и представлява госпожа К.; движи
ремонта. Свързали сградата с канализация. Снабдили се с разрешение за
канализацията от ВиК - Пловдив. Не си спомня точно датата, кога е издадено
разрешителното за направата на
водопроводната канализация.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени: - доказателства, представени от
жалбоподателя за срочността на жалбата; техническо задание с изх. №
14560/16.05.2019 г. от ВиК – Пловдив, както и представени от жалбоподателя с
молба вх. № 19831/08.11.2020 г. доказателства.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Съгласно чл.142 ал.1
от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2,
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая, приложими
са разпоредбите на ЗУТ в редакция ДВ, бр.101 от 27.12.2019 г., изм. и доп.,
бр.17 от 25.02.2020 г., изм., бр.21 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.,
В действащото
българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен
административен акт, но законодателят е приел критериите, на които следва да
отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. Степента на
нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на
административния акт.
За да е
законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправни разпоредби и да съответства на
целта на закона.
За да е нищожен
един административен акт, е необходимо той да е издаден при пълна липса на
условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, да е
лишен изцяло от законово основание или, когато акт със същото съдържание не
може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган.
Разрешение за
строеж № 58/18.05.2020 г. на главния архитект на община Карлово е издадено от
компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.148 ал.2
от ЗУТ, в предвидената от законодателя писмена форма. В хода
на административното производство по издаване на разрешението за строеж не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неговата
нищожност.
Съдът обаче
констатира нарушение на материалноправните разпоредби, за което по-долу ще
изложи подробни доводи.
Съгласно чл.148,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон, като разрешението за строеж се издава от главния архитект на
общината.
Съгласно чл.148,
ал.4 от ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния
проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешението за строеж се издава
в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен
инвестиционен проект.
От своя страна
чл.148, ал.7 от ЗУТ указва, че разрешение за нов строеж в недвижим имот, в
който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния
строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.
В тази връзка
следва да се изясни въпросът кой строеж е законен и кой - незаконен.
Законен е този
строеж, за който е изпълнена цялата процедура, за който са издадени строителни
книжа и, който се изпълнява в съответствие с тях.
Строеж или част
от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план и без строителни книжа; без съгласувани
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения
от съгласувания инвестиционен проект по чл.154 ал.2 т.1, 2, 3 и 4 ЗУТ; със
строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите,
или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи,
ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на
строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на
този закон.
В някои случаи,
строежът, въпреки че не отговаря на всички изисквания, посочени в ЗУТ не е
незаконен, а строеж с нарушение. Това са хипотезите, когато строежът се
извършва: 1. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;
2. при съществени отклонения по смисъла
на чл.154 ал.2 т.5 - 8 от ЗУТ, които не са поискани и разрешени от одобряващия
орган преди изпълнението им; 3. със строителни продукти, несъответстващи на
съществените изисквания към строежите или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи; 4. без осигурен от възложителя строителен надзор
в случаите, когато такъв е задължителен; 5.
без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и без да е
заверена заповедната книга.
Всички
незаконни строежи, извършени след влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на Закона за устройство на територията - 26.07.2003 г. подлежат на
премахване.
Узаконяване на
незаконни строежи се допуска само при определени условия
Незаконните
строежи могат да бъдат узаконени, ако са извършени до 26.07.2003 г., най-късно
до 26.01.2004 г. е подадено искане от собственика на строежа до органа, който е
издал или е следвало да издаде разрешението за строеж и, ако са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби на Закона за устройство на територията.
Актът за
узаконяване се издава от органа, който е издал или е следвало да издаде
разрешението за строеж - главен архитект, областен управител или министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Възможността за узаконяване на
незаконните строежи е временна и се отнася само за тези от тях, които са
изпълнени до 26.07.2003 г.
Разрешение за
нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава
на лицето, извършило незаконния строеж, докато същия не бъде премахнат или
узаконен. В хипотеза на незаконен строеж, изпълнен от стария собственик, на
новия собственик може да се издаде разрешение за нов самостоятелен строеж, но
той не може да пристроява, надстроява или преустройва съществуващото в имота
незаконно строителство.
За да бъде издадено
разрешение за строеж, проектната документация трябва да отговаря на всички
законови и нормативни изисквания. При вече съществуващ, започнат или завършен
незаконен строеж не може да бъде издадено разрешение за строеж. Необходимо е
неговото премахване, за да може възложителят да предприеме необходимите
действия за изваждане на разрешение за строеж и започване на строителни
дейности.
В случая,
административното производство по издаване на процесното разрешение за строеж е
инициирано с подаване на заявление до главния архитект вх. № 94-001347/13.03.2020
г. от М.П.К., с което е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект за обект: „Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна
жилищна сграда“ в ПИ 36498.502.611 по КК и КР на гр. Карлово, с административен
адрес: ***. Към заявлението са приложени документите, изискващите се съобразно
нормата на чл.144 ал.1 от ЗУТ. Приложена е и скица-виза, с която надлежно е бил
запознат жалбоподателката В. – разписка 20.01.2020 г., като липсват данни
същата да е била оспорена. С прилагането на скицата-виза е изпълнено
изискването на чл.144 ал.1 т.2 от ЗУТ.
