Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 22.04.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 2726 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, град София, район Оборище, бул. „Васил
Левски“ №114, ет. Мецанин, с която против К.Г.Д. с ЕГН ********** ***, като заемополучател, са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
от ГПК искове за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 586 от 09.03.2018г. по ч.гр.д. № 958/2018г.
по описа на ДРС, а именно:
- сумата от 399,04 лв. –
неиздължена главница по договор за кредит „Бяла карта” № 430715 от
29.04.2015г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс” ООД, вземането по който
е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 11.11.2016г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 12.12.2017г., ведно със
законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда /07.02.2018г./ до окончателното плащане;
- сумата от 260,46 лв. –
договорна лихва за периода от 05.05.2015г. до 06.06.2017г.;
- сумата от 292,20 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
- сумата от 200 лв. –
разходи за извънсъдебно събиране на задължението;
- сумата от 24,51 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.06.2017г. до
31.01.2018г.
Претендират се
разноските.
Предявените искове се
основават на следните обстоятелства:
На 29.04.2019г. между
„Аксес Файнанс” ООД, като заемодател, и ответницата е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ с № 430715, по силата на който „Аксес Файнанс“ ООД се задължава да
предостави на К.Д. револвиращ кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на договора. На ответницата е предадена кредитна карта
и запечатан плик с ПИН код. Страните са подписали и Приложение 2 – Условия за
ползване на международна платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитната карта.
Съгласно чл. 3 (1) от
договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит и в тази връзка настъпването на падежа съобразно чл.
3 (2) от договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя – би
настъпил само в случай, че той усвои част или в цялост максималния размер на
кредитния лимит.
Ответницата се е
задължила да плаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за
предходния месец.
Ответницата е усвоила
сума в общ размер от 400 лева. Дължимата към настоящия момент главница е в
размер на 399,04 лева. Върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен
процент – договорна лихва, която възлиза на 260,46 лева за времето от
05.05.2016г. (дата на първата транзакция) до 06.06.2017г. (датата на
предсрочната изискуемост).
От страна на ответницата е поето задължение за
заплащане на неустойка, при следните условия – в случай, че не плати текущото
си задължение на падежа, се задължава да представи на кредитора в срок от 3 дни
след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитора и
поръчителя се подписва договор със срок от 30 дни. Това задължение възниква при
всяка отделна забава на всеки падеж. При неизпълнение на това задължение
ответницата дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойка се
начислява за всяко отделно неизпълнение от 6-то число на месеца, в който не е
извършено плащан, до 5-то число на следващия месец. Дължимата неустойка от
ответницата е 292,20 лева.
Ответницата дължи също
200 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
като начинът на формиране на сумата е описан в договора – при неплащане на
падежа ответницата дължи (освен да осигури поръчител) сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит; при забава в плащането на тази сума (15% от
максималния размер на кредитния лимит) се дължат разходи за действия по
събиране на задължението от 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите,
както и такса от 120 лева – разходи за осъществяване и администриране на
извънсъдебното събиране на вземането.
Цялото задължение е
обявено за предсрочно изискуемо на 06.06.2017г. От тази дата ответницата дължи
обезщетение за забава върху главницата – сумата от 24,51 лева за периода от
07.06.2017г. до 31.01.2018г.
Вземанията по процесния
договор са прехвърлени от „Аксес Файнанс” ООД на ищеца с приложение № 1 от
12.12.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016г.
Поради неплащане към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, цесионерът претендира
реално изпълнение. Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което въз
основа заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 958/2018г. на ДРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Тъй като е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и по указание на съда, ищецът предявява
за установяване вземанията по исков ред.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът, чрез назначен от съда особен представител, е представил
писмен отговор, с който оспорва основателността на исковете.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 958/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 09.03.2018г. е издадена заповед № 586 от същата дата за претендираните
суми. Съобщението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
следствие на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е
дадено указание да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземанията
си. Съобщението е връчено на 30.05.2018г. Исковата молба е постъпила в съда на
дата 03.07.2018г., но е изпратена по пощата на 29.06.2018г., поради което като
допустими, исковете подлежат на преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
На 29.04.2019г. между
„Аксес Файнанс” ООД, като заемодател, и ответницата е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ с № 430715, по силата на който „Аксес Файнанс“ ООД се задължава да
предостави на К.Д. револвиращ кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на договора. Максималният размер на револвиращия
кредит е 400 лева. Разрешеният кредитен
лимит е усвоява чрез международна кредитна карта с фиксиран годишен процент
43,2%, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница.
Ответницата се е
задължила да плаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за
предходния месец.
Ответницата е поела задължение
за заплащане на неустойка, при следните условия – в случай, че не плати
текущото си задължение на падежа, се задължава да представи на кредитора в срок
от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитора и
поръчителя се подписва договор със срок от 30 дни. Това задължение възниква при
всяка отделна забава на всеки падеж. При неизпълнение на това задължение
ответницата дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойка се
начислява за всяко отделно неизпълнение от 6-то число на месеца, в който не е
извършено плащан, до 5-то число на следващия месец.
Ответницата се е
задължила също да заплаща разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, като начинът на формиране на сумата е описан в договора – при
неплащане на падежа ответницата дължи (освен да осигури поръчител) сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит; при забава в плащането на тази
сума (15% от максималния размер на кредитния лимит) се дължат разходи за
действия по събиране на задължението от 2,50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите, както и такса от 120 лева – разходи за осъществяване и администриране
на извънсъдебното събиране на вземането.
Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на дата 06.06.2017г. чрез изпратено кратко текстово
съобщение на посочения от ответницата в договора телефонен номер, съдържащо
уведомление за предсрочната изискуемост, размера на задължението – 1031,81 лева
и банкова сметка *** (л. 72).
От заключението на
вещото лице С.И. се установява, че ответницата е ползвала по кредита общо 800
лева, от които непогасени са 399,04 лева. Последното усвояване на суми по
кредитната карта е от 11.12.2015г. – 400 лева. Начислени са 341,28 лева
договорни лихви, от които са платени 80,82 лева и са дължими 260,46 лева. По
договора е начислена неустойка в размер 933,74 лева, от които са погасени
641,54 лева и са дължими 292,20 лева. Натрупаните задължения за разходи за събиране
на вземането и такса от 120 лева са общо 827,50 лева, от които погасени са
627,50 лева и дължими са 200 лева. Така общо дължимите суми по договора
възлизат на 2902,52 лева (от които усвоен кредитен лимит от 800 лева);
погасените задължения чрез плащане са в размер на 1750,82 лева; дължимите суми
възлизат на 1151,70 лева. При погасяване на задълженията кредиторът е прилагал последователността
по чл. 12, ал. 2 от договора – лихви за забава, разходи за събиране на
вземането по чл. 22, неустойката по чл. 21, договорната лихва и накрая
главницата. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението за забава
(законната лихва) върху неплатената главница от 399,04 лева за периода от
07.06.2017г. до 31.01.2018г. – 26,50 лева. Към датата на изготвяне на експертизата
задълженията не са платени.
Вземанията по процесния
договор са прехвърлени от „Аксес Файнанс” ООД на ищеца с приложение № 1 от
12.12.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016г. Цедентът изрично е упълномощил цесионера да извърши уведомяване на
длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Доказателства за връчване на уведомлението
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК липсват, но същото е приложено
към исковата молба и връчено със съобщението по чл. 131 от ГПК.