В настоящото
съдебно производство, чрез изслушаната и приета без възражения от страните
КСТЕ, безспорно се установи, че не са намерени строителни книжа за
съществуващата сграда, предмет на реконструкция; че няма данни кога е
построена, освен това, че е елемент от кадастралната основа на ЗРП, одобрен със
Заповед № 938/1966 г.
Според
показанията на свид. П., сградата е купена от К. през 2018 г., обстоятелство,
което се подкрепя и от КСТЕ, според която, същата е строена преди повече от 5
години. Предвид разпоредбата на чл.148 ал.7 от ЗУТ, за да се издаде разрешение
за строеж, първо следва да се установи дали той е законен или не. Каза се,
безспорно се установи в настоящото съдебно производство, че се касае до
незаконен строеж, за който е издадено оспореното разрешение за строеж №
58/18.05.2020 г. от главния архитект на общ. Карлово.
Предвид разпоредбата
на чл.148, ал.7 от ЗУТ и изложеното по-горе за незаконните строежи, съдът
намира, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно, поради което
трябва да бъде отменено. В този смисъл е основателно възражението на
жалбоподателя, че сградата, която подлежи на реконструкция и надстрояване е
незаконна.
Що се отнася до
възражението, че от страна на административния орган не е изследван въпросът
дали сградата представлява търпим строеж, съдът намира, че същият е ирелевантен
към настоящото производство, защото, от една страна, безспорно се установи, че
сградата, за която е издадено разрешението за строеж е незаконна, а от друга,
необходимо е да се изясни въпросът кой строеж е търпим и какъв правен статут
има той и възможно ли е за такъв строеж да се издаде разрешение за строеж.
Съгласно §16 на
ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Т.е. за да има търпим строеж,
то той следва да отговаря на следните условия кумулативно: да е изграден преди
7 април 1987г.; да е незаконен – без строителни книжа; да е допустим
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Доказването на времето
на извършване на строителството е допустимо да се установява с всички
доказателствени средства, допустими по АПК. Издаването на удостоверение за
търпимост не узаконява строежа. То представлява по същността си административна
услуга, за удостоверяване на факт с правно значение (че строежът е именно
търпим), а не индивидуален административен акт (така и съдебна практика: Определение
№ 10470/8.9.2009, ВАС по адм. дело № 9868/2009). Издава се от главния архитект
на общината, въз основа на заявление придружено с: - документ за собственост на
земята или за отстъпено право на строеж (суперфиция). Следва да се има предвид,
че по отношение на вещното право на собственост, удостоверението за търпимост
не може да има действие. То удостоверява единствено, че строежът е търпим, но
не и собствеността върху него. Принципно, съгласно ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките върху нея по силата на приращението. Правото на
собственост може да се установява по предвидения законов ред; Доказателства за
периода на извършване на строежа – преди 7 април 1987; допустимо да се
установява с всички доказателствени средства, допустими по АПК. Доказателства за
съответствието на строежа с действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
ЗУТ. Следва да се има предвид, че правните последици свързани с търпимостта на
определен строеж не възникват след удостоверяването му като такъв от
компетентния орган, а по силата на закона. Съгласно установената практика,
правното значение на удостоверението за търпимост е „да удостовери факт с
правно значение и то, точно в определена сфера, поради което неговата наличност
не е обвързваща за органите на ДНСК в производството по установяване и
премахване на незаконен строеж.
Търпимите
строежи всъщност са незаконни строежи, без строителни книжа, които по силата на
закона, а не по волята на някой орган, придобиват статута на законни строежи.
Когато един строеж е търпим, той не подлежи на премахване и на забрана за
ползване и могат съвсем спокойно да се ползват, дори и за тях да не е издадено
удостоверение за търпимост.
Или иначе
казано, водещото основание да бъде отменено разрешение за строеж №
58/18.05.2020 г. е именно, че сградата, подлежаща на реконструкция и надстрояване,
представлява незаконен строеж, което изцяло изключва възможността на бъде
издадено разрешение за строеж на същата, независимо от това дали същата
представлява търпим строеж.
Предвид
изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, и като такава, следва да
бъде уважена.
При този изход
на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на
2 249 (две хиляди двеста четиридесет и девет) лв., представляващи – 10.00
лв. ДТ, 734.00 лв. депозит за вещи лица, 5.00 лв. – за съдебно удостоверение и
1 500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Д.В.,
ЕГН **********, Разрешение за строеж № 58/18.05.2020г., заедно с одобрен
инвестиционен проект за изграждане на обект: „Реконструкция и надстройка на
съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в ПИ 36498.502.611 по КККР на гр.
Карлово, с административен адрес: ***, издадени от главен архитект на
община-Карлово.
ОСЪЖДА Община-Карлово да заплати на Р.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от 2 249
(две хиляди двеста четиридесет и девет) лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/