Събраните по делото доказателства установяват, че между цедента и
ответницата е възникнала облигационна връзка по договор за кредит. От
заключението на вещото лице се изяснява, че кредитният лимит е бил усвояван на
два пъти, както и че е извършвано отчасти погасяване на текущите
задължения. Последното усвояване на кредитен лимит е от 11.12.2015г., а
последното плащане е от 12.04.2017г. Ответницата е неизправна по договора
страна, тъй като не е изпълнявала точно
задължението си по чл. 8, ал. 1 от договора да погасява до всяко второ число на текущия месец текущото
си задължение, включващо усвоената и непогасена главница, договорна лихва и
обезщетение за забава. От таблицата на л. 2 и 3 от заключението на вещото лице
става ясно, че плащания са извършвани всеки месец, но със забава (с изключение
на 02.06.2015г. и на 02.11.2016г.). Неплатената сума по главницата в размер на
399,04 лева е дължима и след превръщането на вземането изцяло предсрочно
изискуемо с достигането до потребителя на уведомлението за това посредством
кратко текстово съобщение на дата 06.06.2017г. Ответницата
дължи и договорна лихва, на основание
чл. 8, ал. 1 от договора, чийто размер според
заключението на вещото лице е 260,46 лева, начислена за периода от 05.05.2016г. до 06.06.2017г. Разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от договора, предвиждаща начисляване на възнаградителна лихва, не е нищожна.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари,
уговаряването й е допустимо в Закона за потребителския кредит и е включено в
общия разход по кредита на потребителя. Същата се
дължи за срока на действие на договора, т.е за въведения период от първото
усвояване по отпуснатия кредитен лимит до датата на предсрочната
изискуемост. Така уговореният размер на възнаградителната лихва
от 43,2% и годишен размер на разходите 45,9% не противоречат на закона и
добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за
ползване от потребителя, включилено и адекватния размер на всички останали
разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се
заплащат от кредитополучателя (съобразно разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК).
Относно таксата разходи за събиране на вземането и неустойката за
неизпълнение на задължение, следва да се има предвид следното:
За действителността на тези клаузи от договора съдът следи служебно,
предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. За това страните са
били изрично известени с доклада по чл. 146 от ГПК и са получили съответните
указания за разпределението на доказателствената тежест в процеса. С доклада по чл. 146 от ГПК съдът изрично е уведомил страните, че ще се
занимае служебно за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.
на ЗЗП относно неустойката и такси и разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, мораторна лихва, като е указал на ищеца, че не сочи доказателства,
че клаузите по процесния договор за неустойка, такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, мораторна лихва, са индивидуално уговорени с ответницата
и му е дал възможност да направи това в срок до следващото съдебно заседание.
Ищецът не е изложил твърдения, не е навел правни доводи и не е ангажирал
доказателства.
Процесният договор попада под хипотезата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй
като не е сред изключенията, посочени в чл. 4 (в редакция към датата на
сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.).
Същевременно посоченият в Търговския регистър предмет на търговската дейност
на кредитодателя- юридическо лице по см. на чл. 9, ал. 4 от ЗПК е
„отпускане на заеми”, а кредитополучателят - физическо лице, е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото при сключването на договор за
потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или
търговска дейност.
По отношение на уговорените в чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора разходи по
извънсъдебно събиране на задълженията, следва да се отбележи, че независимо от
употребения израз, по правната си същност същите представляват неустойки с
компенсаторен характер за неизпълнение на задължението на ответника да върне
заема на падежа. Въпреки че изрично в договора е
предвидена дължимост на неустойка за забава - чл. 22, ал. 3, в случая
посочените разходи също имат такива характеристики, защото естеството им е
такова, а именно с тях да се обезщети кредитора за вредите от неизпълнението,
без да е необходимо те да се доказват, обезпечавайки го така изцяло. Такава е и
легалната дефиниция на неустойката по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, и независимо от
наименованието, което е посочено в договора за съответното обезщетение -
разходи за събиране или неустойка, значението му следва да се определя от вида
и същността му, а не според начина, по който е наименувано.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е
конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се
съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или
на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека и други, вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
С оглед изложеното, така уговорената компенсаторна неустойка е нищожна
поради противоречие със закона - ЗПК и ЗЗП, а и с добрите нрави. По естеството си същата обезпечава изпълнението на
главното задължение и целта й е да обезщети разходи за действия по събиране на
задължението. Обичайните и предвидени от законодателя вреди при забава за
неизпълнение на парично задължение са тези, очертани от разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. И те се съизмеряват с размера на законната лихва от
деня на забавата, като за действително претърпени вреди в по - висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Всички тези
разходи обаче /направени, бъдещи/, следва да са калкулирани при формиране на
годишния процент на разходите, поради което и въвеждането им отново под формата
на неустойка по същността си влиза в противоречие със закона - чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а и противоречи на добрите нрави, защото в крайна сметка цели
неоснователно да обогати заемодателя. Още повече, че реално липсват по делото
ангажирани доказателства за направата на тези разходи. Не би могло да се
определи изобщо като вреда за кредитодателя евентуален разход за
дейност на лице/служител по осъществяване и администриране на дейността по
извънсъдебно събиране, защото това касае плащане на възнаграждение по трудов
или друг вид граждански договор и получаването му под формата на неустойка би
водело до неоснователно обогатяване на заемодателя.
На следващо място, претенцията за неустойка по чл. 21 от договора по повод
неизпълнение на задължението по чл. 16 е неоснователна и поради следното: това
задължение се явява акцесорно спрямо главното за връщане на заемната
сума и неизпълнението му не е съществено с оглед интереса
на кредитодателя. Ако това не беше така, то същото щеше да бъде поставено
като условие за сключване на договора, а не да влече отговорност на
кредитополучателя за вреди в случай на неизпълнението му. Уговарянето на тази
неустойка изначално няма обезщетителна роля, а цели само санкция
на заемателя и извличане на допълнителна парична облага за кредитора,
която не му се следва.
В обобщение, така уговорените неустойки излизат извън присъщите им обезщетителни функции,
поради което се явяват нищожни. Затова и така претендираните суми не се дължат
и исковата претенция за тяхното присъждане следва да се отхвърли.
От заключението на вещото лице се изяснява, че по договора ответницата е
извършила плащане на сумата от общо 1750,82 лева, с което са погасявани
главница от 400,96 лева, договорна лихва от 80,82 лева, неустойка от 641,54 лева
и разходи за събиране в размер на 627,50 лева. За периода от сключване на
договора до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем по договора
са начислени договорни лихви в размер на 341,28 лева. Така задължението на
ответницата възлиза на 800 лева главница и 341,28 лева договорни лихви, или
общо 1141,28 лева. Това задължение е изцяло погасено с направените плащания от
1750,82 лева. Доколкото съдът прие, че са нищожни клаузите на уговорените
неустойки по чл. 21 вр. чл. 16 и чл. 22, ал. 4 и ал. 5, то следователно
същите са изначално недължими. Затова и направените от ответницата по тях
погашения във време на действие на договора следва да бъдат отнесени към
погасяване на главницата и договорната лихва. Следователно исковата претенция
за главница и договорна лихва е неоснователна поради извършено цялостно плащане
на дълга от кредитополучателя предвид отнесени към него плащания по
приетите за недействителни клаузи за неустойка, а претендираните суми за
неустойка и разходи за събиране на вземането (292,20 лева и 200 лева) са
недължими поради недействителност на клаузите от договора. Към датата на
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем – 06.06.2017г., ответницата
е платила задълженията си по договора изцяло, поради което не дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва (претендирано като 24,51
лева).
По изложените съображения, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора
разноски не се присъждат, защото ответницата е била представлявана от особен
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, град София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, против К.Г.Д. с ЕГН ********** ***, като
заемополучател, по реда на чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове за установяване вземанията на ищеца, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 586 от 09.03.2018г.
по ч.гр.д. № 958/2018г. по описа на ДРС, а именно:
- сумата от 399,04 лв. –
неиздължена главница по договор за кредит „Бяла карта” № 430715 от
29.04.2015г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс” ООД, вземането по който
е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 11.11.2016г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 12.12.2017г., ведно със
законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда /07.02.2018г./ до окончателното плащане;
- сумата от 260,46 лв. –
договорна лихва за периода от 05.05.2015г. до 06.06.2017г.;
- сумата от 292,20 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
- сумата от 200 лв. –
разходи за извънсъдебно събиране на задължението;
- сумата от 24,51 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.06.2017г. до
31.01.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: